Решение № 5613 от 30.12.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5613 гр. София, 30.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 107-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЛОРА М. МИТАНКИНА при участието на секретаря НЕЛИ ИВ. ВЕЛЕВА като разгледа докладваното от ЛОРА М. МИТАНКИНА Административно наказателно дело № 20241110208238 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. ЗАНН.

Образувано е по жалба на „Спайч 64“ ЕООД срещу електронен фиш № 8505106690, издаден от Агенция „Пътна инфраструктура“/АПИ/, с който на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б от Закона за движение по пътищата/ЗДвП/ за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП.

В жалбата се твърди, че електронният фиш е незаконосъобразен и необоснован. Моли се за отмяна на атакувания електронен фиш. Счита се, че липсват доказателства за извършване на твърдяното административно нарушение. Твърди се, че предвидената в чл. 179, ал. 3б Здвп санкция във фиксиран размер противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на европейския парламент и на Съвта от 17.06.1999г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, тъй като нарушава принципа за пропорционалност. Счита се, че следва да се приложи пряко чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО и следва да бъде приложен чл. 28 ЗАНН, водещо до отмяна на електронния фиш. Наведен е и довод, че в случая е следвало да се състави АУАН, а не да бъде издаден 1 електронен фиш, който е незаконосъобразен. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателят не се представлява. Постъпила е молба от адв. Г., в която са изложени съображения по същество.

Въззиваемата страна се представлява от юрк. Г.а, която моли електронният фиш да бъде потвърден. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение и прави искане за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Софийски районен съд, след като взе предвид доводите на страните и след като обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

На 10.01.2022г. в 12.30 часа с устройство № 20141, представляващо елемент от електронната система за събиране на пътни такси, намиращо се на път А-2 км 6+804, е заснето ППС - влекач „Скания Р 500“ с рег. № с технически допустима маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общо 5 оси, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, да се движи по път А-2 км 6+804 с посока нарастващ километър, включен в обхвата на платената пътна мрежа. Установено е, че не е заплатена дължимата пътна такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 от Закон за пътищата.

Издаден е атакуваният електронен фиш № 8505106690, с който е прието, че за посоченото ППС няма валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването, като на основание чл. 187а, ал. 2, т. 3, вр. чл. 179, ал. 3б ЗДвП за нарушение на чл. 102, ал. 2 ЗДвП е наложена имуществена санкция в размер на 2500 лева.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на приетите по делото на основание чл. 283 НПК писмени доказателства и веществени доказателствени средства, които са непротиворечиви.

При така установената фактическа обстановка от правна страна съдът приема следното:

Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество, жалбата е основателна, като съображенията на съда в тази насока са следните:

Разпоредбата на чл. 10 от Закона за пътищата въвежда смесена система 2 за таксуване за преминаване по платената пътна мрежа на различните категории пътни превозни средства и такси на база време и на база изминато разстояние. Последната е регламентирана в алинея две на същата разпоредба и се отнася до пътни превозни средства по чл. 10б, ал. 3 ЗП, а именно всички пътни превозни средства с обща технически допустима максимална маса над 3,5 тона. Тол таксата се заплаща от собственика или ползвателя на пътното превозно средство и дава право на пътното превозно средство, за което е заплатена, да измине определено разстояние между две точки от съответния път или пътен участък. Изминатото разстояние се изчислява въз основа на сбора на отделните тол сегменти, в които съответното пътно превозно средство е навлязло, а дължимите такси се определят въз основа на сбора на изчислените за съответните тол сегменти такси. Таксата за изминато разстояние се определя в зависимост от техническите характеристики на пътя или пътния участък, от изминатото разстояние, от категорията на пътното превозно средство, броя на осите и от екологичните му характеристики и се определя за всеки отделен път или пътен участък.

Видно от представения по делото електронен фиш вмененото на санкционираното лице нарушение се свързва с неизпълнение на задълженията по чл. 139, ал. 5 и 7 във вр. с чл. 102, ал. 2 ЗДвП – собственикът на ППС да не допуска движението на пътно превозно средство по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, ако за пътното превозно средство не са изпълнени задълженията във връзка с установяване размера и заплащане на пътните такси по чл. 10, ал. 1 ЗП според категорията пътно превозно средство - да закупи маршрутна карта за участъците от платената пътна мрежа, които ще ползва, или да изпълни съответните задължения за установяване на изминатото разстояние и заплащане на дължимата такса по чл. 10, ал. 1, т. 2 ЗП.

Съдът на първо място счита, че към датата на твърдяното нарушение (10.01.2022г.) не е била предвидена законодателна възможност за издаване на електронни фишове за нарушения по чл.179, ал.3б ЗДвП, а единствено за такива по чл.179, ал.3 ЗДвП, поради което оспореният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен. Горният извод се извежда от смисловото тълкуване на разпоредбата на чл.189е, ал.1 и ал.2 ЗДвП, от която по категоричен начин се установява, че за нарушения като процесното се съставя акт за установяване на административно нарушение от длъжностните 3 лица на службите за контрол. Потвърждение на горното се открива и в разпоредбата на чл.189ж ЗдвП/в редакцията преди изменението с ДВ, бр. 13 от 2024г., сила от 13.02.24г./, в която е предвиден ред за издаване, както и реквизити на електронните фишове, но изрично е посочено, че същите са относими за изчерпателно посочени нарушения, част от които не е това по чл.179, ал.3б ЗДвП. Доколкото разпоредбите касаят процедура за ангажиране на административнонаказателна отговорност, то е недопустимо да се прилага разширително тълкуване или по аналогия да се извежда от разпоредбата на чл.167а ЗДвП обратен на горния извод (в този смисъл и Решение № 6782 от 30.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1427/2024 г., Решение № 6780 от 30.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 1507/2024 г., Решение № 6402 от 27.05.2024 г. на АдмС - София по адм. д. № 3190/2024 г.).

Поради което и оспореният електронен фиш следва да бъде отменен като незаконосъобразен.

На следващо място безспорно бе доказано, че на 10.01.2022г. около 12.30ч., в община Столична, по път А-2 км 6+804, с посока нарастващ километър, пътен участък, включен в обхвата на платената пътна мрежа, от устройство, елемент от електронната система за събиране на пътни такси е било засечено движението на ППС влекач „Скания Р 500“ с рег. № , с технически допустима маса 18000, брой оси 2, екологична категория Евро 6, в състав с ремарке с общо 5 оси, с обща технически допустима максимална маса на състава 40000, за който нямало валидна маршрутна карта или валидна тол декларация за преминаването.

Условията и редът за изграждане и функциониране на смесената система за таксуване се определят с наредба на Министерския съвет в съответствие с изискванията на Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 г. относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури, наричана „Директива 1999/62/ЕО“. Съгласно чл.9а от посочената Директива „Държавите членки установяват съответен контрол и определят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по настоящата директива. Те предприемат всички необходими мерки, за да гарантират прилагането на санкциите. Санкциите трябва да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи“, но и съобразени с общите 4 принципи на съюзното право. Размерът на санкциите следва да бъде съответен на нарушението и да бъде пропорционален на преследваната цел, а при избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до наймалко ограничителната (решение от 19 октомври 2016, EL-EM-2001, C‑501/14, EU:C:2016:777, т. 39 и цитираната съдебна практика ). От горното следва, че принципът на пропорционалност изисква от една страна наложеното наказание да съответства на тежестта на нарушението и от друга страна при определянето на наказанието и на размера на имуществената санкция да се отчитат конкретните обстоятелства по случая (решение от 4 октомври 2018 г., Dooel Uvoz-Izvoz Skopje Link Logistic N&N, С-384/17, ECLI:EU:C:2018:810, т. 45).

В конкретния случай е налице предварително определен размер на имуществена санкция, който не подлежи на индивидуализиране спрямо всеки конкретен случай съобразно неговите особености, изминато разстояние, дължима такса или други обстоятелства от техническо естество. Налагането на санкции с фиксиран размер за всяко нарушение без възможност да бъде преценявана тежестта на самото нарушение е в разрез с принципа на пропорционалност. В Решение от 22 март 2017 г. по съединени дела EuroTeam Kft. C‑497/15, Spirál-Gép Kft. C ‑498/15, ECLI:EU:2017:229 , т. 50 от цитираната практика изрично е посочено, че: „…..член 9а от Директива 1999/62 трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство национална правна уредба, която предвижда налагането на фиксирана глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им.“

Националната юрисдикция е длъжна да приложи правото на Съюза в неговата цялост и да защити правата, които то дава на частноправните субекти, като при необходимост остави без приложение всяка разпоредба, която, ако бъде приложена, предвид обстоятелствата по случая би довела до несъответстващ на правото на Съюза резултат (решение от 13 юли 2016 г., Pöpperl, C‑187/15, EU:C:2016:550, т. 45 цитираната съдебна практика).

Воден от изложените принципни постановки съдът намира, че 5 санкционната разпоредба на чл.179, ал.3б ЗДвП противоречи на принципа на пропорционалност, доколкото не позволява да се вземат предвид конкретни обстоятелства за всеки отделен случай, а размерът на санкцията надхвърля значително дължимите пътни такси, което от своя страна се явява допълнително основание за отмяна на оспорения електронен фиш.

Преценката на настоящия съдебен състав е, че издаденият електронен фиш е незаконосъобразен и на това основание и същият следва да бъде отменен.

При този изход на делото жалбоподателят има право на присъждане на разноски. Видно от договор за правна защита и съдействие направените разноски за адвокатско възнаграждение са в размер 800 лева. Поради това и съдът осъди АПИ да заплати на жалбоподателя „Спайч 64“ ЕООД 800 лева разноски за адвокатско възнаграждение за съдебното производство. Съдът не споделя възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на делото.

Минималното адвокатско възнаграждение е 480 лева в съответствие с чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Заплатеното адвокатско възнаграждение не надвишава значително минималното съгласно Наредбата, като съдът не счита, че следва да бъде намалявано.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 ЗАНН, Софийски районен съд: