Решение № 77 от 28.06.2024, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 77 гр. Варна, 27.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Румяна Панталеева

Членове:

Росица Ант. Тончева

Десислава Ст. Сапунджиева при участието на секретаря Петранка Ал. Паскалева в присъствието на прокурора С. Г. Я. като разгледа докладваното от Румяна Панталеева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20243000600116 по описа за 2024 година за да се произнесе взе предвид:

Предмет на въззивното производство е присъда № 1/12.02.2024 г. по НОХД № 333/23 г. на окръжния съд в град Търговище, с която подсъдимият С.

И. Ю. е бил признат за виновен и осъден по чл.149, ал.5, т.3, вр.ал.1, вр.чл.26, ал.1, вр.чл.58а, ал.1 от НК на лишаване от свобода за три години и четири месеца при първоначален строг режим. За да вземе това решение, първоинстанционният съд е приел в съответствие с повдигнатото му обвинение, че от 26.12.2022 г. до 25.02.2023 г. в с.Руец, област Търговище, в условията на продължавано престъпление при опасен рецидив, подсъдимият е извършил действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по отношение на ненавършилия 14-годишна възраст С. И..

Въззивната проверка се инициира с жалба лично от подсъдимия, в която твърди, че не заслужава такава голяма присъда. Искането за намаляване на наказанието се поддържа в съдебно заседание и от служебния му защитник, а представителите на държавното и частно обвинение считат, че присъдата следва да се потвърди. В последната си дума подсъдимият иска от съда да се намали присъдата му.

1

Относимите към предмета на обвинението, респективно отговорността на подсъдимия, факти, отразени в обвинителния акт и признати от него в съответствие с чл.371, т.2 от НПК, накратко са следните:

Детето С. И., родено 2010 г., се отглеждало от баба си и дядо си в къщата им в с.Руец, община Търговище. Момчето спяло в стая заедно с бабата и помалката си сестра. Около 20.12.2022 г. при тях пристигнал подсъдимият Ю., братовчед на дядото, който останал да гостува за празниците, а и след това - за да помага в дейности по къщата. Подсъдимият бил настанен в стаята на бабата и децата, в която имало две легла и диван. Малолетният С. спял сам на едното легло, а подсъдимият – на дивана.

На 26.12.2022 г. в къщи празнували рождения ден на С.. Тържеството приключило, и всички си легнали, но подсъдимият, който употребил значително количество алкохол, продължил да пие на дивана. Докато всички останали в стаята спели, той се преместил на леглото при момчето, смъкнал панталона си, и започнал да търка половия си член в крака му. От тези действия свидетелят С. И. се събудил и го попитал какво прави, на което подсъдимият отговорил, че си търси телефона, след което станал, вдигнал панталона си, и легнал на дивана. Тъй като се срамувал, пострадалият не споделил с близките си за случилото се.

През нощта на 23/24.02.2023 г. подсъдимият, който отново пил много, като изчакал всички в къщата да заспят, пак легнал при детето, и със свален панталон започнал да търка еректиралия си член в крака му. Момчето било будно, то надигнало завивката, и като възприело ставащото, запитало обвиняемия какво прави, на което получило същия отговор. И отново като предния път, подсъдимият се обул и се върнал на дивана.

На сутринта свидетелят С. И. решил да сподели с баба си – свидетелката Г.М., за случилото се, но тъй като се срамувал, написал на телефона й: „С. ми прави на крака ми мръсно с пишката си“. Бабата обещала на детето, че ще направи нужното, и на следващата вечер, когато си легнали, само се престорила на заспала. След полунощ на 25.02.2023 г., като мислел, че всички спят, подсъдимия отишъл до леглото на свидетеля С. И., седнал със смъкнат панталон, и започнал да мастурбира, като с другата си ръка докосвал детето под завивката. Когато се опитал да легне до момчето, свидетелката М., която го наблюдавала, скочила от леглото. Подсъдимият бързо отишъл на дивана, 2 като се оправдал, че искал да вземе зарядното устройство за телефона си.

Бабата го изгонила и той напуснал къщата и селото.

Установено по експертен път, подсъдимият С. Ю. страда от лека степен умствена изостаналост, шизоафективно разстройство, в ремисия. Той е с примитивен тип личностова структура, ориентиран към задоволяване на непосредствените си, базисни по своята същност потребности и влечения, като не се установява тежък интелектуален дефицит или заболяване, което да представлява разстройство на съзнанието по смисъла на чл.33 от НК. Към момента на извършване на престъпните деяния той е можел да възприема и запаметява факти и обстоятелства, както и да дава достоверни обяснения за тях, разбирал е свойството и значението на извършеното, и е можел да ръководи постъпките си.

Пострадалият С. И. е с нормално интелектуално, психично и психосексуално развитие. На 6-7 годишна възраст той също е бил диагностициран с лека умствена изостаналост, но в годините е компенсирал този дефицит, и към момента на изследването е бил с гранично ниво на интелектуално развитие, психично здрав, с интелектуално - паметов капацитет в рамките на ниска норма, възприема правилно фактите от заобикалящата го действителност и може да дава достоверни показания.

Осъществените от подсъдимия блудствени действия не са се отразили нито на емоционалното, нито на поведенческото ниво на пострадалия в краткосрочен план и не биха му се отразили в дългосрочен.

Така изложените факти се установяват без никакво противоречие от събрания на досъдебното производство достатъчен по обем и убедителност доказателствен материал – гласни доказателства в показанията на свидетелите И. /разпитан пред съдия, и в съответствие с изискванията на НПК като малолетен/, М. и Х., заключения от съдебно-психиатрични и психологични експертизи, акт за раждане, което е било и основанието за първоинстанционния съд да постанови присъдата си въз основа само на самопризнанието на подсъдимия по смисъла на чл.371, т.2 от НПК, без да събира доказателства за обстоятелствата по фактическото обвинение.

Правният анализ на всички факти без съмнение позволява законосъобразното извличане на признаците на престъпния състав блудство с малолетно лице, а предходната съдимост, установима от приложеното свидетелство и бюлетини, 3 обуславя приложението на материалния закон при утежняващата квалификация по чл.149, ал.5, т.3, вр.ал.1 от НК в хипотезата на чл.29, ал.1, б.“а“ от НК. Престъплението е продължавано, като включва три отделни деяния по отношение на един пострадал. Фактическите и правни изводи са изложени ясно и убедително в проверявания съдебен акт.

Основание на жалбата е твърдение за прекомерност на наказанието, което не е подкрепено с конкретни обстоятелства.

За извършеното престъпление, в специалната норма се предвижда наказание лишаване от свобода от пет до двадесет години, в които рамки, преди приложението на правилата в чл.58а от НК, наказанието на подсъдимия е било индивидуализирано в самия законов минимум - пет години.

В мотивите на окръжния съд по чл.301, ал.1, т.3, пр.2 от НПК правилно е взето предвид като отегчаващо отговорността обстоятелство, че подсъдимият е осъждан, като тук имат значение две предходни присъди, които не се обхващат от квалификацията опасен рецидив, тъй като наложените наказания са изтърпени извън срока по чл.30 от НК. Също правилно са добавени лошите характеристични данни и проявената престъпна упоритост. Неправилно като смекчаващо отговорността обстоятелство е отчетено доброто процесуално поведение на подсъдимия, тъй като той с нищо не е сътрудничил при разследването, а признанието му в рамките на диференцираната процедура, по която е проведено съдебното производство, е премирано с приложението на чл.58а, ал.1 от НК. Съобразеното в процеса на индивидуализация от окръжния съд определено не е било достатъчно да обоснове определяне на минималното предвидено в закона наказание, но в тази връзка липсва протест, а и становището на настоящия въззивен състав е, че справедливостта все пак е била постигната, тъй като анализът на относимите обстоятелства не е бил изчерпателен.

Неоценено в окръжния съд е останало здравословното състояние на подсъдимия, който страда от лека степен умствена изостаналост, шизоафективно разстройство, диагностициран още от 2002 г. И независимо от факта, че към момента на извършване на деянието се е намирал в ремисия, което и обуславя качеството му на наказателно отговорно лице, в годините той многократно е бил хоспитализиран и лекуван поради периодично влошаване на заболяването. Не е било взето предвид и експертното становище на вещите 4 лица, изследвали пострадалия, които са дали заключение, че блудствените действия не са се отразили нито на емоционалното, нито на поведенческото ниво на детето в краткосрочен план, и не биха му се отразили в дългосрочен.

Предвид горното, определеното наказание от пет години лишаване от свобода следва да се приеме като справедлива санкция за подсъдимия С. ХЮ..

Допълнените смекчаващи отговорността обстоятелства не обуславят многобройност, а независимо от сериозната си тежест, не следва да се ценят и като изключителни, така че по нататъшно снижаване на размера, с позоваване на чл.55 от НК, би било незаконосъобразно, и в противоречие с целите на наказанието, както предвид изискванията за осъществяване на специална, така и на генерална превенция.

По изложените съображения и при липсата на служебно констатирани други основания за отмяна или изменение на присъдата, на основание чл.338 от НПК, настоящият състав на Апелативен съд Варна

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА присъда № 1/12.02.2024 г. по НОХД № 333/23 г. на Окръжен съд Търговище.

Решението може да бъде обжалвано по касационен ред пред Върховния касационен съд на Република България в петнадесетдневен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5