Решение № 211 от 17.04.2025, Районен съд - Видин

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Видин, 17.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, VII СЪСТАВ ГО, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир К. Крумов при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА като разгледа докладваното от Владимир К. Крумов Гражданско дело № 20231320100995 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 439 от ГПК, във вр. с чл. 124 от ГПК от Т. Х.

Н., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „О.“ № * срещу „Е. М.“ Е. с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С., р. „В.“, кв. „М. д.“, ул. „Р. П. К.“ № *, сграда Матрикс тауър, етаж *.

Обстоятелствата от които произтичат претендираните от ищеца права са: По изпълнителен лист, издаден на 12.07.2012г. по гр. дело № 1430/2012 г. на Районен съд Видин ищецът е осъден да заплати на ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД исковите суми. За събиране на задълженията е образувано изпълнително дело № 456/2016 г. на Частен съдебен изпълнител Виолета Томова, с район на действие Окръжен съд Видин. На 10.09.2016 г. ищецът получил покана за доброволно изпълнение на задълженията по изпълнителния лист.

На тази дата са изпратени запорни съобщения за банкови сметки на ищеца в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, БАНКА ДСК АД, ЮРОБАНК БЪЛГАРИЯ АД. Запор е наложен на 16.09.2016 г. само на банкова сметка на ищеца в УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, тъй като само там е била налична. Парични средства не са събрани поради липса на такива. Налагането на запор на 16.09.2016 г. е последното изпълнително действие и от тогава до настоящия момент не са предприемани други.

На 31.01.2018 г. е сключен договор за цесия между ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА АД и ответното дружество по силата на който процесното задължение е прехвърлено на ответното дружество. С молбата си за конституиране от 27.06.2018 г. и покъсно ответното дружество не е направило искане за извършване на нови изпълнителни действия. Дължимата към ответника сума е погасена по давност с изтичането на 5 годишен срок. Ответникът поддържа изпълнителното дело, което не е прекратено и до настоящия момент.

Иска се от ищеца съдът да постанови решение, с което да признае по отношение на „Е. М.“ Е., че Т. Х. Н. не дължи на „Е. М.“ Е. сумата в общ размер на 13960.08 лева, от които 7405.74 лева – главница по договор за предоставяне на потребителски кредит, 3181.39 лева законна лихва върху главницата за периода от 06.07.2012 г. до 24.09.2016 г., 1121.64 лева – неолихвяеми вземания, пресъдени разноски в размер на 645.51 лева, 240.00 лева – разноски 1 по изпълнението, 1365.80 лева – такси по тарифата към ЗЧСИ, дължима по изп.д. № 456/2016 г. по описа на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724 към 10.09.2016 г., поради изтекла погасителна давност.

Претендират се и направените по делото разноски.

От ответника е постъпил писмен отговор. Оспорва допустимостта и основателността на исковете. Въведени са възражения: не е налице висящо изпълнително производство, тъй като същото е прекратено по право – след 09.06.2018г. не са предприемани действия по изпълнението. За ищеца липсва правен интерес от водене на настоящото производство, тъй като настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство. Искът е неоснователен, тъй като вземането продължава да съществува под форма на естествено вземане.

Направено възнаграждение. е възражение за прекомерност на претендираното адвокатско

По делото са събрани писмени доказателства.

Съдът, като се запозна със становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност намира за установено от фактическа страна :

Въз основа на изпълнителен лист, издаден на 12.07.2012 г. по гр. дело № 1430 / 2012 г. по описа на Районен съд Видин, е образувано на 04.08.2016 г. изпълнително дело № 20167240400456 г. на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724, с район на действие Окръжен съд Видин от „Обединена Българска Банка“ АД против ищеца за събиране на процесните суми.

На длъжника Т. Х. Н. е изпратена покана за доброволно изпълнение по горецитираното изпълнително дело, в която е посочено, че задължението по изпълнителното дело възлиза на: 13960.08 лева, от които главница в размер на 7405.74 лева, законна лихва в размер на 3181.39 лева за периода от 06.07.2012 г. до 24.09.2016 г., 1121.64 лева – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 645.51 лева – присъдени разноски, 240.00 лева разноски по изпълнителното дело, 1365.80 лева такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 24.09.2016 г.

Последното изпълнително действие по горецитираното изпълнително дело е извършено на 16.09.2016 г. – Налагане на запор на банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД.

На 31.01.2018 г. е сключен договор за цесия между „Обединена Българска банка“ АД и ответника „Е. М.“ Е., по силата на който горепосоченото задължение е прехвърлено на последния и с Разпореждане от 20.06.2018 г. „Е. М.“ Е. е конституирано в качеството на взискател по горецитираното изпълнително дело.

Страните не спорят относно фактическата обстановка.

Спорният между страните въпрос е дали е изтекла погасителната давност за събиране на вземането и оттам дължи ли ищеца процесните суми.

По допустимостта на производството съдът намира следното:

Съобразно разпоредбата на чл. 439 ГПК, длъжникът по изпълнителното производство може да оспори чрез иск изпълняемото право на взискателя, при условие, че възраженията му се основат на факти, настъпили след издаването на изпълнителното основание. Искът за оспорване на изпълнението, уреден е в чл. 439 ГПК, е отрицателен установителен, който има за предмет само оспорване на изпълняемото материално право и по правната си същност е извънредно средство за защита на длъжника в изпълнителното производство. Надлежни страни по това оспорване са носителите на оспорваното материално право /длъжник и взискател/, като чрез искът по чл. 439 ГПК защита срещу действия на съдебния изпълнител е недопустима да бъде получена /в този смисъл е практиката на върховната съдебна инстанция обективирана в Опр. № 313/25.03.2011 г., ЧТД № 157/2011 г., II т. о., по чл. 274, ал. 3, т. 1 2

ГПК; Опр. № 28/23.01.2012 г., ЧГД № 497/2011 г., I г. о., по чл. 274, ал. 3 ГПК и др./.

Предпоставка за допустимост на защитата по реда на чл. 439 ГПК е твърдение за наличието на нови факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството по което е издадено изпълнителното основание. Такива факти могат да бъдат, както твърдение за даване на издръжка в натура, така и твърдение за изтекла давност.

Съгласно чл. 79, ал. 1, т. 1 от ГПК разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, освен когато делото се прекрати съгласно чл. 433 от ГПК. Съгласно чл. 433, ал. 7 от ГПК изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато бъде представено влязло в сила решение, с което е уважен искът по чл. 439 от ГПК. От гореизложеното следва, че длъжникът не дължи разноски по изпълнението при представяне на влязло в сила решение по чл. 439 от ГПК, от което следва, че същият няма правен интерес от предявяването на такъв иск.

Предвид изложеното искът с правно основание чл. 439 ГПК е допустим единствено по отношение на вземанията, обективирани в процесния изпълнителен титул. Исковете с цена на иска 240.00 лева - разноски по изпълнителното дело и с цена на иска 1365.80 лева - такси по Тарифата към ЗЧСИ, дължими към 24.09.2016 г. по изп.д. № 456/2016 г. по описа на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724 към 10.09.2016 г., доколкото не подлежат на установяване по реда на ГПК, следва да бъдат оставени без разглеждане, като недопустими.

Изпълнителният лист по гр.д. № 1430/2012 г. по описа на РС –Видин е издаден на 12.07.2012 г. въз основа на Заповед от 09.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК. Давността е прекъсната с молбата за образуване на изпълнително дело № 20167240400456 г. на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724, с район на действие Окръжен съд Видин от 04.08.2016 г., в която взискателят е посочил способи на изпълнение /Според ТР № 2/ 26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС „Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи“/, като именно от тогава е започнал да тече нов петгодишен давностен срок по отношение на главницата и разноските и три годишен давностен срок по отношение на лихвите, вписани в изпълнителния лист. Последното изпълнително действие по горецитираното изпълнително дело е извършено на 16.09.2016 г. – Налагане на Запор на банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД. Парични средства не са били събрани поради липса на такива, видно от писмо от „УниКредит Булбанк“ АД до ЧСИ Виолета Томова, рег.

№ 724 вх. № 7082/08.08.2017 г.

Процесните вземания се погасяват с предвидената в чл. 117, ал. 2 ЗЗД петгодишна погасителна давност, тъй като те произтичат от влязла в сила заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК и последиците следва да бъдат приравнени на тези на влязло в сила съдебно решение.

Съдът намира, че след 16.09.2016 г., когато е предприето последното изпълнително действие, а именно Налагане на Запор на банкова сметка в „УниКредит Булбанк“ АД, е започнала да тече нова петгодишна давност по изпълнителния лист, която е изтекла на 16.09.2021 г.

С оглед гореизложеното искът се явява основателен и следва да бъде уважен, като се признае по отношение на „Е. М.“ Е., че Т. Х. Н. не дължи на „Е. М.“ Е. сумите по издаден изпълнителен лист от 12.07.2012 г. въз основа на Заповед № 1216 - РЗ/09.07.2012 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по гр.д. № 1430 / 2012 г. по описа на Районен съд и е образувано изпълнително дело № 20167240400456 на ЧСИ Виолета Томова, рег. № 724, а именно: главница в размер на 7405.74 лева, законна лихва в размер на 3181.39 лева за периода от 06.07.2012 г. до 24.09.2016 г., 1121.64 лева – неолихвяеми вземания /мораторни лихви, обезщетения и т.н./, 645.51 лева – присъдени разноски, поради изтекла погасителна давност.

Наведените от ответника възражения: За ищеца липсва правен интерес от водене на 3 настоящото производство, тъй като към настоящия момент не е налице висящо изпълнително производство, поради което искът е недопустим и оспорването на иска като неоснователен, тъй като вземането продължавало да съществува под форма на естествено вземане, са неоснователни.

Към настоящия момент съдебният изпълнител все още не е констатирал прекратяването на изпълнителното производство, но дори и това да беше така, то ответното дружество, разполага с валиден изпълнителен титул, позволяващ му по всяко време да пристъпи към действия по принудително изпълнение срещу ищеца. Във всеки един момент обаче е възможно да бъде образувано ново изпълнително дело, както и да бъдат наложени обезпечителни мерки, а и изпълнителни действия срещу ищеца, независимо от обстоятелството, че вземането се явява погасено по давност и не подлежи на принудително изпълнение.

С Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч.т.д.№ 1660/2016 г., I т.о. на ВКС, изрично се приема, че предявяването на установителен иск за погасяването на вземане, за което е издаден изпълнителен лист, е всякога допустимо. Правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (настоящ или бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи. Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство.

Това разбиране е допълнително развито в Определение №262/09.07.2020г. по ч. гр. д.

№ 586/2020г., IV Г.О. на ВКС, с което е прието, че правният интерес на ищеца от предявения отрицателен установителен иск се състои в това, да бъде осуетена възможността кредиторът по заповедта за изпълнение да поиска връщане на изпълнителния лист и образуването на друго изпълнително дело.

Възражението за изтекла погасителна давност може да се направи само тогава, когато титулярът на вземането, за което е изтекла давността, иска да получи изпълнение, поради което не може да се направи извън исковия процес. Или отнесено към настоящия случай, независимо от прекратяването по право на изпълнителното производство и липсата на новообразувано изпълнително производство, наличието на изпълнителен титул в полза на ответника, винаги поражда право за длъжника да поиска със сила на пресъдено нещо да се отрече вземането след изтичане на срока на погасителната давност. Това е и актуалната практика на ВКС, обективирана в следните актове: Определение № 242/31.05.2018г. по ч.гр.д. № 2062/2018г. на ВКС, IV Г.О., Определение № 1220 от 05.12.2023 г. по ч. т. д. № 1809 / 2023 г. на ВКС, 2-ро тър. отделение; Определение № 3252 от 27.10.2023 г. по ч. гр. д. № 3618 / 2023 г. на ВКС, 3-то гр. отделение., Определение № 2367/15.05.2024г. по ч. гр. д. № 759/2024г., ВКС, ГК, IV отд.