Решение № 5 от 13.01.2022, Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

№5 гр. Ловеч, 13.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА

Членове:

ВАСИЛ АНАСТАСОВ

РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА в присъствието на прокурора Г. Любч. Арг. като разгледа докладваното от ВАСИЛ АНАСТАСОВ Въззивно наказателно дело от общ характер № 20214300600494 по описа за 2021 година и за да се произнесе, съобрази :

С присъда № 5/09.08.2021 г., постановена по НОХД № 107/2021 г .

Троянският районен съд, трети състав е признал подсъдимия Т. Л.. Г. с ЕГН **********, от *** за виновен, в извършване на престъпление по чл.354 а, ал.3, пр.2 - ро, т.1, пр.1 - во, във вр. с чл.55, ал.1, т.1 от НК, като го е осъдил на 3 /три/ месеца лишаване от свобода, което наказание да изтърпи ефективно, при първоначален общ режим, съгласно чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС, както и на Глоба в размер на 1 000 /хиляда/ лева, която да заплати в полза на Държавата, по сметка на съдебната власт.

Съдът е постановил на основание чл.68, ал.1 от НК , подсъдимият Т.Г., да изтърпи отделно от наказанието 3 /три/ месеца лишаване от свобода и наказанието от 7 /седем/ месеца лишаване от свобода, наложено му с Протоколно определение № 7/25.01.2019 г. по НОХ дело № 33/2019 г. по описа на РС - Троян, влязло в законна сила на 25.01.2019 г., което да бъде изтърпяно ефективно, при първоначален общ режим, съгласно чл.57 ал.1, т.3 от ЗИНЗС.

1

С цитираната присъда подсъдимият Т . Г. е бил осъден да заплати разноските по делото, като съдът се е произнесъл и досежно веществените доказателства по делото.

Срещу така постановения съдебен акт, в законноустановения срок е постъпила въззивна жалба от от Т. Л.. Г. чрез защитника му адв. Р. Б. от АК – *****. В жалбата се развиват оплаквания за това, че присъдата е неправилна, постановена е в противоречие с материалния и процесуалния закон и практиката на съдилищата. Твърди, че неправилно са разтълкувани нормите на НК и НПК от страна на първоинстанционият съд, както и неправилно е разтълкувана фактическата обстановка и е кредитирана обвинителната теза така, както е внесена. Счита, че ТРС неправилно е кредитирал годността на протокола за обиск, с който е приобщено наркотичното вещество, като вследствие на това неправилно съдът е приел надлежното изземване на процесното вещество. Сочи, че ТРС не е отчел действителната обществена опасност на деянието и на дееца, съобразени към датата на инкриминираното деяние, както и всички смекчаващи вината и отговорността обстоятелства.

Твърди, че съдът не е взел предвид здравословните проблеми, които има, както жалбоподателят, така и баща му. Счита, че ТРС не е отчел действителната стойност на своя краен съдебен акт, с който се налага лишаване от свобода в размер на 3 месеца, с който акт се осъжда освен подзащитният му, но и „се осъждат“ членовете на неговото семейство, лишавайки ги от бащина подкрепа, работоспособно и трудолюбиво лице при това общо за срок от 10 месеца в условия на социална и икономическа криза.

Твърди, че неправилно са разтълкувани нормите на чл.9, ал.2 от НК, респ. на чл.354а, ал.5, вр. с чл.93, т.9 от НК.

Моли съда да отмени присъдата и да постанови нова, с която оправдае подзащитния му поради недоказаност на деянието от обективна страна, респ. на основание чл.9, ал.2 от НК.

При условията на алтернативност, в случай, че съдът не приеме доводите нм моли настоящата инстанция да измени присъдата, като признае подсъдимия Г. за виновен в извършено престъпление по смисъла на чл.354 а ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК и му бъде наложено наказание глоба ориентирана към справедлив според разбиранията на съда размер.

Депозирано е и допълнение към въззивната жалба. В същото се 2 твърди, че издаденият първоинстанционен акт се явява неправилен необоснован и постановен в противоречие с материалния и процесуалния закон.

Сочи, че на пледоария са въведени възражения досежно нарушаване на процесуалния закон - чл.160, ал.1, вр. с чл.164, ал.1 т.2 от НПК във връзка с отразяване целите на извършеното процесуално - следствено действие.

Изтъква, че на стр. 10 от протокола от с.з. от 09.08.2021 г., защитата е въвела като възражение, че никъде в протокола за обиск по НПК, не е отразено какво се търси, защо се търси и каква е целта на извършваното действие.

Счита, че непосочването на тези реквизити, е в нарушение правото на защита, а от тук и неправилно ТPC е валидирал това процесуално -следствено действие. Твърди, че в действителност в тази част липсва произнасяне на първоинстанционния съд, което прави акта му немотивиран.

Намира, че ТРС неправилно е валидирал процесния протокол и от гледна точка на това, че в протокола за обиск е отразено, че процесуалноследственото действие се е осъществило в гр.Троян. Счита, че няма как да се аргументира тезата, че се касае за техническа грешка, което е сторил PC Троян в мотивите си към крайния съдебен акт, защото тази техническа грешка е възпроизведена и в протокола за одобряване на процесуално-следственото дейсгвие. Сочи, че съдът е дал одобрение за извършен обиск на лице в гр.Троян, а не в с.Д., от където твърди, че е нарушено и правото на защита на подсъдимото лице.

На следващо място счита, ч е неправилно първоинстанционният съд е възприел, че има единност на доказателствения материал, след като видно от разпита на поемните лица и полицейския служител - веднъж досежно мястото, на което е извършено процесуално следственото действие, втори път относно това дали доброволно е извадил подсъдимия наркотичното вещество или е било предадено от Г.. Изтъква, че всякога противоречията следва да се тълкуват само и единствено в полза на обвиняемия, респ. подсъдимото лице.

Твърди, че тези възражения, са били наведени именно с оглед липсата на доказано престъпление от неговата обективна страна, въз основа на ненадлежно приобщаване предмета на престъплението. Сочи, че в тази връзка на пледоария, е би л о наведено възражение относно фактът, че не може с гласни доказателства да се приобщават веществени такива, когато има строго 3 разписан ред за това, уреден в НПК. Излага, че досежно тези възражения, липсва произнасяне от страна на първоинстанционния съд, което прави актьт немотивиран.

Сочи, че когато ТPC е разсъждавал относно неприложимостта на чл.9 , ал.2 от НК в двете му хипотези, никъде не е коментирал факта, че Г. е баща на дете, за което полага грижи, че полага грижи за болния си баща (в която насока е имал о наведени доводи на пледоария и приложени медицински документи, които не са обсъдени) и , че подзащитният му работи, както и добрите характеристични данни, изложеи от кмета на селото, в което живее.

Сочи, че част от тези аргументи са обсъдени едва при прилагане разпоредбата на чл.55, ал.1, т. 1 от НК, но не и при искането от страна на защитата да се приложат при условията на алтернативност една от двете хипотези на чл.9, ал.2 от НК, респ. на чл.354 а, ал.5 от НК. Приема, че необсъждането на аргументите прави акта немотивиран, което се явява съществено процесуално нарушение. Счита, че поради необсъждането на редица аргументи и приложени по делото доказателства, е нарушено формирането на вътрешното убеждение на съда, основен принцип на наказателния процес.

Твърди, че в мотивите си, когато съдът се е позовавал на съдебно Решение № 870/17.10.2005 г. по н.д. № 242/2005 г., II н.о. на ВКС е посочил, ч е : „…Не би могло да бъде изключено приложението на чл.9 ал.2 от НК особено в случаите, когато тези важни обществени отношения, свързани със здравето на гражданите, са били засегнати в една абсолютно незначителна степен“, от което следва, че съдът не е изключил възможността да бъде приложена разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК независимо, че се касае за засягане на здравето, след което същият в началото на същото изречение е обосновал защо не може да се приложи чл.9, ал.2 от НК, а именно защото се засяга здравето на хората (стр.4 от мотивите). Счита, че така изложените постановки на ТРС са вътрешно нелогични и противоречиви, което от своя страна прави актът немотивиран.

Изтъква, че първоинстанционният съд, на нито едно място не се е спрял и на предложената от страна на защитата съдебна практика. Твърди, че същата е цитирана на стр.12 от протокола от с.з. от 09.08.2021 г. и макар и да не се явява задължителна за решаващия съд, защитата е аргументирала част от своята теза за прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.2 от HK, 4 позовавайки се на подкрепяща доводите съдебна практика.

Счита, че абсолютно грешно и неправилно пръвоинстанционният съд в мотивите си на стр.5 приема, че има данни, че подсъдимото лице е държало наркотика с цел разпространение да бъде изпушен с неговите приятели.

Изтъква, няма такова обвинение и като няма, то няма как да се правят изводи в тази насока, още повече, че липсват каквито и да било доказателства в тази насока. Твърди, че обсъждането на съдебно психиатричната експертиза не е разпит на свидетел, за да е основание да се тълкуват в този смисъл доказателства по делото.

Счита, че грешни и неправилни са изводите на решаващия съд касателно обремененото съдебно минало на подсъдимия (стр.5 от мотивите).

Твърди, че към датата на инкриминираното деяние, а именно 28.04.2020 г., Г. има една единствена присъда, поради която причина, неправилно Т Р С в мотивите си, при формиране на своето вътрешно убеждение е взел предвид факти и обстоятелства относно съдимостта на подсъдимия, след инкриминираната дата. Счита, че същите се явяват ирелевантни, дотолкова, доколкото трябва да се прилага материалния закон в една от двете му хипотези - тази на чл.9, ал.2 от НК, респ. на чл.354 а, ал.5 от НК.

В заключение м оли настоящата инстанция да отмени постановената осъдителна присъда и вместо нея да оправдае подзащитния му, на основание недоказаност на деянието от обективна страна, респ. на основание чл.9, ал.2 от НК. При условията на алтернативност, в случай, че въззивната инстанция не приеме доводите м у, моли съда да измени обжалваната присъда, като признае подзащитния му за виновен за извършено престъпление по смисъла на чл.354 а, ал.5, вр. с ал.3 т.1 от НК и му налож и наказание „глоба“ ориентирана към справедлив според разбиранията на съда размер. Поради липсата на обсъждания на възражения и доказателствен материал в мотивите на първоинстанционният съд и вътрешно противоречие в същите, моли настоящата инстанция да отмени присъдата и върне делото за ново разглеждане от друг състав на Троянският районен съд.

В съдебно заседание въззивникът Т. Л.. Г. , редовно призован, се явява лично и с пълномощника си - адв. Б.. Изтъква, че поддържа казаното от защитника му. Заявява, че съжалява много за постъпките си. Твърди, че откакто се е родила дъщеря му, не спира да полага грижи за нея, за жена си, за болния си баща. Моли съда да му даде шанс да със семейството си.

5

Защитникът адв. Б. заявява, че поддържа въззивната жалба и допълнението към нея, като пред настоящата инстанция преповтаря същите.

Окръжна прокуратура - Ловеч, представлявана от прокурор Г.А., дава становище да бъде постановено решение, с което да се потвърди присъдата на първата инстанция като правилна, законосъобразна и справедлива, излага съображения в тази връзка.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата въззивна жалба, допълнението към същата, становищата на страните заявени пред съда и събраните по делото доказателства от РС – Троян, и след като провери изцяло правилността на обжалвания съдебен акт, намира за установено следното :

Въззивникът Т. Л.. Г. е роден на 14.08.**** г. в ***, обл . *****, български гражданин, със средно образование, неженен, работи във „***“ АД, осъждан е, с постоянен и настоящ адрес в с. Б., обл. *****, ул. „В.Л.“ № 32, ЕГН **********.

С влязло в законна сила на 25.01.2019 г. протоколно определение №7/25.01.2019 г. по НОХД№ 33/2019 г. на РС – Троян, Г. е бил признат за виновен за извършени при условията на разнородна реална съвкупност престъпления по чл.343 б, ал.3 от НК, по чл.325, ал.1 от НК и по чл.131, ал.2 пр.4, т.3, във вр. с чл.130, ал.1 от НК. Н а основание чл.23, ал.1 от НК му е било наложено едно общо най-тежко наказание измежду трите наложени за всяко едно от престъпленията, а именно 7 /седем/ месеца лишаване от свобода , като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е било отложено за изпитателен срок от три години и глоба в размер на 500 лева. На основание чл.23, ал.2 от НК към така определеното от ТРС общо най-тежко наказание лишаване от свобода са б и л и присъединени и наложените му наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 8 /осем/месеца и обществено порицание.