Решение № 562 от 28.04.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 562 гр. София, 28.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-20, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Татяна Костадинова при участието на секретаря Й.ка В. П. като разгледа докладваното от Татяна Костадинова Търговско дело № 20211100901880 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 125, ал. 3 ТЗ.

Ищците И. И. П. , А. И. П. и Д. И. П. твърдят, че са деца и единствени наследници по закон на починалия на 28.03.2021 г. И. И. П., който бил съдружник в ответното дружество „И.П.“ ООД и притежавал 20 352 дяла от капитала му (25 %). Със смъртта му неговото членствено правоотношение било прекратено и в резултат от това в полза на всеки от ищците възникнало вземане за съответната на наследствените им права част от равностойността на дружествения дял. Ищците сочат, че в имуществото на дружеството се включвало право на собственост върху находящи се в к.к. „Слънчев бряг“ урегулирани поземлени имоти и върху построените в тях сгради, формиращи хотелски комплекс. Те представлявали инвестиционен имот по смисъла на НСС № 40 и поради това следвало да се включат в междинния баланс не с цената на първоначалното придобИ.е, а с тяхната справедлива пазарна цена към датата на изготвяне на баланса, която в случая възлизала на около 61,5 млн.лв. Изчислена по този начин, чистата стойност на имуществото на ответника към 31.03.2021 г. била в размер от 48 млн.лв., а паричната равностойност на дружествения дял възлизала на сумата от 12 000 000 лв. Въз основа на изложеното ищците молят съда да осъди ответника да заплати на всеки от тях сумата от 4 000 000 лв., ведно със законната лихва от предявяване на исковете по погасяването и сторените съдебни разноски.

Оспорват искането на ответника за заплащане на разноски за адвокат с твърдението, че възнаграждението било платено от трето лице, както и че било прекомерно. Оспорват и искането за разсрочване на съдебното решение, като твърдят, че ответникът бил в състояние да погаси присъдените задължения.

Ответникът „И.П.“ ООД оспорва исковете по размер – над сумата от 543 692,33 лв. за всеки ищец (вж. писмената защита). Твърди, че стойността на дружествения дял се определяла въз основа на балансовата стойност на 1 имуществото, т.е. въз основа на неговата историческа цена, а не на база пазарната му оценка към датата на настъпване на прекратяването. В този смисъл била константната съдебна практика, която следвало да бъде приложена. Въз основа на изложеното ответникът моли съда да отхвърли предявените искове над признатите размери, като му присъди разноски.

Прави искане за разсрочване на осъдителното съдебно решение, ако такова бъде постановено.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Вземане за стойността на дружествения дял възниква, ако при прекратяване на членственото правоотношение на съдружника е налице превишение на активите над пасива на дружеството съгласно счетоводен баланс, изготвен към края на месеца, през който е настъпило прекратяването.

Това вземане ще възникне и за наследника на починалия съдружник, ако смъртта е основание за прекратяване на членственото правоотношение и наследникът не е приет като съдружник на мястото на починалия.

В настоящия случай е общоизвестно (като вписано в търговския регистър), че И. И. П. е бил съдружник в ответното дружество и е притежавал 20 352 дяла с номинална стойност от по 100 лв., представляващи 25 % от капитала. Същият е починал на 28.03.2021 г., като е оставил за наследници по закон своите деца - ищците. Осъществен е следователно първият елемент от вземането по чл. 125, ал. 3 ТЗ, а именно – прекратено членствено правоотношение съгласно чл. 125, ал. 1, т. 1, пр. 1 ТЗ.

Съгласно чл. 125, ал. 3 ТЗ имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца, през който е настъпило прекратяването. Необходимо е следователно да се установи какви са били съпоставимите балансови стойности на актива и пасива към релевантната дата 31.03.2021 г. При определянето им съдът не е обвързан от изготвения от ответника междинен баланс и в случай на оспорване на редовността на извършените в него счетоводни записвания е длъжен (и служебно) да допусне изслушване на съдебно-счетоводна експертиза, която да изготви междинен счетоводен баланс при спазване на действащите към процесния момент нормативните разпоредби на закона и на съответните счетоводни стандарти (Решение № 73/17.10.2017 г. по т.д.

№ 1465/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

В случая е прието заключение на СИЕ, изготвено в два варианта относно начина на определяне стойността на активите: 1). по цена на придобИ.е (покупна цена и всички преки разходи), съответно за активите, придобити безвъзмедно по справедлива пазарна цена към момента на заприходяване – за активите, придобити безвъзмездно, и по себестойност към момента на заприходяване – за създадените в предприятието активи, и 2). по справедлива пазарна цена към 31.03.2021 г. Вторият вариант е базиран на данните относно пазарната стойност на дълготрайните активи, определена от оценителната експертиза на вещото лице Й. П.. Приета е и повторна СОЕ за остойностяване на оборудване и обзавеждането на притежавания от ответника хотел към 31.03.2021 г.

Според първия вариант активите на дружеството са на стойност 6 535 330 лв., а стойността на пасива (без собствения капитал) възлиза на 11 023 лв. Превишението е в размер от 6 524 307 лв. Приетата от вещото лице 2 стойност на дълготрайните материални активи, послужила за изготвяне на баланса по първия вариант, е 4 479 185 лв.

Според втория вариант, изготвен при съобразяване на стойността на активите по пазарна цена към 31.03.2021 г. и в частност на ДМА в размер от 13 603 316 лв., активите възлизат на 15 430 144 лв., пасивите – на 11 023 лв., а превишението – 15 419 121 лв.

Следва да се даде отговор на въпроса кой от двата варианта на баланса да бъде възприет при определяне равностойността на притежавания от наследодателя на ищците дружествен дял. За отговор на този въпрос съдът съобрази следното:

Всеки актив следва да бъде заприходен балансово от придобиващото го дружество към момента на придобИ.ето му , като правилата за определяне на стойността, с която активът се включва в баланса, са уредени императивно в ЗСчет. и в приетите въз основа на него национални счетоводни стандарти (НСС). В настоящия случай по-голямата част от активите, вкл. дълготрайните материални активи – земя и сгради, са придобити по време на действието на ЗСчет. (отм.) и Национални счетоводни стандарти (НСС), приети с ПМС 46/21.03.2005 г. на основание чл. 22б, ал. 3 ЗСчет. (отм.), а друга част – по време на сега действащия ЗСчет., който в чл.

34, ал. 1 предвижда съставяне на отчетите отново съгласно запазилите своето действие и при новия закон Национални счетоводни стандарти.

Съгласно чл. 13 ЗСчет. (отм.) активите се оценяват и записват при тяхното придобИ.е по историческата им цена или друга цена в съответствие с приложимите счетоводни стандарти. От своя страна историческа цена може да е цената на придобИ.е, себестойността или справедливата цена (която пък съгласно § 1, т. 3, изр. 2 ДР ЗСчет е продажна, борсова или пазарна цена). Коя от формите на историческата цена следва да се използва при осчетоводяването, не е въпрос на избор на придобиващото дружество и то трябва да изходи от начина на придобИ.е съгласно чл. 4 от НСС № 16 „Дълготрайни материални активи“ „първоначално всеки дълготраен материален актив се оценява по цена на придобИ.е, която включва покупната цена и всички преки разходи“, а случаите, в които се използва друга стойност, са посочени в чл. 4.7: себестойност – когато активът е създаден в предприятието, справедлива цена – когато е получен в резултат от безвъзмездна сделка оценка на съда – когато се придобива в резултат от апортна вноска (в този случай се има предвид с оглед актуалната нормативна уредба оценката на вещи лица, която се прави в процедурата по апорт).

Общото за всеки от тези варианти на историческа цена е, че те се определят към датата на придобИ.е на актива.

След заприходяването активите се включват във всеки следващ баланс с вече определената по горепосочения начин балансова стойност, а ако подлежат на амортизации – и след тяхното приспадане (вж. чл. 7.1 от НСС № 16). Това важи и за включването им в междинен баланс - съгласно чл. 4.1 от НСС № 34 - „Междинно счетоводно отчитане“ „предприятията изготвят междинни финансови отчети, като прилагат същата счетоводна политика, която са приложили при съставянето на годишните финансови 3 отчети“. Съгласно чл. 5.1 от същия НСС „при съставяне на междинните финансови отчети се прилагат същите критерии за признаване и представяне на активи, пасиви, приходи и разходи, както при съставянето на годишните финансови отчети“.

Следователно и в междинния баланс ДМА трябва да се включат не с пазарната стойност към датата на изготвяне на баланса (определена в случая от втория вариант на ССчЕ), а със стойността, с която ДМА е следвало да бъдат счетоводно отразени съгласно правилата за съставяне на ГФО. Тази стойност е взета предвид при изготвяне на първия вариант на междинен баланс от вещото лице Д..

По идентичен начин би се процедирало, ако процените имоти се квалифицират като инвестиционни по смисъла на НСС № 40 – „Отчитане на инвестиционни имоти“, както твърдят ищците. Това е така, тъй като съгласно чл. 7 от стандарта предприятието е свободно да избере за своя счетоводна политика или модела на справедливата стойност, или модела на цената на придобИ.е. Законодателят не приоритизира никой от двата модела , а единствено изисква прилагане на еднакъв за всички имоти подход. Сочената от ищците разпоредба на чл. 8.8. от НСС № 40 не налага обратен извод – тя насочва към осчетоводяване по реда НСС № 16, когато е избран методът на справедливата стойност (вж. заглавието на разпоредбата) и е налице невъзможност за достоверно измерване на непрекъсната основа на справедливата стойност на инвестиционен имот по смисъла на чл. 8.7., а не като приоритетен начин на счетоводно отчитане.

Въз основа на всичко изложено съдът приема, че стойността на активите и пасивите следва да бъде определена съобразно междинния баланс, изготвен на база тяхната историческа цена, в който смисъл е и константната съдебна практика (вж. в този смисъл Решение № 64/09.06.2009 г. по т. д. № 504/2008 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 206/2018 г. по т.д. № 1108/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 82/13.02.2006 г. по т. д. № 316/2005 г. на ВКС, ТК, I т.о., Решение № 206/06.08.2018 г. по т. д. № 1108/2017 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., Решение № 73/17.10.2017 г. по т. д. № 1465/2015 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.).

Същата приема, че активите се определят по пазарната им цена към датата на уреждане на имуществените отношения само когато балансът се съставя за определяне на ликвидационен дял – тогава дружеството се прекратява и активите могат да бъдат осребрени, за да се постигне тяхната пазарна цена.

Тази цена обаче е неприложима, когато се определя дружествен дял , тъй като това би затруднило търговеца да продължи дейността си - достигането на актуална пазарна стойност предполага пазарна реализация на балансовото имущество, а към такова действие субектът не може да бъде задължен, щом той продължава да съществува.

Гарантирането на възможността субектът да продължи да осъществява своята търговска дейност е насочено към защита не на другите съдружници (както твърдят ищците), а на кредиторите на дружеството, и поради това има приоритет пред частния интерес на отделния съдружник. Именно техните интереси следва да бъдат приоритезирани пред интереса на съдружника с прекратено членство, който доброволно е участвал в търговското обединение, могъл е да въздейства върху неговото финансово състояние, съответно е длъжен да понесе финансовите ограничения, които това доброволно избрано членство му налага.

Подобно тълкуване на закона не противоречи на сочената от ищците 4 разпоредба на чл. 1, ал. 1, изр. 2 от Протокол 1 към ЕКЗПЧОС, забраняваща лишаване от собственост освен при предвидени в закона условия. За да бъде нарушено правото на притежание, е необходимо в полза на лицето да е възникнало определено притежание (или легитимно правно очакване за придобИ.ето му) и същото да бъде отнето или упражняването му да бъде ограничено без да са спазени изведените от съдебната практика принципи на законосъобразност, легитимност и пропорционалност. Настоящата хипотеза не е такава – съдружникът няма гарантирано притежание върху актуалната пазарна парична равностойност на съответната част от активите, нито легитимно може да очаква придобИ.ето на такова притежание, за да се твърди, че това негово притежание е ограничено или отнето от законодателя чрез разпоредбата на чл. 125, ал. 3 ТЗ. Напротив, съдружникът има право срещу направената от него дялова вноска да придобие членствено правоотношение, което от своя страна му дава право да участва в управлението и да получава дивидент, но не и право да изисква трансформиране на непаричните активи на дружеството в парични средства (каквато би била косвената последица от определяне на паричната равностойност на дружествения дял на база актуалната пазарна цена на активите). Нещо повече, възможно е съдружникът да е направил значителна по размер дялова вноска, а при прекратяване на членственото му правоотношение дружественият му дял да е с нулева или отрицателна парична равностойност (когато пасивите надхвърлят активите). Последното пък ясно сочи, че участието в търговското дружество има алеаторен характер и при прекратяването му съдружникът не може да изисква нито възстановяване на направената от него дялова вноска, нито получаване на част от актуалната стойност на активите. Както беше посочено по-горе, приемането на обратното би означавало дружеството, чиито активи служат за производство или за оказване на услуги (както е в настоящия случай), да бъде принудено да ги реализира чрез отчуждаване, за да получи за тях актуална пазарна цена, а оттук – да остане без активи за осъществяване на търговската си дейност и така да застраши кредиторите си.