Определение № 530 от 17.09.2024, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Пазарджик, 17.09.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Д. П. Бозаджиев като разгледа докладваното от Д. П. Бозаджиев Въззивно частно гражданско дело № 20245200500548 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК.

Първоначално същото е образувано е по повод частни жалби от М. Й.

Х., действащ чрез пълномощници адв.Й. и адв.М. против Определение №190/24.01.2024 г. по гр.д.№333/2023 г. по описа на РС- Пазарджик, постановено в производство по чл.248 ГПК.

В първата жалба вх.№2252/26.01.2024г., депозирана чрез адв.Й. са изложени оплаквания за незаконосъобразност, като се твърди, че съдът неправилно е отказал да присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС за уважения неоценяем иск по реда на чл.38 от Закон за адвокатурата /ЗА/, както и да присъди държавна такса по чл.3 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.

Искането в тази жалба е отмяна на обжалваното определение, като се осъди ответника да заплати сумата в размер на 1200лв. с ДДС, адвокатско възнаграждение за уважения неоценяем иск по реда на чл.38 от ЗА за Еднолично търговско дружество „Д. М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004, като се присъди държавна такса, съгласно чл.3 от Тарифата за държавни такси.

Във втората жалба с вх.№2262/29.01.2024 г., депозирана чрез адв.М. са изложени оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното определение в частта, с която е оставена без уважение молбата по чл.248 ГПК към 1 присъдения с решението адвокатски хонорар в размер на 615,67лв. да се присъди ДДС в размер на 123,15 лв.

В указания срок е постъпил писмен отговор от ответната страна „Ай Ти Еф Груп“ АД, представлявано от изпълнителния директор С.А., чрез упълномощения адвокат В. Б.- К.. В него се изразява становище в насока, че подадената частна жалба е неоснователна и необоснована. В този смисъл се излагат доводи.

Искането е за оставяне без уважение на същата.

Във връзка констатирани нередовности в подадените две частни жалби с Определение №168/28.03.2024г., постановено по първоначално образуваното в.ч.гр.д.№161/2024г. е прекратено производството по в.ч.гр.д.№161/2024г. по описа на ОС- Пазарджик, като е върнато делото на РС- Пазарджик за изпълнение на указанията, съобразно изложените в мотивите на това определение, след което делото да бъде върнато на ОС- Пазарджик за разглеждане на частните жалби по същество.

След постановяване на Разпореждане №2953/08.04.2024г., постановено по гр.д.№333/2023г. по описа на РС- Пазарджик, с което е оставена без движение частна жалба с вх.№2262/29.01.024г. срещу Определение №190/24.01.2024г., постановено в производството по делото е даден на частния жалбоподател едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който да уточни: с частна жалба вх.№2262/29.01.2024г., коя точно част обжалва от Определение №190/24.01.2024г. и в какво се състои искането му?

С подадена Молба с вх.№9056/09.04.2024г. от Еднолично търговско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М.- управител е уточнено, че с депозираната частна жалба с вх.№2262 от 29.01.2024г. се обжалва Определение №190 от 24.01.2024г., в частта в която искането за начисляване на ДДС върху присъденото адвокатско възнаграждение в размер на 615,67лв. е оставено без уважение.

Уточнено е, че оплакването се състои в това, че поради регистрацията по ДДС на адвокатското дружество, съдът присъждайки адвокатско възнаграждение в размер н а615,67лв. е следвало върху него да начисли и присъди и ДДС в размер на 123,14лв., което не е присъдено, а с атакуваното определение, искането в тази част е оставено без уважение.

С Разпореждане №3275/18.04.2024г., постановено по гр.д.№333/2023г.

2 по описа на РС- Пазарджик повторно е оставена без движение частна жалба с вх.№2262/29.01.2024г. срещу Определение №190/24.01.2024г., постановено в производство по делото, като е даден на частния жалбоподател нов едноседмичен срок от получаване на съобщението, в който да изпълни точно указанията, дадени с Определение №168/28.03.2024г., постановено по в.ч.гр.д.

№161/2024г. по описа на ОС- Пазарджик и да уточни: с частна жалба с вх.

№2262/29.01.2024г., коя точно част обжалва от

Определение

№190/24.01.2024г. и в какво се състои искането му.

С Молба с вх.№10312/22.04.2024г. подадена от Еднолично търговско дружество „Д. М.“ в изпълнение на дадените указания се уточнява, че с депозираната частна жалба вх.№2262 от 29.01.2024г. се обжалва Определение №190 от 24.01.2024г., в частта в която се оставя без уважение искането за присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС.

Визирано е, че оплакването се състои в това, че не е определен правилно адвокатския хонорар, като се счита, че в случая трябва да е в размер на 1000лв., а поради регистрацията по ДДС на адвокатското дружество, съдът присъждайки адвокатско възнаграждение е следвало върху него да начисли и присъди и ДДС в размер на 200лв. и като цяло искането е да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 1200лв. с ДДС.

В срок на уточняващите частна жалба с вх.№2262/2024г. молби с вх.

№9056/24г. и вх.№10312/2024г. е постъпил писмен отговор от „Ай Ти Еф Груп“ АД, представлявано от изпълнителния директор С.А., чрез пълномощника му адв.В. Б.- К..

В него е изразено становище, че уточняващата частна жалба, подадена от процесуалния представител на М. Й. Х. е неоснователна и необоснована. В този аспект се излагат съображения.

Искането е да се остави без уважение същата.

Направено е искане, на основание чл.633, във вр. с чл.631, ал.1, изр.1 от ГПК е поискано спиране на производството пред окръжния съд до произнасяне на СЕС с окончателен съдебен акт по дело № С-744/23, образувано въз основан на Определение №42767/29.11.2023г. на СРК по гр.д.

№20221110142769/2022г. на 26-ти състав. Визирани са доводи в тази насока.

Пазарджишки окръжен съд, като се запозна с данните по делото установи следното:

3

Производството по гр.д.№333/2023 г. по описа на РС- Пазарджик е образувано по предявен иск от М. Й. Х. против „АЙ ТИ ЕФ ГРУП“ АД, ЕИК 202255877, с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, във вр. чл.26, ал.1 ЗЗД за обявяване нищожността на неустоечната клауза, предвидена в чл.5.6 от Договор за потребителски кредит №480671 от 29.05.2022г.

С Решение №1296/30.11.2023г. постановено по гр.д.№333/2024г. по описа на РС- Пазарджик, съдът е уважил предявения иск. Осъден е ответника да внесе държавна такса в полза на бюджета на съдебната власт в размер на 126,27лв. Осъден е ответника да заплати на пълномощника на ищецаЕднолично адвокатско дружество „Д. М.“ възнаграждение за процесуално представителство и защита за първата инстанция в размер на 615,67лв.

В срока по чл.248 ГПК е депозирана молба от адв.Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с която прави искане да се измени решение №1296/30.11.2023г., в частта за разноските, като бъде осъден ответника да заплати сумата в размер на 1200лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за уважения неоценяем иск по реда на чл.38 от ЗА за Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“ и да се присъди държавна такса, съгласно чл.3 от Тарифата по ГПК.

С Молба с вх.№28569/04.12.2024г. подадена от адв.Х. П. Й., преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, с правно основание чл.248 от ГПК е поискано да бъде изменено постановеното по делото решение в частта за разноските, като се осъди ответника да заплати сумата в размер на 1200лв. с ДДС адвокатско възнаграждение за уважения неоценяем иск по реда на чл.38 от ЗА за Еднолично търговско дружество „Д.

М.“, вписано в регистър БУЛСТАТ под №177492004 и се присъди държавна такса, съгласно чл.3 от Тарифата за държавни такси.

В постъпил писмен отговор от „Ай Ти Еф Груп“ АД е застъпено становище в насока неоснователно и необоснованост на подадената молба по чл.248 от ГПК. Искането е да се остави без уважение същата.

С Определение №190/24.01.2024г., молбата по чл.248 ГПК е оставено без уважение, като неоснователно искането на пълномощника на ищеца, с правно основание чл.248 от ГПК- за изменение на Решение №1296 от 30.11.2023г., постановено по гр.д.№333/2023г. по описа на РС- Пазарджик, като бъде осъден ответникът да заплати сумата в размер на 1200лв. с ДДС 4 адвокатско възнаграждение за уважения иск по реда на чл.38 от ЗА за Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, вписано в Регистър БУЛСТАТ под №177492004 и да бъде присъдена държавна такса, съгласно чл.3 от Тарифата за държавните такси.

При тези данни въззивният съд прави следните изводи:

Съгласно разпоредбата на чл.229, ал.1, т.4 ГПК съдът спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора.

Служебно е известно на настоящия съдебен състав, че по преюдициално запитване от Софийски районен съд по гр.д.№20221110142769 пред Съд на Европейския съюз /СЕС/ е образувано дело №С-744/23 по въпроси, пряко свързани с правилното разрешаване на настоящия спор, а именно:

Оказаната безплатна правна помощ от адвокат представлява ли облагаема услуга по смисъла на Директива №2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006г. относно общата система на ДДС, когато съдът присъжда в тежест на загубилата страна да заплати директно на адвоката, равностойността на услугата, която адвокатът щеше да получи, ако услугата не е предоставяна безплатно?

Това се налага, тъй като е налице противоречива практика на ВКС относно това дали предоставянето на безплатна правна помощ е дейност по предоставяне на услуги, която се облага с ДДС, респ. относно дължимостта на ДДС върху определения от съда размер на адвокатско възнаграждение по реда на чл.38 от Закон за адвокатурата.

В случая, разпоредбата на чл.628 ГПК задължава всеки български съд да отправи запитване до СЕС в случаите, когато тълкуването на разпоредба от правото на ЕС е от значение за правилното решаване на делото. С отправяне на запитването съдът спира производството по делото- чл.631, ал.1 изр.1 ГПК, а след произнасянето на СЕС, то се възобновява- чл.631, ал.2 ГПК. Решението на СЕС по запитването е задължително не само за съда, който го е отправил, но и за всички съдилища и учреждения в Република България- чл.633 ГПК.

Това означава, че когато е отправено преюдициално запитване от национален съд на държава-членка и пред друг съд на държава- членка се поставят за разрешаване същите въпроси, за правилното разрешаване на които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС, вторият съд трябва 5 да спре производството по делото пред себе си, на основание чл.633, във вр. чл.631, ал.1, изр.1 ГПК. В този смисъл е Определение №138/21.03.2019г. постановено по ч.гр.д. №631/2019г. по описа на ВКС на РБългария ІV г.о. и Определение №262/11.08.2020г., постановено по ч.т.д.№ 844/2020г., по описа на ВКС, І т.о.

По изложените съображения, въпросите от преюдициалното запитване са от значение за решаването на настоящото дело, поради което настоящата инстанция приема, че последното следва да бъде спряно, на основание чл.229, ал.1, т.4 ГПК, във вр. с чл.631, ал.1, изр.1 вр. с чл.633 ГПК до произнасянето на СЕС по запитването, отправено от друг национален съд.

Така мотивиран, Пазарджишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по в.ч.гр.д.№548/2024г. по описа на ОСПазарджик до произнасяне от СЕС по преюдициално запитване, отправено с Определение №42767/29.11.2023 г. по гр.д.№20221110142769, по което е образувано дело №С-744/23 по описа на СЕС.

ДЕЛОТО да се докладва на съдия- докладчик при постъпване на книжа и всеки месец, след справка в e-Curia и публичната част на сайта СЕС.

Определението подлежи на обжалване с частна жалба в едноседмичен срок от съобщението до страните пред Апелативен съд- Пловдив.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6