Решение № 3170 от 29.08.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 3170 гр. Варна, 29.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 14 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Даниела Павлова при участието на секретаря АНА В. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от Даниела Павлова Гражданско дело № 20253110106269 по описа за 2025 година

Производството е образувано по молба за защита от домашно насилие, подадена от М. Б. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул." А. С." № **, съдебен адрес гр.В., ул.“К. П. в.“ *- адвокат С. В. от ВАК срещу Н. М. К. с ЕГН ********** с постоянен адрес гр.Н. п., ул. Х. К. **.

Твърденията са, че страните са живяли на семейни начала повече от двадесет години, а на 16.07.2021г. са сключили граждански брак. Към момента имат висящо дело за развод - гр.д. № 11256 по описа на ВРС за 2024г., XXVI с-в, по което в производство по привременни мерки ползването на семейното жилище в гр.Б., ул." А.

С." № ** е предоставено на молителката.

Още в годините на съвместното им съжителство съпругът й имал склонност да прекалява с алкохола и безпочвената ревност, които са ескалирали в почти ежедневни скандали, вкл. и физическо насилие спрямо съпругата му, която живее в панически страх от него. На 23.12.2023г. при поредния скандал, в семейното жилище под тежко въздействие от алкохол и в безпричинна ярост ответникът е блъснал едното им дете и нея, вследствие на което М. С. е паднала по стълбите и е получила травма на ляв крак в областта на тазобедрената става, което е наложило оперативна интервенция на бедрената шийка, като се е наложило поставянето на протеза. Лечението й е продължило тежко и болезнено за нея и е била нетрудоспособна в период от 24.12.2023г. до 19.08.2024г. включително. Във връзка с получените травматични увреждания, довели до намалена работоспособност на М. с 50% е изготвено експертно решение № 95176/199 от 15.10.2024г. От страх до момента не е предприела действия 1 във връзка с ангажирането на отговорността на К..

По данни на близки и приятели към момента ответникът живее при неговата сестра в гр.Н. п., ул. Х. К. **.

На 15.05.2025 г. молителката е подписала декларация за извършен от съпруга й акт на домашно насилие със следната фактология:

„На 14.05.2025г. около 21,50ч., К. влезе в семейното ни жилище, находящо се в гр. Б. ул."А. С." № **, започна да крещи заканително, да ме ругае, да ме псува и да заплашва. Крещеше яростно, като казваше, че му правя магии, че спя с женени мъже, псуваше ме с думите „ще ти еба майката", „няма да те оставя да живееш в къщата ни", „П. те ебе в гъза". Докато крещеше заплашително той махаше заканително с пръст и посегна рязко с ръка към мен. В този момент той видя, че и приятелката на сина ми Т.И.А. е вкъщи и този факт явно го укроти. Аз и Т. бяхме много уплашени и му казах, че звъня на полиция за помощ. Тогава той си тръгна. Обадих се на тел. 112 и подадох сигнал, като полицаите не посетиха адреса, но казаха, че ако се върне втори път ще дойдат до дома ми и ще го задържат“.

М. С. заявява, че с тези действия съпругът й е осъществил психическо и емоционално насилие спрямо нея, изразяващо се в заплашително, обидно и унизитело поведение.

Молителката работи като санитар в „МБАЛ Св. А.-В." АД на пълен работен ден, както и при втори работодател в х-л В., в кк „ З.п.".

Моли съдът да уважи молбата и издаде заповед за защита от домашно насилие като наложи следните мерки:

1) Задължаване на извършителя да се въздържа от извършване на домашно насилие срещу М. В. С.

2) Забрана на Н. М. К. да доближава М. В. С. на разстояние не по-малко от 100м. за срок от една година

3)

Забрана на Н. М. К. да доближава на не по-малко от 100 м. семейното жилище, находящо се в гр. Б., ул." А. С." № **, местоработата на М. В. - „МБАЛ Св.

А.-В." АД като санитар на пълен работен ден и при втори работодател в х-л В., в кк „З.п."

4)

Задължаване на извършителя на домашно насилие да посещава специализирани програми.

Моли ответникът да й заплати разноските за производството.

Молителката е направила искане да й се издаде заповед за незабавна защита, тъй като през брачния й живот с ответника системно е била жертва на физическо и психическо насилие, и към момента тя живее в страх от агресивното поведение на ответника. С определение от 16.05.2025 г. на осн.чл.18, ал.1 ЗЗДН е издадена заповед 2 за незабавна защита № 100/16.05.2025 г., която е връчена на страните и е изпратена на РУ МВР - Варна по местоживеене на пострадалото лице и на извършителя.

На ответника са връчени редовно исковата молба и доказателствата към нея. В посочения в съобщението срок, а и до датата на заседанието той не е изразил становище по молбата, не е посочил и не е представил доказателства.

В съдебно заседание молителката лично и с упълномощен адвокат поддържа молбата.

Ответникът редовно уведомен за производството не се явява, не се представлява.

Не е изразил становище по молбата, не е оспорил твърденията в същата, които са потвърдени в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН. Не е посочил и не е представил доказателства.

Съдът като взе предвид доказателствата по делото, становищата на страните и въз основа на закона, на осн.чл.12 ГПК приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От представено удостоверение за сключен граждански брак от О.Б. е видно, че страните по делото са съпрузи от 16.07.2021 г., следователно те имат връзка по чл.3 ЗЗДН. По твърдения в молбата, съдът приема, че същата е подадена в срока по чл.10, ал.1 ЗЗДН. Изложеното води до извод за допустимост на молбата като подадена в законоустановения срок от лице с активна процесуална легитимация срещу пасивно легитимирано лице в производството по ЗЗДН.

От извършена служебна справка по гр.д.№ 11256/2024 г. се установи, че с протоколно определение от 16.12.2024 г. съдът предоставя на М. Б. С., ЕГН ********** ползването на семейното жилище, находящо се в гр.Б., обл. В., ул.“А.

С.“№ **, представляващо жилищна сграда еднофамилна с идентификатор № ***.1 с площ 72 кв.м; жилищна сграда еднофамилна с идентификатор №***.2 с площ 9 кв.м. и с постройки на допълващо застрояване, построени в поземлен имот с идентификатор *** целият с площ 445 кв.м., при граници и съседи ***,***,***, ***.

В представената декларация чл.9, ал.3 ЗЗДН молителката е потвърдила твърденията в молбата за извършен от съпруга й акт на домашно насилие на 14.05.2025 г. около 21,50 ч. Съпругът й влязъл в семейното жилище в гр. Б. ул."А. С." № **, започнал да крещи заканително, да я ругае, да я псува и заплашва. Крещял яростно като казвал, че тя му прави магии, че спи с женени мъже, отправял към нея нецензурни думи и ругатни. Докато крещял заплашително той махал заканително с пръст и посегнал рязко с ръка към нея. След като разбрал, че приятелката на сина им е в жилището и молителката му казала, че ще извика полиция, ответникът си тръгнал.

Двете били много уплашени и молителката се обадила на тел. 112.

Представени са медицински документи на молителката – епикриза за постъпване в клиника по ортопедия на МБАЛ „Св. А.-В.“ АД, гр.Варна на 24.12.2023 г., изписана 3 на 09.01.2024 г. с окончателна диагноза: счупване на бедрена шийка, закрито в ляво, експертно решение на ТЕЛК от 15.10.2024 г. за трайно намалена работоспособност 50 %. Болнични листи за временна неработоспособност.

Съдът като съобрази доказателствата по делото, които не са оспорени от ответника, намира, че са доказани твърденията в молбата за извършен акт на домашно насилие на 14.05.2025 г., представляващо психическо насилие по смисъла на чл. 2 ЗЗДН. В хода на производството ответникът не е ангажирал доказателства за опровергаване на фактическите твърдения и за оборване доказателствената тежест на писмените доказателства.

Съгласно чл.1a ЗЗДН, законът има за цел да даде бърза и ефективна защита и да осигури помощ и подкрепа на лицата, пострадали от домашно насилие или в риск и да упражни превантивно и възпиращо действие върху извършителя на насилието.

Съдът намира, че от събраните доказателства в производството са установени твърденията в молбата и отразените в декларацията по чл.9, ал.3 ЗЗДН факти от което следва, че молбата е основателна и следва да се уважи.

Представените доказателства, които са относими към минал период от време, който е извън процесния следва да се вземат предвид при определяне на подходящите мерки за защита по чл.5, ал.1 ЗЗДН.

Съдът намира, че подходящи са мерките за защита по чл.5, ал.1, т.1 и т.3 от ЗЗДН като задължи извършителят да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката и му забрани да приближава на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра молителката, жилището в гр. Б., ул." А. С." № ** и местоработата й - „МБАЛ Св. А.-В." АД и х-л „В.“, кк „З.п.".

Забраната по т.3 следва да се определи за разстояние 100 метра, тъй като ответникът продължава да посещава семейното жилище на страните, след като същото е предоставено за ползване на молителката в производство по привременни мерки по гр.д.№ 11256/2024 г. на РС Варна.

Съгласно чл.5, ал.2 ЗЗДН мерките по ал. 1, т. 2 – 5 се налагат за срок от три до 18 месеца при приспадане на срока на действие на мерките при издадена заповед за незабавна защита по чл. 18 и 19.

Мярката по т.3 следва да се определят за срок 12 /дванадесет/ месеца, тъй като молителката все още изпитва страх от ответника, който продължава да я заплашва въпреки, че двамата са разделени и имат висящо дело за развод.

Доколкото ответникът не живее семейното жилище и няма искане за отстраняването му от същото, съдът не налага мярката по чл.5, т.2 ЗЗДН. Предвид обстоятелството, че ответникът работи и живее извън страната, съдът не налага мярката по т.6 - задължаване на извършителя на насилието да посещава 4 специализирани програми за преодоляване на агресията и справяне с гнева, тъй като същата мярка не може да се изпълни.

По въпроса за разноските:

Съдът определя дължимата държавната такса за производството в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на осн.чл.3 Тарифа за ДТСС по ГПК, която следва да се заплати от ответника, на осн.чл.11, ал.3, предл. първо от ЗЗДН.

При този изход на спора искането на молителката с пр.осн.чл.78, ал.1 ЗЗД следва да се уважи като ответникът й плати разноски в размер на 800.00 лева за възнаграждение за адвокат.

Мотивиран от изложеното и на основание чл.15 от Закона за защита от домашното насилие, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА на осн. чл. 5, ал.1, т.1 ЗЗДН Н. М. К. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Н. п., ул. „Х. К.“ ** ДА СЕ ВЪЗДЪРЖА от извършване на домашно насилие спрямо М. Б. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Б., ул. "А.

С." № **.

ЗАБРАНЯВА на осн. чл.5, ал.1, т.3 ЗЗДН на Н. М. К. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Н. п., ул. „Х. К.“ ** ДА ПРИБЛИЖАВА на разстояние по-малко от 100 /сто/ метра молителката М. Б. С. с ЕГН **********, жилището с адрес гр. Б., ул.

"А. С." № ** и местоработата на М. С. - „МБАЛ Св. А.-В." АД и хотел „В.“, в к.к.

„З.п.“ на разстояние по-малко от 100 метра за срок 12 /дванадесет/ месеца, считано от 16.05.2025 г.

ОСЪЖДА Н. М. К. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Н. п., ул. „Х. К.“ ** да плати в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на РС Варна държавна такса за производството в размер на 25 /двадесет и пет/ лева, на осн. чл.11, ал.2 от ЗЗДН.

ОСЪЖДА Н. М. К. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Н. п., ул. „Х. К.“ ** да плати на М. Б. С. с ЕГН **********, постоянен адрес гр. Б., ул. "А. С." № ** разноски за производството в размер на 800.00 лева /осемстотин лева/, на осн.чл.78, ал.1 ГПК.

Да се издаде заповед за защита на осн.чл.16, ал.1 от ЗЗДН, която подлежи на незабавно изпълнение.

При неизпълнение на заповедта следва задържане на извършителя от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.

5

Решението подлежи на обжалване пред ВОС в седемдневен срок от връчването му на страните, като указва на страните, че жалбата не спира изпълнението на заповедта.