Решение № 434 от 31.03.2024, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Варна, 31.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 2 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Димо Цолов при участието на секретаря София Н. Маринова като разгледа докладваното от Димо Цолов Административно наказателно дело № 20233110204506 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН и е образувано по жалба от „Иванови Инвест Груп” ООД гр. Варна, ЕИК 206131122, срещу Наказателно постановление №696292-F686514 от 20.03.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД НАП гр. Варна, с което за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.67, ал.2 и чл.102, ал.4 ЗДДС, на въззивника е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер 45603.50 лв.

Въззивинкът счита оспореното НП за постановено при съществени нарушения на процесуалния закон и при неправилно прилагане на материалния закон, поради което, моли същото да бъде отменено. Твърди, че са нарушени нормите на чл.57, ал.1, т.5 и т.8 ЗАНН. Твърди също, че по издадения ревизионен акт в срока по чл.180, ал.3 ЗДДС въззивното дружество е начислило и платило ведно с лихвите посочената сума.

Въззиваемата страна моли съда, да потвърди процесното НП като правилно и законосъобразно издадено. Претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт.

След преценка на приобщените доказателства, поотделно и в съвкупност, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

При извършена проверка на „Иванови Инвест груп“ ООД от служители на ТП НАП Варна, възложена с Резолюция №Р03000322004147 от 12.08.2022 г. бил издаден Ревизионен акт №Р-03000322004147-091-001 от 10.11.2022 г., тъй като в хода на проверката било установено, че въззивното дружество, осъществявайки дейност е достигнало облагаем оборот за задължителна регистрация по чл.96 ЗДДС над 50000.00 лв към 17.06.2022 г., а именно 273621 лв, при което е следвало в срок до 24.06.2022 г. включително да подаде заявление за регистрация по ЗДДС, както и да начисли ДДС за периода от 17.06.2022 г. до 19.07.2022 г., възлизащ на стойност 45603.50 лв.

За отделните нарушения, състоящи се в неподаване на заявление за регистрация, както и в неначисляване на ДДС, били съставени АУАН.

1

На 25.11.2022 г. бил съставен и процесния АУАН № F686514 в съдържанието на който намерили отражение гореизложените факти. Актът бил редовно предявен и връчен на представляващ дружеството на 25.11.2022 г., като по преписката не постъпили възражения.

На 15.12.2022 г. въззивникът „Иванови Инвест“ ООД внесъл по сметка на ТД НАП Варна сумата с посочено основание Ревизионен акт №Р-03000322004147-091-001 от 10.11.2022 г. главница плюс лихви и това обстоятелство не се оспорва от въззиваемата страна.

На 20.03.2023г. административно наказващия орган финализирал административно наказателната преписка, издавайки обжалваното НП, с което наложил административно наказание имуществена санкция на основание чл.180, ал.2 вр. ал.1 ЗДДС.

Визираната фактическа обстановка не се оспорва от страните и се установява по категоричен начин от приобщените документи – НП №696292-F686514 от 20.03.2023 г., АУАН №F686514 от 25.11.2022 г., ревизионен акт №0300032200447-091-001 от 10.11.2022 г., удостоверение за извършено връчване по ел.път в ИС „Контрол“, ревизионен акт №Р03000322004147-092-001 от 18.10.2022 г., предложение за установяване, акт за регистрация по ЗДДС №030422203102942 от 20.07.2022 г., заповед №ЗЦУ-1149 от 25.08.2020 г., платежно нареждане №IBD20221215054487989 от 15.12.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Относно допустимостта на жалбата:

Жалбата е подадена от надлежна страна в законоустановения срок и е приета от съда за разглеждане.

Относно компетентният орган:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник отдел „Оперативни дейности“ – Варна в ЦУ НАП, в кръга на предоставените му правомощия съгласно Заповед ЗЦУ-ОПР-17 от 17.05.2018 г. и Заповед ЗЦУ-ОПР-928 от 05.07.2018 г.

Относно процесуалната законосъобразност на оспорения акт:

Процесните АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити съобразно чл.42, ал.1 и чл.57, ал.1 ЗАНН, като са посочени изрично и ясно мястото и датата на извършване на твърдяното нарушение, същото е описано подробно, като са отразени и всички обстоятелства, свързани с неговото констатиране.

Относно материално-правната законосъобразност на оспорения акт:

Приобщените документи установяват категорично, а и между страните няма спор, че е установено извършено от въззивника нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.67, ал.2 и чл.102, ал.4 ЗДДС. По същество, между страните не се спори също, че на 15.11.2022 г., в срока по чл.180, ал.3 ЗДДС, въззивникът е начислил и платил посочената сума в Ревизионен акт №Р-03000322004147-091-001 от 10.11.2022 г.

Съгласно чл.180, ал.3 ЗДДС при нарушение по ал.1 и ал.2, когато регистрираното лице е начислило дължимия данък в срок до 6 месеца от края на този, в който данъкът е следвало да бъде начислен, глобата, съответно имуществената санкция, е в размер на 5 на сто от данъка, но не по-малко от 200 лв, а при повторно нарушение – не помалко от 400 лв. Тази норма е специален привилегирован състав и с оглед установеността на основанието за нейното приложение, наказващият орган е следвало да наложи предвидената санкция в размер 2280.18 лв (5 на сто от дължимия данък 45603.50 лв).

При така изтъкнатите фактически и правни изводи, съдът намира, че 2 процесното нарушение е правилно установено и квалифицирано, но наложената санкция не съответства на констатираното последващо поведение на въззивника, с което е осъществено нормативно регламентираното основание за налагане на привилегироващата санкция по чл.180, ал.3, пр.1 ЗДДС, поради което, съобразно чл.63, ал.7, т.1 ЗАНН, оспореното НП следва да се измени като се приложи закон за по-леко наказуемо нарушение без съществено изменение на обстоятелствената част.

С оглед изхода на спора и съобразно отправената претенция от въззиваемата страна, на основание чл.63д, ал.4 и ал.5 ЗАНН и чл.143 ал.3 АПК, следва да се присъди възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на неговия размер съдът съобрази разпоредбата на чл.37, ал.1 ЗПП и издадената въз основа на същата Наредбата за заплащане на правната помощ, чиято норма чл.27е предвижда възнаграждение за защита в производства по ЗАНН от 80.00 лв до 150.00 лв. Поради това и като прецени несъществената фактическа и правна сложност на делото и кратката продължителност на първоинстанционното производство в едно с. з., съдът намира, че за база при определяне размера на обезщетението следва послужи минималния установен размер 80.00 лв.

Доколкото намаления размер на наложеното наказание е неблагоприятен за въззиваемата страна резултат, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза може да бъде преодоляна чрез приложен от съда критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на въззиваемата страна, първостепенна цел е да се потвърди оспорения акт, при което отговорността за твърдения нарушител се понася изцяло, а второстепенна се явява целта да се измени само размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност на по-ниска стойност. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за въззиваемата страна и като съобрази, че при потвърждаване на НП, съгласно чл.63д, ал.4, вр. ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, от установения базов размер 80.00 лв, да се счита половината 40.00 лв като основа за определяне стойността, с която следва да бъде съразмерно редуцирана стойността на определеното възнаграждение. Съобразно този критерий, в настоящия случай, половината (40.00 лв) на определения базов размер, съразмерно на изменената част - намалена с 19/20 сочи резултат 38.00 лв, с която стойност следва да бъде намалено базово определеното възнаграждение 80.00 лв до сумата 42.00 лв. Доколкото при връщане на делото за ново разглеждане до момента представителството от юрисконсулт е осъществено пред три инстанции, подлежащото на присъждане възнаграждение е 126.00 лв.

Същевременно, доколкото намаления размер на наложеното наказание е благоприятен за санкционираното лице резултат като е отправена съответна претенция по чл.63д, ал.1 ЗАНН и от въззивника, липсата на регламентиран ред за присъждане на разноски в такава хипотеза следва да бъде преодолян по аналогично приложим критерий за справедливост, съобразен със специфичните основни и същностни цели на производството по оспорване на НП по реда на ЗАНН. От гледна точка на санкционираното лице, първостепенна цел е да се постигне отмяна на оспорения акт, при което отговорността на твърдения нарушител отпада изцяло, а второстепенна се явява целта да се намали размера на наложената санкция, при което санкционираното лице понася своята отговорност, но при по-ниско по размер наказание. Изхождайки от тези две цели и съответните последици за санкционираното лице и като съобрази, че при постигане отмяна на НП, съгласно чл.63д, ал.1 ЗАНН, вр. чл.143, ал.1 АПК, сторените разноски се присъждат в пълен размер, то при постигане на второстепенната цел – изменение на НП, настоящият състав счита за справедливо, да се счита половината от общо сторените разноски като основа за определяне стойността на присъдените разноски, като се присъди съразмерна стойност на тази, с която е намален размера на наказанието. Съобразно този критерий, в настоящия случай, при 3 извършено от въззивника плащане на възнаграждение за адвокат 4650.00 лв при първоначалното въззивно разглеждане и 4300.00 лв при касационното разглеждане (чиито размери не надвишават минималната стойност по чл.18, ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения), без налични данни за платено възнаграждение при повторното въззивно разглеждане, от половината на тези стойности (2325.00 лв и 2150.00 лв), съразмерно на намаления размер на наказанието с 19/20 от наложеното с НП, подлежащи на присъждане в полза на въззивника се явяват сумите 2208.75 лв и 2042.50 лв.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.2, т.1, вр. ал.3, т.1 ЗАНН, съдът РЕШИ:

ИЗМЕНЯВА №696292-F686514 от 20.03.2023 г., издадено от Директор на Дирекция „Контрол“ в ТД НАП гр. Варна, срещу „Иванови Инвест Груп” ООД гр. Варна, ЕИК 206131122, за нарушение по чл.180, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.67, ал.2 и чл.102, ал.4 ЗДДС, като прилага закон за по-леко наказуемо нарушение, без съществено изменение на обстоятелствената част на нарушението и Н А М А Л Я ВА размера на наложеното административно наказание „имуществена санкция“, от 45603.50 лв до 2280.18 лв (две хиляди двеста и осемдесет лева, 18 ст.), и ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част, на основание чл.63, ал.7, т.2, вр. ал.2, т.4 ЗАНН, вр. чл.180, ал.3, вр. ал.2 ЗДДС.

ОСЪЖДА „Иванови Инвест Груп” ООД гр. Варна, ЕИК 206131122, ДА ЗАПЛАТИ на ТД НАП гр. Варна, сумата 126.00 лв (сто двасесет и шест лева, 00 ст.), представляваща съразмерно на изменената част възнаграждение за юрисконсулт.

ОСЪЖДА ТД НАП гр. Варна, ДА ЗАПЛАТИ на „Иванови Инвест Груп” ООД гр. Варна, ЕИК 206131122, сумата 4251.25 лв (четири хиляди двеста петдесет и един лева, 25 ст.), представляваща съразмерно на изменената част възнаграждение за адвокат.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването пред Административен съд гр. Варна.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________

4