Решение № 19596 от 30.10.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19596 гр. ........, 30.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. ИВАНОВА ЗГУРОВА Гражданско дело № 20241110125119 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на „Т С“ ЕАД срещу М. В.

В. и Р. В. В., с която по реда на чл. 422 ГПК са предявени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответниците дължат на ищеца в условията на разделна отговорност следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57655/2023 г. по описа на СРС, 69 състав:

1. от М. В. В. – 1/2 от общо претендираното вземане: сумата от 3 369,84 лв. – главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ........ 11, с абонатен № ........, за периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 612,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2022 г.; сумата от 36,38 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 8,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г.

2. от Р. В. В. - 1/2 от общо претендираното вземане: сумата от 3 369,84 лв.

– главница, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се в гр. ........ 11, с абонатен № ........, за 1 периода от 01.05.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането; сумата от 612,87 лв., представляваща обезщетение за забава върху главницата за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 05.10.2022 г.; сумата от 36,38 лв., представляваща цена на услугата за дялово разпределение за периода от 01.09.2020 г. до 30.04.2022 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението в съда – 19.10.2023 г., до изплащане на вземането, както и сумата от 8,34 лв., представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 15.11.2020 г. до 05.10.2023 г.

Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период до топлоснабдения имот, собственост на ответниците при равни квоти, топлинна енергия, като купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда на дяловото разпределение. Твърди, че съгласно чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от Общите условия от 2016 г. потребителите дължат плащане в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се издава фактура, а при неизпълнение в срок на задълженията по изравнителната сметка клиентите дължат обезщетение за забава. Сочи, че въз основа на чл. 139 ЗЕ разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. С решение на общото събрание на етажната собственост на сградата е взето решение дяловото разпределение да се извършва от „Т С“ ЕООД, което дружество е изготвило изравнителни сметки на база реален отчет на уредите на дялово разпределение. Моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответниците не са подали отговори на исковата молба. В производството по ч. гр. д. № 57655/2023 г. по описа на СРС, 69 състав, ответниците са депозирали възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК срещу издадената заповед за изпълнение, с което оспорват, че не дължат процесните суми поради това, че същите са силно завишени и не отговарят на действителното потребление.

С молба с вх. № 315153/29.09.2025 г. ответницата М. В. В. чрез адв. Е П е депозирала становище по предявените искове, с което ги оспорва по основание и размер. Релевира възражение за изтекла погасителна давност.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

2

По допустимостта:

Вземанията по настоящото производство съобразно петитума на исковата молба съответстват на тези по издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 57655/2023 г. по описа на СРС, 69 състав. Указанията за предявяване на исковата претенция са дадени предвид постъпило в срок възражение по чл. 414 ГПК от длъжниците и исковете, по които е образуван настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК. Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно производство и настоящото исково производство, като предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане по същество.

По основателността:

Предявени за разглеждане са обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ.

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно правоотношение по договор за продажба между него и ответниците, по силата на което е доставил топлинна енергия в твърдените количества, а за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, както и че през исковия период в сградата, в която се намира процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение и че е възникнало задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.

При установяване на горепосочените обстоятелства в тежест на ответниците е да докажат, че са погасили претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право на собственост или вещно право на ползване върху имота. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

3

От приетите като писмени доказателства по делото Договор за покупкопродажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ от 01.06.1989 г., Постановление за налагане на възбрана от 29.11.2012 г. и Искане за заличаване на възбрана от 31.03.2017 г., се установява, че процесният имот – апартамент № 11, находящ се в гр. ........, ж.к. „М“, ............, е собственост на ответниците М. В. В. и Р. В. В. при равни квоти, от което следва, че за исковия период правото на собственост върху имота принадлежи на ответниците.

При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР № 2/17.05.2018 г. по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, ответниците като собственици на процесния имот се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за имота и като такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължат заплащане на цената на доставените услуги.

Както се отбеляза по-горе, съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 ЗЕ). В случая несъмнено е, че приложимите в отношенията между страните за процесния период Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР, са влезли в сила, доколкото се установи, че са били публикувани. Съответно, според нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото обаче не са ангажирани доказателства и няма данни, че ответниците са упражнили правото си на възражение срещу Общите условия.

Предвид всичко гореизложено, при условията на пълно и главно доказване се установява, че за процесния период е налице твърдяното облигационно правоотношение между „Т С“ ЕАД и ответниците, възникнало по силата на договор за покупко-продажба на топлинна енергия в процесния период, като в отношенията между страните за исковия период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т С“ ЕАД на клиенти в град ........, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016 г. на КЕВР.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение, а дяловото разпределение на топлинна енергия между страните в сградата се осъществява от топлопреносното предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез възлагане на лице, 4 вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ.

В настоящия случай, видно от представените по делото писмени доказателства -Протокол от 13.05.2002 г. от проведено Общо събрание на ЕС в сградата, в която се намира процесният имот, ведно със списък на етажните собственици, Договор № 3840/19.09.2002 г., сключен между процесната ЕС и „Т С“ ЕООД, и представените от третото лице помагач индивидуални справки и отчети, дяловото разпределение в сградата в режим на етажна собственост за исковия период се е извършвало именно от конституираното по делото трето лице помагач „Т С“ ЕООД.

Топлинната енергия за отопление на сграда в режим на етажна собственост се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.

Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда, че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. а консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация. Следователно, при определяне стойността на действително потребената през процесния период топлинна енергия следва да бъдат взети предвид резултатите от изравнителните сметки в края на отчетния период, които показват дали фактурираните през този период суми са били завишени или занижени, като отразяват реално доставеното количество енергия след проверка на място на показанията на индивидуалните уреди за измерване.