Определение № 428 от 23.08.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 428 гр. Варна, 22.08.2023 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мария Кр. Маринова

Членове:

Росица Сл. Станчева

Юлия Р. Бажлекова като разгледа докладваното от Юлия Р. Бажлекова Въззивно частно гражданско дело № 20233000500328 по описа за 2023 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, образувано по частна жалба на Г. М. Юнсел и Р. М. О., чрез процесуален представител адв. М.В.. срещу определение № 457/14.06.2023г. по в.гр.д. № 386/2023г. на ОС – Добрич, с което е оставена без разглеждане подадената от тях жалба с вх. № 21373/19.05.2023г. срещу действия на ЧСИ Л.Т., рег. № 737, изразяващи се в оценка, опис и насрочване на публична продан на ПИ, находящ се в гр.Добрич, с идентификатор ***, представляващ лозе с площ от 542 кв.м., както и молбата за спиране на изп.д. № 20117370402453 по описа на ЧСИ Л.Т. и жалбоподателите са осъдени да заплатят на насрещната страна разноски в размер на 360лв.

По изложени в жалбата подробни доводи се иска отмяна на оспорвания съдебен акт и връщане на делото за произнасяне по същество на жалбата по чл.435 ГПК. Твърди се, че по изпълнителното дело липсват платежни документи за заплатена такса за образуване на ново изпълнително дело, след настъпила перемция, както и за постъпили без основание суми от наложени запори върху трудови възнаграждения на двете длъжници, поради което и с така насрочената продажба, ЧСИ надхвърля правомощията си по събиране на вземания. Не е взето предвид и направено възражение за изтекла погасителна давност. Считат, че всички действия на ЧСИ след перемцията представляват отказ на ЧСИ да изпълни служебните си задължения да прекрати производството или да спази правилата за образуване на ново изпълнително производство. Излага още, че съдът не е взел предвид, че изпълнението е насочено към несеквестируемо имущество по смисъла на чл.444, т.5 ГПК.

1

С молба вх. № 4462/10.07.2023г. жалбоподателите са направили искане за спиране на изпълнителното производство.

В срока по чл.276 ГПК взискателият, в качеството му на насрещна страна е изразил становище за неоснователност на жалба.

Частната жалба е подадена в срок, от легитимирани страни и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения:

Производството пред ОС – Добрич е образувано по подадена от Г. М.

Юнсел и Р. М. О. жалба с правно основание чл.435 ГПК, в която са изложени доводи, че със съобщение, жалбоподателките, явяващи се длъжници по изп.д.

№ 20117370402453 са уведомени, че по искане на взискателя по изпълнителното дело Кредит инкасо Инвестмънт БТ“ЕАД е насрочена публична продан на ПИ, находящ се в гр.Добрич, с идентификатор ***. Твърдят, че това действие на ЧСИ е незаконосъобразно и нищожно, поради това, че новообразуваното изпълнително дело представлява продължаване на принудителното изпълнение по първоначалното дело, след настъпила перемция, тъй като по това новообразуваното производство не е отправена покана за доброволно изпълнение и не са заплатени дължимите държавни такси за образуване на ново изпълнително производство. Излагат също, че е изтекла и погасителната давност и производството подлежи на прекратяване и на това основание. Считат, че не е налице яснота относно задължението на длъжниците - съществува ли такова или не, в какъв размер и на какво основание; публичната продан е насрочена при незаконосъобразно извършени опис и оценка, от некомпетентно лице и при нарушение на процесуалните правила.

Тази жалба е приета за недопустима с обжалваното определение, като решаващите мотиви на окръжния съд за това са, че същата е лишена от предмет, тъй като определената оценка на имота от СИ с помощта на вещо лице не може да бъде предмет на съдебен контрол по реда на чл.437, вр. чл.435 ГПК. Към датата на подаването на жалбата липсва изричен акт на съдебния изпълнител – действие, което да бъде обжалвано.

Така направения извод се споделя и от настоящата инстанция.

Видно от материалите по изпълнително дело с

№

20117370402453/2011г. на ЧСИ с рег. № 737 е, че жалбоподателките Р. М. О. и Г. М.Ю.. имат процесуалното качество на длъжници, като наследници на С.М... Производството е образувано за принудително събиране на парично вземане от 747,73лв., неизплатено задължение по договор за потребителски кредит от 29.00.2007г., ведно със законната лихва от 06.12.2010г., 231,56лв. договорна лихва за периода30.07.2008г.-22.11.2010г., 25лв. държавна такса и 100лв. юрисконсултско възнаграждение срещу длъжник С.С.М. по изпълнителен лист от 05.04.2011г., издаден по реда на чл.416 ГПК въз основа на заповед за изпълнение № 195/08.12.2010г. по ч.гр.д. № 6279/2010г.

2

По постъпили от взискателя молби СИ е предприел действия по налагане на запори върху вземания на длъжника и възбрани върху имоти; опис на недвижим имот и е насрочена публична продан на имота за периода 22.05.2023г. – 22.06.2023г. За всички предприети от СИ действия, длъжниците с били уведомени.

По делото липсват данни за отправяни от страна на длъжниците искания за изготвяне на нова оценка, преустановяване на действията по провеждане на публичната продан или за прекратяване/приключване на принудителното производство по делото.

В ГПК са лимитативно са посочени актовете и действията на съдебния изпълнител, които подлежат на обжалване. В разпоредбата на чл.345, ал.2, т.1-т.7 ГПК са посочени конкретните актове и действия на СИ, които подлежат на съдебен контрол по подадена от длъжника жалба, като в ал.2, т.4 изрично е посочено кои действия, във връзка с определяне стойността на имота, който се изнася на публична продан подлежат на обжалване, а именно – отказ на СИ да извърши нова оценка. В случая не са изложени твърдения и няма данни по делото СИ да е бил сезиран са такова искане и да е отказал извършването на нова оценка на имота. Такова искане не е отправено и с жалбата, поради което и същата е недопустима поради липса на предмет.

Няма спор, че на основание чл.435, ал.2, т.6 ГПК длъжникът може да обжалва отказа на съдебния изпълнител да спре, да прекрати или да приключи принудителното изпълнение. В същото време, по аргумент от разпоредбата на чл.434 ГПК фигурата на мълчаливия отказ е неприложима – спирането, прекратяването или приключването на изпълнителното производство са действия, които следва да бъдат обективирани в изричен акт /постановление/. Същото важи и за отказите да бъде преустановено принудителното изпълнение. Продължаването на действията по реализиране на изпълнението не може да се приравни на изричен отказ за спиране/прекратяване/приключване на делото именно поради липсата на обективирано волеизявление на органа на принудителното изпълнение в тази насока. Защитата срещу подобно бездействие /непроизнасяне по искане за спиране/прекратяване/приключване/ е по реда на чл.441 ГПК или чрез обжалване на последващите изпълнителни действия при наличието на предпоставките за тяхното обжалване съобразно нормата на чл.435 ГПК.

С оглед на това и предвид установеното, че към датата на подаване на жалбата по чл.435 ГПК липсва изричен отказ за извършване на нова оценка, прекратяване/приключване на изпълнителните дела, следва извода, че липсва акт/действие, което да бъде обжалвано, поради което и законосъобразно е прието от окръжния съд, че сезиращата го жалба е лишена от предмет и като такава е недопустима.

Що се отнася до обжалването на отказ да преустановят изпълнителните действия по извършване на публичната продан и прекратяване на делото, освен по изложените мотиви за липса на изричен акт в тази насока към 3 подаване на жалбата, следва да се отбележи и че дори продължаването на действията да се определи като отказ, то същото би било обжалваемо само при наведени твърдения за несеквестируемост на продаваното имущество, каквито не са били наведени в жалбата.

Наведените твърдения и възражения относно съществуването на задължението, следва да се предявят по исков ред и е недопустимо да се разглеждат в производството по реда на чл.435 ГПК.

Ето защо обжалваното определение следва да бъде потвърдено.

Предвид неоснователността на частната жалба, съдът не дължи произнасяне по искането за спиране на изпълнително дело № 20117370402453.

На основание чл.78, ал.8 ГПК и предвид направеното искане жалбоподателките следва да заплатят на ответната страна разноски за настоящото производство в размерна 360лв.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 457/14.06.2023г., постановено по в.гр.д. № 386/2023г. на ОС – Добрич.

ОСЪЖДА Г. М. Юнсел ЕГН ********** и Р. М. О. ЕГН ********** да заплатят на „Кредит инкасо инвестмънт“ЕАД, ЕИК 202423225 гр.София, ул.“Панчо Владигеров“ № 21, сумата от 360лв., представляваща сторените в настоящото производство разноски на основание чл.78, ал.8 ГПК.

Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4