Решение № 204 от 10.04.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 204 гр. София, 10.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анелия Цанова

Членове:

Светла Станимирова

Мария Райкинска при участието на секретаря Таня Ж. Петрова Вълчева като разгледа докладваното от Анелия Цанова Въззивно търговско дело № 20251001000121 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

С решение № 1335 от 010.2024 г., постановено по т.д. № 206/2024г., СГС, ТО, VІ- 8 състав е отхвърлил предявените от „Еридантранс“ ООД обективно и кумулативно съединени искове с правно основание чл.79,ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД, срещу Столична община за заплащане на сумата от 524 813,17 лв. с ДДС, представляваща разлика между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на Столична община през периода м. януари - м. декември 2021 г., при маршрутен пробег от 705 216,430 км., въз основа на чл. 42, ал. 2 от договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56 - 447/04.06.2001 г., изчислена при актуализирана цена с процент инфлация за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. в размер на 3,19 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние и вече заплатената цена като възнаграждение за този период в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние, ведно със законната лихва върху сумата от 524 813,17 лв., считано от датата на подаване на исковата молба- 31.01.2024 г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 147 770.74 лв., представляваща мораторни лихви върху неизплатените индексирани цени за извършените услуги по договора, считано от 12.02.2021 г. - падежа на фактура №0000001502/11.02.2021 г., начислени върху разликата между начислените цени в издадените в периода от 11.02.2021 г. до 11.01.2022 г. фактури и индексираните цени съобразно инфлационните индекси за 2009 г., 2010 г., 2011 г., 2012 г., 2016 г., 2017 г., 2018 г., 2019 г. и 2020 г. цени, до датата на подаване на исковата молба 1 31.01.2024 г. , с присъждане на разноски.

В законноустановеният срок по делото е постъпила въззивна жалба от „Еридантранс“ ООД, с която се обжалва първоинстанцинното решение като неправилно и необосновано. Твърди, че неправилно съдът е приел, че индексацията по договора може да бъде постигната само, ако бъде сключено допълнително споразумение. Действителната обща воля на страните по договора по отношение формирането на цената на километър пробег била ясно изразена в чл.42, ал.2 от договора, като следвало да се приеме, че с нея изначално е уговорено от страните промяната да настъпва автоматично, без необходимостта от допълнително споразумение. Счита, че изразената от страните воля по сделката е цената на превозните услуги да се актуализира ежегодно при съобразяване с промените в икономическите условия за цялата предходна година, т.е предвижда се капитализация па инфлационната надбавка, дължима за всяка предходна година от срока на действие на договора чрез прибавянето й към базисната цена, върху която се определя инфлационната надбавка за следващите години. Излага и че изявлението на дружеството в писмо от 17.08.2015 г. е направено към момент, предшестващ пораждането на съдебно предявените от него претенции за остатък от цената за извършените през 2021 г. услуги по договора, което води до извода за липсата на осъществен валиден отказ от правото тези вземания да бъдат получени. Иска се съдът да отмени обжалваното решение и вместо него постанови друго, с което да уважи изцяло предявените искове, с присъждане на разноски.

С писмени си отговор Столична община оспорва въззивната жалба и иска съдът да потвърди обжалваното решение, с присъждане на разноски.

САС, ТО, 5 състав, след като обсъди оплакванията във въззивната жалба във връзка с атакувания съдебен акт, намира следното:

Жалбата е допустима- подадена е в срок от легитимирано лице с правен интерес срещу подлежащ на въззивно обжалване валиден и допустим съдебен акт.

Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.

В исковата молба на „Еридантранс“ ООД се излага, че на 04.06.2001 г. е сключило с Столична община договор за извършване на обществен превоз № РД 56-447/2001 г., по силата на който е поело задължение да извършва обществен превоз на пътници по конкретно обособена маршрутна линия № 260 от масовия градски транспорт с дължина 9,500 км. – еднопосочно, срещу поето от Столична община задължение за заплащане на възнаграждение, формиращо се на база реално изминат километър – пробег. Договорът е сключен с период на действие 5 години, считано от момента на въвеждане в експлоатация на линията, който срок е продължен с подписването на допълнително споразумение от 31.10.2006 г. Съгласно чл.41, ал.1 и ал.2 от договора, за всеки реално изминат километър пробег по разписание на автобусна линия № 260 възложителят заплаща 1,65 лв. без вкл.

ДДС, като определената цена не подлежи на промяна, освен с процента на годишната 2 инфлация или в случай на увеличение цената на горивото за една календарна година с над 30 % или ако общото поскъпване на горивата, смазочните материали, гуми и резервни части надвиши 50 % от стойността през съответната календарна година. С договора е предвидено, че дължимата цена от възложителя подлежи на заплащане в полза на изпълнителя на 12 равни месечни вноски, като 30 % от цената следваща се за текущия месец подлежи на авансово плащане, а уравняването й се извършва до 10-то число на следващия месец, за които плащания изпълнителят издава данъчна фактура. Тъй като ответникът бил в невъзможност да осъществява авансови плащания по договора, страните се уговорили, че дружеството - изпълнител ще издава една фактура за цялата дължима сума. През периода на съществуване на правоотношението установената ценова ставка е променяна неколкократно, като е повишавана с оглед отчетената годишна инфлация, а именно считано от 16.05.2009 г. цената е установена в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС, което е и последното споразумение свързано с промяна в размера на цената на изминат километър пробег. Със няколко свои писмени изявления е известявал възложителя, че са налице предпоставки за актуализиране на цената, поради повишеният размер в индекса на измерваната годишна инфлация, но отговор и действия в тази насока от Столична община не са предприети.

Обявената от НСИ годишна инфлация генерирана за периода от 2010 г. до 2020 г. е както следва : 2010 г. - 4,5 %, 2011 г. - 2,8 %, 2012 г. - 4,2 %, 2013 г. - 1,6 %, 2014 г.- 0,9 %, 2015 г. 0,4 %, 2016 г. - 0,1 %, 2017 г. - 2,8 %, 2018 г. - 2,7 %, 2019 г. - 3,8 % и 2020 г. - 0,1 %. Предвид тези инфлационни процеси счита, че цената, която ответната община е следвало да заплаща за километър пробег през 2021 г. възлиза на 3,19 лв. Изпълнявайки договорните си задължения на изпълнител по цитирания договор през 2021 г. е осигурило общ маршрутен пробег от 705 216,430 км. по основна градска автобусна линия 260, която е формирана като сбор от изминатите километри през всеки месец от 2021 г., както и километрите които са заплатени на по-ниска цена от 1,29 лв. без ДДС на основание чл. 50, ал.3 и 4 от договора.

Тази дейност е отчетена от „Център за градска мобилност“ ЕАД, на което ответникът е възложил дейността по отчитане на пътническите превози по масов градски транспорт, възложени от СО на транспортни оператори. Платената за цялата 2021 г. цена за извършените услуги по превоз на пътници градска автобусна линия № 260 възлиза на сумата от 1 812 864,48 лв., като при отчитане клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора дължимата обща индексирана цена за извършената транспортна дейност през 2021 г. е следвало да бъде в размер на 2 250 208,79 лв. без вкл. ДДС /маршрутен пробег от общо 705 216,430 км. при цена от 3,19 лв. за изминат км./пробег и маршрутен пробег от 355.235 км. при цена от 1,60 лв. км./пробег/. Базирайки се на тези пресмятания ищецът поддържа, че за периода от м.01.2021 г. до м.12.2021 г. му се дължи незаплатена индексирана цена, в общ размер на 437 344,31 лв. без ДДС или 524 813,17 лв. с вкл. ДДС, с направена съответна детайлизация за формирането на цената по месеци. Доколкото индексираната цена за всеки отделен месец от исковия период е подлежала на заплащане на датата посочена във всяка издадена фактура, то длъжникът е изпаднал в забава след настъпването на съответния ден за плащане упоменат във всяка фактура, като това имало и характер на покана за плащане. При допуснато закъснение в плащането на индексираната месечна цена за осъществяваните транспортни 3 услуги през 2021 г. по линия 260 за периода от 12.02.2021 г. до 31.01.2024г. е натрупана лихва в общ размер на 41 225,07 лв., а след извършеното увеличение на този иск в размер на 147 770,74 лв., като е извършена и съответната индивидуализация в периода на начисляване и размера на лихвоносното вземане за всеки месец, попадащ в исковия период. Иска се съдът да постанови решение, с което да осъди Столична община да му заплати сумата от 524 813,17 лв. с ДДС, представляваща разлика между индексираната цена на извършената транспортна дейност по градска автобусна линия № 260 от общинската транспортна схема на Столична община през периода м. януари – м. декември 2021 г. при маршрутен пробег от 705 216,430 км., на основание чл. 42, ал. 2 от договор за извършване на обществен превоз на пътници № РД – 56- 447/04.06.2001 г., изчислена при актуализирана цена с процент инфлация за 2009 г., 2010г., 2011г., 2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. в размер на 3,19 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние и вече заплатената цена от ответника като възнаграждение за този период в размер на 2,57 лв. без вкл. ДДС за изминат километър разстояние, ведно със законната лихва върху сумата от 524 813,17 лв., считано от датата на подаване на исковата молба (31.01.2024 г.) до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 147 770,74 лв. /след допуснатото увеличение/- обезщетение за забава върху неизплатените индексирани цени за извършените услуги по договора считано от 12.02.2021г.

(падежа на фактура №0000001502/11.02.2021г.), начислени върху разликата между начислените цени в издадените в периода от 11.02.2021г. до 11.01.2022г. фактури и индексираните цени съобразно инфлационните индекси за 2009г., 2010г., 2011г., 2012г., 2016г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. цени, до датата на подаване на исковата молба - 1 31.01.2024 г., както и направените по делото разноски.

С писмения си отговор Столична община оспорва предявените искове по основание и размер. Не оспорва сключването на процесния договор между страните, който счита, че следва да се квалифицира, като такъв за изработка. Относно клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора твърди, че при лексикално тълкуване на волята на страните ставало ясно, че не е предвидено автоматично изменение на цената при наличието на някоя от упоменатите в клаузите предпоставки, в т.ч. и промяна в индекса на годишната инфлация. Налице била правна възможност за актуализация в размера на цената, но не автоматична промяна в съдържанието задължението за заплащане на следващата се цена по договора. За това свидетелствали и фактите, че страните трикратно са пристъпвали към споразумения за промяна в цената за изминат километър пробег при действие именно на този договор използвайки като основание промяна в инфлационния индекс. Сочи, че за да се промени размера на цената е необходимо да се отправи предложение до другата страна, което в случай, че бъде прието следва да се обективира в писмено споразумение - чл.65 от договора.

Подобно предложение за изменение на цената не било постъпвало при ответника, като изпратените от ищеца три писма нямали такъв характер, тъй като не съдържали конкретно предложение за промяна в цената. В подкрепа на този подход било и обстоятелството, че изпълнителят не е издавал фактури през исковия период, които да включват индексация с размера на годишната инфлация. При условията на евентуалност прави възражение за изтекла погасителна давност спрямо част от претенциите на ищеца, а именно тези начислени 4 за периода до 30.01.2021 г., като поддържа, че с оглед характера им на периодични вземания е налице специалната давност по чл. 111, буква „в“ ЗЗД. Клаузата на чл. 42, ал. 2 от договора предвиждала възможност за промяна на цената, което не е равнозначно единствено на увеличение в размера на цената, доколкото освен инфлация е възможно и икономическа обстановка на дефлация, която предполага намаляване в цената по договора. Ето защо оспорва направените от ищеца изчисления, тъй като те не държали сметка за периодите с натрупана годишна дефлация, която не била отчитана при изчисляването на цената по договора. Наред с това в свое писмо от 17.08.2015 г. дружеството- ищец било заявило, че няма да има никакви претенции за каквито и да е било други имуществени претенции, свързани с или произтичащи от описания договор за възлагане извършването на обществен превоз на пътници и допълнителното споразумение към него, като по същността си с това изявление се е отказало от правото да извърши индексация на цената по договора с размера на годишната инфлация, доколкото поисканите с това писмо плащания са били изпълнени.