Решение № 260186 от 17.05.2022, Окръжен съд - Пловдив

Р

Е Ш Е

Н И Е

№ 260186

17.05.2022 г., град Пловдив

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ ОКРЪЖЕН СЪД - VI граждански състав

На 11.05.2022 г.

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕЛИЧКА БЕЛЕВА

ЧЛЕНОВЕ: НАДЕЖДА ДЗИВКОВА

ВИДЕЛИНА КУРШУМОВА

Секретар: Петя Цонкова като разгледа докладваното от съдия Виделина Куршумова в.гр.дело № 3194 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ на МВР – гр. София, против Решение № 261067 от 29.10.2020г. постановено по гр.д.№ 1384 по описа за 2020 г. на Районен съд Пловдив, VIII гр.с., което жалбоподателят е осъден да заплати на П.П.П., ЕГН **********, сумата 1 613, 27 лева, представляваща допълнително възнаграждение за 1 883, 66 часа нощен труд, приравнени на дневен труд с коефициент 1, 143, положен през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019 г., заедно със законната лихва върху тази сума, начиная от 29.01.2020 г., до окончателното й изплащане, както и направените разноски за производството по делото в размер на 480 лева с ДДС, а в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд – гр. Пловдив - 64, 53 лева ДТ и 100 лева депозит за ССЕ.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно и необосновано, постановено при неправилно тълкуване и прилагане на действащата нормативна уредба за процесния период. Поддържа приложението на Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. на Министъра на вътрешните работи, уреждащи реда за организацията и разпределянето на работното време, дежурствата, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, както и за неприложимост на общата уредба, уреждаща трудовите правоотношения.

Позовава се на обилна съдебна практика. Моли се да се отмени първоинстанционното решение. Претендира се присъждането на направените по делото разноски, както и се прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В срока по чл.263 от ГПК не е постъпил отговор на въззивната жалба от въззиваемата страна П.П.П., ЕГН **********. С молба по делото въззиваемата страна, чрез пълномощника си адвокат Б., оспорва жалбата и моли да се потвърди решението на районния съд. Претендира присъждането на разноските по делото по договор за правна защита и съдействие и списък на разноските.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР вр. с чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Ищецът твърди, че през периода 01.10.2016 г. - 30.09.2019г. е полагал труд в Регионална дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ - Пловдив, която е на структурно подчинение на ГДПБЗН в МВР. По отношение на посочения период твърди, че заплащането на възнаграждението за извънреден труд се определя съобразно Наредба за структурата и организацията на работната заплата. Твърди, че през горепосочения период е полагал 24-часови дежурства съобразно утвърдени графици, както следва: 1 648 часа нощен труд, който според същия следва да бъде преизчислен с коефициент 1.143, и възлиза на 1883, 66 часа. Посочва, че преизчисляването на нощния към дневния труд води до извод за извършен извънреден труд от 235,66 часа, който към настоящия момент не му е заплатен.

Навежда съображения, че съгласно чл. 187 ал.5 и 6 ЗМВР и на база основното му месечно възнаграждение, ответникът е следвало да му заплати сумата в размер на 1613, 27 лева, ведно със законна лихва върху главницата от датата на предявява на иска до окончателното изплащане на сумата.

Ответникът с отговора си по реда на чл.131 ГПК е оспорил предявените искове с довода, че Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приложима по отношение работещите по трудово правоотношение по КТ, но не и към заетите лица по ЗМВР, който регламентира специална уредба. Поддържал е, че на осн. член 187, ал. 9 от ЗМВР редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. Позовал се е на Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г., уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурства, времето за отдих и почивки на държавните служители, която намира за приложима.

Приема за неоснователно преобразуването на нощните дни в дневни и преизчисляването на извънреден труд по ставка 1, 143, доколкото последното не е уредено в ЗМВР, Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016г. и Заповед на министъра на вътрешните работи. Моли за отхвърляне на исковите претенции.

За да уважи предявените искове районният съд се е позовал на разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата от 2007 г., която е намерил за приложима по делото като специална норма по отношение на ЗМВР и Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за неуредените от тях случаи. Въз основа на НСОРЗ районният съд е достигнал до извода, че положеният от ищеца нощен труд за периода е следвало да бъде приравнен на дневен с коефициент 1, 143 и съответно – да бъде допълнително заплатен. РС се е позовал на заключението на ССчЕ, според което положените от ищеца часове нощен труд през процесния период, след приравняването им на дневен труд с коефициент 1, 143, са в размер на 1 891, 60 часа и за тях се полага допълнително възнаграждение в размер общо на 1 632, 70 лева, които не са били изплатени на ищеца. По изложените съображения и доколкото допълнителното възнаграждението е претендирано в по - нисък размер, РС е уважил исковата претенция.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

От фактическа страна по делото се установява и между страните няма спор, ищецът е бил служител в МВР като през процесния период 01.10.2016 г. - 30.09.2019г. е полагал труд на 24 часови дежурства, както и че отчитането на работното време е установено при сумирано изчисляване на работното време

- тримесечно. В тази връзка се представя служебна бележка, Заповед № 8121з-791 от 28.10.2014 г. на Министъра на МВР, протоколи за отчитане на работното време и платежни бележки.

По делото е допусната и приета като доказателство съдебно-счетоводна експертиза, съгласно която за процесния период ищецът е положил 1655 часа нощен труд, който не е бил преизчислен с коефициент в дневен труд и след преизчисляването им стават 1891, 60 часа като разликата от 236, 60 ч. представлява положен извънреден труд в стойностно изражение от 1632, 70 лева, които не са изплатени.

С оглед на така приетата фактическа обстановка от правна страна съдът намира следното:

Съгласно чл. 176 от

Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР) брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за извънреден труд (178, ал. 1, т. 3 ЗМВР). Според действащата разпоредба на чл.187 от ЗМВР през процесния период, нормалната продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица (чл. 187, ал. 1 ЗМВР). Работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период (чл.

187, ал. 3, изр. 1 ЗМВР). При работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период (чл. 187, ал. 3, изр. 3 ЗМВР). Работата извън редовното работно време до 280 часа годишно се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на тримесечен период – за служителите, работещи на смени, чрез заплащане с 50 на сто увеличение върху основното месечно възнаграждение (чл. 187, ал. 5, т. 2 вр. ал.

6 ЗМВР). Разпоредбата на чл. 188, ал. 2 ЗМВР предвижда, че държавните служители, които полагат труд за времето между 22, 00 и 6, 00 ч., се ползват със специалната закрила по Кодекса на труда.

Редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи (чл. 187, ал. 9 ЗМВР). През процесния период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и според чл. 3, ал. 3 от Наредбата за държавните служители в МВР е възможно полагането на труд и през нощта между 22, 00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. В Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. липсва изрично правило, аналогично на чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22, 00 и 6, 00 ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. В разпоредбата на чл. 31 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. е предвидено, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол, като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на отчитане на броя отработени часове, т. е. липсва специално правило, което да определи методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР.

Основното възражение на жалбоподателя

- ответник е, че по отношение на служителите на МВР следва да се прилагат наредбите, издадени от Министъра на вътрешните работи, на основание законовата делегация на чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, които уреждат реда за организация и разпределяне на работното време, за неговото отчитане и компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурствата, времето за отдих и почивки, а не Наредба за структурата и организацията на работната заплата, тъй като се касае за специална уредба. Съгласно принципните разяснения, дадени в т. 23 на Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, в МВР има служители, назначени по трудови договори и такива по служебно правоотношение, като тези от втората група са държавни служители по смисъла на ЗДСл и общият закон намира субсидиарно приложение по отношение на тях. Обратното би поставило в неравностойно положение държавните служители в МВР по отношение на другите държавни служители, а също и спрямо работниците и служителите, работещи по трудови правоотношения. Действително в действащия ЗМВР няма законова делегация, препращаща към общия Закон за държавния служител (подобно на § 1а - нов – ДВ, бр. 69/2008 г., отм. ДВ, бр. 88/2010 г. от ДР на отменения ЗМВР), но доколкото няма изрично уредено нещо друго, ЗДСл намира субсидиарно приложение за процесния период. Съобразно разпоредбата на чл. 67, ал. 3 от ЗДСл, минималните и максималните размери на основните заплати по нива и степени за държавните служители, размерите на допълнителните възнаграждения по ал. 7, т. 1 – 5, както и редът за получаването им се определят с наредба на Министерския съвет и не могат да бъдат по-ниски от определените в трудовото законодателство. В цитираните наредби на министъра на вътрешните работи безспорно липсва правило, съобразно което отработените часове нощен труд се превръщат в дневни, при сумарно изчисляване на работното време.

Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de838e46-5007-4bd9-ae71-90c3172c2f05