Определение № 4153 от 18.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4153 гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002104489 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 91 764/21.08.2024 година, подадена от „Нелсен-Чистота“ ЕООД гр. София и „Ай Ес Ви Трейд“ АД гр. София, като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД, против част от решение № 4250/12.07.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9402/2023 година.

С касационната жалба въззивното решение се обжалва в частта му, с която съставът на Софийски градски съд е потвърдил първоинстанционното решение № 6662/28.04.2023 година на Софийския районен съд, 55-ти състав, постановено по гр. д. № 60 778/2021 година в частта му с която „НелсенЧистота“ ЕООД гр. София и „Ай Ес Ви Трейд“ АД гр. София, като съдружници с дялово участие 60/40 %, на основание чл. 200, ал 1 от КТ, са осъдени да заплатят в същото процентно съотношение на Р. Б. М., сумата от 24 781.60 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди-болки и страдания, резултат от настъпила на 01.07.2020 година злополука, призната за трудова с разпореждане № 29 745/25.07.2020 година на ТП на НОИ, София‑град, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2020 година до окончателното погасяване, както и и сумата 2044.98 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от разходи за 1 лечение съгласно фактура № г. на МБАЛ „Св. Анна“ АД, гр. София, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2021 година до окончателното погасяване.

В подадената от „Нелсен-Чистота“ ЕООД гр. София и „Ай Ес Ви Трейд“ АД гр. София, като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД касационна жалба се излагат доводи, че въззивното решение на Софийски градски съд в обжалваната му част е постановено при нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано, като е поискано същото да бъде отменено в тази му част и да се постанови друго, с което предявените от Р. Б. М. искове с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ да бъдат отхвърлени изцяло. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, касаторите твърдят, че са налице предвидените в разпоредбата на чл. 280, ал. 2, пр. 3 от ГПК предпоставки за допускане на обжалваното решение до касационен контрол в оспорваната му част.

Ответницата по касационната жалба Р. Б. М. е подала отговор на същата с вх. № 124 820/13.11.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 4250/12.07.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9402/2023 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна, с искане за оставянето й без уважение и потвърждаване на атакуваното с нея въззивно решение в оспорваната му част.

„Нелсен-Чистота“ ЕООД гр. София и „Ай Ес Ви Трейд“ АД гр.

София, като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД са били уведомен за обжалваното решение на 22.07.2024 година, а подадената от тях касационна жалба е с вх. № 91 764/21.08.2024 година. Поради е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е частично допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

2

Касационната жалба на „Нелсен-Чистота“ ЕООД гр. София и „Ай Ес Ви Трейд“ АД гр. София, като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД е недопустима в частта й, с която въззивното решение се обжалва в частта му, с която е предявения от Р. Б. М. иск с правно основание чл. 200, ал. 1 от КТ е уважен за сумата 2044.98 лева, представляваща обезщетение за имуществени вреди от разходи за лечение съгласно фактура № г. на МБАЛ „Св. Анна“ АД, гр. София, резултат от настъпила на 01.07.2020 година злополука, призната за трудова с разпореждане № 29 745/25.07.2020 година на ТП на НОИ, София-град, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 25.10.2021 година до окончателното погасяване.

Не всички съдебни решения подлежат на касационно обжалване, съгласно действащата към момента на подаването на жалбата правна уредба на същото. Такова обжалване е изключено за съдебните решения по чл. 280, ал. 3 от ГПК. Съгласно чл. 296, т. 1 от ГПК тези решения влизат в сила от момента на обявяването им от въззивния съд, като от този момент пораждат предвиденото в чл. 297, чл. 298 и чл. 299 от ГПК действие. С оглед на това тези спорове подлежат на разглеждане в двуинстанционно производство, като постановеното по тях от въззивната инстанция съдебно решение се ползва със сила на пресъдено нещо и разрешения с него спор не може да бъде пререшаван, включително и по пътя на касационния контрол, като подадената срещу това решение касационна жалба подлежи на връщане по силата на чл.

286, ал. 1, т. 3 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по трудови спорове, с изключение на решенията по исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т.

3 от КТ и по искове за трудово възнаграждение и обезщетения по трудово правоотношение с цена на иска над 5000.00 лева.

Съгласно чл. 69, ал. 1, т. 1 от ГПК при искове за парични суми, каквито са тези по настоящето производство, цената на иска се определя от търсената сума. Посоченият по-горе иск е с цена от 2882.98 лева, която не е над 5000.00 лева, а е под този размер, поради което обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК, не подлежи на касационен контрол по отношение на този иск. Поради това същото е влязло в сила по отношение на тези иск и подадената против него в тази му част касационна жалба е недопустима и като такава трябва да се остави без разглеждане в тази 3 част, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.

Обстоятелството, че в решението на Софийски градски съд е посочено, че подлежи на касационно обжалване и в тази му част не води до друг извод. Възможностите за обжалване на съдебните актове и предпоставките за това да изрично предвидени в закона. Разпоредбите за това са императивни и установените с тях правила не могат да бъдат променяни нито по споразумение на страните в производството, нито от съда. Затова погрешното посочване от съда, че постановения от него акт подлежи на обжалване и в тази му част не създава възможност за това, ако такава не е предвидена в закона. Тъй като не подлежи на касационно обжалване в тази си част решението на Софийски градски съд е влязло в сила на датата, на която е постановено и не подлежи на последващ инстанционен контрол.

С оглед разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 3 от ГПК подадената от „Нелсен-Чистота“ ЕООД гр. София и „Ай Ес Ви Трейд“ АД гр. София, като съдружници в Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД касационна жалба е допустима в частта й, с която въззивното решение № 4250/12.07.2024 година на Софийски градски съд, гражданско отделение, ІV-Д въззивен състав, постановено по гр. д. № 9402/2023 година се обжалва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 6662/28.04.2023 година на Софийския районен съд, 55-ти състав, постановено по гр. д. № 60 778/2021 година в частта му с която „Нелсен-Чистота“ ЕООД гр. София и „Ай Ес Ви Трейд“ АД гр. София, като съдружници с дялово участие 60/40 %, на основание чл. 200, ал 1 от КТ, са осъдени да заплатят в същото процентно съотношение на Р. Б. М., сумата от 24 781.60 лева, представляваща обезщетение за търпени неимуществени вреди-болки и страдания, резултат от настъпила на 01.07.2020 година злополука, призната за трудова с разпореждане № 29 745/25.07.2020 година на ТП на НОИ, София-град, заедно със законната лихва върху сумата, считано от 01.07.2020 година до окончателното погасяване.

При постановяване на решението в посочената му част съставът на Софийски градски съд е приел, че с доклада на делото, като безспорно по реда на чл. 153 от ГПК, съдът бил определил обстоятелството, че към 01.07.2020 година, Р. Б. М. заемала по трудов договор, сключен с Консорциум „Титан София Изток 1“ ДЗЗД, длъжността метач. Не било спорно, а и от наличната по 4 делото справка от регистър БУЛСТАТ се установявало, че съдружници в последното ДЗЗД към същата дата били „Нелсен-Чистота“ ЕООД гр. София, с участие 60 % и „Ай Ес Ви Трейд“ АД гр. София, с участие 40%. Също така по делото не било спорно, а и от представеното по делото разпореждане № 29745/28.07.2020 година на НОИ гр. София, ТП София град, се установявало, че на 01.07.2020 година, на път за работа, при придвижване по обичайния маршрут от основното й място на живеене до работното й място М. била претърпяла инцидент, който се изразявал в падане от собствен ръст на дясната част на таза, вследствие на което била получила закрито счупване на бедрената шийка, която злополука във връзка с чл. 55, ал. 2 от КСО била призната за трудова. Съобразно удостоверяването на НОИ посоченото разпореждане не било обжалвано по реда на чл. 117 от КСО и на 21.08.2020 година било влязло в законна сила. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени доказателства, в това число медицинска документация и от неоспореното заключение на съдебномедицинската експертиза въззивният съд приемал за установено, че непосредствено след инцидента Р. Б. М. била транспортирана в УМБАЛ „Св. Анна“ АД гр. София, където постъпила в Клиниката по ортопедия и травматология с невъзможност за движение и силна болка в областта на дясната тазобедрена става. След прегледи и проведени й образни изследвания било установено, че същата била получила счупване на бедрената шийка на дясната бедрена кост. Съобразно заключението травмата можела да бъде получена от падане от собствен ръст надясно, както се било случило на 01.07.2020 година. Налице била причинноследствена връзка при падането при трудовата злополука и така получената от М. травма. Така полученото травматично увреждане на десния долен крайник било тежко. Същото било закрито, вътреставно счупване, отнасящо се към критериите на медикобиологичния признак трайно затруднение на движенията на десния долен крайник (средна телесна повреда по смисъла на НК). Р. Б. М. търпяла силни и интензивни болки. При постъпването й в лечебното заведение й било проведено аналгетично лечение, което единствено крупирало частично болката. Медикаментозното обезболяване било продължително, включително и след хирургичната интервенция и след изписването на пострадалата от болничното заведение. При последващите регистрирани прегледи (амбулаторни листа от 04.08.2020 година, 07.08.2020 година, 04.09.2020 година), включително от 04.09.2020 година М. съобщавала, 5 че изпитва болки при ходене, както и обективно били установени отоци и болки в оперирания крайник. На 03.07.2020 година на Р. Б. М. било проведено оперативно лечение под анестезия: алопластика коксе дек. Със страничен достъп хардинге била достигната дясната тазобедрена става, направена остеотомия на шийката и отстранена главата на бедрената кост, римериран бил ацетабулума, поставена ацетабулна компонента на биполярната изкуствена става. Трепаниран бил бедреният канал, поставено стебло чрез прес фит техника на бедрената компонента на изкуствената става. След операцията Р. Б. М. била в стабилно общо състояние. Била изписана на 10.07.2020 година с указания за ХДР и медикаментозно лечение в дома, за сваляне на конците на 14-и ден, като е трябвало да ходи с две помощни средства по указания й в клиниката начин, с цел отбременяване на оперирани крайник, да провежда антикоагулантна профилактика с фраксипарин, по издадената й рецепта и да се наблюдава от личния лекар. Временната нетрудоспособност на М., вследствие на травмата била продължила до 07.10.2020 година.

Разпечатката съдържа 24 от 49 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de7ba16a-39d1-49dc-98cf-8e43b8bb0540