Решение № 51 от 02.02.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. София, 02.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катерина Рачева

Членове:

Владимир Вълков

Здравка Иванова при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова като разгледа докладваното от Катерина Рачева Въззивно търговско дело № 20251001000588 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството в.т.дело 588/2025 г. по описа на Апелативен съд - София, Гражданско отделение, 1 с-в е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК и е образувано по въззивна жалба на ЗАД „Даллбогг: ЖИ.т и здраве“ АД чрез адв. И. Ц. срещу решение № 581 от 23.04.2025 г. по т.д. 1964/2024 г. на СГС, ТО 23 състав, с което ЗАД „Даллбогг: ЖИ.т и здраве“ АД е осъдено да заплати на „ВИП КОНСУЛТ 19“ ООД на основание чл. 432 от КЗ, вр. чл. 99 от ЗЗД сумата от 45 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в причинени на Й. Г. Г. страдания от смъртта на съпругата му, резултат от ПТП, настъпило на 02.09.2020 г. в Румъния, на автомагистрала А1 в посока на движение гр. Дева - гр. Арад, при управление на л. а. „Опел Виваро“ с peг. № ***, по вина на водача Ю. Ю. А., отговорността на който водач е застрахована от ответника по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, прехвърлено на ищеца по силата на договор за цесия, сключен на 08.12.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска – 02.10.2024 г., до окончателното й погасяване и на основание чл.86, ал.1 от ЗЗД сумата 19 085.60 лв. - обезщетение за забава за периода от 30.01.2021 г. – 01.10.2024 г. като е отхвърлен искът за сумата над 19 085.60 лв. до пълния предявен размер от 19 115.45 лв.

Жалбата съдържа искане за отмяна на решението поради нарушение на материалния закон. Твърди се нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет, противоречие с добрите нрави, а отделно от това липсва уведомяване за цесията.

В отговор на въззивна жалба ответникът чрез адв. В. я оспорва и моли за потвърждаване на обжалвания акт.

1

Жалбата е подадена в срок. Страните не са направили доказателствени искания и съдът не е събирал доказателства.

В съдебно заседание адв. В. от името на ищеца, ответник по въззивната жалба, поддържа, че договорът за цесия е действителен, а възражението за несъобщаване на цесията – неоснователно.

При извършената служебна проверка на основание чл.269 от ГПК, съдът намира, че обжалваният съдебен акт е постановен от законен състав на родово компетентния съд, в изискуемата от закона форма, по допустим иск, предявен от и срещу процесуално легитимирани страни.

Ищецът твърди, че на 02.09.2020 г. в Румъния, на автомагистрала А1 в посока гр.

Дева – гр. Арад, при управление на лек автомобил „Опел Виваро“ с рег. № ***, водачът Ю. Ю. А. е нарушил правилата за движение по пътищата и е допуснал настъпването на пътнотранспортно произшествие, в резултат на което е причинена смъртта на пътуващата в автомобила Д. М. М., съпруга на Й. Г. Г.. Отговорността на виновния водач е покрита по силата на сключен с ответника договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица № BG/30/119003401328 със срок на валидност от 10.12.2019 г. до 10.12.2020 г., по силата на която застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях имуществени и неимуществени вреди на трети лица в размер до 10 420 000 лв. за всяко застрахователно събитие, независимо от броя на пострадалите лица към датата на събитието. Й. Г. Г. е предявил претенция пред ЗАД „Даллбогг:

ЖИ.т и здраве“ АД на 29.01.2021 г., по която е заведена застрахователна щета № 0801005212/2020-04-05-06-07-08-09-10-11-12. Твърди още, че Д. М. М. и Й. Г. Г. са имали щастлив семеен жИ.т на съпружески начала. В резултат на ПТП Й. загубил човека, с когото е изградил хармонична връзка в най-хубавите години от живота им.

На 08.12.2021 г. между Й. Г. Г. като цедент и „Вип Консулт 19“ ООД като цесионер е сключен договор за цесия, по силата на който цедентът прехвърля възмездно на цесионера сумата от 45 000 лв., представляваща право да получи застрахователно обезщетение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ за претърпените от него имуществени и неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания във връзка със смъртта на неговата съпруга Д. М.

М.. Ищецът подчертава, че в договора е посочено изрично, че цедентът оценява обезщетителното си вземане към застрахователя (длъжник по цесията) в размер на 200 000 лева като компенсация на вредите от смъртта на съпругата, а с договора за цесия е прехвърлена част от така оценените вземания.

Твърди се още, че ответникът е уведомен за извършеното прехвърляне на част от вземането с уведомление рег. номер 7723 от 08.12.2021 г. на нотариус Х. Я.. Въпреки уведомяването за извършената цесия, ответникът е сключил споразумение с увреденото лице, по силата на което е приел да изплати обезщетение за неимуществени вреди. Твърди, че споразумението между застрахователното дружество и пострадалия е недействително, като вероятно е сключено при крайна нужда и явно неизгодни условия, респ. накърнява добрите нрави.

Длъжникът е изплатил суми на цедента, въпреки че е уведомен за цесията и че е длъжен да плати на цедента, като плащането на грешно лице не освобождава длъжника да плати на правоимащото. С покана, получена на 05.01.2024 г., ищецът отново е поканил длъжника да изпълни по договора за цесия.

При тези твърдения иска ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 45 000 лв., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане, както и обезщетение за забава в размер на 19 115,45 лв. за 2 периода от 29.01.2021 г. до 02.10.2024 г.

Ответникът признава факта на сключването на договор за застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ по отношение на водача, но оспорва иска, като твърди, че е изпълнил задължението си по силата на сключено с увреденото лице споразумение от 18.08.2023 г., по което е изплатена сума от 50 000 лв. Поддържа, че договорът за цесия не го обвързва, тъй като не му е бил надлежно съобщен преди сключването на споразумението, като твърди, че не са представени доказателства уведомлението да е получено, а от представения документ от „Еконт“ не се установява от кого, кога и какъв документ е бил получен. Оспорва достоверната дата на договора за цесия и на уведомлението. Противопоставя възражение за нищожност на договора за цесия поради невъзможен предмет и поради противоречие с добрите нрави.

Оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираното обезщетение е завишено и не съответства на принципа на справедлИ.стта.

Ищецът оспорва възраженията за нищожност на договора за цесия, като твърди, че правото на обезщетение за неимуществени вреди е възникнало към датата на сключване на договора за цесия и е прехвърлимо, както и че не са накърнени добрите нрави.

Спорни пред въззивната инстанция са въпросите за действителността на договора за цесия, надлежното уведомяване на ответника преди плащането на пострадалия, размерът на вредите.

Не е спорно, че ответникът отговаря за вреди, причинени по вина на водача Ю.

Ю. А., отговорността на който е застрахована от ответника по силата на задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, в ПТП на 02.09.2020 г. в Румъния, на автомагистрала А1 в посока на движение гр. Дева - гр. Арад, при управление на л. а. „Опел Виваро“ с peг. № ***.

По делото е представен договор за цесия, сключен на 08.12.2021 г. между Й. Г. Г., наречен цедент, и „ВИП Консулт 19“ ООД наречен цесионер със следния очертан в раздел първи предмет: цедентът прехвърля възмездно на цесионера част от вземането си срещу ЗАД „ДаллБогг: ЖИ.т и Здраве” АД, представляващо право на получаване на застрахователно обезщетение по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, за претърпените от него неимуществени вреди във връзка със смъртта на Д. М. М.. Общият размер на прехвърлената част от вземането възлиза на 45 000 (четиридесет и пет хиляди) лева от пълния размер на дължимото застрахователно обезщетение ведно с дължимите лихви и принадлежности. Уговорена е цена от 9000 лева. (раздел втори, чл. 3, ал. 1)

В преамбюла на договора е описано, че вредите са причинени в резултат на пътнотранспортно произшествие, настъпило на 02.09.2020 г. в Република Румъния, по вина на водача Ю. Ю. А. при управление на лек автомобил „Опел Виваро“ с рег. № *** и прикачено ремарке марка „Тема“ с рег. № ***, който, в нарушение на правилата за движение по пътищата и по непредпазливост, се е ударил в движещ се пред него автомобил. Посочено е още, че цедентът оценява обезщетителното си вземане на сумата от 200 000 лева ведно с лихви върху тази главница от датата на ПТП до окончателното погасяване. В чл. 5 е посочено, че „цедентът декларира, че не сключва настоящия договор при условията на крайна необходимост и/или при явно неизгодни условия по смисъла на чл. 33 от ЗЗД“. В полето за подпис на цедента има отпечатък от пръст, за който Щ. Г., помощник-нотариус по заместване при Х. Я., нотариус в район РС Казанлък, е удостоверил, че е от палеца на дясната ръка и е поставен поради неграмотност.

Установява се, че в отговор на претенция на Й. Г. от 29.01.2021 г. застрахователят 3 е образувал щета № 0801-005212/2020-04-05-06-07-08-09-10-11-12.

Установява се още, че в споразумение от 18.08.2023 г., сключено между ответника и увреденото лице – Й. Г. страните са описали претенцията на увредения пред ЗАД „Даллбогг: ЖИ.т и здраве“ АД от 29.01.2021 г., по която е заведена застрахователна щета № 0801-005212/2020-10. Пострадалият е приел сумата от 50 000 лева за обезщетение за вредите от смъртта на Д. М. М. при описаното по-горе ПТП за справедлива и достатъчна за тяхното цялостно компенсиране, както и че с получаването на сумата по споразумението няма да има претенции за лихви, разноски, адвокатски възнаграждения и др. Споразумението съдържа подпис и трите имена на Й. Г. Г., които са удостоверени от Г. Г., помощник-нотариус по заместване на нотариус П. И. с район на действие РС Стара Загора.

По действителността на договора за цесия въззивният съд излага следните съображения. За да произведе действие цесията, волята на страните следва да е съгласувана, а предметът на договора д а е еднозначно определено вземане. Двете страни са изразили волята си да бъде прехвърлена част от вземането за застрахователно обезщетение, но няма никаква яснота коя част от него. Няма яснота в договора кому следва да се плати първо – на увредения или на дружеството-цесионер.

Твърдението в исковата молба е, че застрахователното дружество е платило на грешно лице – цедента, както и че ответникът е следвало да плати 45 000 лева на ищеца, а не на Й. Г. Г.. Тези изявления отразяват волята на цесионера, че нему следва да се плати на първо място и едва след това евентуално на цедента. Воля на цедента в този смисъл категорично не е заявена в договора. Не може и по пътя на тълкуването да се изведе такава, тъй като такова тълкуване би противоречало на добрите нрави, доколкото съществува риск пострадалият да не получи нищо от вземането си към застрахователя, което той е решил да прехвърли само частично. Волята на цедента към момента на сключването му би следвало да се тълкува в смисъл, че той самият оценява вредите си на 200 000 лева и сключвайки договор за цесия, се съгласява да се лиши от 45 000 лева от тези 200 000 лева, но да получи 155 000 лева. Волята на цесионера „ВИП консулт 19“ ООД е различна – да получи 45 000 лева, независимо дали цедентът ще получи каквото и да е плащане.

В пряка връзка с възможността за тълкуване на договора относно това коя част от вземането страните са се съгласили да бъде прехвърлена е и липсата на яснота за размера на вредите. По тях не се е произнасял съд, поради което следва да се отчете волята на увреденото лице и лицето, дължащо плащане на обезщетението. С договора за цесия пострадалият ги е оценил на 200 000 лева, но по този договор застрахователят, който е задължено лице, не е страна, следователно това е изявление само на една от страните в застрахователното правоотношение и не може да бъде приета от съда. В последващото споразумението със застрахователя увреденият е приел за справедливо обезщетение 50 000 лева и именно този размер следва да бъде приет за адекватен на неговите вреди при изричното му изявление, че няма други претенции и при участието и на двете страни в застрахователното правоотношение.