Определение № 526 от 29.01.2025, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 526 гр. Варна, 29.01.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цвета Павлова

Членове:

Пламен Ат. Атанасов

Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Въззивно частно гражданско дело № 20253100500116 по описа за 2025 година за да се произнесе, съдът съобрази следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба от М. И. К., чрез адв. А. срещу определение № 13552/29.11.2024г. по гр.д. №1108/2024 по описа на Варненски районен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на постановеното по делото решение №3858/14.10.2024г. в частта за разноските.

Частният жалбоподател намира, че неправилно първоинстанционният съд, при преценката на направеното от насрещната страна възражение за прекомерност, е оценила фактическата и правна сложност на производството. В тази връзка акцентира, че делото е продължило десет месеца, което оправдава присъждане на възнаграждение за процесуално представителство в предявения размер от 735 лева. Счита, че размера на адв. възнаграждение следва да се равнява поне на съдебните разноски.

Присъждането на възнаграждение в редуциран размер създава според жалбоподателя практика на подценяване на адвокатския труд. Въз основа на изложеното претендира за отмяна на обжалваното определение и присъждане на разноски в целия поискан размер.

Насрещната страна по жалбата не е депозирала писмен отговор в срока по чл.

276, ал.1 от ГПК.

Частната жалба е депозирана в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лице, имащо правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явява допустима.

За да се произнесе, съставът на въззивния съд съобрази следното:

1

С решение №3858/14.10.2024г. по гр .д. №1108/2024 по описа на Варненски районен съд е уважен предявен от М. К. срещу ЗК „Лев Инс“ иск за сумата от 3128,92 лева , представляваща лихва за забава за периода от 01.11.2021 г. до 01.06.2022 г. върху главницата от 52 900,00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за претърпени имуществени вреди, нанесени на собствения на ищеца товарен автомобил марка „Субару Форестер“, рег. № ********, в резултат на настъпило на 16.09.2021 г.

ПТП по вина на водача на лек автомобил марка „Нисан Навара“, рег. № ********, застрахован към датата на ПТП по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, което обезщетение е присъдено на М. И. К., ЕГН **********, с Решение № 226 от 23.05.2023 г., постановено по т. д. № 178/2023 г. по описа на Окръжен съд - Варна, потвърдено с Решение № 315 от 16.11.2023 г. по т. д. № 491/2023 г. по описа на Апелативен съд – Варна.

С решението съдът е присъдил разноски в полза на ищеца за адвокатско възнаграждение в размер на 480 лева с ДДС, след съобразяване направеното от насрещната страна възражение за прекомерност.

С обжалваното определение постъпилата в срок молба вх.№86262/28.10.2024г. за изменение на решението частта за разноските е отхвърлена. За да достигне до този извод, първоинстанционният съд е приел, че размерите по НМРАЗ могат да случат само като ориентир, но не задължават съда да се съобрази с тези размери.

Съставът на въззивния съд намира обжалваното определението за правилно.

Безспорно е в настоящото производство, че ищецът, чиито искове са изцяло уважение, е представляван в процеса от упълномощен представител, за което е заплатил възнаграждение по договор за правна защита и съдействие в размер на 735 лева.

Срещу обосноваността на този размер насрещната страна е възразила своевременно, още с отговора на исковата молба.

С решение на СЕС по дело С-438/2022 г., по повод искането за тълкуване на член 101, параграф 2 ДФЕС в аспекта на съответствие на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, е постановено тълкуване в смисъл, че национална правна уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба. Посочено е още, че нищожността по член 101, параграф 2 ДФЕС има абсолютен характер. Указано е, че съдът следва да откаже приложението на такава национално права, която противоречи на правилата за ограничаване на конкуренцията.

Следователно съдът не обвързан от приложението на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адв. възнаграждения, а приетите там размери могат 2 да служат само като ориентир при преценката за справедливия размер на възнаграждението. Следва да се съобрази, че договорът за правна помощ, с оглед общия принцип за относителността на облигационната връзка, обвързва единствено страните по него. Насрещната страна по процесуалното правоотношение, когато по правилата на чл. 78 от ГПК следва да понесе разноските от неблагоприятно приключилия за нея правен спор, не е обвързана от договора за процесуално представителство. Последната следва да възмезди само онзи обоснован размер на разноските, който е причинила с поведението си, станало повод за завеждане на спора, както и с процесуалното си поведение в хода на делото.

При отчитане на действителната сложност на производството, съдът намира на първо място, че цената на иска е само е един от критериите, който може служи за ориентир. Следва да се има предвид, че не е задължително да съществува пропорция между усилията, положени от процесуалния представител и цената на иска. На следващо място следва да се отчита рода на самото производство- дали се касае до често предявявани в практиката искове, по които съществува изобилна съдебна практика, или до спорадично предявявани дела. От значение е сложността на конкретното дело - обема на събраните доказателства, броя на съдебните заседания, както и конкретната активност на пълномощника.

В случая, съдът намира, че конкретното производство е както с ниска фактическа, така и с ниска правна сложност. Предявеният иск е за заплащане на мораторно обезщетение за вече присъдено в предходно производство между страните обезщетение за имуществени вреди по застраховка „Гражданска отговорност“.

Доказването по делото се изчерпва със събиране на писмени доказателства.

Производството е протекло в едно съдебно заседание. Единствен спорен по делото е въпросът за изтекла погасителна давност. Горното може да обоснове извод, че делото е по-ниска от обичайната правна и фактическа сложност за делата с правна квалификация чл. 432 от КЗ. Предмет на иск е била единствено забавата на застрахователя за заплащане на вече присъдено обезщетение.

Периодът, в който е протекъл делото, макар и необосновано продължителен, няма отношение към процесуалните усилия на адвоката, респ. към размер на разноските. Забавата на съдебния състав не може да се възложи в тежест на насрещната страна.

С оглед на изложеното съдът намира, че присъденият размер от 480 лева с ДДС за обоснован.

Частната жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 13552/29.11.2024г. по гр.д. №1108/2024 по описа на Варненски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно на осн.чл. 248, ал. 3 вр. чл. 280, ал.3 от ГПК.

Председател: _______________________

3

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4