Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 622 от 30.03.2021, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 197/2021
Вид
Решение № 622
Подписан
30.03.2021
В сила
30.03.2021
Състав
Юлия Русева Бажлекова, Светлана Кирилова Цанкова, Даниела Светозарова Христова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.258 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.272 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.280 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
  • чл. 183 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 200, ал. 1, предл. 1 · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 622 гр. Варна , 30.03.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети март, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Юлия Р. Бажлекова

Даниела С. Христова

Светлана К. Цанкова при участието на секретаря Елка Н. Иванова като разгледа докладваното от Светлана К. Цанкова Въззивно гражданско дело № 20213100500197 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.258 от ГПК.

Производството е образувано по депозирана въззивна жалба от „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691 срещу решение № 261540/ 07.12.2020 год постановено по гр.дело № 2240 по описа за 2020 год на ВРС, с което се :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК, в отношенията между ищеца К. К. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.“Хан Пресиян“№11, от една страна и ответника „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, „Варна Тауърс – Г”, бул.

„Владислав Варненчик” № 258, от друга страна, че ищецът не дължи на ответника сумата о т 392,26лв., представляваща начислена ел.енергия за периода от 27.02.2018г. до 27.07.2018г. за обект на потребление, находящ се на адрес: гр. Варна, ул.“Хан Пресиян“, къща, с абонатен № 0104003037 и клиентски № 1100325610, за която е издадена фактура №0290214089/05.02.2020г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, ЕИК 103533691, със седалище и адрес на управление: гр. Варна, район „Владислав Варненчик”, „Варна Тауърс – Г”, бул. „Владислав Варненчик” № 258 ДА ЗАПЛАТИ на К.

К. Г. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул.“хан Пресиян“№11, сумата от 357,00лв., представляваща сбор от реализирани съдебно-деловодни разноски, както следва: 57,00лв. 1 държавна такса за образуване на производството и 300,00лв. - изплатено адвокатско възнаграждение.

Твърди се, че обжалваното решение е неправилно и незаконосъобразно.

Излагат се подробни съображения във въззивната жалба. Претендира се отмяна на решението на ВРС и постановяване на друго,с което да се отхвърли предявения иск.

Претендират се разноски по делото.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор,в който изразява становище за неоснователност на депозирана въззивна жалба. Претендира разноски по делото.

Съдът, след преценка на събраните доказателства, касаещи предмета на спора, по вътрешно убеждение и въз основа на закона, предметните предели на въззивното производство, очертани с жалбата, намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано лице, съдържа необходимите реквизити, не страда от пороци, поради което съдът я намира за допустима.

Съдът на осн. чл. 269 от ГПК, след като извърши служебна проверка, намира обжалваното решение за валидно и допустимо.

Обжалваното решение подлежи на проверка за правилност по наведените в жалбата оплаквания, поради което и за да се произнесе съдът взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл.124 ал.1 от ГПК.

Производството по делото е образувано по предявени от К. К. Г. ЕГН **********, срещу ответника

„ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ”

АД,

ЕИК

103533691, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, за признаване за установено в отношенията между страните, че ИЩЕЦЪТ НЕ ДЪЛЖИ НА ОТВЕТНИКА сума в размер на 392,26лв., претендирана от ответното дружество по фактура №0290214089/05.02.2020г., начислена като дължима за обект на потребление с абонатен № 0104003037 и клиентски № 1100325610.

Претендират са направените по делото разноски.

Ищецът твърди,че На 27.07.2018г., Енерго -Про Мрежи" АД са извършили проверка на СТИ, на адреса, където е домът му.Като потребител на ел.енергия му е открита партида с клиетски №1100325610 и абонатен №0104003037, по който се отчита потребената от обекта ел.енергия. Оспорва се реда и начина за извършване на проверката Оспорва КП от 27. 07. 2018г. по форма и съдържание. Заявява , че не е манипулирал СТИ и че не е ползвал енергията, която е начислена за периода 27.02.2018 до 27.07.2018г., на стойност от 392.26 лева. Проверяваното СТИ е с изтекъл срок на годност. Процедурата е опорочена и за ответника не е възникнало право да извърши корекция на сметката. Ответникът не е доказал, че количеството електроенергия е реално доставено на ищеца и консумирано от 2 него, поради което същият не дължи нейното заплащане.

Ответната страна

„ЕНЕРГО-ПРО

ПРОДАЖБИ”

АД,

ЕИК

103533691, е депозирал отговор на исковата молба , в който се излага становище за допустимост на исковата претенция, но за неоснователност и недоказаност на същата.Сочи , че е налице правно основание за възникването на оспорваното материално право - предмет на отрицателния установителен иск, депозиран от ищеца Процесната сума, представлява цената на реално доставена и потребена от абоната електрическа енергия за период от 27.02.2018г. до 27.07.2018г. и се дължи от ищеца на основание чл. 183 ЗЗД, вр. с чл. 200, ал.

1, предл. 1 от ЗЗД.

Това количество електроенергия не представлява служебно начисление от страна на електроразпределителното дружество, а е реално потребено количество, което е отчетено от средството за търговско измерване, но при месечното отчитане на показанията на електромера не е било фактурирано и стойността се дължи на основание чл. 183 и сл. от ЗЗД.Претендира да се отхвърли предявения иск, като неоснователен и недоказан.Моли се за присъждане сторените в производството съдебно - деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид становищата и доводите на страните, изцяло възприема установената от ВРС фактическа обстановка, както и правните изводи на съда изложени в мотивите на обжалваното решение, които изцяло възприема и препраща към тях на основание чл.272 от ГПК .

В отговор на въззивната жалба и за пълнота на изложението, следва да се вземе предвид следното:

Предявеният отрицателния установителен иск е допустим, поради наличие на твърдение за спор между страните досежно дължимостта на процесната сума Между страните не се оспорва факта, че ищецът е битов клиент по смисъл на § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ на дружеството за описания в исковата молба адрес на потребление за обект, находящ се в гр.Варна, ул.“Хан Пресиян“, къща, с абонатен № 0104003037 и клиентски № 1100325610, на основание чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Видно е от Констативен протокол №1104758/13.07.2018г. , че на същата дата длъжностни лица на „Електроразпределение Север ” АД, са извършили техническа проверка на измервателната система в обекта на ищеца в гр.Варна, ул.“Хан Пресиян“, къща, с абонатен № 0104003037 и клиентски № 1100325610. При проверката не са констатирани показания на СТИ по отделни тарифи, като в графа показания на електромера е отразено „неработещ бр.механизъм“. Отразено е, че електромерът е демонтиран и подменен с нов електромер, като демонтрираният електромер се поставя в индивидуална 3 опаковка, пломбирана с пломба № 507721 и се изпраща за проверка в БИМ. Констативният протокол е съставен и подписан от двама служители на „Енерго-Про Мрежи“ АД , както и от двама свидетели.

По делото не е представен Констативен протокол от метрологична експертиза на процесното средство за измерване на Регионален отдел - Варна към Български институт по метрология.

Видно от представена Справка от 28.01.2020г., „Електроразпределение

Север“АД, е извършило корекция на сметката за ел.енергия в процесния имот, на база аналогичен предходен период и и изчислени служебни количества ел.енергия, като в тази справка са визирани данните за клиента и номера на демонтирания електромер с КП№1104758/13.07.2018г. , без справката за корекция да е обоснована със съставение КП на 13.07.2018г.

Представена е актуална справка за потреблението на ищеца през последните 12/24/36 месеца.

С фактура № 0290214089 от 05.02.2020г., издадена от „Енерго-Про Продажби" АД, с получател ищеца е начислена сумата от 392,26лв. от ответното дружество , представляваща незаплатена от ищеца потребена електрическа енергия за процесния обект на потребление с клиентски номер 1100325610 и абонатен номер 0104003037 за периода от 27.02.2018г. до 27.07.2018г., в която са отразени данни за консумирана дневна и нощна енергия, различни от посочените в представена Справка от 28.01.2020г. на

„Електроразпределение Север“АД, изчислени на база аналогичен предходен период и изчислени служебни количества ел.енергия.

Представено е и кредитно известие №0269391486 от 05.02.2020г., за сумата от 44,50 лв., издадено от„Енерго-Про Продажби" АД, с получател ищеца, в която фигурира начислена ел.енергия за дневна и нощна тарифа за подпериода от 14.07.2018г. до 27.07.2018г.

Видно от

Уведомителни писма от

„Електроразпределение

Север"АД/16.07.2018г./ и от „Енерго - Продажби" АД /06.02.2020г./, ищецът е уведомен за извършената проверка на измервателната система на процесния обект на 13.07.2018г., както и за съставения Констативен протокол от същата дата по ПИКЕЕ. С второто писмо ищецът е уведомен за дължимост на процесната сума, като са му изпратени Кредитното известие и фактурата от 05.02.2020г.

Установено е, че процесната фактура не е заплатена от ищеца .

Съгласно заключението по приета от съда съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните, процесният електромер е от одобрен

4 тип. Метрологичната му годност е до м.юли 2023г. В КП №1104758 от 13.07.2018г на ЕРПСевер, не е констатирана намеса или промяна в схемата. Констатирано е„неработещ броячен механизъм“ Предвид липсата на представен Констативен протокол от БИМ към материалите по делото, вещото лице е посочило, че не може да се даде отговор дали ел.енергия, натрупана в невизуализиран тарифа, е преминала през процесния електромер.В заключението се подчертава, че при липсата на КП за метрологична експертиза, не може да бъде даден отговор на въпроса има ли налични показания в невизуализирана тарифа на процесния електромер, доколкото доказателствена база за отговор може да бъдат само резултатите от софтуерно четене на невизуализирана тарифа/Т3/, което се явява част от метрологичната експертиза на БИМ, а по делото не е представен протокол за такава експертиза, извършена в БИМ.

Въз основа на установената фактическа обстановка,настоящият въззивен състав приема,че ответникът не е доказал по пътя на пълното и главно доказаване че в качеството му доставчик на електроенергия правилно е начислил на ищеца посоченото в справката за корекция количество електроенергия и че е използвана правилната методика за корекция на сметката на абоната, както и неговия размер и че това количество ел. енергия,чиято стойност се претендира е било доставено на ищеца.

На първо място следва да се посочи, че по силата на Решение № 1500/06.02.2017, постановено по адм.д. №2385/2016, по описа на Върховния административен съд на Република България са отменени Правила за измерване на количеството електрическа енергия, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране, обнародвани в Държавен вестник, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт,поради което не съществува нормативна уредба, която да регламентира отношенията като процесните. При липса на регламентация, няма как едностранното коригиране на сметките да бъде санирано с наличието единствено на формули за изчисляване на начислената ел.енергия, каквито разпоредби съдържат останалите членове на ПИКЕЕ.

Следователно правото на ответника да начисли исковата сума на основание чл.50 от ПИКЕЕ, въз основа на констатациите от проверката, извършена на 13.02.2018 г., следва да се отрече изцяло.