Решение № 184 от 13.03.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 184 гр. Бургас, 13.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росен Д. Парашкевов

Членове:

Таня Т. Русева Маркова

Елеонора С. Кралева при участието на секретаря ПЕТЯ ХР. КОЛЕВА като разгледа докладваното от Таня Т. Русева Маркова Въззивно гражданско дело № 20252100500134 по описа за 2025 година

С Решение № 2157/22.10.2024г., постановено по гр. дело № 4360/2024г. по описа на Районен съд – Бургас е осъдено „Таг Сървисис“ ЕООД седалище гр. Бургас да заплати на С. Г. Д. сумата от 933 лева, представляваща трудово възнаграждение по сключен между страните Трудов договор от 10.11.2022г., дължимо за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно със законна лихва от подаване на исковата молба - 28.06.2024г., до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 500 лева – разноски по делото.

Против постановеното решение е депозирана въззивна жалба от „Таг Сървисис“ ЕООД седалище гр. Бургас, с която се претендира атакуваното решение да бъде отменено и предявените искове да бъдат отхвърлени. С жалбата се изразява недоволство от първоинстанционното решение на районния съд, като се излагат съображения за неговата незаконосъобразност и необоснованост. Сочи се, че е постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Във въззивната жалба се твърди, че са останали недоказани 1 твърденията на ищеца в първоинстанционното производство, че стриктно и отговорно е полагал труд през процесния период съобразно сключения с работодателя Трудов договор № 22/10.11.2022г. и длъжностната характеристика като ,,моряк- моторист“. Направен е подробен анализ на представените по делото писмени доказателства, оспорени като неавтентични от ответната страна в първоинстанционното производство.

Твърди се, че съдът оставил без уважение искането за откриване на производство по чл. 193 от ГПК, което се явявало съществено процесуално нарушение и в крайния си съдебен акт, съдът е достигнал до неправилни изводи. Изразява се несъгласие с изложеното в мотивите на решението, че между страните съществувал валиден трудов договор, както и че въззиваемият полагал труд през процесния период. Посочва се, че представената по делото справка от НАП свидетелствала единствено, че към датата на нейното генериране е имало подадено заявление за регистриран трудов договор, но не и относно реалното му сключване. Завява се, че видно от приложената справка от 08.10.2024г., въззиваемият работил и се осигурявал при друг работодател.

Във въззивната жалба се посочва, че трудово възнаграждение се дължи на работник при положен труд съгласно чл. 242 от КТ. Навеждат се доводи, че удръжките, които работодателят следва да направи по ДОД и осигурителни вноски, не се дължали като трудово възнаграждение на работника, по смисъла на чл.128 от КТ.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Отправя се искане да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание – въззивната страна чрез своя процесуален представител – адвокат Радост Сребрева депозира по делото писмено становище, в което посочва, че поддържа въззивната жалба и изразява становище по основателността на претенцията.

Ответната страна по въззивната жалба – С. Г. Д. чрез своя процесуален представител – адвокат Кирил Киров депозира писмен отговор, с който жалбата се оспорва изцяло. Посочва се, че постановеното решение на първоинстанционния съд не страда от сочените в жалбата пороци. Заявява се, 2 че по делото са събрани безспорни доказателства, сочещи, че между страните е възникнал валиден трудов договор и продължителен период преди възникване на настоящия спор, работодателят е внасял дължимите публични вземания за осигуровки и данъци. Подчертава се, че районният съд внимателно анализирал всички представени по делото доказателства, видно от които, между въззивното дружество и въззиваемия бил налице сключен трудов договор.

Посочва се, че работодателят не провел насрещно доказване на твърдението си, че заплатил трудово възнаграждение на работника. Излагат се аргументи, че съгласно чл. 270, ал. 3 от КТ, получаването на трудово възнаграждение се доказва с наличието на подпис на служителя във ведомостта, както и срещу разписка. Твърди се, че работодателят не е провел насрещно доказване на твърдението си, че е заплатил трудово възнаграждение на работника.

Отправя се искане за отхвърляне на въззивната жалба като неоснователна и потвърждаване постановеното от районния съд решение.

Не се отправят искания за събиране на нови доказателства пред настоящата инстанция.

Претендира се присъждане на сторените по делото разноски пред въззивната инстанция.

В съдебно заседание ответната страна по въззивната жалба – С. Г. Д. чрез своя процесуален представител – адвокат Киров оспорва жалбата и счита, че първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.

Окръжен съд – Бургас като взе предвид разпоредбите на закона, исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявен е иск от С. Г. Д. от гр. ****, ул. „****“ № **, вх. **, ет. **, ап. **, със съдебен адрес – гр. Бургас, ул. „Трайко Китанчев“ № 24, ет. 1, офис 3 – адвокат Кирил Киров против „Таг Сървисис“ ЕООД със седалище гр.

Бургас, ЕИК 202483222 и адрес на управление гр. Бургас, ж.к. Северна промишлена зона, ул. „Крайезерна“ № 121, представлявано от Управителя В.

К., с който се претендира да бъде осъдено ответното дружество да заплати на ищеца С. Д. сума в размер от 933 лева, представляваща неплатено трудово 3 възнаграждение за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г., ведно с обезщетение за забавено плащане в размер на законната лихва върху дължимата сума, считано от предявяване на исковата молба – 28.06.2024г.

В исковата молба се посочва, че ищецът е служител на ответното дружество, като трудовите отношения между страните са възникнали въз основа на сключен Трудов договор № 22 от 10.11.2022г., по силата на който ищецът е изпълнявал длъжността „Моряк - моторист“, като страните са се договорили ищецът да получава трудово възнаграждение в размер на 933 лева, платимо на 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труд.

В исковата молба се посочва, че за периода от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. ищецът е полагал труд, но въпреки това не е получил дължимото му се трудово възнаграждение.

Предявеният иск е с правно основание чл. 128, т. 2 от ГПК.

Ответната страна по предявения иск – „Таг Сървисис“ ЕООД със седалище гр. Бургас депозира пред първоинстанционния съд писмен отговор на предявения иск, в който посочва, че оспорва предявения иск. Посочва, че дейностите по оформянето на трудовите договори, изготвянето на ведомостите за работните заплати и всички други счетоводни функции са възложени на счетоводна кантора, за която през процесния период от време е имало Договор за счетоводно обслужване. В исковата молба се посочва, че през месец май – 2024г. са били проведени процесуално-следствени действия по досъдебно производство, при което от офисите на дружеството са иззети счетоводни документи и компютърни системи, с които се обработват счетоводните документи на дружеството и по тази причина ответното дружество не разполага с трудовите досиета на работниците.

В писмения отговор се посочва, че се оспорват представените писмени доказателства от страна на ищеца, а от друга страна се посочва, че процесната сума не е дължима поради извършено плащане.

За да уважи ищцовата претенция и да осъди ответното дружество да заплати трудовото възнаграждение, първоинстанционният съд е приел, че за процесния период от време – от 01.05.2024г. до 31.05.2024г. по силата на трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор и допълнителни споразумения към него ищецът е заемал в ответното дружество 4 длъжността „Моряк - моторист“ с основно месечно възнаграждение в размер на 933 лева, платимо до 25-то число на следващия месец. Въз основа на събраните по делото гласни доказателства съдът е приел, че за процесния период от време ищецът е престирал работна сила в полза на ответника, а по делото са останали недоказани твърденията на ответното дружество, че дължимото трудово възнаграждение за месец май – 2024г. е било заплатено в брой.

На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по допустимостта му – в обжалваната част, а по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата, т.е. правилността на първоинстанционното решение се проверява само в рамките на наведените оплаквания. При тази служебна проверка, Окръжен съд - Бургас намира обжалваното решение за валиден и допустим съдебен акт и счита, че липсват нарушения на императивни материалноправни норми.

Следва да се отбележи, че Районен съд – Бургас е съобразил и анализирал всички относими и допустими доказателства, въз основа на които е достигнал до правилни изводи относно това какви релевантни за спора факти и обстоятелства се установяват с тях. Във въззивното производство не са ангажирани доказателства, които да променят приетата и изяснена от първата инстанция фактическа обстановка, поради което, настоящият съд я възприема изцяло и препраща към нея на основание чл. 272 ГПК, като не е необходимо същата да се преповтаря и в настоящото решение.

По отношение на въведените във въззивната жалба съображения, съдът намира следното:

На основание чл. 128, т. 2 от КТ работодателят е длъжен в установените срокове да плаща уговореното трудово възнаграждение за извършената работа.

По делото е представен писмен Трудов договор № 22/10.11.2022г., сключен между страните, с положени от тях подписи, по силата на който ищецът – С. Г. Д. е встъпил в трудово правоотношение с ответното дружество и е приел да изпълнява длъжността „Моряк - моторист“, при пълно работно време, срещу основно месечно възнаграждение в размер от 710 лева, платимо до 25-то число на месеца, следващ месеца на полагане на труда, с допълнително възнаграждение за прослужено време в размер на 0, 6% за всяка 5 прослужена година.

От представения по делото договор се установява, че страните са договорили трудовият договор да бъде сключен за неопределен период от време, с шестмесечен срок за изпитване, уговорен изцяло в полза на работодателя. По делото няма данни трудовото правоотношение да е прекратено в рамките на срока за изпитване, поради което и на основание чл.

71, ал. 2 от КТ следва да се приеме, че трудовият договор е продължил своето действие – като такъв за неопределено време (както е и уговорено между страните).

По делото са представени и две допълнителни споразумения – съответно – от 30.12.2022г. и от 29.12.2023г., от които е видно, че трудовият договор е изменян два пъти, като са променяни работното време и размера на основното месечно трудово възнаграждение на ищеца, което към края на 2023г. е уговорено на 933 лева.

Обстоятелствата относно сключването на договора се потвърждават и от приложената Справка по чл. 62, ал. 5 от КТ за прието уведомление от ответния работодател до НАП относно сключения с ищеца трудов договор, като видно от извършената от първоинстанционния съд служебна справка в регистрите на НАП фигурира вписване на процесното трудово правоотношение с начална дата - 11.11.2022г. и с дата на прекратяване 31.05.2024г.

По делото в първоинстанционното производство в качеството му на свидетел е разпитан И. С. С., от показанията на когото се установява, че работи като служител на ответното дружество и пояснява, че познава ищеца С. Д., тъй като работят на един кораб, длъжността на ищеца е моторист и отговаря за агрегатите и главната машина. Свидетелят посочва, че през месец май на 2024г. е ходил на работа всеки ден, ищецът също е ходил на работа всеки ден, не е ползвал отпуск или болничен.

За да бъде уважена претенцията с правно основание чл. 128, т. 2 от КТ следва по делото да бъде установено възникването на трудово правоотношение с ответното дружество, съществуването на това правоотношение и към периода, за който ищецът претендира да му бъде изплатено трудово възнаграждение, както и обстоятелството, че това възнаграждение не е заплатено и остава дължимо от работодателя.