Решение № 268 от 15.07.2026, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 268 гр. Велико Търново, 15.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20264110200376 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Г. Д. Г., с EГH **********, от ******, против наказателно постановление № 24-1275-002460 от 18.09.2024 год., с което за допуснати от Г. нарушения по чл. 104а от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1, на основание чл. 53 от ЗАНН са й наложени две административни наказания – на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева. В жалбата се излагат твърдения, че Г. не е извършила нарушенията, като се моли процесното НП да бъде отменено.

В съдебно заседание жалбоподателката – редовно призована, се явява лично. Същата поддържа жалбата и моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло, като излага кратки доводи в подкрепа на искането си.

Въззиваемата страна, редовно призована – не се представлява и не заема становище.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намери за 1 установено следното:

Административно-наказателното производство е започнало със съставянето на 28.08.2024 год. на АУАН серия GA № 1344472 от С. В. С. – мл. автоконтрольор в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново в присъствието на свидетеля А. В. И., затова, че на 28.08.2024 год. в 16:30 ч. в гр. В. Търново, на кръстовището на ул. „Никола Габровски“ и ул. „Магистрална“, в посока към ул. „Краков“ управлява собственият си лек автомобил марка „Тойота“, модел „Ярис“, цвят сив металик, с регистрационен номер ****, като пo време на управление водача използва мобилен телефон без устройство позволяващо използването мy без участието на ръцете му. Същият не използва обезопасителен колан с какъвто е оборудван автомобила. В АУАН е отразено, че водача е сам в автомобила.

Като нарушени в АУАН са посочени разпоредбите на чл. 104а и чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП.

Така съставения АУАН е бил връчен на Г. Г. на 28.08.2024 год., която го е подписала. В графата за възражения е отразено: „нямам възражения“.

Срещу така съставения АУАН не е било подадено възражение пред наказващия орган.

Въз основа на така съставения АУАН, на 18.09.2024 год. Началник група в сектор „ПП“ при ОД на МВР – В. Търново е издал и процесното наказателно постановление № 24-1275-002460, с което за допуснати от Г. Д. Г., с EГH **********, от ****** нарушения по чл. 104а от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1, на основание чл. 53 от ЗАНН са й наложени две административни наказания – на основание чл. 183, ал. 4, т. 6 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева.

НП е връчено лично на Г. на 20.03.2026 год., която в законоустановения срок го е обжалвала по реда на чл. 59 от ЗАНН.

В хода на съдебното следствие в качеството на свидетел бе разпитан актосъставителя С. В. С..Същия заявява пред съда, че не си спомня нищо за конкретния случай и не може да каже никакви подробности.

При така установената фактическа обстановка съдът приема, че подадената жалба е допустима, тъй като е депозирана от лице имащо право на това и в законоустановения срок. Разгледана по същество същата се явява и 2 основателна.

При служебната проверка относно реквизитите на акта за нарушение и издаденото въз основа на него НП, съдът не констатира нередовности.

Спазени са изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. И акта и НП съдържат изискуемите по закон реквизити.

Съдът обаче намира, че описаните в АУАН и процесното НП нарушения не бяха доказани в хода на съдебното следствие. Процесуалните действия по налагане на административно наказание имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление, следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за реализиране на административно-наказателна отговорност. В тази връзка приложение намира разпоредбата на чл. 53, ал. 1 от ЗАНН: „Наказващият орган издава наказателно постановление, с което налага на нарушителя съответно административно наказание, когато установи по несъмнен начин факта на извършеното нарушение, самоличността на лицето, което го е извършило, и неговата вина, ако не са налице основания за прекратяване на производството, за прилагането на чл. 28 или не е сключено споразумение с нарушителя. Следователно за налагане на административно наказание, наказващия орган следва да установи – налице ли е нарушение, кой е нарушителят и извършил ли е той деянието виновно.

Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези констатации нямат обвързваща доказателствена сила. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973 г. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е извършено.

Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани пред ВТРС, със съпроводително писмо с рег. № 127500-6332/01.04.2026 год., въззиваемата страна не сочи достатъчно доказателства в подкрепа на издаденото постановление. Посочено е, че се иска да бъдат призовани и разпитани С. В.

С. и А. В. И. (съответно актосъставител и свидетел по акта), като не се сочат 3 никакви други доказателства. В хода на делото също не бяха събрани доказателства, които да потвърждават описаната н НП фактическа обстановка. Разпитан в хода на съдебното следствие актосъставителя твърди, че не си спомня нищо за конкретния случай и не може да каже никакви подробности.

Жалбоподателката твърди в жалбата си и в съдебно заседание пред съда, че не е извършила посочените в АУАН и НП нарушения, като от въззиваемата страна не са представени достатъчно доказателства, потвърждаващи обстоятелствата, обективирани в акта и наказателното постановление, с оглед на което съдът счита, че от страна не са доказани фактическите обстоятелства, довели до ангажиране на административнонаказателна отговорност на водача – жалбоподател в настоящото производство. Съдът намира, че в хода на съдебното следствие не са събрани достатъчно доказателства, които да установят по несъмнен начин извършването на посочените в НП административни нарушения, поради което счита, че процесното наказателно постановление следва да бъде отменено.

Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, съдът РЕШИ:

ОТМЕНЯ изцяло наказателно постановление

№

24-1275002460,издадено от началник група в Сектор „ПП“ при ОД на МВР – В.

Търново, с което за допуснати от Г. Д. Г., с EГH **********, от ****** нарушения по чл. 104а от ЗДвП и чл. 137а, ал. 1, на основание чл. 53 от ЗАНН са й наложени две административни наказания – на основание чл. 183, ал. 4, т.

6 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева и на основание чл. 183, ал.

4, т. 7, пр. 1 от ЗДвП – глоба в размер на 50.00 (петдесет) лева.

Решението подлежи на касационно обжалване, пред Великотърновския Административен съд, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено и обявено.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 4