Решение № 1205 от 29.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1205 гр. Перник, 29.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Иванина Игн. Иванова при участието на секретаря МИХАЕЛА М. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Иванина Игн. Иванова Гражданско дело № 20251720102670 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Образувано е по иск с правна квалификация чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. с чл. 21, ал. 1, във вр. с чл. 19, ал. 4 и чл. 22, във вр. с чл. 10, ал.1 и чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК, предявен от П.

В. М., ЕГН **********, с адрес: ****************** чрез адв. Б. Й., САК, срещу „Профи Кредит България“ ЕООД, ЕИК 175074752, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Мотописта“, бул. „България“ № 49, бл. 53Е, вх. В, ет. 7, за прогласяване недействителността на Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ ****************** сключен между страните.

В исковата молба ищецът твърди, че на ****** между него и ответното дружество е сключен договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ ******, по силата на който ответникът му е предоставил в заем сумата от 4000 лв., а той се е задължил да я върне в срок от 36 месеца, при годишен лихвен процент – 41%, годишен процент на разходите – 48.50 %, лихвен процент на ден - 0,11% и размер на месечната вноска – 194,78 лева, или общо дължимата сума по кредита възлизала в размер на 7012,20 лева. Сочи се, че с договора страните уговорили и задължение за ищеца да заплати предоставените му допълнителни услуги – „Фаст“ в размер на 1600 лева и „Флекси“ в размер на 3080 лева, с включването на които, общото задължение на ищеца по договора възлизало в размер на 11692,20 лева, с размер на месечната вноска – 324,78 лева. Ищецът счита, че договорът за потребителски кредит е недействителен, тъй като не са изпълнени императивните изисквания на Закона за потребителския кредит. Счита, че не е спазено изискването на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, тъй като ГПР е посочен формално като 48.50%, но в него липсва ясно разписана методика за формирането му, с посочване кои компоненти са включени в него и как се формира същият като процент, както и не са посочени взетите предвид допускания, използвани при изчисляването му. На следващо място ищецът сочи, че макар и формално договорът да отговаря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото било налице посочване на ГПР и обща сума, дължима от потребителя, така посоченият му размер от 48.50% не съответствал на действителния размер на ГПР, тъй като в него не били включени задълженията на ищеца по заплащане на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“.

Поддържа, че те са част от ГПР и го определят в размер, значително надхвърлящ както посочения в договора, така и допустимия размер съгласно чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Сочи, че по този начин освен, че не е спазена нормата на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, се заобикаля и императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, като същевременно се предоставя и 1 невярна информация относно действителния ГПР, което представлява нелоялна търговска практика по смисъла на чл. 68г, ал. 4, във вр. с чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. По изложените съображения ищецът моли за уважаване на предявения иск, както и за осъждане на ответника да му заплати сторените по делото разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор. Ответникът оспорва като неоснователен предявения иск. По същество, признава твърденията на ищеца относно сключването на договора за потребителски кредит ****************** с посочените от ищеца предмет и условия на договора. Оспорва твърденията за несъответствие на процесния договор с императивните разпоредби на ЗПК. Счита, че те са спазени, поради което договорът надлежно обвързва страните. Подробно излага редът, по който той отпуска парични заеми, като сочи, че на потребителя своевременно е предоставена изискуемата преддоговорна информация и той е бил запознат напълно с условията на договора преди да пристъпи към подписването му. Счита всички изложени в исковата молба доводи и възражения по отношение действителността на договора за потребителски кредит и отделни негови клаузи, регламентиращи условията във връзка с предоставените на кредитополучателя допълнителни услуги, за необосновани и неоснователни, като излага подробни съображения в тази насока. Искането към съда е да отхвърли предявения иск и да присъди на ответника направените по делото разноски. При условията на евентуалност, в случай на уважаване на исковата претенция, прави възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение за процесуалния представител на ищцовата страна.

В съдебно заседание страните не се явяват.

Ищецът, чрез процесуалния си представител, е депозирал молба, с която изразява становище по същество на спора, като моли искът да бъде уважен и в негова полза бъдат присъдени сторените по делото разноски, които конкретно посочва по основание и размер.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, в съответствие с разпоредбите на чл. 12 от ГПК и чл. 235, ал. 2 от ГПК, намери за установено следното:

Искът е предявен от надлежно легитимирана страна и при наличието на правен интерес, поради което е процесуално допустим.

Разгледан по същество, съдът намира, че искът е основателен по следните съображения:

По делото, на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 от ГПК, съдът е обявил за безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че между тях е сключен Договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ ****************** по силата на който ответникът е предоставил на ищеца сумата от 4000 лв.

За установяване на твърденията си страните са представили договор за потребителски кредит „Профи Кредит Стандарт“ ****************** погасителен план към договора за кредит и Общи условия на ответника, приложими към договорa за потребителски кредит.

Видно от представения договор за потребителски кредит, ответникът, в качеството на кредитодател, се е задължил да предостави в заем на ищеца, в качеството на кредитополучател, сумата от 4000 лв., а той се е задължил да я върне на 36 месечни погасителни вноски, съгласно погасителен план към договора, при годишен лихвен процент – 41% и годишен процент на разходите – 48,50 %, или общо дължимата сума по кредита възлиза в размер на 7012,20 лева.

Съгласно чл. VI от договора, при кандидатстването за потребителски кредит, кредитополучателят е поискал и закупил допълнителни незадължителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, които са му били предоставени от кредитора и са използвани към датата на сключването на договора. Параметрите на закупените допълнителни услуги по договора са следните – възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1600 лева и възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3080 лева, размер на вноската по закупена допълнителна услуга – 145.84 лева. Съгласно клаузите на договора общото задължение по кредита, заедно със закупените допълнителни услуги, е в размер на 11692.20 лева, а общият размер на месечната погасителна вноска с допълнителните услуги е 324.78 лв., с падеж на вноската 10-ти ден от месеца.

Съгласно т. 15 от приетите като доказателство по делото общи условия към договора, със закупуване на услугата "Фаст" кредитополучателят получава приоритетно разглеждане и 2 становище на искането за отпускане на кредит, а при закупване на услугата "Флекси" получава правото едностранно да променя погасителния план.

От представения погасителен план, който е неразделна част от договора, се установява, че общата предоставена в заем сума от 4000 лв., ведно с договорната лихва и възнаграждението по закупените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ подлежи на връщане на общо 36 броя равни месечни вноски от по 324.78 лв., с изключение на последната, която е в размер на 324.90 лв., като всяка вноска е с падеж 20-то число от месеца, с първо плащане на 10.09.2023 г. и краен срок на договора 10.08.2026 г.

По делото е прието заключение по допуснатата съдебно-икономическа експертиза, неоспорена от страните. Съдът кредитира заключението, като пълно и обосновано, представено от експерт с необходимите знания и професионален опит. От същото се установява, че общата сума по процесния договор за потребителски кредит е в размер на 11692.20 лева, от които главница в размер на 4000 лева, договорна лихва в размер на 3012.20 лева, допълнителна услуга „Фаст“ в размер на 1600 лева и допълнителна услуга „Флекси“ в размер на 3080 лева, платими на 36 месечни погасителни вноски, всяка с падеж 10-то число на месеца, с първа погасителна вноска на 10.09.2023 г. и последна погасителна вноска на 10.08.2026 г., съгласно погасителен план към договора. Вещото лице е посочило, че ищецът не е заплащал суми за погасяване на задължението си по кредита съгласно изготвения погасителен план. От експертното заключение се установява, че към датата на сключване на договора – ****** основният лихвен процент на БНБ е 3.12%, а законната лихва е в размер на 13.12 %. Вещото лице е констатирало, че в ГПР по процесния договор е включена само уговорената договорна лихва по кредита в размер на 3012.20 лева, като в случай, че при изчисляване на ГПР се вземат предвид и възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“ в общ размер на 4680 лева, то годишният процент на разходите ще бъде 138,7967 %. От заключението се установява, че посоченият в договора размер на ГПР от 48.50% се равнява на 3.7 пъти законната лихва от 13,12%, а използвайки общодостъпен продукт за калкулиране, съдът установява, че изчисленият от вещото лице размер на ГПР от 138,7967 % с включване към него на разходите за възнагражденията за допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, се равнява на 10.58 пъти размера на законната лихва от 13,12%, определена към 01.08.2023г.

С оглед така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Съгласно чл. 9 от Закона за потребителския кредит, договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане, с изключение на договорите за предоставяне на услуги или за доставяне на стоки от един и същи вид за продължителен период от време, при които потребителят заплаща стойността на услугите, съответно стоките, чрез извършването на периодични вноски през целия период на тяхното предоставяне.

От предмета на процесния договор, страните и съдържанието на правата и задълженията им, съдът прави извода, че приложими в случая са разпоредбите на Закона за потребителския кредит /ЗПК/. Ищецът – кредитополучател, е физическо лице, което при сключване на договора за потребителски кредит, е действало извън рамките на своята професионална дейност, поради което има качеството потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Ответникът – кредитодател, е юридическо лице, което предоставя потребителски кредити в рамките на своята професионална или търговска дейност, по смисъла на чл. 9, ал.

4 ЗПК. Поради което сключеният между тях договор следва да отговаря както на общите изисквания за действителност, така и на специалните такива, предвидени в чл. 10, ал. 1 от ЗПК, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и 20 и ал. 2 от ЗПК, във вр. с чл. 19, ал. 4 от ЗПК. На основание чл.

7, ал. 3 от ГПК съдът следи служебно за наличие на неравноправни клаузи в него.

В договора се съдържа информация за данните (име, адрес и ЕГН) на кредитополучателя, срока на договора, размер на кредита (4000 лева); фиксиран годишен лихвен процент (41 %), ГПР (48.50%) и общата сума, дължима от потребителя, поради което съдът намира, че същият отговоря на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 5, 6, 7, 8, 9 ЗПК.

Съгласно чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в 3 приложение № 1 начин.