Решение № 20 от 10.02.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 20 гр. Ямбол, 10.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря Г.Б. М. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20252330200724 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Д. М. Д. от гр.***против НП № 9512/30.07.2025 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по РПМ” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение пътищата, на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 2000 лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от същия закон вр. чл.7, ал.1, т.4, б. а) и чл.7, ал.1, т.3, б. б) от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

С жалбата се иска НП да бъде отменено по съображения за допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване правото на наказаното лице да разбере за какво нарушение е привлечено да отговаря, и изразяващи се в това, че НП съдържа значително повече факти от изложените в АУАН и изложените от актосъставителя и АНО такива покриват фактическия състав и на друго нарушение – по чл.26, ал.2, т.1, б. „а“ от ЗП. По същество се оспорват изправността на използваните 1 средства за измерване и наличието на подготовка и знания у проверяващите за боравене с тях. Алтернативно, с доводи за явна несправедливост на наказанието, се претендира за намаляване размера на глобата в законовия минимум от 500 лева.

В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен адвокат, който пледира за отмЯ. на НП, алтернативно – за намаляване размера на наказанието в законовия минимум, както и за присъждане на направените по делото разноски.

Чрез процесуалния си представител АНО оспорва жалбата. Издаденото НП намира за правилно и законосъобразно и пледира да бъде потвърдено.

Също претендира присъждане на разноски - юрисконсултско възнаграждение, и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар.

За да постанови решението си, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

Към 02.07.2025г. жалбоподателят работел като шофьор в *** и при изпълнение на трудовите си функции управлявал т.а. с две оси марка „Скания“ модел Р 450, с рег. *** с прикачено към него полуремарке с три оси, с рег. № ***

Около 09:50 часа на горепосочената дата, при движението си по АМ Тракия, около км. 292 на територията на обл. Ямбол, бил спрян за проверка от служители на АПИ – свидетелите А. и М.. В хода на проверката се установило, че жалбоподателят превозва ечемик и било предприето измерване на управляваното превозно средство с електронна везна модел РW-10 № К0200011 и ролетка 1301/18 (5 м.). При измерване масата на превозното средство се установило, че същото е с натоварване на задвижващата единична ос 13.950 тона, и при измерено разстояние между осите от 1,40 м, сумата от натоварването на ос на тройната ос на полуремкето е 27,400 тона. При тези констатации проверяващите счели, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от ЗДвП вр. чл.7, ал.1, т.4, б. а) и т.3, б. б) от Наредба № 11/2001г. на МРРБ и му съставили АУАН № 00110981/02.07.2025 г.

Впоследствие – на 30.07.2025г., въз основа акта, и при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.

2

Изложената фактическа обстановка се установява по безспорен начин от показанията на свидетелите А. и М. и от писмените доказателства, съдържащи се в приетата по делото административнонаказателна преписка, които, като взаимнодопълващи се и кореспондиращи помежду си, се кредитират изцяло.

При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е допустима - подадена е от надлежна страна и в предвидения от закона срок.

Разгледана по същество, жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, но не по изложените в нея съображения.

НП подлежи на отмЯ. на процесуално основание, без да се разглеждат въпросите по същество, тъй като при съставяне на АУАН и при издаване на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42, ал.1, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, изразяващи се в липса на съставомерни обстоятелства на вмененото нарушение.

Както се посочи, с оспореното НП жалбоподателят е санкциониран за управление на извънгабаритно ППС по смисъла на § 1, т.1 от ДР на Наредба № 11/2001г. на МРРБ, представляващо състав от ППС по чл.3 от същата.

Разпоредбата на чл.3 обаче, препраща към чл.6 и чл.7 от наредбата, като според чл. 6, ал. 1, т. 3, б. а), състав от ППС с пет оси, каквото се твърди, че е управлявал жалбоподателя, следва да има допустима максимална маса от 40 тона, тъй като установеното в чл.7, ал.1 допустимо максимално натоварване на ос за ППС важи само за случаите, в които ППС има допустима максимална маса по чл. 6 от наредбата. Отделно, от съдържанието на чл.7, ал.1 от наредбата е видно, че посочените в нея стойности на натоварване, освен с допустимата максимална маса на ППС, се свързват и с окачването на превозното средство, като касаят ППС с пневматично или признато за еквивалентно на него окачване или такова без пневматично или признато за еквивалентно на него окачване. Т.е., в конкретния случай липсата на факти в АУАН и в НП за допустимата максимална маса на управляваното от жалбоподателя ППС и неговото окачване, препятства извършването на преценка за обективна съставомерност на деянието и затова представлява основание за отмЯ. на НП. В този смисъл е и Решение № 1378/22.11.2024г. по КАНД № 322/2024г. на Административен съд – Ямбол.

3

При това положение, с оглед изхода на делото и на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, искането на жалбоподателя за присъждане на разноски, представляващи платено адвокатско възнаграждение, се явява основателно и следва да се уважи. Съгласно чл.63д, ал.1 от ЗАНН, в съдебните производства по обжалване на НП страните имат право на разноски по реда на АПК. По въпроса за отговорността за разноски чл.143, ал.1 от АПК предвижда, че когато съдът отмени обжалвания акт, както е в случая, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат следва да се възстановяват от бюджета на органа, издал акта.

Относно размера на претендираното адвокатско възнаграждение от 600 лева и доколкото насрещната страна е направила възражение за прекомерност на същото, съдът счита, че следва да съобрази Решението на Съда на Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22, постановено във връзка с преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, тъй като то е задължително за съдилищата. Според посоченото решение, размерите на договорените адвокатски възнаграждения, основани на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, не съответстват на правото на ЕС и наредбата не следва да се прилага, а определените в нея размери следва да служат единствено като ориентир при определяне на възнаграждението, без да са обвързващи за съда. Т.е., тези размери подлежат на преценка от съда, с оглед цената на предоставените услуги в зависимост от вида на спора, интереса, вида и количеството на извършената работа, и преди всичко от фактическата и правна сложност на делото. Съобразявайки изложеното, и като взе предвид, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност, съдът намери, че на адвоката следва да се присъди възнаграждение в размер на 400 лева, или 204,52 евро.

Поради изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 9512/30.07.2025 г., издадено от Началника на отдел „Контрол по РПМ” в Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол” при Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София, с което на основание чл.177, ал.3, т.1, предл.3 от Закона за движение пътищата, на Д. М. Д. от****, ЕГН **********, е наложено административно наказание 4 глоба в размер на 2000 (две хиляди) лева за нарушение по чл.139, ал.1, т.2, предл.3 от Закона за движение по пътищата вр. чл.7, ал.1, т.4, б. а) и чл.7, ал.1, т.3, б. б) от Наредба № 11/03.07.2001г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура” – гр. София да заплати на Д. М. Д., с посочени данни, сумата 204,52 евро, представляваща възнаграждение за един адвокат.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 5