Определение № 4009 от 30.12.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4009 гр. София, 30.12.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Частно наказателно дело № 20221110214662 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК.

Постъпила е жалба от пострадалия Г. К. К. срещу постановление на СРП от 17.05.2022 г. за прекратяване на наказателното производство на осн. чл. 243, ал.1, т.2 от НПК, образувано и водено срещу неизвестен извършител по досъдебно производство ДП № № 15362/2018 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № *****/2018 г. по описа на СРП за престъпление по чл.206 ал. 1 от НК, поради липса недоказаност на обвинението.

Жалбоподателят моли постановлението да бъде отменено, като се излагат доводи, че изводите на прокурора са неправилни. Счита, че доказателства за извършено престъпление и неговият автор са налични по делото, като се позовава на извлечения от банковите сметки на етажната собственост (ЕС).

Жалбата е подадена от субект с нужната процесуална легитимация, доколкото според данните по делото К. е пострадал от престъпление от общ характер по чл. 206, ал.1 от НК. Постановлението е връчено на 16.09.2022г., като жалбата постъпва в СРП на 26.05.2022г., като очевидно пострадалият е узнал за постановлението на неустановена дата преди да му бъде връчено официално и е подал жалбата си преди срокът за обжалване да е започнал да тече.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното 1 постановление, намери за установено следното:

Досъдебното производство е образувано на 23.10.2018 г. по реда на чл.212, ал.1 от НПК с постановление на прокурор от СРП и е водено за престъпление по чл. 206, ал.1 от НК за това че от неустановена дата до 15.06.2018г противозаконно са били присвоени чужди движими вещи-парична сума, собственост на живущите в етажна собственост на адрес гр.София бул. “В.“ №69 - кооперация З. М.“.

Към наказателна отговорност не е привлечено лице.

С постановление от 17.05.2022 г. досъдебно производство ДП № № 15362/2018 г. по описа на 01 РУ-СДВР, пр.пр. № *****/2018 г. по описа на СРП за престъпление по чл.206 ал.1 от НК е прекратено поради поради липса недоказаност на обвинението.

В хода на проведените процесуално-следствени действия на ДП са извършени редица разпити на свидетели, събрани са писмени доказателства, назначена е СИЕ, приобщени са договори за наем с рекламна агенция и заведение за хранене, представени са квитанции, разкрита е банкова тайна и е представено извлечение от банковата сметка на етажната собственост, изискани са документи от Столична община, приобщени са протоколи от общи събрания.

Проведени са разпити на свидетели по реда на НПК, включително и на наематели на рекламно пространство и на част от общите части на ЕС, както и на част от етажните собственици и техни пълномощници. Разпитани са и свидетелите В. К., П.

Б., Г. Л., Н. К., С. В., Д. Х., Р. Х., С. Р., М. Х., Е. А., А. Д., Д. А., С. П., Д. М., Г. М., М.

Ц., Ж. Д., Л. Л.а, Г. К., А. Д., които дават сведения във връзка с приходите на ЕС, липсата на отчетност и нуждите, за които са разходвани част от средствата, получени от ЕС, плащането на „дивиденти“

От назначената и приета по делото съдебно-икономическа експертиза не се изясняват обстоятелства, свързани с предмета на делото, но съдът намира, че експертизата е некомпетентно изготвена, вещото лице не е изследвало в детайли банковите извлечения от сметката на ЕС, не е направило опит да извлече каквато и да било релевантна информация от наличните по делото материали с цел изясняване на обективната истина, а въпросите, които са зададени, не отговарят на спецификата на събрания доказателствен материал и така формулирани, с оглед липсата на счетоводни документи, правят изготвеното на ДП заключение лишено от каквато и да било стойност и то не може да послужи за целите на ДП.

На база на така приобщените по делото доказателства и доказателствени средства СРП е приела следната фактическа обстановка:

Наблюдаващият прокурор единствено е изброил извършените до момента действия по разследването, като обаче изобщо не е изложил възприета от него 2 фактическа обстановка с оглед така събрания доказателствен материал. Това само по себе си води до необоснованост на контролирания акт, респективно е самостоятелно основание за неговата отмяна, Съдът в производството по чл.243, ал.5 от НПК не е в съС.ие за пръв път да излага фактическа обстановка, доколкото действа като контролираща инстанция и то не по същество. В този смисъл какви фактически изводи съдът прави на базата на събрания по ДП доказателствен материал не следва да се обективира в настоящето производство.

Прокурорът е посочил единствено, че по делото е установено, че „в годините“ домоуправител бил свидетелят Ал. Д.. Прокурорът приел, че „тъй като ЕС е богата ,получавала доходи от наеми, собствениците не са плащали такси

.Получавали са различни суми, в зависимост от притежаваните идеални части. В годините били извършвани различни ремонти,като голяма част от собствениците не са изисквали документи за сумите които взимат,както и информация за извършените ремонти и сключени договори.“

Прокурорът посочва също, че банковата сметка на ЕС е открита на 28.04.2011г. и упълномощени да се разпореждат със средствата са Ал.Д. и Ж. Д., но установява, че са плащани нетипични суми от сметката, но също посочва, че Д. има право на дивиденти.

Обвинението е приело, че поради несъществуване на каквито и да е касов или разходен документ не може да се определи има ли липси от касата или от сметката на ЕС “З. М.“, както и механизма на причиняване на евентуална липса.

Съдът следва да посочи, че така изложените факти не покриват минималните стандарти за мотивираност на контролирания прокурорски акт, макар съдът да приема, че разследването е непълно, за което аргументи ще бъдат изложени по-долу, от материалите по делото биха могли да бъдат извлечени относими за делото факти, които прокуратурата е пропуснала да посочи, немотивирайки по този начин постановлението за прекратяване. Така например изобщо не е посочено в кой период А. Д. е изпълнявал длъжността управител на ЕС, имало ли е други лица, ангажирани с управлението на ЕС в този период, респективно да са изпълнявали длъжността на касиер и контрольор, за което свидетелски показания изобилстват. Така например има доказателства, че Д. А. е изпълнявал длъжността контрольор, а М. Х. е била касиер. В постановлението не се посочва и какъв е бил размерът на приходите, поне доколкото се установява от непълното разследване до момента, кога и как, на кого са заплащани сумите, какво е било тяхното предназначение. Макар и да е налично банково извлечение от сметката на ЕС, държавното обвинение изобщо не е анализирало този доказателствен източник, респективно не е посочено кой какво суми е теглил, какви приходи има по сметката, какъв е техният източник, кой е разходвал средства, по какъв начин, с каква цел.

3

Доказателственият анализ също се изчерпва с изброяване на част от събраните доказателства и доказателствени средства, но не става ясно какви фактически изводи прави прокурорът на тяхна основа, кои кредитира, кои не и защо.

Дори не е посочено кои лица са получавали „дивиденти“ в какъв размер и дали това са всички лица, които според прокуратурата имат право на това. В този смисъл постановлението се явява необосновано и от гледна точка на липса на доказателствен анализ.

С оглед така приетата фактическа обстановка от СРП съдът намира следното от правна страна:

Съдът, запознавайки се с материалите, събрани в хода на досъдебното производство и постановлението на СРП, намира, че атакуваният акт е необоснован и незаконосъобразен.

Следва да се има предвид, че в рамките на настоящия последващ контрол върху действията на прокурора в досъдебната фаза на наказателния процес се проверява единствено обосноваността и законосъобразността на постановлението за прекратяване на наказателното производство. В конкретния случай настоящият състав следва да прецени дали разследването е едностранно и формално извършено, дали съществува преодолима непълнота на събрания към момента доказателствен материал, допуснати ли са съществени процесуални нарушения, които могат да бъдат отстранени при евентуалната отмяна на прекратителното постановление. Съдът проверява и дали са обсъдени само част от доказателствата, събрани в хода на досъдебното производство. При проверка на законосъобразността на прокурорския акт съдът следи дали е спазен материалният закон, съответно дали правилно е приложен процесуалният. Постановеният прокурорски акт следва да отговаря на изискванията за изчерпателност на мотивите и същите следва да са непротиворечиви.

В случая изискванията на закона не са спазени. Това е така, защото държавния обвинител в хода на разследването в досъдебната фаза на наказателния процес, съобразявайки фактите и обстоятелствата, които подлежат на доказване с оглед правната квалификация на престъплението, за което е образувано досъдебното производство, е провел едно непълно разследване, което н е е подчинено изцяло на основаните принципи в наказателния процес, установени от законодателя в разпоредбите на чл. 13, ал.1 и чл. 14, ал.1 от НПК, като това води до извод за допуснато съществено процесуално нарушение. Според настоящия състав в хода на досъдебното производство органите по разследването не са събрали всички възможни, относими и допустими доказателства и доказателствени средства, така че фактическата обстановка да е изяснена в пълнота и това да позволява на прокурора в стадия действия на прокурора след разследването да направи обоснован извод за това кое от правомощията си да упражни.

Съдът има правомощието в процедурата по контрол върху прекратителното постановление на прокурора да проверява неговата законност, съответно непълнотата на доказателствения материал е следствие, пряк резултат от допуснато съществено 4 процесуално нарушение. Така в решение №568 от 2002 на ВКС, 2ро н.о. е прието, че съдът не само има право, а е и длъжен да извърши цялостна проверка на доказателствата по делото и да даде указания какви точно процесуални действия следва да бъдат извършени. Съдът проверява за наличие на пропуски при събирането на доказателства и може да дава указания на прокурора, която теза е приета и в Решение №438 от 2011г. на 3то н.о. на ВКС, както и в Решение №510 от 2010г. на 3то н.о. на ВКС. Прието е, че такива указания са именно по прилагането на закона. Съдът следва да провери и дали съществува непълнота в доказателствения материал, дължаща се на допуснато съществено процесуално нарушение. В случая съдът констатира, че е налице такава.

На първо място следва да се посочи, че както фактическите, така и правни изводи на прокуратурата почиват единствено на становището на държавното обвинение, че липсата на каквито и да било счетоводни или разходни документи изначално предопределя недоказуемостта на престъплението и неговия автор. Съдът не би могъл да се съгласи с това твърдение, доколкото неправилно е да се приема, че приходите в касата на ЕС и респективно разходите и харчовете от сметката на ЕС не могат да бъдат установени поради липса на писмени доказателства от вида на счетоводна документация, разписки, квитанции и други само на това посочено от прокуратурата основание. Принципите на НПК, заложени в чл.102 и сл., включително и чл.117 от НПК, предвиждат, че всички факти, включени в предмета на доказване, могат да бъдат установявани с всички допустими от НПК доказателства и доказателствени средства. В НПК няма доказателства с предустановена доказателствена сила или изискване определени факти да се установяват само с определени видове доказателства или доказателствени средства, както и не е налице забрана някои факти да се установяват само с определен вид доказателства или доказателствени средства, включително и свидетелски показания. В този смисъл липсата на писмени разходни и приходни документи и разписки за сумите не изключва a priori възможността да е налице доказаност на престъпно поведение. Следва да се анализират подробно гласните доказателствени средства (всички налични по делото от досъдебна и съдебна фаза) и държавното обвинение да посочи на кои от тях дава вяра и дали от тях може ли да се установи какви суми са превеждани и давани в брой в полза на ЕС, от кого, на какво основание, респективно как са били разходвани. Не е необходимо да се доказва в пълнота какви са били харчовете, за да се приеме, че е налице престъпление. Възможно е дори част от нерегламентираните и не по предназначение тегления и разходвания от сметката на ЕС в банка ДСК да са деяние, съставомерно по посочения от прокуратурата текст в НК.