Определение № 1918 от 08.07.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1918 гр. София, 08.07.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгений Стайков

Членове:

Галина Иванова

Мирослава Кацарска като разгледа докладваното от Евгений Стайков Касационно търговско дело № 20248002900423 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Гаранционен фонд срещу решение № 1381 от 29.11.2023 г., постановено по в.гр.д. № 1361/202 2 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 14 - ти състав. В въззивното решение е отменено решение №

260014/08.03.2022 г. по гр.д. №236/2020 г. на Софийски окръжен съд и вместо него е постановено осъждането на Гаранционен фонд да заплати на С. В. С. сумата 15 000 лв.

– обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 15.04.2020 г. и отхвърляне на исковете за разликата над сумата 15 000 лв. до претендираната сума от 150 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди се, че в противоречие с практиката на ВКС, формирана с ТР № 1/21.06.2018 г. по тълк. д. № 1/2016 г. на ОСНГТК на ВКС, апелативният съд е приел, че ищецът е активно легитимиран да претендира обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на С. Г. В.. Според касатора от доказателствата не се установява, че между ищеца и пострадалия е била налице силна, трайна и изключителна емоционална връзка, както и че не е доказано по делото, че ищецът е търпял продължителни болки и страдания, които е справедливо да бъдат обезщетени. Оспорени са решаващите изводи на въззивния съд относно 1 твърдените от ищеца обстоятелства за настъпило ПТП и за наличие на противоправно виновно поведение на неизвестен водач на МПС, които да могат да ангажират отговорността на Гаранционния фонд по чл. 557, ал. 1, т. 1 КЗ. Сочи се, че в нарушение на процесуалните правила по чл. 236, ал. 2 ГПК и на указанията, дадени в ППВС № 1/1953 г., съдът не е изложил собствени мотиви досежно правнорелевантните факти по делото, не ги е обсъдил в тяхната съвкупност и не е дал отговор на всички доводи и възражения на страните. Излагат се съображения, че въззивният съд превратно е възприел заключението по извършената комплексна експертиза, като се акцентира върху становището на експертите, че по делото няма никакви данни, които да позволяват определяне на механизма на произшествието, всички участници в него, причините за настъпването му и предотвратимостта му от пострадалия. Подчертано е, че ищецът не е установил главния факт от значение за спора, а именно - че получените от С. В. телесни увреждания, са в резултат на ПТП, причинено виновно от водач на неидентифицирано МПС. Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и отхвърляне изцяло на предявените искове, а при условията на евентуалност - определяне на обезщетението в много по-нисък размер. Претендират се разноски.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ал. 2, предл. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулирани са следните правни въпроси, които според касатора са решени в противоречие с практиката на ВКС и със задължителната практика на ВС:

1. „За правомощията на въззивната инстанция и задълженията й като инстанция по същество да обсъди всички събрани по делото доказателства, да обсъди и да се произнесе по всички наведени във въззивната жалба доводи, аргументи, възражения и оплаквания?“ Твърди се противоречие с указанията в ТР №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС;

2. „Длъжен ли е въззивният съд да извърши самостоятелна преценка на доказателствата по делото и на установените от тях правнорелевантни факти, да обсъди и изложи мотиви по всички доказателства и възражения на страните?“ Сочи се противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС, обективирана в ТР №1/09.12.2013 г. по тълк. д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ТР № 1/04.01.2001 г. по гр.д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС, ППВС №1/ 13.VII.1953 г., както и в противоречие с практиката на ВКС в решение № 30/13.04.2020 г. по гр.д. № 2378/2019 г. на IV г. о. и др.

3. „Може ли въззивният съд да основе решението си на предположения?“.

Според касаторът по този въпрос обжалваното решение противоречи на ППВС №1/1953 г. и решение № 22/ 02.07.2019 г. по т.д. № 587/2018 г. на ВКС, I т.о., 4. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди всички доказателства и данни по 2 делото?“.Твърди се противоречие с постановките в ТР №1/17.07.2001 г. по гр.д. № 1/2001 на ОСГК на ВКС и с практиката на ВКС, обективирано в решение № 103/09.11.2020 г. по т.д. № 2546/2019 г. ІІ т.о. и др.

5. „Може ли при определяне на обезщетението съдът само декларативно да изброи кои критерии е приложил, без да е обсъдил и преценил обективно съществуващите и установени по делото обстоятелства и значението им за определяне на обезщетението за неимуществени вреди? 5.1. Длъжен ли е въззивният съд да приложи общите и специфични за всеки отделен случай критерии при определяне обезщетението за неимуществени вреди и да посочи как точно приложението на всеки един от тези критерии е обусловило преценката му за конкретно определения размер на обезщетение за приложението на чл.52 ЗЗД? 5.2.

Длъжен ли е съдът при определяне размера на дължимото обезщетение да извърши задълбочено изследване на общите и на специфичните за отделния спор правно релевантни факти и обстоятелства, обуславящи вредите, характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на преживените болки, страдания и емоционални преживявания, да отчете дали те продължават да се търпят към момента на постановяване на решението?“ Касаторът твърди, че по тези въпроси въззивното решение е постановено в противоречие с ППВС № 4/1968 г.;

ТР №1/21.06.2018 г. по т.д. № 1/2016 г, ОСНГТК на ВКС; решение № 93/23. 06. 2011 г. по т.д. № 566/2010 г. на, II т.о., решение № 83/21.10.2020 г. по т.д. № 1664/2019 г. на ВКС, I т.о. и др.

6. „Кои са критериите, които формират съдържанието на понятието справедливост? 6.1. Следва ли съдът да приложи установените с ППВС № 4/1968 г. критерии при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди?“.

Сочи се противоречие с указанията, дадени в ППВС № 4/1968 г.

7. „ За задължението на въззивния съд да обсъди заключението на вещото лице заедно с другите доказателства по делото и да го възприеме с оглед неговата яснота и обоснованост?“. Според касатора въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, формирана с решение № 117/ 28.10.2020 г. по т. д. № 1034/2019 г. на ІІ т.о. и решение № 77/22.06.2020 г. по т.д. № 684/2019 г. на ІІ т.о.

8. „Как съдът следва да цени свидетелските показания и за задължението на съда да даде отговор на доводите на страните за наличие на обстоятелствата по чл.172 ГПК и за наличие на вътрешни противоречия в свидетелските показания? 8.1.

По въпроса следва ли съдът да подходи със засилена критичност при преценка свидетелските показания по чл.172 ГПК?“. Твърди се, че противоречие с решение № 15/30.01.2015 г. по гр. д. № 4604/2014 г. на ВКС, IV г. о.

9. „Какви факти и обстоятелства следва да съобрази въззивният съд при преценката дали е налице съпричиняване по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД? 9.1. При 3 определяне степента на съпричиняването, длъжен ли е въззивният съд да съпостави тежестта на нарушението на делинквента и това на увредения, за да установи действителния обем, в който всеки от тях е допринесъл за настъпването на вредите?“ 9.2. „Следва ли определеният размер на обезщетението от въззивния съд да бъде намален съответно на приноса на пострадалия за настъпването на процесното ПТП?“. Касаторът сочи, че въпросите са решени в противоречие с ППВС № 17/63 г.; ППВС №1/ 13.VII.1953 г.; Решение № 19/20.07.2018 г. по т.д. № 1748/2017 г. на ВКС, I т. о.; решение № 54/22.05.2012 г. по т.д. № 316/2011 г. на ВКС II т.о. и др.

10. „Как въззивният съд следва да формира вътрешното си убеждение и до какъв порок на съдебния акт води несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество на установеното от събрания по делото доказателствен материал и обхваща грешките при формиране вътрешното убеждение на решаващия съд, при прилагане на правила от неюридически характер - на формалната логика или на емпиричното и научно-теоретичното знание? След като съдебният състав няма необходимите специални знания, той би ли могъл сам да даде отговор по съответните въпроси, за които съдиите нямат нужната квалификация и образование?“. Сочи се противоречие с постановките в решение № 240/15.01.2021 г. по гр.д. № 3944/2019 г. на ВКС, IV г.о.,

Поддържаната в изложението по чл. 284, ал. 3, т.1 ГПК предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение „очевидна неправилност“ е обоснована със съображения, идентични с тези, изложени в касационната жалба за неправилност на решението по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В тази връзка касаторът се е позовал на принципните постановки в решение № 15/06.11.2018 г. по к.д.

№10/2018 г. на КС на РБ, визиращи задължението на касационния съд да осигурява достъп до касация при несъответствие на фактическите и правните изводи в обжалваното решение с основните начала на гражданския процес, утвърдени в съдебната практика. Акцентира се върху очевидната неправилност на фактическите и правните изводи на съда. Отделно се излагат доводи, че въпросите свързани с приложението на разпоредбата на чл. 557, ал. 1 КЗ са от значение за точното прилагате на закона, както и за развитието на правото.

В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е представен писмен отговор на касационната жалба от ищеца С. С., в който се твърди, че не са налице поддържаните от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Сочи се, че въпросите на касатора са обосновани с принципни постановки, без да са пряко свързани решаващите изводи на съда. Според процесуалния представител на ищеца въпросите, касаещи обсъждането на доказателствата са относими към правилността на обжалваното решение, а въпросите относно размера на обезщетението са решени в съответствие с практиката на ВКС. Твърди се, че въззивното решение не е очевидно 4 неправилно, тъй като не е постановеноса нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано. Същевременно се излагат съображения за неоснователност на касационната жалба по съществото на спора. Претендира се адвокатски хонорар на основание на чл. 38, ал. 2 ЗА.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на страните по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК, приема следното:

С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е отменил изцяло решение № 260014/08.03.2022г. постановено по гр.д. № 236/2020 г. на Софийски окръжен съд и вместо него е осъдил на основание 557, ал. 1, т. 1 вр. чл.

558, ал. 5, пр. 1 КЗ ответника Гаранционен фонд да заплати на ищеца С. В. С. сумата 15 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на С. Г. В., настъпила на 27.09.2019 г. в гр.Елин Пелин, в следствие на ПТП с неустановен автомобил, ведно със законна лихва, считано от 15.04.2020 г. С въззивното решение са отхвърлени исковете за разликата над сумата 15 000 лв. до претендираната сума от 150 000 лв., ведно със законната лихва върху нея.

Въззивният състав е приел за установено, че на 27.09.2019 г. в гр. Елин Пелин на кръстовището между булевардите „София“ и „България“, неизвестен водач, с неустановена скорост, е преминал през главата на лежащия на пътя Стоил Гогов Вучков, който е бил в тежко алкохолно опиянение ( с 3 промила алкохол в кръвта), като в резултат на удара е настъпила смъртта на В.. Съдът се е позовал на показанията на свидетелката Н. Р., която като очевидец на произшествието е описала местоположението на тялото преди и след съприкосновението с преминалия автомобил. Апелативният състав е подчертал, че от заключението по извършената пред въззивната инстанция комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза (КСМАЕ) се установява, че травматичните увреждания на С. В. са единствено по главата и отговарят на описания от свидетелката начин. Съдът е отразил, че експертите не дават заключение за механизма на ПТП поради липсата на данни за скоростта на движение на неидентифицирания автомобил и за неговата марка и модел. Като релевантни за спора факти съдът е отчел, че видно от заключението на вещите лица, Вучков е получил тежка контузия на мозъка с разкъсване на мозъчни клетки и много фрагментарно счупване на костите на черепния покрив и основа, натрошаване на костите на черепния покрив и основа, което води до извода, че уврежданията са настъпили вследствие от преминаване на автомобил върху част от тялото на Вучков.

Разпечатката съдържа 34 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de7ed1a3-209b-492a-a0b2-9ab86ac71e86