Решение № 8687 от 13.05.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8687 гр. София, 13.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА при участието на секретаря ЦВЕТАНА Б. ТОШЕВА като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело № 20211110150692 по описа за 2021 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

153 вр. чл. 149 ЗЕ, с правно основание чл. 79 ЗЗД и с правно основание чл. 86 ЗЗД.

Ищецът “Т.С.” ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че между страните съществува облигационно отношение, възникнало с ответниците, въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия (ОУ), чийто клаузи, съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Същият поддържа, че съгласно тези ОУ през периода м. май 2017г.- м. април 2019г. е доставил на ответниците топлинна енергия в недвижим имот, представляващ апартамент, намиращ се в гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10, абонатен номер ****** като купувачът не бил заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Ищецът сочи, че през процесния период действали Общите условия за продажба на топлинна енергия „Т.С.” АД на потребители за битови нужди в гр. София, одобрени с решение от 2016г., в сила от 10.07.2016г. Твърди, че съгласно посочените ОУ купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45- дневен срок, като ответниците не изпълнили задължението си да плати цената на доставената топлинна енергия. Ищецът също така сочи, че етажните собственици в процесната сграда, в която се намира имотът на ответниците, били сключили договор за извършване на услугата за дялово разпределение с дружество, осъществяващо услугата дялово разпределение.

Според чл.155, ал.1, т.2 ЗЕ сумите за топлинна енергия били начислявани от ищеца по 1 прогнозни месечни вноски, като след края на отоплителния период били изготвени изравнителни сметки от фирмата, извършваща дялово разпределение на топлинна енергия в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16- 334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването.

При изложените фактически твърдения, ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника Х. Ц. С. да плати сумата 458,01 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр. София, гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10, абонатен номер ****** за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., сумата 80,96 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 08.02.2021г., сумата 5,65 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. януари 2018г.- м. април 2019г., сумата 1,24 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2018г.- 08.02.2023г.; ответницата Н. П. С. да плати сумата 1374,04 лева, представляваща цена на топлинна енергия, доставена в обект, намиращ се в гр.

София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10, абонатен номер ****** за периода м. май 2017г.- м. април 2019г., сумата 242,88 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на топлинна енергия за периода 15.09.2017г.- 08.02.2021г., сумата 16,72 лева, представляваща цена на услугата дялово разпределение за периода м. януари 2018г.- м. април 2019г., сумата 3,72 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода 01.03.2018г.- 08.02.2023г.

В срока и реда по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответницата Н. П. С., в който е изразено становище за неоснователност на исковете. Ответницата оспорва между страните да е възникнало облигационно правоотношение и количеството доставена топлинна енергия в имота. В отговора се релевира възражение за изтекла погасителна давност.

В срока и реда по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от ответника Х. Ц. С..

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема следното от фактическа страна:

От събраните писмени доказателства- н.а. № 83/ 21.11.1997г., т. LLLXLI, дело № 37488/ 1997г., се установява, че Ц. Х. С. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, представляващ апартамент № 10, гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4.

От представеното удостоверение за наследници № РНД21- УФ01- 1110- 3/ 05.10.2021г., издадено от Столична община, район Н., се установява, че Ц. Х. С. е починал на 29.12.2007г. и е оставил наследници по закон съпругата си Н. П. С. и низходящия от първа степен Х. Ц.

С..

На 13.09.2002г. между етажните собственици в етажна собственост, с административен адрес: гр. София, ж.к. “Н.”, бл. *** ет. 4, ап. 10 и “Т.С.” ЕООД е сключен договор, по силата на който етажните собственици възложили на “Т.С.” ЕООД да извършва дяловото 2 разпределение в сградата, в която се намира процесния имот. Договорът е сключен въз основа на решение на общото събрание на етажните собственици от 11.09.2002г.

Относно количеството топлинна енергия, доставена в процесния имот, е назначена съдебно- техническа експертиза, съгласно заключението на която абонатната станция в процесната сграда захранва три входа. Същата е индиректна, автоматизирана, с пластинчати подгреватели. Общият топломер се отчита по електронен път в 0 часа на първо число на месеца. Технологичните разходи са за сметка на доставчика на топлинна енергия. За периода м. май 2017г.- м. април 2019г. в имота е доставена топлинна енергия на стойност 1832,07 лева.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема следното от правна страна:

По исковете с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 153 ЗЕ вр. чл. 149 ЗЕ вр. чл. 79, ал.

1, пр. 1 ЗЗД:

При съобразяване на изложените от страните фактически обстоятелства, следва че в тежест на ищеца е да докаже пълно и главно по делото наличието на облигационно правоотношение с ответниците, възникнало по силата на сключен договор за продажба на топлинна енергия, съгласно който в рамките на процесния период е доставил в притежавания от ответника недвижим имот топлинна енергия, поради което за ответниците е възникнало задължение за заплащане на уговорената продажна цена. По отношение на претендираното вземане за услугата за дялово разпределение в тежест на ищеца е да докаже правното основание, поради което същото следва да му бъде заплатено, както и стойността на претендираното вземане.

При доказване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да докаже правоизключващите/ правопогасяващите отговорността му факти.

Основателността на предявените по делото установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материалноправна легитимация на ответника да отговаря по същите.

Правоотношението по продажба на топлинна енергия за битови нужди е регламентирано от законодателя в специалния Закон за енергетиката (ЗЕ), като договорно правоотношение, произтичащо от писмен договор, сключен при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) (чл. 150, ал. 1 ЗЕ). Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване. Страните по договора за продажба на топлинна енергия, сключен при публично известни условия са регламентирани в разпоредбите на чл. 150 ЗЕ, чл. 153 ЗЕ. Съгласно чл. 149 и чл. 150 ЗЕ страна (купувач) по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди е клиентът на топлинна енергия за битови нужди, какъвто е и "битовият клиент", който според легалното определение в т. 2а от § 1 ДР ЗЕ, публикувана в ДВ, бр. 54 от 17.07.2012 г., е клиент, който купува енергия за собствени битови нужди.

Присъединяването на топлофицирани жилищни сгради с изградени инсталации към 3 топлопреносната мрежа, както на заварените от ЗЕ, така и на новоизградените сгради, се извършва въз основа на писмен договор (чл. 138, ал. 1 ЗЕ и чл. 29- чл. 36 Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. за топлоснабдяването) със собствениците или титулярите на вещното право на ползване върху топлоснабдените имоти в сградите, които поради това са посочените от законодателя в нормата на чл. 153 ЗЕ клиенти на топлинна енергия за битови нужди, дължащи цената на доставената топлинна енергия по сключения с топлопреносното предприятие договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. В т.см. са и задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение № от 17.05.2018 г. на ВКС по т. д. № 2/2017 г., ОСГК, т.1.

Конкретиката на случая сочи, че наследодателят на ответниците са придобили правото на собственост по силата на договор за продажба. В случая е спазена предвидената в разпоредбата на чл. 18 ЗЗД форма за действителност- нотариален акт, което обуславя извод, че е настъпил до транслативния вещноправен ефект на договора и купувачът (ответник в настоящото производство) е придобил правото на собственост върху имота при сключване на договора- 21.11.1997г.

Установява се, че съществувалата СИО е прекратена със смъртта на съпруга Ц. С., починал на 29.12.2007г., в резултат на което е възникнала съсобственост върху имота между преживялата съпруг Н. П. С. и низходящия от първа степен Х. Ц. С..

Бракът между Ц. С. и Н. С. е прекратен поради смъртта на съпруга по време на действието на СК от 2009г. Предвид § 4 СК от 2009г., приложима към имуществените отношения на посочените лица са разпоредбите на СК от 2009г. Предвид изложеното, наред с притежаваната от него ½ ид.ч. от имота, преживелият съпруг наследява заедно с децата от брака части, равни на техните. Предвид изложеното и съобразявайки разпоредбата на чл. 9 ЗН, съгласно която съпругът наследява част, равна на частта на всяко дете, настоящият състав счита, че Н. С. притежава ¾ ид.ч., а Х. С.- ¼ ид.ч. от процесния недвижим имот.

Предвид изложеното между страните съществува облигационно правоотношение, възникнало въз основа договор за доставка на топлинна енергия.

Според приложимата през процесния период норма на чл. 153, ал. 1 ЗЕ потребител на топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът на вещното право на ползване на топлоснабдявания имот. Цитираната разпоредба императивно установява кой е страна по облигационното правоотношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е притежанието на вещно право върху имота- собственост или вещно право на ползване. Тази норма легитимира като потребител на топлинна енергия по силата на закона 4 собственика на топлоснабдения имот, освен ако имотът е обременен с вещно право на ползване, в който случай потребител се явява третото лице- ползвател, което разрешение съответства и на общата уредба на задълженията на носителя на ограниченото вещно право по чл. 57 ЗС, възлагаща в негова тежест разноските, свързани с ползването на вещта.

Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). В случая несъмнено е, че общите условия на ищцовото дружество са влезли в сила, доколкото са били публикувани.