Решение № 1356 от 23.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1356 гр. С., 23.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 49 СЪСТАВ, в публично заседание на трети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Д. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ДЕНИЦА ИВ. ЦВЕТКОВА Гражданско дело № 20251110118844 по описа за 2025 година

М. А. Л. е предявила срещу „Т.С.“ЕАД искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че не дължи на „Т.С.“ЕАД ½ от сумите 4060, 84 лева за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2011 до м.04.2013, законна лихва върху сумата, считано от 19.12.2013 до окончателно изплащане на вземането, 472.43 лева лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2013 до 02.12.2013, 366.67 лева – разноски по делото по изпълнителен лист от 22.04.2014 по гр.дело №21370/2013, СРС, ГО, 80 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1284/2014 по описа на ЧСИ Б. Б..

М. А. Л. е предявила и искове с правно основание чл.439 от ГПК за признаване за установено, че М.А.А. не дължи на „Т.С.”ЕАД ½ от сумите 4060, 84 лева за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода от м.05.2011 до м.04.2013, законна лихва върху сумата, считано от 19.12.2013 до окончателно изплащане на вземането, 472.43 лева лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2013 до 02.12.2013, 366.67 лева – разноски по делото по изпълнителен лист от 22.04.2014 по гр.дело №21370/2013, СРС, ГО, 80 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1284/2014 по описа на ЧСИ Б. Б..

1

Ищцата твърди, че заедно с М.А.А. са наследници по закон на А.М.А..Твърди, че наследодателят им е имал задължения към „Т.С.“ЕАД по изпълнителен лист от 22.04.2014 за горепосочените суми.Поддържа, че въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело №1284/2014 по описа на ЧСИ Б. Б..Твърди, че е изпратена покана за доброволно изпълнение на длъжника на 09.06.2014 и на същата дата е изпратено запорно съобщение за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника в почти всички банки на територията на страната.С молба от 29.01.2016 взискателят е поискал да се извърши справка за наличие на трудови договори с оглед налагане на запор на трудовото възнаграждение на длъжника.С молбата е направено и искане за опис и оценка на движими вещи на длъжника .На 19.06.2016 е изпратено съобщение до длъжника , с което е уведомен за насрочения на 18.10.2016 опис на движимите му вещи.Твърди, че други изпълнителни действия не са извършвани.Твърди, че последното валидно изпълнително действие е от 09.06.2014г.Поддържа, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът „Т.С.“ЕАД оспорва предявените искове.

Съдът като прецени по реда на чл.12 от ГПК събраните по делото и относими към разрешаване на спора доказателства приема за установено от фактическа страна следното:

С изпълнителен лист от 22.04.2014 по гр.дело №21370/2013, СРС, 80 състав е осъден А.М.А. да заплати на „Т.С.”ЕАД сумата от 4060.84 леваглавница за топлинна енергия за периода от м.05.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва от 19.12.2013 до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 472.43 лева за периода от 01.07.2011 до 2.12.2013 и 366.67 лева – разноски по делото.

Въз основа на молба от 27.05.2014 от „Т.С.”ЕАД е образувано изпълнително дело №1284/2014 по описа на ЧСИ Б. Б..

С молба от 29.01.2016 „Т.С.”ЕАД е поискало от ЧСИ Б. Б. да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника и да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника по изпълнително дело №1284/2014.

Видно от съобщение от 19.09.2016 от ЧСИ Б. Б. до А.М.А. е насрочен опис на движимите му вещи на 18.10.2016.

2

С молба от 17.03.2017 „Т.С.”ЕАД е поискало от ЧСИ Б. Б. да бъде наложен запор на банковите сметки на длъжника и запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

Видно от удостоверение за наследници А.М.А. е починал като е оставил за свои наследници по закон М.А. и М. Л..

При тази установеност на фактите съдът прави следните правни изводи:

С изпълнителен лист от 22.04.2014 по гр.дело №21370/2013, СРС, 80 състав е осъден А.М.А. да заплати на „Т.С.”ЕАД сумата от 4060.84 лева-главница за топлинна енергия за периода от м.05.2011 до м.04.2013, ведно със законната лихва от 19.12.2013 до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 472.43 лева за периода от 01.07.2011 до 2.12.2013 и 366.67 лева – разноски по делото.

Въз основа на молба от 27.05.2014 от „Т.С.”ЕАД е образувано изпълнително дело №1284/2014 по описа на ЧСИ Б. Б..С оглед на изложеното ТР№2/26.06.2015 е приложимо спрямо процесното изпълнително дело като висящо.Ако се приеме, че ТР №2/26.06.2015, с което е отменено ППВС №3/1980, има действие занапред, то до постановяване на тълкувателното решение на 26.06.2015 е приложимо ППВС №3/1980.С оглед на което от образуване на изпълнителното дело на 27.05.2014 до 26.06.2015 давност не е текла.

В този смисъл давност е започнала да тече от 26.06.2015 и може да бъде прекъсната от предприетите изпълнителни действия и исканията за изпълнителни действия в рамките на изпълнителното дело.

Съгласно Тълкувателно решение №2/2013г. на ОСГТК на ВКС (т.10 и т.14), подаването на молба за издаване на изпълнителен лист не прекъсва давността, тъй като не е действие на същинско принудително изпълнение. В горепосоченото тълкувателно решение е прието още, че по смисъла на чл.116, б.в) от ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ, като такива действия са: насочването на изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са 3 изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В случая давността е започнала да тече от 26.06.2015г.

Съдът приема, че давността е била прекъсната на 29.01.2016 с молба от „Т.С.”ЕАД да бъде наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника и да бъде насрочен опис на движими вещи на длъжника по изпълнително дело №1284/2014.

Новото искане на свой ред прекъсва давността независимо от това дали съдебният изпълнител го е образувал в ново дело, или не е образувал ново дело, във всички случаи той е длъжен да приложи искания изпълнителен способ.Ако искането от кредитора е направено своевременно, но изпълнителното действие не е предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок, по причина, което не зависи от волята на кредитора, давността се счита за прекъсната с искането, дори то и да е било нередовно.В този смисъл Тълкувателно Решение №2/2023 на ОСГТК на ВКС, Решение №37/24.02.2021 по гр.дело №1747/2020, ВКС, IV ГО.

С оглед на което съдът приема, че давността е била прекъсната на 29.01.2016.От прекъсването на давността е започнала да тече нова 3-годишна давност.

Съдът приема, че впоследствие давността е прекъсната със съобщението от 19.09.2016 за насрочен опис на движимите вещи на А.М.А..

С определение №136/19.02.2020 по дело №3105/2019 на ВКС, ГК, III ГО съдът се е произнесъл по въпроса –изпращането на призовка, с която се насрочва опис на движими вещи, без реално да се пристъпи към извършването му, достатъчно ли е за да прекъсне погасителната давност. В определението се приема, че макар и безуспешни, предприетите от ЧСИ действия водят до прекъсване на давността / в този смисъл е и решение №1416/24.06.1969 по гр.дело №884/69, V ГО/Давността се прекъсва и тогава, когато изисканите релеватни действия са били безуспешни поради 4 ненамиране на длъжника на търсените адреси. Освен това в разпоредбата на чл.116, б. „в” от ЗЗД се използва думата „предприемане на изпълнителни действия”, а не извършване на изпълнителни действия.

Съдът приема, че давността е прекъсната и с молба от 17.03.2017 от „Т.С.”ЕАД с искане за налагане на запор на банковите сметки на длъжника и запор на трудовото възнаграждение на длъжника.

От прекъсването на давността е започнала да тече нова давност.

Вземанията за топлинна енергия се погасяват с изтичане на 3-годишна давност. След 17.03.2017 не са искани и предприемани изпълни действия.

С оглед на което съдът намира, че вземанията по изпълнителния лист са погасени с 3-годишната давност към 25.05.2020 /при отчитане на Закона за мерките и действията по време на извънредно положение/.Дори да се приеме, че давността е 5- годишна, тя е изтекла към 25.05.2022, т.е. преди предявяване на исковата молба.

Предвид изложеното съдът намира, че вземанията по изпълнителния лист са погасени по давност.

Видно от удостоверение за наследници А.М.А. е починал като е оставил за свои наследници по закон М.А. и М. Л..

Съгласно чл.5, ал.1 от ЗН децата на починалия наследяват по равни части.С оглед на което ищцата е придобила по ½ част от правата и задълженията на наследодателя си.

Доколкото задълженията са погасени по давност, предявените от ищцата искове следва да бъдат уважени като бъде признато за установено, че тя не дължи нейната ½ част, а именно:½ от задълженията по изпълнителния лист.

По отношение на исковете, предявени от ищцата вместо недължимост на останалата ½ част от задълженията

М.А. за

В качеството си на наследник по закон на А.М.А., М.А. е придобил другата ½ част от правата и задълженията по наследяване. М.А. е легитимиран да предяви искове за недължимост на другата ½ част от задълженията. Съдът намира, че предявените искове от ищцата за признаване за установено, че другият наследник М.А. не дължи на ответника останалата ½ част от сумите, са недопустими. Недопустимо е предявяването пред съд на чужди 5 права.Отделно от това не е налице хипотезата на чл.134 от ЗЗД., тъй като ищцата не упражнява имуществени права на длъжника, нито има качеството на кредитор спрямо него.

Ищцата може да предяви иск за останалата ½ част от задълженията, но в лично качество и като титуляр на партидата на имота / по аналогия от Тълкувателно решение №2/2017 на ВКС/.Но исковете са предявени от ищцата не в лично качество, а от името на М.А., поради което съдът намира, че същите са недопустими.

С оглед на което предявените искове за другата ½ част от задълженията се явяват недопустими.Поради това исковата молба в тази част следва да бъде върната на основание чл.130 от ГПК и производството по делото следва да бъде прекратено в тази част.

По разноските

Крайният изход на делото обуславя присъждане на разноски в полза на ищцата.Ищцата е освободена от внасяне на държавна такса и разноски.

Процесуалното представителство на ищцата е осъществено по реда на чл.38 от ЗА.С оглед на което в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение в размер от 889 лева.

Така мотивиран съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от М. А. Л.,

ЕГН**********, с адрес:гр.С., жк. „М.”1 част, бл.125, вх.2, ет.2, ап.4, със съдебен адрес:гр.С., бул. „С.С.”№8, ет.2, ап.5, чрез адв. Г., срещу „Т.С.“ЕАД, ЕИК*******, със седалище и адрес на управление:гр.С., ул. „Я.”№23Б, искове с правно основание чл.439 от ГПК, че М. А. Л. не дължи на „Т.С.”ЕАД ½ от сумите 4060, 84 лева за ползвана и незаплатена топлинна енергия за периода 6 от м.05.2011 до м.04.2013, законна лихва върху сумата, считано от 19.12.2013 до окончателно изплащане на вземането, ½ от сумата от 472.43 лева- лихва за забава върху главницата за периода от 01.07.2013 до 02.12.2013, и ½ от сумата от 366.67 лева – разноски по делото по изпълнителен лист от 22.04.2014 по гр.дело №21370/2013, СРС, ГО, 80 състав, въз основа на който е образувано изпълнително дело №1284/2014 по описа на ЧСИ Б. Б..