Решение № 162 от 20.05.2021, Окръжен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 162 гр. Перник , 20.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в публично заседание на двадесет и втори април, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: РЕНИ П. КОВАЧКА

Членове:

ТАТЯНА И. ТОДОРОВА

МАРИЕТА С. ДИНЕВАПАЛАЗОВА като разгледа докладваното от МАРИЕТА С. ДИНЕВА-ПАЛАЗОВА

Въззивно гражданско дело № 20211700500125 по описа за 2021 година Образувано е по въззивни жалби на двете страни, подадени срещу решение № 260192/29.09.2020 г. , постановено по гр.д. № 8267/2019 г. на Районен съд – Перник , както следва:

1. въззивна жалба на ответника Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“- гр. П., подадена чрез адв. А.А., срещу горепосоченото решение в частите му, с които са уважени предявените срещу ответника искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД, като е осъден да заплати на ищцата В. Е. С.-И. следните суми: 1) сумата в размер на 8000 (осем хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и битови неудобства), получени от претърпените от ищцата увреждания от трудова злополука на *** г., ведно със законната лихва от деня на уврежането *** г. до окончателното изплащане на сумата; 2) сумата от 1661.97 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от *** г. до *** г., и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за същия период, ведно със законната лихва от *** г. до изплащането на сумата; 3) сумата от 327 лева, представляваща разходи за рехабилитация по фактура № *** г. и ф актура № *** г., ведно със законната лихва от *** г. до изплащането на сумата. Решението се обжалва и в частта, с която в тежест на ответника са възложени разноските по делото съразмерно на уважената част от исковете.

2. въззивна жалба на и щ ц а т а В. Е. С.-И., подадена чрез адв. М.Х., срещу горепосоченото решение в частите му, с които са отхвърлени предявените от ищцата срещу ответника Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“гр. П. искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за разликата над уважената претенция за сумата от 8000 лева до сумата от 11 000 лева, представляваща обезщетение за 1 неимуществени вреди (болки, страдания и битови неудобства), получени от уврежданията от трудова злополука на *** г., ведно със законната лихва от деня на уврежането *** г. до окончателното изплащане на сумата.

Решение № 260192/29.09.2020 г., постановено по гр.д. № 8267/2019 г. на Районен съд – Перник, е влязло в сила като необжалвано в частите, с които са отхвърлени предявените от В. Е. С.-И. срещу Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“- гр. П. искове с правно основание чл. 200 КТ и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 1) разликата над сумата от 11 000 лева до целия предявен размер от 15 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди (болки, страдания и битови неудобства), получени от уврежданията от трудова злополука на *** г., ведно със законната лихва от деня на уврежането *** г. до окончателното изплащане на сумата ; 2) разликата над уважената претенция от 1661.97 лева до целия претендиран размер от 3488 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от *** г. до *** г. и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за същия период, 3) сумата от 900 лева, представляваща обезщетение за неполучени допълнителни парични средства за празниците *** г., *** г. и *** г.

В жалбата на Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“- гр. П. са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради постановяването му в противоречие с материалния закон, съществени процесуални нарушения и необоснованост. Намира за прекомерно завишен размера на определеното обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди от процесната трудова злополука, за който счита, че не отговаря на принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. На следващо място оспорва извода на първоинстанционния съд, че ищцата е претърпяла имуществени вреди, изразяващи се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от *** г. до *** г., и полученото обезщетение за временна нетрудоспособност за същия период. Твърди, че ако не беше настъпила трудовата злополука и ищцата работеше през същия период, тя не би получила целия размер на брутното трудово възнаграждение, а нетното възнаграждение, след удържане на задължителните осигурителни вноски и данъци, което според ответника е пониско от действително полученото от нея обезщетение от фондовете на ДОО. Досежно присъденото обезщетение в размер на 327 лева, представляващи разходи за рехабилитация по ф-ра № ***г. и ф-ра № ***г., релевира доводи, че извършването на тези разходи не е доказано, тъй като фактурите са първичен счетоводен документ. Релевира и доводи, че районният съд неправилно е определил за начален момент, от който се дължи законната лихва за забава върху това обезщетение, датата *** г. , когато е настъпила трудовата злополука, като поддържа, че към този момент разходите не са били извършени с оглед датите на издаване на двете фактури. С оглед на горното ответникът моли решението да бъде отменено в атакуваните части и предявените срещу него искове да бъдат изцяло отхвърлени. Претендира разноските за двете съдебни инстанции. С въззивната жалба на ответника не се представят и не се сочат доказателства.

Насрещната по въззивната жалба на ответника страна - ищцата В. Е. С.-И., чрез адв.

М.Х., е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, с който оспорва жалбата като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена. Претендира разноски.

Във въззивната жалба на ищцата В. Е. С.-И. са наведени доводи за определяне на размера на обезщетението за претърпените от трудовата злополука неимуществени вреди в противоречие с критериите на чл. 52 ЗЗД. Според ищцата районният съд не е отчел в достатъчна степен тежестта и характера на настъпилото увреждане, както и обстоятелството, че в резултат на счупването на *********************************.

Като основание за определяне на по-висок размер на обезщетението за неимуществени вреди сочи и дългия период на лечение и възстановяване от 8 месеца, от които 55 дни кракът 2 е бил в гипсова имобилизация, а 75 дни изобщо не е трябвало да стъпва на него. Навежда доводи, че при постановяване на решението не са взети предвид силата на болките, които е изпитвала и твърди, че продължава да изпитва при стъпване на счупения крак, както и периода, през който е имала затруднения от битово и хигиенно естество. Посочва, че и претърпените от ищцата психически срив и психологически дискомфорт от дългата изолация също не са оценени в достатъчна степен. Поради изложените съображения моли да бъде прието, че определеният размер на обезщетението за претърпените от нея неимуществени вреди е занижен, като иска да ѝ бъдат присъдени още 3000 лева или общо 11 000 лева. Моли решението да бъде отменено и в частта на присъдените в нейна тежест разноски, като претендира и присъждане на адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1 ЗАдв в полза на адв. М.Х. за осъществяваното безплатно процесуално представителство на ищцата пред въззивната инстанция. С въззивната жалба на ищцата не се представят и не се сочат доказателства.

Ответната по въззивната жалба на ищцата страна- Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“- гр. П. не е подала писмен отговор в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК. В съдебно заседание ответникът, чрез процесуалния представител адв. А., оспорва въззивната жалба на В. Е. С.-И. като неоснователна и моли същата да бъде отхвърлена, а решението-потвърдено в обжалваната с нея част.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.

Първоинстанционното решение е валидно и допустимо (постановено е от компетентен съд в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита).

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните доказателства, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира от фактическа и правна страна следното:

Производството пред районния съд е образувано въз основа на искова молба, подадена от В. Е. С. - И . п р о т и в Професионална гимназия по енергетика и минна промишленост „Христо Ботев“- гр. П.. Ищцата претендира присъждане на обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, претърпени в резултат на трудова злополука, станала на *** г.

Ответникът оспорва иска, като прави възражение по чл. 201 КТ за допусната от ищцата груба небрежност, като твърди, че същата е допринесла за настъпване на вредите от трудовата злополука. Прави възражение и че настъпилите увреждания имат връзка със заболявания на ищцата, предхождащи злополуката. Поддържа, че претендираният размер на обезщетението за неимуществени вреди е прекомерно завишен, както и че не са доказани претърпените от ищцата имуществени вреди. Оспорва размера на претендираните пропуснати ползи, като счита, че не следва да се присъжда разликата между брутното трудово възнаграждение на ищцата и полученото от нея обезщетение от фондовете на ДОО, а само до нетното възнаграждение, което тя би получилаи е с по-малък размер от полученото вече обезщетение за временна нетрудоспособност. Релевира доводи, че законна лихва върху имуществените вреди, изразяващи се в направени разходи за лечение, следва да се присъди не от датата на злополуката, а от тази на извършване на разходите.

Първоинстанционният съд частично е уважил така предявените искове, като е приел, че ищцата е претърпяла трудова злополука на *** г., при която е пострадала и че сумата от 8 000 лева е достатъчна да я репарира за претърпените от нея болки и страдания. Приел е за неоснователно възражението на ответника по чл. 201 ГПК, че ищцата е допринесла за настъпване на вредоносния резултат, като е счел, че същата не е проявила груба небрежност.

3

Намерил е за частично основателни и исковете за имуществени вреди, като ги е уважил за сумата от 1661.97 лева, изразяваща се в разликата между брутното трудово възнаграждение, което ищцата би получила за периода от *** г. до *** г., и полученото обезщетение за в р е м е н н а нетрудоспособност за същия период, както и за сумата от 327 лева, представляваща разходи за рехабилитация по фактура № *** г. и ф актура № *** г., ведно със законната лихва върху тези суми о т *** г. до изплащането на сумата . По отношение на законната лихва за забава върху обезщетенията е приел, че същата се дължи от датата на настъпилата злополука.

За да възникне имуществена отговорност на работодателя за обезщетяване на причинените на пострадал от трудова злополука работник или служител неимуществени вреди, трябва да бъдат установени чрез пълно и главно /от ищеца/ доказване по правилата на чл. 154, ал. 1 ГПК следните материални предпоставки: 1) трудова злополука; 2) вреда, водеща до неблагоприятни последици - болки и страдания, както и твърдените имуществени вреди и 3) причинно-следствена връзка между злополуката и причинените вреди, т. е. причинените болки и страдания и имуществени вреди да са закономерна, естествена последица от злополуката, която е настъпила през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието.

Имуществената отговорност на работодателя за обезвреда възниква независимо от обстоятелството дали той, негов орган или друг негов работник или служител е виновен за увреждането - арг. чл. 200, ал. 2 КТ. В този смисъл отговорността на работодателя по чл.

200, ал. 1 КТ е обективна, поради което дори и при виновно поведение от страна на пострадалия - при небрежност, работодателят следва да го обезвреди. Би отпаднала работодателската имуществена отговорност само при умишлено самонараняване, но не и при действие при самонадеяност (т. нар. съзнавана непредпазливост). Дори и при съпричиняване на вредоносния резултат при тази форма на вината (в чл. 201, ал. 2 КТ е използван терминът "груба небрежност") отговорността на работодателя може само да бъде намалена.