Определение № 208 от 18.02.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 208 гр. Благоевград, 18.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николай Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Вили Дацов като разгледа докладваното от Вили Дацов Въззивно гражданско дело № 20251200500127 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 435 - чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на К. Д. Н., ЕГН **********, и на Х. Н. Н., ЕГН **********, срещу действия на ДСИ В. Т. по изп. дело № 20241210400230/2024 г. по описа на СИС при РС Благоевград.

С жалбата на К. Н. се обжалват действия на ДСИ по налагането на запор на МПС с рег. № *** и ***. Сочи, че не са описани марката и модела на автомобилите. Посочва, че това е станало по ч.гр.д. № 849/2024 г. на ОС Благоевград по искане за обезпечение на КОНПИ. Твърди, че е подал молба за достъп до ч.гр.д. № 849/2024 г. на ОС Благоевград, но към момента на подаване на жалбата си не е получил такъв, поради което не знае какво съдържа искането за предварително обезпечение. Счита, че това е нарушило неговите права и че е в невъзможност да възрази адекватно по изп. д. № 230/2024 г., така и по предварителното обезпечително дело. Моли да се отменят действията на ДСИ по налагането на запор върху МПС с рег. № *** и ***.

С жалбата на Х. Н. Н. се обжалват действия на ДСИ по същото изп. дело, изразяващи се в насрочването за 18.09.2024 г., от 10:00 ч. на опис на два автомобила – Н. с рег. № *** и на М. C350 с рег. № ***. Твърди, че до момента на подаването на нейната жалба тя не е получавала обезпечителна заповед за налагането на обезпечителна мярка върху тези автомобили.

Поддържа, че тя не е собственик или ползвател на превозните средства.

Посочва, че това е станало по ч.гр.д. № 849/2024 г. на ОС Благоевград по искане за обезпечение на КОНПИ. Твърди, че е подала молба за достъп до ч.гр.д. № 849/2024 г. на ОС Благоевград, но към момента на подаване на жалбата си не е получил такъв. Счита, че това е нарушило нейни права. Моли да се отменят действията на ДСИ, изразяващи се в насрочването на опис на МПС с рег. № *** и с рег. № *** за 18.09.2024 г. от 10:00 ч.

Преписи от жалбите са връчени на Комисията за отнемане на незаконно придобито имущество, която е подала писмено възражения по реда на чл. 436, 1 ал. 3 ГПК. В тях се изразява становище за неоснователност на жалбите, както и за правилност и законосъобразност на действията на съдебния изпълнител, поради което счита, че те следва да бъдат потвърдени. Сочи се, че те не засягат правата на Х. Н., както и че обжалвания от нея опис не се е състоял.

По реда на чл. 436, ал. 3 ГПК ДСИ В. Т. представя мотиви по обжалваните действия, в които изразява становище за неоснователност на подадените жалби, тъй като на осн. чл. 400, ал. 1 ГПК съдебният изпълнител незабавно е наложил запор върху моторните превозни средства, които са описани в обезпечителна заповед № 15 от 13.08.2024 г.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните и доказателствата приложени по делото, приема за установено следното от фактическа страна:

В производство по чл. 116, ал. 1 от ЗОНПИ вр. чл. 390, ал. 1 от ГПК с определение № 878 от 13.08.2024 г. по ч. гр. д. № 849/2024 г. на ОС Благоевград е допуснато обезпечение на бъдещ иск на КОНПИ с правно основание чл. 153, ал. 2 от ЗОНПИ срещу бъдещите ответници К. Д. Н., ЕГН **********, и Х. Н. Н., ЕГН **********, с цена на иска 590 380 лв. чрез налагане на обезпечителни мерки.

В изпълнение на това определение съдът е издал обезпечителна заповед № 15 от 13.08.2024 г., с която са наложени следните обезпечителни мерки – запор на МПС: Товарен автомобил марка Н., модел П., рама № ***, двигател № ***, с рег. № ***, цвят сив, дата на първа регистрация 18.05.2004 г., придобит с договор за покупко-продажба на 06.01.2016 г. Автомобилът е собственост на К. Д. Н., ЕГН **********; запор на МПС: Лек автомобил марка М., модел * Б., рама № ***, двигател № ***, с рег. № ***, цвят черен, дата на първа регистрация 14.11.2013 г., придобит с договор за покупкопродажба на 30.01.2017 г. Автомобилът е собственост на К. Д. Н., ЕГН **********.

Изпълнително дело № 230/2024 г. е образувано на 15.08.2024 г. по молба на КОНПИ, в която е отправено искане към ДС да се наложат посочените запори.

На 03.09.2024 г. жалбоподателите са били известени, че на 18.09.2024 г.

ДСИ ще пристъпи към принудително изпълнение, както и че се насрочва извършването на опис на двете моторни превозни средства.

На 17.09.2024 г. жалбоподателите са подали своите жалби чрез съдебния изпълнител (чл. 436, ал. 1 ГПК).

С протокол за опис и оценка на движими вещи от 18.09.2024 г. ДСИ е удостоверил, че на 18.09.2024 г. в 10:00 ч. ДСИ е посетил адреса в *** и на място се установило, че запорираните МПС липсват и че не са предоставени доброволно на ДСИ за опис и оценка.

При така установеното от фактическа страна и след преценка на относимите разпоредби на закона, съдът намира следното от правна страна:

Жалбите са подадени в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК и отговарят на изискванията за редовност, формулирани в чл. 436, ал. 4 вр. с чл. 260 и чл. 261 от ГПК. Жалбоподателите нямат качеството на длъжници в изпълнително производство (чл. 435, ал. 2 ГПК), нито на трето лице по смисъла на чл. 435, ал. 4 ГПК. Следва да бъде направена внимателна преценка дали е налице годен предмет на обжалване.

За да осъществи надлежно своята задача гражданският процес трябва да 2 реагира съобразно с проявната форма на правонарушението, той трябва да бъде адекватен отговор на него и затова той предлага три основни способа за защита-санкция: исков, изпълнителен и обезпечителен процес (Сталев, Ж., Българско гражданско процесуално право. Десето преработено и допълнено издание, второ по действащия ГПК. „Сиела Норма“ АД. София, 2020, стр. 29).

Изпълнителният процес влиза в действие при неудовлетворени притезания, а обезпечителният – при опасност от такова поведение, което заплашва бъдещото осъществяване на правото, защото ще направи безпредметна защитата, която то предстои да получи чрез исковия и изпълнителния процес (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 29-30).

Обезпечителната защита се дава по реда на о безпечителния процес, който обхваща две производства – производство по допускане на обезпечаването на иска и производство по налагане на допуснатото обезпечаване на иска (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1330). Определението, което допуска обезпечаването на иска не налага обезпечителната мярка, то е основание тя да бъде наложена (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1341). При запор на вещи или на вземания компетентния орган да наложи мярката е съдебният изпълнител (пак там). Следователно в производството по налагане на допуснатото обезпечаване на иска съдебният изпълнител налага запор, без да е налице висящ изпълнителен процес.

Обикновено в хода на обезпечителния процес, исковият процес е висящ или предстои, в който случай се обезпечава бъдещ иск, като и в двата случая изпълнителен процес все още не е налице. Той може да започне едва след като влезе в сила на съдебното решение или въз основата на изпълнителната сила на осъдително въззивно решение. Възможно е той да започне и след като е допуснато предварително изпълнение на първоинстанционното съдебно решение (чл. 242 ГПК) или въз основа на заповед за незабавно изпълнение.

В случая е имало производство по допускане на обезпечаване на иск – с определение по ч.гр.д. № 849/2024 г. на ОС Благоевград е допуснато обезпечение на бъдещ иск. След това е налице производство по налагане на допуснатото обезпечаване на иска – образувано е изп. дело № 20241210400230/2024 г. по описа на СИС при РС Благоевград, в хода на което е наложен запор на МПС и е бил насрочен опис. Но изпълнителен процес още не е налице.

В настоящият случай е налице образувано изпълнително дело (изп. дело № 230/2024 г. по описа на СИС при РС Благоевград), но не е налице висящ изпълнителен процес. Налице е висящо производство по налагане на допуснато обезпечаване на иск. Затова защитата срещу незаконно принудително изпълнение следва да се разграничи от защитата срещу незаконното обезпечаване на иска.

С жалбите се обжалват действия на съдебен изпълнител, изразяващи се в налагането на обезпечителен запор върху МПС и насрочването на опис, след като е било допуснато обезпечение на бъдещ иск. Налице е единствено надлежно развил се обезпечителен процес, но не и изпълнителен.

Следователно с жалбите по делото се осъществява защита срещу незаконно обезпечаване на иск.

Защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител влиза в действие при процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1295). Затова за разглеждането на 3 жалбите е важно да се прецени дали в приложното поле на чл. 435 и сл. ГПК попада действието на съдебния изпълнител по налагане на обезпечителен запор, осъществено след провеждането на обезпечително производство и при отсъствието на изпълнителен процес.

Според мотивите на т. 8 от Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г., ОСГТК на ВКС при действието на отменения ГПК на обжалване са подлежали всички действия и откази на съдебния изпълнител, но съществувалата широка възможност за злоупотреба с правото на жалба от страна на длъжника е била на път да обезсмисли съществуването на изпълнителния процес (вж. Мотивите към Проекта за Граждански процесуален кодекс). С приетия нов ГПК законодателят е ограничил възможността за обжалване на действията на съдебния изпълнител, като я е свел до лимитативно изброени актове, подлежащи на обжалване от лимитативно определен кръг лица и на лимитативно посочени в закона основания, което изключва всяко разширително тълкуване на разпоредбите относно обжалването на действията и отказите на съдебния изпълнител.

Доктрината също посочва, че в отменения ГПК всички действия и бездействия на съдебния изпълнител са подлежали на обжалване, но в настоящия ГПК възможностите за това са силно стеснени и са лимитативно изброени в чл. 435 ГПК и в други изрични разпоредби – чл. 462, ал. 2, чл. 463, чл. 503, ал. 2 вр. чл. 502 ГПК, чл. 521, ал. 2 ГПК, както и глобите по чл. 93 ГПК (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1266 и стр. 1295-1296). За процесуално незаконосъобразните действия и бездействия на съдебния изпълнител чл. 441 ГПК предвижда имуществена отговорност.

В обезпечителния процес доктрината (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 13501351) посочва, че средството за защита при процесуална нередовност на обезпечаването на иска е обжалването на определението на съда по допускане, заменяне или отменяне на обезпечителната мярка (чл. 396, чл. 398 и чл. 402, ал. 2) или на действията на съдебния изпълнител или на съдията по вписванията по налагане на обезпечителната мярка. Действията на съдебния изпълнител (както и неговите откази) ще подлежат на обжалване, когато нарушават правилата на закона, уреждащи налагането на съответната обезпечителна мярка.

Разпоредбата на чл. 332, ал. 1 ГПК (отм.) е аналогична на сегашната чл.

435 ГПК. По реда на чл. 332, ал. 1 ГПК (отм.) са били допустими жалбите срещу налагането на обезпечителен запор (виж решение от 22.10.2007 г. по гр. д. № 324/2007 г., ГО на Софийски окръжен съд). При допуснато обезпечение на бъдещ иск ако съдебният изпълнител запорира сума по-голяма от претендираната, длъжникът е разполагал с възможност по чл. 332 и сл.

ГПК да обжалва действията на изпълнителя (виж определение от 14.06.2001 г.,СГС, ТК, ч. гр. д. № 373/2001 г.).

Проф. Ж. Сталев е приемал, че запорът, когато е насочен върху несеквестируема вещ, може да се обжалва, както се обжалват действията на съдебния изпълнител, като и в този случай обжалването ще стане съобразно реда за обжалване действията и отказите на съдебния изпълнител (Сталев, Ж., цит. съч., стр. 1351). Това становище е било формулирано в доктрината по времето на отменения ГПК, когато на обжалване са подлежали всички действия и откази на съдебния изпълнител.

По реда на чл. 332, ал. 1 ГПК (отм.) всяко действие на съдебният 4 изпълнител е подлежало на обжалване. Затова е можело с едни и същи разпоредби да се регулира защитата срещу действията му едновременно в изпълнителния и в обезпечителния процес. На защитата чрез обжалване действията на съдебния изпълнител основно се гледа като на средство за защита срещу процесуална незаконосъобразност на принудителното изпълнение. Сред мотивите за драстичното ограничаване на приложното поле на този институт са съображения да се преодолее неефективността н а изпълнителния процес по отменения ГПК. Но несъмнено ограничаването на възможността да се обжалват действията на съдебния изпълнител се е отразило и на защитата срещу процесуална нередовност на обезпечаването на иска.