Решение № 106 от 19.06.2026, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 106 гр. Харманли, 19.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ШЕСТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на първи юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГАЛИНА СЛ. Г.ЕВА при участието на секретаря Антония Хр. Тенева като разгледа докладваното от ГАЛИНА СЛ. Г.ЕВА Гражданско дело № 20255630101093 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

422 във връзка с чл.415 от ГПК, във връзка чл. 229 ЗЕС вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, чл. 92 от ЗЗД и чл.345 от ТЗ вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД вр. чл. 79, ал. 1 от ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД-„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „....”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ДКК и МС за признаване за установено съществуването на вземания против Д. К. И., ЕГН:

********** с адрес: гр. Харманли, ул. „ЛБ.

За претендираните суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение № 1404 от 31.10.2025г. по реда на чл.410 от ГПК по ЧГД № 3068/2025 по описа на PCДобрич. Ищецът обосновава исканията си като твърди, че между него и ответника са били сключени договори за предоставяне на мобилни услуги - с предпочетен номер 359897708525 от 05.04.2023г., договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898580593 от 16.01.2023г., както и всички допълнителни споразумения към тях, обединени в клиентски номер 006950102.

Абонатът-ответник неизпълнил сключения с ищеца договор, като същият не е спазил крайния срок за ползване на договорните абонаменти.

Моли, съда да постанови Решение, с което да признае за установено по отношение на ответника Д. К. И., ЕГН: ********** с адрес: гр. Харманли, ул. „ЛБ, че дължи на ищеца ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ ЕАД-„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК ...., със седалище и адрес на управление в град София, район „Младост", ж.к. „....”, Бизнес Парк София, сграда 6, представлявано от ДКК и МС, сумата в общ размер 385.47лв., от които:

90.16лв.главница за период 20.06.2013г. до 16.10.2023г., от които 43.02лв., дължими за месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897708525 от 05.04.2023г. за период 20.06.2023г. до 16.10.2023г. и 47.14лв., дължими за месечни и еднократни такси и потребление за мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898580593 от 16.01.2023г. за период 20.06.2023г. до 16.10.2023г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 1

30.10.2025г. до окончателното плащане;

295.31лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по:138.36лв. дъжими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897708525 от 05.04.2023г. и 156.95лв. дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898580593 от 16.01.2023г.

Моли, съдът да постанови осъдителен диспозитив спрямо ответника за разноските направените разноски по настоящото дело и по ЧГД № 3068/2025г. по описа на РСДобрич,както и иска същото да бъде изискано и приложено към настоящото производство.

В законоустановения срок по чл.131 от ГПК не е постъпил отговор от ответника.

Въз основа на заявление на ищеца за претендираните суми по настоящото дело е издадена Заповед № 598 от 05.09.2024г. по реда на чл.410 от ГПК по ЧГД № 892/2024г. по описа на Районен съд – Харманли.

Исковата молба е предявена в условията на чл.415 ал.1 т.2 от ГПК.

В хода на производството се установи,че действително страните по делото са и страни по материалноправните договорни отношения за предоставяне на мобилни услуги.В тази насока няма и формиран спор между тях.При преценка на събраните по делото доказателства се налага извода,че Д. И. не е изправна страна,тъй като е ползвал предоставените от ответника телекомуникационни услуги,но е останал задължен за следващите суми,съобразно условията на обсъдените договори,като няма никакви данни да е заплатил възникналите в негова тежест престации.

Доказано е твърдението на ищеца,че Д. И. е ползвал предоставените от ищеца услуги за исковия период,но не е заплатил както следва: 385.47лв., от които:

90.16лв.главница за период 20.06.2013г. до 16.10.2023г., от които 43.02лв., дължими за месечни и еднократни такси и потребление на мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897708525 от 05.04.2023г. за период 20.06.2023г. до 16.10.2023г. и 47.14лв., дължими за месечни и еднократни такси и потребление за мобилни услуги по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898580593 от 16.01.2023г. за период 20.06.2023г. до 16.10.2023г.,ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 30.10.2025г. до окончателното плащане;

295.31лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по:138.36лв. дъжими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897708525 от 05.04.2023г. и 156.95лв. дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898580593 от 16.01.2023г.

Без значение е факта, дали , как и колко трафик – мобилни услуги е използвал ответникът ефективно в този период. Ежемесечни абонаментни такси се дължат независимо от това. Характерът на абонаментната такса е такъв, че предполага заплащането срещу предоставен достъп до мрежата. Този аргумент черпи своето основание и от дефиницията на абонаментната такса, съдържаща се в приложените и действащи между страните общи условия. Абонаментната такса се дължи предварително от потребителя на мобилни услуги и срещу цената на месечния абонамент той получава достъп до услугите, за които е сключен индивидуалният договор, като самата цена включва разходите за поддръжка на мрежата и се предплаща съгласно избрания абонаментен план. След сключването на договора от волята на потребителя ще зависи дали да се възползва от предоставения достъп и да използва услугите на мобилния оператор, или не.

В тази насока следва да се посочи и че обсъдените договори и предоставените общи условия по тях са подписани от ответника, същият не е възразил срещу приемането им като писмени доказателства, нито ги е оспорил по какъвто и да е начин.

С ангажираните по делото доказателства ищецът установи съществуването на вземането си за неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги,за исковия период от време, тъй като задължението на потребителя за плащане произтича от 2 реалното ползване на мобилната услуга,каквото е осъществено от И. съгласно т.23 б.“В“ от Общите условия,но и се дължи без значение дали мобилния оператор действително е доставил и съответно дали абонатът е потребил в режима на т.23 б.“Б“ от Общите условия относно месечния абонамент.Това е така,тъй-като абонамента осигурява достъп до услугите, за които е сключен договора и включва разходите за поддръжката на мрежата и се предплаща от потребителя ежемесечно,в размери съобразно избрания от него абонаментен план.В този смисъл претенцията по отношение на тези такси е дължима и при липса на доказателства за плащане правилно ответника е бил осъден да я заплати.В тази насока предявения иск е основателен и следва да се уважи.

Предявените претенции същевременно обхващат и искане да се установи съществуването на вземането на ищеца на основание чл. 92, ал. 1 от ЗЗД сума в размер :

295.31лв., дължими неустойки за предсрочно прекратяване на услуги по:138.36лв. дъжими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359897708525 от 05.04.2023г. и 156.95лв. дължими по договор за мобилни услуги с предпочетен номер 359898580593 от 16.01.2023г.

Същата е неоснователна и следва да се отхвърли.Възникването на тези неустойки като задължения на ответника е обусловено от предсрочното прекратяване на процесните договорни отношения от страна на ищеца осъществимо чрез отправяне и получаване на изрично волеизявление до ответника.По делото обаче не са представени доказателства от които да е видно,че ищецът е прекратил предсрочно и едностранно сключените договори с ответника по негова вина.Не са представени и доказателства,че договорите са били прекратени по инициатива или по вина потребителя. Не може да се приеме и обстоятелството,че с исковата молба се прекратяват сключените договори, от което следва и извода, че за ответната страна не е възникнало задължението да заплати неустойка, която е дължима при предсрочно прекратяване на договора.Ето защо по делото не се установява да е възникнало задължение на ответника да заплати претендираните неустойки от страна на ищцовото дружество поради което претенцията на ищеца в тази част като неоснователна ще следва да бъде отхвърлена.

Ищецът не е упражнил правото си да прекрати договора за мобилни услуги преди да изтече срока му и тъй като не е осъществен фактическия състав за заплащане на начислената неустойка липсва основание за възникване на вземането за неустойка. В конкретния случай неустойката е дължима при едностранно прекратяване на договора поради виновно неизпълнение от страна на длъжника, а прекратяване на договор по делото не е установено.По своята правна същност неустойката съставлява акцесорно съглашение с предмет задължението на неизправната страна по правната сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. За да бъде уважена тази претенция, ищецът следва да докаже, че е налице уговорка за заплащане на неустойка в договора за мобилни услуги, както и че договорът е бил прекратен по вина на ответника. В тази връзка съдът намира, че не е доказано осъществяването на последната предпоставка, от което следва, че не е възникнало в полза на ищеца правото да начислява претендираната неустойка. За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от събраните доказателства не се установява кога са били прекратени договорните правоотношения с ответника и по какъв начин страната, която е упражнила правото си да прекрати договора, е уведомила другата. Тук е мястото да се отбележи, че надлежното упражняване на потестативното право на разваляне е елемент от правопораждащия фактически състав на вземането за неустойка, тъй като същата е уговорена именно за този етап от развитието на облигационното правоотношение.Доколкото не е уговорено друго, следва да се приеме, че надлежното упражняване на правото на разваляне се подчинява на общите правила на чл. 87, ал. 1 ЗЗД и писмените договори подлежат на прекратяване с изявление в същата форма. Този извод не се опровергава от клаузата на чл. 19б от ОУ на ищеца, която предвижда възможност за едностранно прекратяване на договора от оператора при неизпълнение от страна на длъжника, но не 3 урежда хипотеза на прекратяване на договора без насрещната страна да бъде уведомена за това. От това следва, че когато развалянето се извършва извънсъдебно, прекратителното действие настъпва от момента на получаване на предупреждение от длъжника и след изтичане на срока, а ако такъв не е следвало да бъде даден, от момента на достигане на уведомлението до длъжника (така Решение № 76 от 13.07.2017 г. по т. д. № 1037/2016 г. на ВКС, I т. о.). В подкрепа на изложеното е и фактът,че въпреки поддържаната от ищеца теза за автоматично прекратяване на договора, той не е представил доказателства, че е изпратил предизвестие до ответника за предсрочно прекратяване. Видно от съдържанието на ОУ прекратяването и спирането на достъпа до услугите са уредени отделно, поради което не може да се приеме, че преустановяването на услугата от оператора е равнозначно на прекратяване на облигационната връзка. В тази връзка съдът намира за необходимо да изясни, че връчването на длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК не може да замести отправеното от кредитора уведомление за разваляне на договора, тъй като тя представлява акт на съда, а не волеизявление на изправната страна по договора.

С оглед всичко изложено,съдът намира, че ищецът не е установил, че е уведомил ответника за прекратяването на договорните правоотношения преди датата на подаване на настоящата исковата молба,поради което липсва основание за възникване на неустоечното вземане.