Решение № 21 от 07.06.2024, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 21 гр. Сливен, 07.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Ваня Анг. Маркова като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Търговско дело № 20242200900025 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 25 ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Образувано е по жалба на адв.Г. Н., в качеството й на пълномощник на „ЕФИ ГРУП“ООД, срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията № 20240424174217 от 26.04.2024 г., постановен по заявление с вх.№ 20240424174217 от 24.04.2024г.

В жалбата се излагат доводи за неправилност на обжалвания отказ.

Изказва се несъгласие с мотивите на ДЛР, че запорът върху дружествените дялове на изключения съдружник, обхваща и забраната за въздействие върху членствените правоотношения.

Твърди се, че е изпълнен фактическия състав на чл. 126 ТЗ за изключване на съдружника и щом са налице законовите предпоставки за това изключване, следва да бъде вписано в търговския регистър.

Не съществувала законова забрана спрямо дружеството, чрез ОС да изключи съдружник, ако дружествените му дялове за предмет на вписан запор.

Осъществяването на това правомощие на ОС не можело да се тълкува и като акт на разпореждане с дяловете му по см. на чл. 451 ал.1 ГПК. Наложеният запор върху дружествен дял обуславял забрана за прехвърляне на този дял от самия съдружник, но не и забрана за изключването му и за поемане на неговия дял от другите съдружници.

Твърди се, че в хипотезата на изключен съдружник със запориран дружествен дял, действието на запора се разпростира върху вземането на изключения съдружник на изплащане равностойността на дела му, поради което не са застрашени интересите на взискателя.

Иска се отмяна на атакувания отказ на ДЛР, с указания за вписване на заявената 1 промяна по партидата на дружеството.

В срока по чл. 25 ал.2 ЗТРРЮЛНЦ , е подаден отговор на жалбата от Агенцията по вписванията, чрез упълномощен представител, който счита постановения отказ за правилен и законосъобразен, а жалбата- неоснователна. Претендира присъждане на разноски за юриск.възнаграждение в размер на 150лв и прави възражение за прекомерност на претендираното от жалбоподателя адв. възнаграждение.

Съдът, като се запозна с наведените в жалбата оплаквания и представените доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена от легитимирано лице , с правен интерес лице от обжалването и в законоустановения срок, поради което е допустима.

Преценена по същество, е неоснователна.

Атакуваният отказ на ДЛР е правилен, по следните съображения:

Със заявление вх. № 20240424174217, подадено на 24.04.2024г, от адв.Г. Н. – пълномощник с изрично пълномощно, е заявено за вписване в ТРРЮЛНЦ, по партидата на „ЕФИ ГРУП“ООД с ЕИК- ******* заличаване на съдружника П.А.Т..

На 26.04.2024г, ДЛР е постановило отказ №20220707094031 да впише исканата промяна по партидата на дружеството.

Мотивите за този отказ са свързани с констатация на ДЛР, че съдружника е изключен поради невнасяне на допълнителна парична вноска в размер на 4000лв, във връзка с взето решение на ОС, но не били представени доказателства за плащане на същата парична вноска от останалите съдружници.

Съдът намира, че ДЛР не разполага с правомощие да прави подобна проверка. Само в исково производство съдът може да установи дали са налице законовите предпоставки за изключване на съдружника или не.

Вторият аргумент на ДЛР за постановяване на отказа се свежда до обстоятелството, че преди да бъде изключен съдружника от дружеството, е вписан запор върху дружествените му дялове. Решението на ОС за изключването му било взето след вписване на запорното съобщение и ако исканата промяна бъде вписана, това според ДЛР ще доведе до затрудняване на производството по чл. 517 ГПК. След вписване на запора била налице забрана за разпореждане с дела на съдружника, която обхващала и членствените правоотношения, каквото промяна била заявена в случая.

Не е спорно и се установява след справка в ТРРЮЛНЦ, че върху дружествените дялове на съдружника П.А.Т., представляващи част от капитала на дружеството, е вписан запор, който предхожда решението на ОС за изключването му като съдружник в същото дружество.

Съгласно чл. 517 ал.1 ГПК, насочването на изпълнението върху дружествения дял на длъжника- съдружник в ООД, става с налагане на запор върху дела му, който се вписва в ТР.

Целта на този запор е да даде възможност на взискателя да се удовлетвори от 2 равностойността на дружествения дял на съдружника.

Взискателят в изп. производство цели да се удовлетвори от бъдещото вземане на длъжника към дружеството. Това вземане е за равностойността на дружествения дял на съдружника, определен по правилото на чл. 125 ал.3 ТЗ 4 и става изискуемо, след като съдебния изпълнител връчи на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване на участието на длъжника.

Ако не последва изпълнение от съдружника, респ. дружеството,в качеството му на трето задължено лице по запора, не заплати посочената равностойност в полза на взискателя в 3-месечен срок, тогава съдебният изпълнител го овластява взискателя да предяви иск за прекратяване на дружеството с цел да бъде удовлетворен.

Спорът по делото се свежда до това дали с вписване на запор върху дружествените дялове на съдружник, когато запора е наложен преди изключването му от дружеството, е налице забрана за разпореждане с дружествения му дял и дали тази забрана действа и по отношение на членствените правоотношения.

Дружественият дял е част от капитала на ООД, който материализира имуществени и неимуществени права и задължения, представляващи съдържанието на членствените правоотношения.

При изключването на съдружник от ООД, както и при доброволното напускане, притежаваните от него дружествени дялове остават свободни, което предполага те да бъдат поети от останалите съдружници или от трети лица, след като бъде внесена равностойността им.

Следователно, при прекратяване на членственото правоотношение, делът на съдружника винаги преминава върху друго лице. Той се поема от останалите съдружници или се прехвърля на трето , чуждо на дружеството лице при спазване на изискванията за поемане на нов съдружник, като същия изплаща стойността на съответния имуществен дял.

Ако не може да се приложи една от тези две хипотези, капиталът на дружеството се намалява с размера на дружествения дял на прекратилия членствените си правоотношения съдружник .

Във всички случаи, прекратяването на членственото правоотношение е свързано с промяна в собствеността върху дела на съответния съдружник. Затова, действието на запора върху дружествения дял на изключения съдружник, наложен като обезпечение на парично вземане, освен че се изразява в забрана да се променя собственика на дела, се разпростира и върху членственото правоотношение.

Разпоредбите на чл. 517 ал.3, изр.3 ГПК и чл. 125 ал.3 ТЗ, гарантират правото на кредитора да поиска прекратяване участието на длъжника-съдружник в дружеството, към определен момент и то тогава, когато прецени, че имуществото на дружеството е в размер, който би позволил остойностения дял от него, припадащ се на съдружника, да удовлетвори в достатъчна степен вземането му.

3

Ако се приеме, че участието на съдружника в дружеството би могло да бъде прекратено по негово собствено волеизявление или на Общото събрание на дружеството, въпреки наложения запор върху дружествените му дялове, това означава да се елиминира действието на запора изобщо, доколкото след вписване на прекратяването на дружеството, кредиторът не би могъл да упражни правата си по чл. 517 ал.3 ГПК за удовлетворяване на вземането си.

От друга страна, при прекратяване на членственото правоотношение със съдружника на основание чл. 125 ал.1 т.2 ТЗ, дружествения му дял се трансформира в парично вземане по чл. 125 ал.3ТЗ, но то не става част от патримониума на кредитора единствено по силата на наложения запор.

Тъй като вписване на запора забранява извършването на всякакви действия с дружествения дял/ права,имплицитно съдържащи се в членственото правоотношение/ и негов адресат е дружеството като трето задължено лице, същото не разполага с правомощието, докато трае запора за прекратява правоотношението си със съдружника.

Наложеният запор се явява пречка за вписване на подобни действия.

Съгласно т.7.2 от ТР №1/31.05.2023г по т.д. №1/2020г на ВКС, ОСТК, е налице забрана за ДЛР да извършва вписване на обстоятелства, свързани с прехвърлянето на дружествени дялове в ООД, възникнали след вписан в регистъра запор върху тези дялове.

Напускането на съдружника, независимо дали по собствена воля или ако е бъде изключен от ОС на дружеството, е именно обстоятелство, възникнало след вписан запор върху дружествените му дялове.

Ето защо и с оглед даденото разрешение в т.7 на ТР №1/2020г на ОСТК, заявеното обстоятелство не може да бъде вписано в ТРРЮЛНЦ, тъй като при прекратяване членството на съдружника, първо следва да се разреши въпроса за дружествените му дялове, обстоятелство, за което е налице забрана за вписване.

В т.7 от мотивите на коментираното ТР е прието, че задължение на дружеството при наложен запор върху дружествените дялове на съдружник е да обезпечи удовлетворяването на взискателя в процедурата по чл. 517 ал.3 ТЗ. Възникването на вземането по чл. 125 ал.3 ТЗ може да бъде осуетено, ако длъжникът се разпореди с дружествения дял при условията на чл. 129 ТЗ преди изявлението на взискателя за прекратяване на неговото участие да достигне до дружеството. Затова, щом е уведомено за вписания запор по реда на чл. 517 ал.1 ГПК, дружеството не следва да предприема действията, които законът му вменява във връзка със сключен договор за прехвърляне на дружествени дялове.

Съдът намира, че тази забрана важи не само в случаите, когато изключеният съдружник сключва договор по чл. 129 ТЗ за прехвърляне на дружествените дялове в полза на трето лице, но и когато същите дялове се поемат от друг съдружник.

Забраната охранява предвидената в закона възможност взискателят да се удовлетвори от равностойността на дружествения дял на длъжника, евентуално от ликвидационния му дял, но този резултат би могъл да се осуети, ако към датата на изявлението по чл. 517 ал.3 4

ГПК, длъжникът вече няма качество на съдружник или неговото дялово участие е намалено или прекратено чрез разпоредителни действия по реда на чл. 129 ТЗ. А редът по чл. 129 ТЗ регламентира както прехвърляне на дружествен дял от един съдружник на друг, така и в полза на трето лице.

Тъй като жалбата е оставена без уважение, жалбоподателят дължи разноски на Агенция по вписванията, претендирани в размер на сумата 100лв, представляваща юриск. възнаграждение.

Съдът счита, че разноски за юриск. възнаграждение се дължат само, ако е подаден отговор на жалбата от юрисконсулт.

Тъй като такъв е подаден от упълномощен представител на Агенцията по вписвания, съдът следва да присъди юриск. възнаграждение в размерите по чл. 23 т.5 НЗПП /от 80 лв до 150лв/, а именно: сумата 100лв.

Предвид изложеното, съдът

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на „ЕФИ ГРУП“ООД, с ЕИК-*******, подадена чрез пълномощника адв. Г. Н. от БАК, срещу отказ на длъжностното лице по регистрацията № 20240424174217 от 26.04.2024 г., постановен по заявление с вх.№ 20240424174217 от 24.04.2024г.

ОСЪЖДА „ЕФИ ГРУП“ООД, с ЕИК-*******, със седалище и адрес на управление гр.Котел, ******** , представлявано от управителя В.Т.Х., да заплати на Агенцията по вписванията, със седалище и адрес на управление гр.София, ********, представлявана от Изпълнителния Директор Д.С.М., сумата 100 лв, представляваща разноски по делото .

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в седмодневен срок от съобщаването му на страните.

ПРЕПИС от решението да се връчи на двете страни.

Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________

5