Присъда № 8 от 07.04.2022, Районен съд - Самоков

МОТИВИ към Присъда № 12 (№ 8 по ЕИСС) на Самоковския районен съд от 04.04.2022 г. по НОХД № 653/2021 г. по описа на същия съд

С обвинителен акт на Самоковската районна прокуратура Д. И. М. от гр. С. е обвинен в престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Пред съда подсъдимият М., в присъствието на служебния си защитник адв. Ц. Т., заявява, че признава изцяло всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласието си за тези факти да не се събират доказателства.

Съдът на основание чл. 372, ал. 4 от НПК е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва направеното от подсъдимия самопризнание по чл. 371, т. 2 от НПК, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е постановил провеждане на съкратено съдебно следствие.

В хода на съдебните прения прокурорът заявява, че обвинението е доказано по несъмнен начин от събраните на досъдебното производство доказателства, които се подкрепят и от направеното от подсъдимия пред съда самопризнание относно всички факти и обстоятелства, изложени в обвинителния акт и изразеното от него съгласие за тези факти да не се събират доказателства. Искането на прокурора е подсъдимият да бъде признат за виновен в извършване на престъплението, в което е обвинен, като предвид необремененото му съдебно минало и добрите му характеристични данни да му бъдат наложени следните наказания: лишаване от свобода за минималния предвиден срок от 1 година, което след определянето му да бъде наложено в размер, намален с 1/3 и изтърпяването на така наложеното наказание да бъде отложено за срок от 3 години на основание чл. 66 от НК; глоба в минималния предвиден размер и лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, като се приспадне времето, през което подсъдимият е лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.

Защитникът на подсъдимия счита, че с оглед събраните по делото доказателства и извършеното от подсъдимия признание на фактите, изложени в обвинителния акт, съдът следва да признае подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение и да му наложи наказанията лишаване от свобода и лишаване от право да управлява МПС, като относно размерите и начина на изтърпяване на тези наказания защитникът изразява становище, идентично с това на прокурора. Според защитника обаче налагането и на глоба на подсъдимия би надхвърлило целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК.

Подсъдимият се солидаризира с речта на защитника си.

При упражняване на правото си на последна дума, подсъдимият моли да му бъдат наложени наказанията по вид и размери, посочени в речта на защитника му.

По реда на чл. 371, т. 2 от НПК подсъдимият Д. И. М. признава следната фактическа обстановка:

На 11.10.2021 г. свидетелите Д. В. и С. Н. – служители на РУ – Самоков, изпълнявали служебните си задължения на път ІІІ-6206 в участъка между с. М. и гр. С. и около 10,15 ч. на около 1 км. преди гр. С. спрели за проверка движещия се по този път лек автомобил марка „С.“, модел „К.“, рег. № ... Автомобилът бил управляван от 1 подсъдимия Д. М., който не представил всички необходими документи и поради това полицаите извършили проверка в РСОД. Свидетелят Н. изпробвал подсъдимия за употреба на наркотични вещества с техническо средство „ Drager Drug Test 5000“, с фабричен номер ARJF - 0063, калиброван до м. март 2022 г. Уредът отчел положителен резултат за кокаин. Свидетелят Н.издал на подсъдимия талон за медицинско изследване № 135665, който подсъдимият отказал да изпълни. За констатациите си св.

Н. съставил срещу подсъдимия акт за установяване на административно нарушение № 438938/11.10.2021 г.

Подсъдимият Д. И. М., с ЕГН **********, е роден на ..г. в гр. С., български гражданин, с постоянен и настоящ адрес гр. С., ж. к. „Л.“, .., неженен, неосъждан, със средно образование, не работи.

Съдът приема така изложената фактическа обстановка за безспорно установена въз основа на направеното от подсъдимия самопризнание по реда на чл. 371, т. 2 от НПК, което се подкрепя от събраните в хода на досъдебното производство № 398/2021 г. на РУ – Самоков гласни доказателствени средства: показания на свидетелите Д. В.

(л. 19), С. Н. (л. 20), А. А. (л. 15), Б. Х. (л. 16), С. П. (л. 17) и О. И. (л. 18) и писмени доказателства: акт за установяване на административно нарушение № 438938/11.10.2021 г. (л. 31), талон за изследване № 135665/11.10.2021 г. (л. 32), справка за нарушител/водач (л. 23), разпечатка за резултатите от извършените на 11.10.2021 г. проби с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с фабричен номер ARJF - 0063 (л. 25), копие от Заповед № 8121з-1186/13.9.2017 г., издадена от Министъра на вътрешните работи (л. 26), протокол № 202140321-10000 от 10.3.2021 г. за сервизна проверка на „Drager Drug Test 5000“, с фабричен номер ARJF - 0063 (л. 27), извлечение от дневник за отразяване на резултатите от използване на технически средства, воден в РУ – Самоков (л. 28-29) ; справка за съдимост на подсъдимия (л. 34, гръб), характеристична справка за подсъдимия (л. 37, гръб), декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на подсъдимия (л. 39).

Така установените факти обосновават у съда следните правни изводи:

Подсъдимият е осъществил съставомерните от обективна страна признаци на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК.

На 11.10.2021 г. около 10,15 ч. по пътя с. М., Община С. – гр. С. /третокласен път ІІІ-6206/, на територията на Община С. подсъдимият е управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „С.“ модел „К.“ с рег. № .., като при извършената проверка от служители на РУ – Самоков с техническо средство „Drager Drug Test 5000“, с фабричен номер ARJF-0063, калиброван до м. март 2022 г., е установено, че той е употребил кокаин.

Кокаинът е високорисково наркотично вещество. Същият е поставен в списък І „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве поради вредния ефект от злоупотребата с тях, забранени за приложение в хуманната и ветеринарната медицина“ – приложение № 1 към чл. 3, т. 1 от Наредбата за реда за класифициране на растенията и веществата като наркотични (обн. ДВ, бр. 87/2011 г.), приета на основание чл. 3, ал. 2 и 3 от Закона за контрол върху наркотичните вещества и прекурсорите.

Детайлната и съвкупната преценка на събраните в досъдебното производство доказателства, както и на извършеното от подсъдимия в хода на съдебното следствие признание на всички факти, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт обосновават еднозначен извод, че по делото е установено по необходимия съгласно чл.

303, ал. 2 от НПК несъмнен начин, че подсъдимият е управлявал МПС след употреба 2 на наркотични вещества, а това е достатъчно за съставомерност от обективна страна на деянието му като престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

От субективна страна подсъдимият е извършил деянието умишлено, като е съзнавал общественоопасния характер на извършваното от него деяние, предвиждал е и се е съгласявал, че с това ще засегне обществените отношения, свързани с безопасността на транспорта.

По изложените съображения съдът намира, че подсъдимият Д. И. М. виновно е извършил престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

За това престъпление са предвидени лишаване от свобода от 1 до 3 години и глоба от 500 лв. до 1500 лв. съгласно чл. 343б, ал. 3 от НК, както и лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност съгласно чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК.

С оглед изявлението на подсъдимия по чл. 371, т. 2 от НПК съдът е обявил, че при постановяване на присъдата ще ползва самопризнанието, без да събира доказателства за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт.

Ето защо и на основание чл. 373, ал. 2 от НПК съдът индивидуализира наказателната отговорност на подсъдимия за извършеното престъпление при условията на чл. 58а от НК.

При индивидуализацията на наказанието лишаване от свобода съдът взе предвид следните смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства: искрено самопризнание, което съдът оценява не само като процесуална позиция, а като действително изразено отношение на критичност към извършеното от него деяние; необременено съдебно минало; добри характеристични данни, както и липсата на конкретно установени отегчаващи отговорността му обстоятелства. Това съотношение между смекчаващите и отегчаващите обстоятелства определя сравнително невисока степен на обществена опасност на подсъдимия като извършител на престъпление, но смекчаващите отговорността му обстоятелства не са нито многобройни, нито изключителни и затова съдът не индивидуализира наказанието на подсъдимия съгласно чл. 55 от НК, която разпоредба безспорно в случая е по-благоприятна за подсъдимия от чл. 58а, ал. 1 от НК, тъй като позволява определяне на наказанието под минималния му размер съгласно чл. 343б, ал. 3 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 1 година. Ето защо в съответствие с чл. 58а, ал. 1 от НК съдът определи наказанието лишаване от свобода в минималния му размер съгласно чл. 343б, ал. 3 от НК – за срок от 1 година и - след като го намали с една трета - наложи на подсъдимия наказание лишаване от свобода за срок от 8 месеца.

Подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер. Поради това и като намери, че за постигане целите на наказанието и преди всичко за поправянето на подсъдимия не е наложително той да изтърпи наказанието лишаване от свобода, съдът постанови изтърпяването на така наложеното общо наказание „лишаване от свобода” за срок от 8 месеца да бъде отложено на основание чл. 66 от НК за срок от 3 години, считано от влизане на присъдата в сила. Независимо от размера на отложеното наказание съдът не счете за необходимо на подсъдимия да бъде наложена на основание чл. 67, ал. 3 от НК една от пробационните мерки по чл.

42а, ал. 2, т. 1 – 4 от НК през изпитателния срок.

Съгласно чл. 343б, ал. 3 от НК наказанието глоба е кумулативно предвидено за това престъпление наред с лишаването от свобода. Поради това и предвид изложената по-горе липса на основания за индивидуализация на наказателната отговорност на 3 подсъдимия съгласно чл. 55 от НК, налагането на наказание глоба за това престъпление не е факултативна възможност на съда, а е задължително, като от друга страна, по арг. от чл. 58а, ал. 5 от НК, това наказание не подлежи на редукция при налагането му след неговото определяне. Ето защо, при посоченото по-горе конкретно съотношение между смекчаващите и отегчаващите наказателната отговорност на подсъдимия обстоятелства, съдът определи и наложи на подсъдимия глоба в минималния предвиден размер от 500 лв.

Съгласно чл. 343г от НК наказанието лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност е установено като самостоятелно кумулативно наказание наред с останалите наказания за престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.

Също, предвид обоснованата по-горе липса на основания за прилагане на чл. 55 от НК при индивидуализиране на наказателната отговорност на подсъдимия, налагането и на това наказание е задължително, а не е предоставено в преценката на съда, като по арг. от чл. 58а, ал. 5 от НК и то също не подлежи на редукция при налагането му след неговото определяне. Подсъдимият е правоспособен водач на МПС, поради което предвид естеството на извършеното от него престъпление следва да му се наложи като наказание по смисъла на чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК лишаване от право да управлява МПС.

Съгласно чл. 49, ал. 1 от НК това наказание се налага за срок до 3 години, тъй като в чл. 343г от НК не е определен друг негов максимален срок. Конкретното съотношение между смекчаващите и отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, както и липсата на данни за създадена от подсъдимия конкретна опасност за движението по пътищата с извършеното от него деяние (същото е установено при рутинна проверка) обосноваха у съда извод, че това наказание следва да се наложи на подсъдимия в размер значително под средния, но и над минималния, а именно – за срок от 7 месеца.

Предвид данните, че СУМПС на подсъдимия му е отнето в изпълнение на принудителна административна мярка, наложена със ЗППАМ № 21-0338000216/14.10.2021 г., издадена във връзка с инкриминираното в настоящото производство деяние, на основание чл. 59, ал. 4 от НК съдът постанови от наложеното на подсъдимия наказание лишаване от право да управлява МПС за срок от 7 месеца, да се приспадне времето, през което за това деяние, за което той е признат за виновен с понастоящем мотивираната присъда, той е бил лишен по административен ред от възможността да упражнява това право.