Решение № 323 от 01.08.2026, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. К., 01.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – К., І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-П. при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-П. Гражданско дело № 20235320102280 по описа за 2023 година

ЗС.

Предявени са искове с правно основание чл. 109 от ЗС и чл. 32, ал. 2 от Ищецът - Б. Н. Г. твърди, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот № 83, том 4, нотариален дело № 1231/1992г. на Карловски районен съдия, му е прехвърлена от неговите родители собствеността на следния недвижим имот, а именно: 1/2 ид.ч. от ДВОРНО МЯСТО, цялото от 586 кв.м., съставляващо имот пл.№ 554, за който е отреден парцел VII, в кв. 12, по плана на гр. Б., област П., както и целия първи жилищен етаж от къщата и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, с право на реално ползване на дворното място от източната половина и източната и западната изби в призема на къщата, при съседи на дворното място: от две страни улица, Н. В. К.. Ответниците са собственици на останалата 1/2 ид.ч. от описания имот.

По силата договор за разпределение на ползването на съсобствен недвижим имот от 05.11.1992г., праводателите му имат правото да ползват източната половина на дворното място и право да ползват две избени стаи с източно и западно изложение, както и на общите части на сградата, без право на ползване на тавана, като същите били собственици на първи жилищен етаж и на 1/2 ид.ч. от общите части на сградата, а Б. С.ов С. и М. Н. С. имат правото да ползват западната половина на дворното място, както и избата от юг и цялото таванско помещение и са собственици на втори жилищен етаж и 1/2 ид.ч. от общите части на сградата построена в същото дворното място, както и на подобренията в западната половина на парцела. Споразумението за разпределяне на ползването обвързва и последващите приобретатели относно договорения начин на ползване. Жилището в гр. Б. не е поС.но жилище за ищеца и рядко през годините минава през имота.

1

Твърди, че през август 2020г. отишъл да провери състоянието му, при което установил, че ответниците са изградили в коридора на приземния (избения) етаж преградна тухлена стена, чрез която са затворили достъпа му до определената, съгласно разпределението изба „запад“, като в момента само те имат достъп до нея и я ползват, в нарушение на споразумението за доброволно разпределение на ползването. Преградната стена изградена от ответниците с тухли в коридора започва от северния ъгъл на входната врата към коридора на изба „изток“, продължава в югозападна посока до отсрещната стена в коридора, като завършва в южна посока от входната врата на изба „запад“. За визуализация на стореното от ответниците прилага окомерна скица. Багажът му от ползваната от него изба „запад“ намерил изхвърлен в коридора на този приземния (избения) етаж.

На 02.09.2020г. подал жалба до Община К. за предприемане на необходимите действия. В негово присъствие била извършена проверка от служителите на общината, при което установил, че ответниците са отворили и нов вход на северна стена на изба „запад“, като са нарушили носещата конструкция на стената, зазидали са ползвания от него действителен вход от източната страна на изба „запад, отворили са още един нов вход във вътрешната преградна стена между ползваната от тях южна изба и ползваната от мен изба „запад“ и са ги обособили в едно общо помещение заедно с общите части на приземния (избения) етаж при което са го лишили напълно от възможността да ползва изба „запад“, както и общите части на този етаж. В предоставената му за ползване изба „запад“ се намират ВиК комуникациите на правата и обратната вода захранващи етажа му, до които към момента също нямал достъп.

През последните години ответниците без негово знание и съгласие зазидали и входа-изхода на първи жилищен етаж от северната страна на жилищната сграда водещ към стълбищната площадка, като с това действие ограничили правото му да използва входа по предназначение. Този вход бил част от стълбищна клетка, обслужваща първи етаж, приземния (избения) етаж и общите части. За да има достъп до избените помещения и след отказ на ответниците да отворят входа се принудил да изгради самостоятелен вход към ползваното от него избено помещение в източната част на сградата.

Намира, че действията на ответниците препятстват упражняване правото му на собственост в пълен обем. Извършените преустройства препятстват достъпа му до изба „запад“, както и до общите части на приземния етаж. При наличие на договор за разпределение правото на ползване на избените помещения, неоснователни по смисъла на чл. 109 от ЗС са онези действия на някой от съсобствениците, посредством които същият осъществява ползване по начин различен от уговорения.

МОЛИ съда, да постанови решение, с което да осъди ответниците да прекратят неоснователните си действия, препятстващи упражняването правото му на собственост в пълен обем, върху избено помещение „запад“ и ползването на общите части на приземния (избения) етаж от двуетажна жилищна сграда, изградена в ДВОРНО МЯСТО, цялото от 586 кв.м., съставляващо имот пл.№ 554, за който е отреден парцел VII, в кв. 12, по плана на гр.Б., област П., като:

- премахнат изградената от тях тухлена стена в коридора на приземния (избения) етаж, чрез която е затворен достъпът ми до изба „запад“;

2

- да затворят, като зазидат отворения от тях вход на северната стена на изба “запад“,

- да премахнат зазиждането на входната врата на източната стена на изба „запад“ и възстановят вратата в предишното състояние;

- да затворят, като зазидат отвора направен във вътрешната преградна стена между изба “запад“ и изба „юг“,

- да възстановят ел.захранването на изба „запад“;

- да възстановят състоянието на изба „запад“ такова, каквото е било преди извършеното от тях преустройство, като му осигурят възможност да ползва свободно тази изба,

- да премахнат зазиждането на вратата на първи жилищен етаж от северната страна на жилищната сграда, осигуряваща достъп до приземния (избения) етаж и общите части и възстановят вратата в предишното състояние, като му осигурят възможност да минава свободно през тази врата, както и да възстановят първоначалното състояние на общите части на приземния (избения) етаж.

Претендира за направените по делото разноски.

Ответниците – М. Н. С., Н. С. С. и М. С. Л. намират предявените искове за допустими, но напълно неоснователни. Не оспорват това, че ищецът е собственик на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ от 586 кв.м., съставляващо УПИ VII-554 в кв.12 по устройствения план на гр. Б., Карловска община, одобрен със Заповед № 680/1990г., както и на първия жилищен етаж от двуетажната жилищна сграда, ведно с 1/2 ид.ч. от общите части на същата. Не оспорват това, че на 03.11.1992г. Н. Б. Г. и съпругата му, И. Л. Г., от една страна и от друга Б. С.ов С. и съпругата му М. Н. С., сключили представения с исковата молба Договор за разпределение ползването на общите части на сградата и на дворното място.

Оспорват твърденията на ищеца, ответници били собственици на останалата 1/2 ид.ч. на процесния имот, както и че ищецът минавал рядко през имота. Оспорват всички твърдения на ищеца за извършени от тях и от него преустройства в имота, както и че са му били изхвърляли багаж. Оспорват и твърдението на ищеца, че каквито и да било техни действия препятстват упражняване правото му на собственост в пълен обем.

Твърдят, че процесната жилищна сграда е построена в периода 19601962г. От тогава и до настоящия момент сградата и общите части съществуват във вида и в състоянието, в което били изградени към 1962г., с изключение на положената външна изолация на втория жилищен етаж и направения основен ремонт на покрива. Всичко останало е в състоянието и във вида, в който е било създадено при строителството на жилищната сграда. Още при строителството на жилищната сграда, праводателите на ищеца - Н. Б. Г. и И. Л. Г., започнали да ползват източната част на дворното място и двете източни изби североизточната и югоизточната. Съответно - за Б. и М. С.и били отредени западната част от дворното място и двете западни изби - северозападна и югозападна. Поради тази причина разпределението в избения още тогава е било направено по начин, съответстващ на това разпределение на ползването.

Още тогава бил изграден отделен вход за първия жилищен етаж и отделен вход за източните изби, ползвани от праводателите на ищеца. Тогава били изградени и самостоятелните входове за втория жилищен етаж и за западните 3 изби. Ищецът по делото и неговите праводатели никога не са ползвали така наречената от него „западна“ изба.

Не оспорват сключването на Договора за разпределение на ползването от 05.11.1992г. Към датата на неговото сключване той не е отразявал реалното разпределение на ползването на общите части на жилищната сграда, а и този договор никога не е бил приведен в изпълнение и съответно, ако ищецът претендира същият да бъде изпълнен, то тази негова претенция е погасена по давност, за което правят възражение с отговора на исковата молба.

Молят съда да постанови решение, с което изцяло да отхвърли предявените искове с правно основание чл.109 от ЗС, като им присъди и направените по делото разноски.

Ответниците - Н. С. С. и М. С. Л. предявяват НАСРЕЩЕН ИСК с правно основание чл. чл. 32, ал. 2 от ЗС против Б. Н. Г., с който молят съда, да постанови решение, с което бъде разпределено ползването на избения етаж в процесната двуетажна жилищна сграда по начин, съответстващ на състоянието на сградата и конкретно - на комуникациите в този етаж, съобразявайки това, че двете източни изби имат самостоятелен вход от източната страна на дворното място, която се ползва от Б. Н. Г., а двете западни изби имат самостоятелен вход от западната страна на същото дворно място, която се ползва от Н. С. С. и М. С. Л..

ИЩЦИТЕ по насрещния иск твърдят, че с нотариален акт № 170, том III, дело № 1068/1958г., както и от нотариален акт № 38, дом IV, рег.№ 9588, дело N9 638/2008г. на Нотариус Т.Рангелов гр. К. и удостоверение за наследници изх.№ б/01.02.2024г. на Кметство гр.Б., Карловска община, били собственици на 1/2 ид.ч. от дворно място с площ по документи от 600 кв.м., а съгласно представената по дело скица № 856/13.11.2023г. на Община К. - с площ от 586 кв.м. по ПУП на гр.Б., одобрен със Заповед № 680/1990г., както и на втория жилищен етаж и 1/2 ид.ч. от общите части от построената в това място двуетажна жилищна сграда. Собственик на останалата 1/2 ид.ч. от имота е Б.

Н. Г..

Процесната двуетажна жилищна сграда била построена в периода 19601962г. Оттогава и до настоящия момент сградата и общите части съществуват във вида и в състоянието, в което били изградени към 1962г., с изключение на положената външна изолация на втория жилищен етаж и направения основен ремонт на покрива. Всичко останало било в състоянието и във вида, в който е било създадено при строителството на жилищната сграда. Доказателство за това е представената от Б. Н. Г. скица на имота, от която било видно, че още към 1990г., когато е одобрен сега действащият ПУП на гр.Б., стълбите и входа към принадлежащия на ищеца първи жилищен етаж съществували и са били отразени в плана.

Твърдят, че още при строителството на жилищната сграда праводателите на Н. Б. Г. и И. Л. Г. били започнали да ползват източната част на дворното място и двете източни изби - североизточната и югоизточната. Съответно, за Б. и М. С.и - техните праводатели били отредени западната част от дворното място и двете западни изби - северозападна и югозападна. Поради тази причина разпределението и изграждането на избения етаж още тогава било направено по начин, съответстващ на това разпределение на ползването. Още тогава бил изграден отделен вход за първия жилищен етаж и отделен вход за източните изби, ползвани от праводателите на ищеца. Тогава били изградени и 4 самостоятелните входове за втория жилищен етаж, принадлежащ на нашите праводатели и за западните изби. Б. Н. Г. и неговите праводатели никога не са ползвали така наречената от него в исковата молба „западна“ изба.