Решение № 123 от 28.03.2024, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 123 гр. Русе, 28.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в публично заседание на двадесет и шести март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николинка Чокоева

Членове:

Татяна Черкезова

Виржиния К. Караджова при участието на секретаря Маня Пейнова като разгледа докладваното от Татяна Черкезова Въззивно гражданско дело № 20234500500437 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

Т. В. Д. и М. Т. Д., действаща лично и чрез законния си представител Т.

В. Д., са обжалвали Решение № 601/102.05.2023г., постановено по гр. д. № 5173/2022г. по описа на Русенския районен съд.

Излагат доводи за неправилност на решението, като постановено при нарушения на материалния закон – чл.240 от ЗЗД, и на процесуалните правила – заради неизпълнена процедура по чл. 61 от ЗН. Искат въззивният съд да го отмени и отхвърли предявените искове. Претендират разноски.

Ответникът по в.жалба взема становище за неоснователност на жалбата и иска потвърждавана на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

За да се произнесе по жалбата, като съобрази изложените в нея съображения, доводите на страните и доказателствата по делото, въззивната инстанция намира следното :

Жалбата е подадена в срок, от страна, разполагаща с процесуална легитимация, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява допустима. Разгледана по същество, тя е частично основателна.

Предмет на делото е иск правно основание чл.240 от ЗЗД.

С обжалваното решение районният съд уважил предявените от В. С. С. искове и осъдил Т. В. Д. и М. Т. Д., действаща лично и чрез законния си представител Т. В. Д., да платят на В. С. С. сумата от 12 000 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.10.2022 г. до 1 окончателното й изплащане, и сумата от 1000 лева - неустойка, дължими по договор за заем, сключен на 08.02.2021г. между В. С. С. и наследодателя на Т.

Д. и М. Д. - Д.П.Б., както и разноски за първоинстнационното производство в размер на 1960 лева.

От фактическа страна по делото е установено следното:

Съгласно сключения между страните по делото Договор за паричен заем от 08.02.2021г., ищецът в първоинстанционното производство В. С. С., в качеството на заемодател, предоставил на Д.П.Б. като заемател сумата от 12 000 лева. В чл.3 от договора било отразено, че предаването на сумата се е извършило на 08.02.2021г. на ръка от заемодателя на заемателя, който след преброяването й я е приел. Уговорен бил срок за връщане на заетата сума 6 месеца, считано от датата на предаването й, на 08.02.2021г., както и в чл. 14 че заемателят дължи неустойка в размер на 0.5% за всеки просрочен ден, но не повече от 1000 лева, ако не върне сумата в срока.

Д.П.Б. починала на 05.12.2021 г. и оставила за свои наследници по закон ответниците в първоинстанционното производство и жалбоподатели в настоящото -Т. В. Д. - преживял съпруг, и М. Т. Д. - нейна дъщеря. Както към момента на смъртта на заемателя, когато бил изтекъл срокът на договора, така и впоследствие, след отправена покана до наследниците на Д.П.Б., на заемодателят не била върната заетата сума.

По делото е ангажирано банково извлечение от сметка на В. С., че на 08.02.2021 г. от един банкомат на няколко пъти същата изтеглила от банковата си сметка сума в общ размер на 11 000 лева, както и 2 000 лева от каса на банка.

С Определение от 29.03.2023 г. районният съд признал, че оспорването по чл. 193 от ГПК, направено от ответниците по отношение на истинността на процесния Договор за паричен заем, относно съдържанието на неговата първа страница – за предаването на сумата, не е доказано.

Тези процесуални факти се установяват въз основа на ангажираните по делото доказателства, след анализ на които първоинстанционният съд постановил атакуваното съдебно решение. Последното, в частта, с която ответникът Т. Д. е осъден да заплати половината от общата заета сума от 12 000 лева, и неустойка, въззивната инстанция счита за правилно и законосъобразно, като намира, че е доказано предаването на сумата – предмет на договора. На първо място, заради отразяването в процесния договор, имащо характер на разписка за предаване на сумата на заемателя от заемодателя. Второ, тъй като се доказва, че заемодателят на датата на сключване на договора за заем е изтеглил от банковата си сметка сума, съответстваща на заетата, представляваща част от получена цена за продаден имот, обстоятелство, изрично отразено в договора. Направеното оспорване по чл. 193 от ГПК на истинността на процесния Договор за паричен заем, относно съдържанието на неговата първа страница / за предаването на заетата сума/, с оглед обстоятелството, че ответната страна не е ангажирала доказателства в негова подкрепа, с Определение от 29.03.2023 г. правилно районният съд е признал за недоказано.

2

Доколкото е установено по делото, че заетата сума е реално предадена и че заемателят не е изпълнил задължението си за престиране на дължимото по вид, качество, обем и срок - тъй като не са ангажирани доказателства за връщане на заетата сума, налице е неизпълнение на договорно задължение, сочещо на основателност на предявената срещу Т. Д., в качеството на наследник на заемателя, претенция да заплати половината от заетата сума, ведно със законната лихва от завеждането на иска, както и 1000 лева неустойка за забава, съгласно уговореното в договора, при виновно неизпълнение

По отношение на иска срещу Т. Д., въззивната инстанция счита, че правилно районният съд, с оглед установените фактически положения, е приел, че се явява доказан и като такъв следва да бъде уважен, като споделя развитите правни доводи и счита, че в тази част атакуваното съдебно решение следва да бъде потвърдено.

По отношение на предявения срещу М. Д. иск въззивната инстанция констатира, че районният съд не е изпълнил процедурата по чл. 61 от ЗН. При даден в хода на въззивното производство 3 – месечен срок да се приеме по опис наследството от малолетната наследница – ответница по иска, това не е сторено.

Ето защо, съобразно възприетото в ТР №1/2021г. от 23.01.2024г. по т.д.

№1/2021г. на ОСГК на ВКС, следва да се назначи съгласно чл. 59 от ЗН „ управител на наследството“. Последният и ще отговаря по исковете относно наследствените имущества и задължения на М. Д..

Неизпълнението на посочената специална процедура обуславя недопустимост на иска, предявен срещу малолетната ответница.

Разглеждайки го по същество, първоинстанционният съд е постановил недопустим съдебен акт, който следва да се обезсили в тази част и делото се върне на районния съд за ново разглеждане, при което се изпълни процедурата по чл. 59 от ЗН.

С оглед изхода от въззивното производство, Т. Д. дължи за ответницата по в.жалба половината от сторените от нея разноски за втората инстанция – 740 лева за адв.възнаграждение, съгласно списъка по чл. 80 от ГПК, както и половината от възложените му с обжалваното решение деловодни разноски в първата инстанция, т.е. 980 лева.

Мотивиран така, Окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение № 601/02.05.2023г., постановено по гр.д.№ 5173/2022г. по описа на Русенския районен съд В ЧАСТТА, с която Т. В. Д., в качеството на наследник на Д.П.Б., починала на ***., е осъден да заплати на В. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес град Русе, сумата от 6 000 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.10.2022 г. до 3 окончателното й изплащане, и сумата от 1000 лева - неустойка, дължими по договор за заем, сключен на 08.02.2021г. между В. С. С. и Д.П.Б., както и в частта за дължимите от Т. В. Д. разноски за първоинстнационното производство в размер на 980 лева.

ОБЕЗСИЛВА Решение № 601/02.05.2023г., постановено по гр.д.№ 5173/2022г. по описа на Русенския районен съд В ЧАСТТА, с която М. Т. Д., действаща лично и чрез законния си представител Т. В. Д., в качеството на наследник на Д.П.Б., починала на ***., е осъдена да заплати на В. С. С., ЕГН **********, със съдебен адрес град Русе, сумата от 6 000 лева главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 11.10.2022 г. до окончателното й изплащане, и сумата от 1000 лева - неустойка, дължими по договор за заем, сключен на 08.02.2021г. между В. С. С. и Д.П.Б., както и в частта за дължимите от М. Т. Д. разноски за първоинстнационното производство в размер на 980 лева.

ВРЪЩА делото на Русенския районен съд за разглеждане от друг съдебен състав на иска срещу М. Т. Д., съгласно горните указания.

ОСЪЖДА Т. В. Д. ДА ЗАПЛАТИ на В. С. С., разноски за въззивното производство в размер на 740 лева – адв.възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едномесечен срок от връчването му, пред ВКС.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4