Протокол № 198 от 20.10.2026, Апелативен съд - Бургас

ПРОТОКОЛ

№ 198 гр. Бургас, 20.10.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Яни Г. Гайдурлиев

Светлин Ив. Иванов при участието на секретаря Станка Ст. А. и прокурора И. Анг. К.

Сложи за разглеждане докладваното от Яни Г. Гайдурлиев Въззивно частно наказателно дело № 20262000600219 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 11:00 часа се явиха:

За Апелативна прокуратура – Бургас, редовно призована, се явява заместник-апелативният прокурор И. К..

Осъденият Е. Н. Д., редовно призован, се явява лично, конвоиран от органите на РД „Охрана – Бургас“, и с адв. Х. К. от Адвокатска колегия – Ямбол, назначена за служебен защитник от първата инстанция.

По даване ход на делото:

ПРОКУРОРЪТ: Не са налице процесуални пречки. Да се даде ход на делото.

АДВ. К.: Моля да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ Е. Д.: Да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма законови пречки за даване ход на делото в днешното съдебно заседание, поради което

1

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдията докладчик докладва делото.

Производството пред тази инстанция е образувано по въззивна жалба от служебния защитник на осъдения Е. Д. срещу определението на Ямболския окръжен съд, в частта, с която на основание чл. 24 НК е определено на осъдения общо най-тежко наказание от пет години „лишаване от свобода“ и е увеличено на шест години „лишаване от свобода“. В определението за насрочване съдът се е произнесъл и по направените в жалбата доказателствени искания, като е постановил да се изиска от Медицинския център при Затвора – Бургас актуална медицинска справка за здравословното състояние на осъденото лице, съдържаща данни за установените към момента диагнози и копия от документите в медицинското досие. Съдът е оставил без уважение доказателственото искане в останалата му част за изискване и приобщаване на пълното здравно досие на осъденото лице.

В изпълнение на определението на съда, по делото е постъпила медицинска справка от Затвора – Бургас, копие от епикриза от УМБАЛ-Бургас и копие от два амбулаторни листа, единият от 27.11.2025 г., другият от 18.03.2026 г.

Съдът, освен това, докладва, че по делото е постъпило допълнение към въззивната жалба, в което се навеждат допълнителни и конкретни подробни съображения по отношение на оплакванията в първоначалната жалба, като се поддържа искането за изменение на атакуваното определение, като същото бъде отменено единствено в частта относно приложението на чл. 24 НК.

На основание чл. 274, ал. 1 НПК съдът разясни на страните правото им да направят отвод на членовете на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.

Страните поотделно заявиха, че нямат искания за отвод на 2 членовете на съдебния състав, прокурора и съдебния секретар.

ДАВА ХОД на съдебното следствие.

ПРОКУРОРЪТ: Няма да сочим нови доказателства.

АДВ. К.: Няма да сочим нови доказателства. Да се приобщят постъпилите доказателства.

Съдът намира, че следва да приобщи към доказателствения материал по делото изисканите от съда и докладвани по-горе писмени доказателства досежно здравословното състояние на осъденото лице, затова и по доказателствата

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИОБЩАВА към доказателствения материал по делото медицинска справка от Затвора – Бургас, копие от епикриза от УМБАЛ-Бургас и копие от два амбулаторни листа: от 27.11.2025 г. и от 18.03.2026 г., както и материалите, съдържащи се в приложеното по делото първоинстанционно производство.

С оглед становището на страните и по преценка на съда, че делото е изяснено от фактическа страна, следва да бъде приключено съдебното следствие, поради което съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ПРИКЛЮЧВА съдебното следствие.

ДАВА ХОД на съдебните прения:

ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми господа съдии, с жалбата пред настоящата 3 инстанция се оспорва Определение № 253 по ЧНД № 277/2026 г. на Окръжен съд – Ямбол, в частта, в която на основание чл. 24 НК е увеличено определеното по реда на чл. 306, ал. 1, т. 1 от НПК вр. чл. 25 НК общо наказание „лишаване от свобода“ от пет години, като за изтърпяване е определено наказание в размер на шест години „лишаване от свобода“. В останалата си част съдебният акт не се оспорва.

Считам жалбата за неоснователна и моля да я оставите без уважение.

Възраженията, че необосновано и незаконосъобразно първоинстанционният съд е увеличил размера на определеното общо наказание, считам за неоснователни. За прилагането на разпоредбата на чл. 24 от НК и увеличаване размера на определеното по реда на чл. 25 НК общо наказание, законът поставя няколко кумулативни изисквания, които в случая безспорно са налице. Определено е общо наказание „лишаване от свобода“ по няколко осъждания, по отношение на които са наложени еднотипни наказания.

Спорният въпрос по делото е налице ли са основания да бъде направен доказателствено обоснован извод, че определеното в конкретния случай общо наказание „лишаване от свобода“ може да постигне целите на чл. 36 НК, т.е. достатъчно ли е това наказание, за да бъде поправен и превъзпитан деецът.

Преценката за приложимост на правната норма на чл. 24 от НК в контекста на установените по делото факти е задължителна за съда, без значение дали има искане на прокурора в тази насока.

Критериите, които са установени в съдебната практика, изискват да се прецени цялостната престъпна дейност на дееца и спецификата на осъденото лице, т.е. обстоятелствата, свързани с броя, вида и обществената опасност на извършените престъпления и тяхната специфика, продължителността на периода, през който са осъществени, умисълът, с който са извършени, подбудите и мотивите за извършването им, както и да бъде преценена личната обществена опасност на дееца, съобразена и с неговите предходни осъждания, които в това производство не следва да бъдат игнорирани.

Изводите на съда в тази насока, че наложеното най-тежко общо наказание не е достатъчно, за да бъдат постигнати целите на чл. 36 от НК, както и за липсата на какъвто и да е превъзпитателен или поправителен ефект в резултат на приложената към него до този момент наказателна репресия, 4 считам за напълно обосновани. Възраженията, че в съдебния акт липсват достатъчно аргументи за това, са неоснователни.

Доказателствата по делото установяват, че се касае за една престъпна дейност със съществен интензитет, извършвана през продължителен период от време, която, забележете, е преустановявана единствено само през периодите, през които той е изтърпявал наказания „лишаване от свобода“ или спрямо него е била взета мярка за процесуална принуда. Видно от приложената справка за съдимост, понастоящем Д. е осъждан досега 14 пъти, като предходните наказания са били групирани в различни съвкупности, като определеното по предходните пет броя наказателни производства общо наказание „лишаване от свобода“ е изтърпяно на 11.07.2021 г.

Хронологията на последвалите кумулации, защото след всяко постановено ново осъждане съдът е преразглеждал определянето на общо наказание, като с последното определение по ЧНД № 440/2026 г. по описа на Районен съд – Ямбол е групирал наказанията по три броя съдебни актове, и наложил общо наказание, което увеличил до размер на 3 години и 8 месеца „лишаване от свобода“.

Предмет на определеното общо наказание по настоящото дело са четири броя наказания „лишаване от свобода“, наложени с влезли в сила съдебни актове за деяния, извършени през периода от м. септември 2022 г. до м. юли 2023 г., т.е. деяния, извършени след изтърпяване на предходното наказание „лишаване от свобода“, след което, както посочих, престъпната му дейност е преустановена, поради изтърпяване на други наказания „лишаване от свобода“ и взети мерки за процесуална принуда. Съдът е анализирал и е преценил броя, вида, характера и обществената опасност на извършените престъпления, въз основа на което е направил обоснован извод за наличие на трайност на умисъла за осъществяване на престъпна дейност и, което в случая е по-важно, за липса на каквито и да е данни за поправяне и превъзпитаване на дееца, след като спрямо него са предприети тези мерки за наказателно преследване. Факт е, че след всяко осъждане той е продължавал престъпната си дейност. На следващо място, съдът е анализирал и спецификата на извършените престъпления, като е установил, че престъпното му поведение ескалира, като вече престъпните деяния са извършени при условията на опасен рецидив и са насочени срещу живота и здравето на хората.

5

Няма абсолютно никакви доказателства за настъпил поправителен и превъзпитателен процес в резултат на тази наказателна репресия, както и че са постигнати целите на наказанието, поради което определеното общо наказание, което поглъща по-леките такива, се явява несправедливо за него и би довело до едно чувство за безнаказаност.

Здравословното състояние на осъденото лице, което не се оспорва по делото, за което са приложени съответните медицински документи, не е свързано с горепосочените обстоятелства, поради което не е критерий за приложимост на тази правна норма, доколкото то не е резултат от приложена наказателна репресия, а касае хроничен болестен процес. Разпоредбите на ЗИНЗС, относими към условията, при които се изпълнява наказанието, и дължимите медицински грижи спрямо него през този период, са реализирани в тяхната цялост и именно поради тези дължими грижи той в момента се намира в едно добро здравословно състояние, но това състояние няма отношение към определяне на размера на изтърпяване на наказанието.

Считам, че е допуснато увеличение на наказанието в един размер, съобразен реално с неговото здравословно състояние, поради което моля да потвърдите определението на Окръжен съд – Ямбол.

АДВ. К.: Уважаеми апелативни съдии, моля да измените Определение № 253/27.08.2026 г., постановено по ЧНД № 277/2026 г. по описа на Окръжен съд – Ямбол, като отмените единствено увеличение с една година по чл. 24 НК и оставите общото наказание в размер на пет години „лишаване от свобода“, без промяна в останалите разпореждания.

Считам, че увеличението на наказанието, определено от Окръжен съд – Ямбол по чл. 24 НК по никакъв начин не е съобразено, както твърди прокуратурата на РБ, със здравословното състояние на Д., тъй като по делото липсваха доказателства в тази насока, а именно в кориците на настоящото дело за първи път са ангажирани такива доказателства, от които е видно, че представената медицинска документация потвърждава, че на 19.09.2025 г. Д. е постъпил по спешност в УМБАЛ-Бургас с остър миокарден инфаркт на лявата камера, проведена е интервенция поставяне на стент. В периода на лечението се установява тежка дисфункция, функция на изтласкване 20%, впоследствие 30% и хронична сърдечна недостатъчност трета степен, като това 6 здравословно състояние не е субективно оплакване, а документално удостоверено тежко сърдечно събитие. В действителност от медицинската документация се установява подобрение, но това подобрение не заличава прекарания инфаркт и поставения стент, както и продължаващата диагноза на сърдечна недостатъчност. Така Д. остава и към датата на днешното съдебно заседание с дихателно сърдечно заболяване. Медицинските документи придават и допълнително значение на приложението на чл. 24 НК, тъй като заболяването е настъпило след деянията и естеството на заболяването и усложненията изключват приложението на чл. 24 НК.

Моля, уважаемият съд да постанови справедливо определение, което да отчете едновременно извършеното, тежестта на петгодишното наказание и доказаното лично здравословно състояние на Д..

Уважаеми апелативни съдии, подробно сме изложили както във въззивната жалба, така и в допълнителната такава съображения за медицинските документи, приложени по делото, пълен анализ, както и за неправилността на приложението на чл. 24 НК, които към настоящия момент изцяло поддържаме.

ПРОКУРОРЪТ: Очевидно не съм разбрана. Прокуратурата не оспорва нито здравословното състояние на дееца, нито медицинските документи и поставените диагнози. Това, което ние твърдим е, че това здравословно състояние не е в резултат от поправяне и превъзпитаване на дееца, поради което не е част от критериите за приложението на чл. 24 от НК.