Решение № 5496 от 14.10.2024, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 5496 гр. София, 10.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. И.

Диана Василева при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело № 20241100501918 по описа за 2024 година

Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.

В. гр.д. №1918/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на В. П. С., ЕГН ********** Е. М. Г., ЕГН********** Т. М. И., ЕГН **********, Д. Д. С., ЕГН **********,

Д. Д. С. ЕГН ********** /починал в течение на въззивното производство и заместен от наследника си Д. Д. Д. ЕГН ********** / , В. Р. Х., ЕГН ********** и В. Н. Р. ЕГН ********** , всички със съдебен адрес в гр.София срещу решение №14566 от 30.08.2023 г по гр.д.№56132/21 г на СРС , 26 състав , с което са отхвърлени исковете на въззивниците да се осъди „И.п.и.С.“ ЕАД гр.София ЕИК **** да им заплати на основание чл.59 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1694,13 лева частичен иск от 10 000 лева, представляваща обезщетение за ползването за периода от 01.10.2019 г. до 12.03.2020 г. на собствения им поземлен имот с площ от 3 дка от дворно място с пл. №1975 в кв. 26 по плана на гр. Харманли от 1958 г. в местността „Читак Къря“, представляващ част от поземлен имот с идентификатор *** по одобрената ККР , ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 29.09.2021 г., до окончателното плащане ; и сумата от 300 лева частичен иск от 3000 лева лихви за забава върху посочената главница за периода от 01.11.2019 г. до 28.09.2021 г ; както и въззивниците са осъдени да заплатят на „И.п.и.С.“ ЕАД гр.София ЕИК **** сумата от 1000 лева разноски пред СРС .

Въззивниците излагат доводи за неправилност на решението на СРС . Налице е фактическия състав на неоснователното обогатяване по чл.59 ЗЗД , защото ответникът е заградил и е 1 ползвал имота за процесния период .Постройките в имота са незаконни т.е.юридически не съществуват . Без имота на въззивниците предприятието и сградите няма да могат да функционират т.е. имотът на въззивниците има голяма значимост за ответника и той извлича ползи от него .

Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба и изразява съгласие с мотивите на СРС . Не е доказано , че ответникът ползва незаконните постройки и че имотът на ищците повишава стойността на фабриката . Ищците създават неудобства за работата на фабриката .

Въззивната жалба е допустима. Решението на СРС е връчено на въззивниците на 12.09.2023 г и е обжалвано в срок на 26.09.2023 г .

Налице е правен интерес на въззивниците за обжалване на решението на СРС.

След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото , въззивният съд приема за установено следното от фактическа и правна страна :

В мотивите на СРС , към които настоящият съд препраща на основание чл.272 ГПК , подробно е възпроизведена фактическата обстановка по отношенията между страните . Във връзка с чл.269 ГПК и твърдяната недопустимост и неправилност на решението на СРС , настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост в обжалваната част , като такива пороци в случая не се установяват . Относно неправилност на решението е ограничен само до изложените във въззивната жалба изрични доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .

За да отхвърли исковете СРС е приел следното . Според решение № 195/12.03.2010 г. по дело № 419/2002 г. на Районен съд – Харманли ищците са съсобственици на поземлен имот с площ от 3 дка от дворно място с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на гр. Харманли от 1958 г. в местността „Читак Къря“. С това решение съдът не се е произнесъл по отношение на сградите построени в имота, като е приел, че поради липса на строителни книжа са незаконни.

От приетата пред СРС СТЕ посочения имот е част от поземлен имот с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта на град Харманли.

Според разпитаните пред СРС свидетели И.Г. и Н. К. имотът на ищците е част от общото пространство на имот с идентификатор *** , с изградени в него производствени сгради. През процесния период целият имот било ограден и е имало охрана, като достъпът на външни лица е бил ограничен. Охраната и пропускателния режим е бил организиран от ответното дружество.

Според СРС видно решение на ВКС по гр. д. 3/1994 г., с което е признато че ищците са собственици на имот със сегашен идентификатор *** е прието, че на реституция е подлежал имота без построените в него сгради / с изключение на сграда 1,2,3,6,7 и 10/, тъй като са построени след одържавяването на имота и не подлежат на реституиране.

Представената към исковата молба скица към решението на ВКС е неясна и от нея не може 2 да се установи къде в имота попадат посочените сгради.

Според СРС при наличните доказателства ищците са доказали , че са собственици на имот поземлен имот с площ от 3 дка от дворно място с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на гр.

Харманли от 1958 г. в местността „Читак Къря“, представляващ част от поземлен имот с идентификатор ***, но не са доказали , че са собственици на сградите построени върху този имот. По делото е установено , че ответникът е оградил имота и е поставил охрана , която да контролира достъпа и по този начин е ползвал имота на ищците, като е ограничило достъпа им до него. В границите на имот с приблизителна площ 3 дка, част от ПИ *** по кадастрална карта на гр. Харманли, попадат следните сгради, отбелязани в на скицата, неразделна част от решението и справката от Служба по вписванията Харманли, а именно: 1. Сграда *** – промишлена сграда, със ЗП 170 кв.м.; 2.

Сграда *** - промишлена сграда, ЗП 440 кв.м.; 3. Сграда ***промишлена сграда, ЗП 81 кв.м.; 4. Сграда *** - промишлена сграда, ЗП 142 кв.м.; 5. Сграда *** - промишлена сграда, ЗП 32кв.м.; 6 Сграда *** КПП промишлена сграда, ЗП 10 кв.м.; 7. Сграда *** - промишлена сграда 1531,265/2510 ид.ч. от сграда 26, ЗП 1240, 8. Сграда *** - промишлена сграда, ЗП 29 кв.м.; 9. Сграда *** - промишлена сграда, ЗП 5 кв.м.

Според СРС предявените искове с правно основание чл.59 от ЗЗД са неоснователни. В случая от заключението на СТЕ се установява, че имотът не може да се ползва самостоятелно, през него се осъществява вход/изход за обслужване на цялата производствена фабрика. Върху имота на ответника има построени 9 /девет/ сгради . С постановление от 04.07.2012 г. на ОС Кърджали на ответника са били възложени идеални части от ПИ с идентификатор № ***, ведно с построените върху него сгради, подробно описани в справката. Страните не спорят, а и се установява от приложените доказателства, че собствените на ответника сгради попадат и върху тази част от поземлен имот № ***, в която попадат собствените на ищците 3 дка, представляващи имот с пл. № 1975 в кв. 26 по плана на гр. Харманли.

Според СРС при площ на имота на ищците от 3000 кв.м. и остатъчна свободна площ, които са групирани така, че не е възможно да се отделят от останалото цяло, имотът е негоден за самостоятелно, реално ползване, тъй като той се явява в по-голямата си част прилежащ към съществуващите сгради и обслужващ същите. Следователно в случая не може да се приеме, че ответникът се е обогатил с ползването му за сметка на обедняването на ищците.

Предпоставките на чл.59 от ЗЗД щяха да са налице, в случай че имотът на ищците, за който се търси обезщетение, е обособен самостоятелно и може се ползва реално от ищците, но при положение че върху него има изградени множество сгради и имотът се явява тяхна прилежаща и обслужваща част и същият не може да се ползва самостоятелно, то ответникът не е лишил ищците от ползването на имота, а на законово основание осъществява правото си на собственост върху собствените му идеални части от ПИ с идентификатор № *** и върху построените върху него сгради, които попадат и в притежаваните от ищците 3 дка, попадащи частично в ПИ с идентификатор № ***.

3

Според СРС ответникът не е лишил ищците като собственици на техните 3 дка от упражняването на фактическата власт и от извличане на ползите от него, тъй като с оглед на съществуващите сгради те не биха могли да го ползват по предназначение, съответно ответникът не се е обогатил със стойността, която би заплатил за същия имот като процесния, ако го беше наел. Построените сгради имат характера на суперфициарна собственост, като това ограничено вещна право, включва правомощието на суперфициарния собственик да държи постройката в чужд имот, което обстоятелство изключва заплащането на обезщетение .

Решението на СРС е частично неправилно .

По исковете по чл.59 ЗЗД

Безспорно ищците са съсобственици на поземлен имот с площ от 3 дка от дворно място с пл.

№ 1975 в кв. 26 по плана на гр. Харманли от 1958 г. в местността „Читак Къря“. От приетите пред СРС и пред настоящия съд СТЕ се установява , че посочения имот не е нанесен в кадастъра , а е реална част от поземлен имот с идентификатор *** по одобрената кадастрална карта на град Харманли. Според разпитаните пред СРС свидетели И.Г. и Н. К. имотът на ищците е бил заграден от ответника , на място е имало охрана и достъпът на външни лица , включително и на ищците , е бил ограничен .

При тези данни е налице фактическия състав на чл.59 ЗЗД – неоснователно обогатяване на ответника от ползване без основание на чужд имот . Ползването на чужд недвижим имот без правно основание за това и препятстването на собственика да го ползва съобразно неговото функционално предназначение в обема на правата, които собственикът притежава, пречи на възможността собственикът лично да го ползва или да реализира от него имуществена облага по друг начин. Искът за сумите, претендирани като нереализирана полза, от която собственикът е лишен, е този по чл. 59 ЗЗД – субсидиарната хипотеза на неоснователното обогатяване. Имуществените облаги имат материално естество, те са оценими в пари и се изразяват или в увеличаване актива на имуществото на обогатения, или в намаляване на неговите пасиви, или пък в спестяване на обогатения на някои разходи, които той иначе е трябвало да понесе. При последната хипотеза спестяването на разходи води до обогатяване в случай , че разходите са били необходими и ответникът по иска по чл.

59 ЗЗД е трябвало да ги понесе от собственото си имущество и то без да съществуват изгледи за тяхното връщане. Необходимостта от извършване на разходи от посочения вид е нормативно или договорно обусловено, а в някои по-редки случаи значение могат да имат и специалните качества или потребности на обогатения.

Безспорно в случая ответникът трябва да обезщети ищците за ползването на имота им.

Не могат да се споделят водещите мотиви на СРС , че ответникът не дължи обезщетение за ползването , защото имотът е негоден за самостоятелно и реално ползване тъй като се явява в по-голямата си част прилежащ към съществуващите сгради и обслужва същите . Въпрос за такова самостоятелно ползване през процесния период не се поставя , защото имотът на ищците е ползван от ответника като е приобщен към общ, по-голям имот . Правилно въззивниците посочват , че без имота на ищците ответникът не би могъл да ползва голяма 4 част от имота и част от сградите си . Следователно какъвто и да е имотът на ищците , ответникът се е ползвал от него и без основание е извличал съответните ползи – спестил е наем , който дължи за ползването на чуждия имот . Ищците са лишени от ползването на имота , защото са били лишени от достъп до него и не им е заплащан наем за чуждото ползване .

По отношение на размера на дължимото обезщетение трябва да се кредитира приетата пред настоящия съд СТЕ на вещото лице арх.Д. Г. , във варианта при съобразяване на наличието на сгради върху имота . Сградите върху имота – независимо дали са законни – са факт , чужда собственост са и не са премахнати . Според вещото лице при такъв вариант наемът за процесния период за имота е в размер на 2822,85 лева . Следователно процесният частичен иск за сумата от 1694,13 лева е доказан по основание и размер .