Решение № 239 от 20.06.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 239 гр. Велико Търново, 20.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕМИЛ БОБЕВ при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ГР. РУСЧЕВА като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно дело № 20254110200552 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Съдът е сезиран със жалба от „Кеш Пойнт България“ ООД, ЕИК: ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. „Цариградско шосе“ № 155 Е, ет. 5, представлявано от управителя Н.П.П., против Наказателно постановление № ВТ-007099 от 20.03.2025 год., издадено от Началника на Териториален отдел за областите Русе, Силистра, Разград и Търговище със седалище Русе към ГД „Контрол на пазара” към Комисията за защита на потребителите, с което за допуснато от дружеството нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 10 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 27, чл.

53 и чл. 83 от ЗАНН и на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, на му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева и за допуснато от дружеството нарушение по чл. 11, ал. 1, т. 20 от Закона за потребителския кредит, на основание чл. 27, чл. 53 и чл. 83 от ЗАНН и на основание чл. 45, ал. 1 от Закона за потребителския кредит, на му е наложена имуществена санкция в размер на 3 000 (три хиляди) лева. Със жалбата процесуалния представител на дружеството моли съда да отмени изцяло обжалваното НП като неправилно и незаконосъобразно, като се излагат 1 доводи за допуснати нарушения на процесуалния и материалния закон.

В съдебно заседание дружеството-жалбоподател – редовно призовано, не се представлява. Не сочи и не представя нови доказателства.

Въззиваемата страна, редовно призован – не се явява, не се представлява. Представено е писмено становище чрез юрисконсулт, в което се излагат доводи относно правилността и законосъобразността на атакуваното НП, като се моли съда да го потвърди изцяло.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

По повод на постъпила жалба от А.К. в КЗП, който се оплаква от наличие на неравноправни клаузи в договор, сключен с кредитора „Кеш Пойнт България“ ООД, на 15.11.2024 год. е била извършена проверка от служители на КЗП в офис за кредити в град Велико Търново на ул. „Васил Левски“ № 21.

С констативен протокол било изискано становище по жалбата, Договор за потребителски кредит, сключен с потребителя, общи условия към него и СЕФ.

На 10.12.2024 г. и на 13.12.2024 г. на служебната поща на КЗП – Велико Търново били предоставени изисканите документи. При извършената проверка и анализ на представения от кредитора Договор за паричен заем № 1110643/17.07.2024 г. и погасителен план към него, контролния орган установил, че в Договора е посочен ГПР по кредита и обща сума от потребителя, но тя не съответства на действително дължимата сума по кредита, тъй като в изчисляването на общата дължима сума по кредита, не е включена неустойка, съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора в размер на 1 406,05 лв.

Установено било, че неустойката по чл. 11, ал. 1 от Договора за заем не е включена като елемент от ГПР. Констатирано било, че в конкретния случай, в сключения договор за паричен заем, е налице несъответствие между посочения по договор ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 11, ал. 1 от Договора. Неустойката е предвидена в случай, че в срок до 3 дни от сключване на Договора, длъжникът не представи посоченото в чл. 5, ал. 1 от същия Договор обезпечение и гаранция.

На базата на тези констатации, извършилия проверката Т. Н. – главен инспектор в Област Велико Търново към Комиси за защита на потребителите на 27.01.2025 г. е съставил АУАН № 007099 против „КЕШ ПОЙНТ БЪЛГАРИЯ“ ООД с ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, 2 община Столична, област София (столица), адрес: бул. „Цариградско шосе" №115, Е, ет. 5 представлявано отуправителя Н.П.П., затова, че при направена проверка на 15.11.2024 г. в обект офис с адрес: гр. Велико Търново, община Велико Търново, област Велико Търново, адрес: ул. „В. Левски № 21 е установил с 2770277/15.11.2024 г. следните нарушения и обстоятелствата на извършване:

Извършена е проверка на 15.11.24 г. с КП К-2770277 в офис за кредити в гр. В. Търново, ул. ,,В. Левски“ № 21. Проверката е по повод на постъпила жалба с вх. № Р-03-1697/12.11.24 г. от А.К., който се оплаква от наличие на неравноправни клаузи в договор сключен с кредитора. В обекта се предоставят потребителски кредити по смисъла на ЗПК. С Констативния протокол са изискани Становище по жалбата, Договор за потребителски кредит сключен с потребителя, Общи условия към него, СЕФ, искане за отпускане на потребителски кредит.

На 10.12.2024 г. и 13.12.2024 г., на служебна електронна поща [email protected] са предоставени становище и изисканите документи.

Същите са заведени с вх. № Р-03-1677 от 10 и 13.12.2024 г. При извършената проверка и анализ на представения от кредитора Договор за паричен заем № 1110643/17.07.2024 г. и погасителния план към него е установено следното: в договора е посочен годишния процент на разходите по кредита и общата сума дължима от потребителя, но тя не съответства на действително дължимата сума по кредита, тъй като в изчисляването на общата дължима сума по кредита не е включена неустойка съгласно чл. 11, ал. 1 от Договора в размер на 1 406,05 лева. Неустойката по чл. 11, ал. 1 от договора за заем не е включена като елемент на ГПР.

1. От съдържанието на предоставения договор за потребителски кредит № 1110643/17.07.2024 г. е констатирано следното:

- Съгласно Договора заемната сума е 1 400 лв., размерът на погасителната вноска - 3x59,50 лв. и 5x316,69 лв., общата дължима сума 1761,95 лв., дата на последно плащане -17.03.2025г., фиксиран лихвен процент 51%; ГПР 64,12%; Общ размер на неустойка по чл. 11, ал. 1 от договора – 1 406,05 лв. - В погасителния план към договора в колона „6" е включена неустойка по чл. 11, ал. 1, обща сума – 1 406,05 лв., а в колона „7“ „вноска с неустойка " – 396 лв. на месец, обща сума за плащане с включена неустойка – 3

3 168 лв. В чл. 3, т. 5 от договора е записано ГПР - 64,12%; - Съгласно чл.5, ал.1 от договор № 1110643/17.07.2024 г.: „Страните се споразумяват, че договорът за кредит ще бъде обезпечен с поне едно от посочените по-долу обезпечения: 1. Безусловна банкова гаранция, издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период от сключване на договора за кредит до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на кредита и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата сума за плащане по договора за кредит, включваща договорената главница и лихва, или 2.

Поръчителство на едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: 2.1. При един поръчител - осигурителният доход следва да е в размер на не по-малко от 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната. 2.2. При двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях следва да е в размер на не по-малко от 4 пъти минималната работна заплата за страната. 2.3. Да не са поръчители по други договори за кредит, скрючени с кредитора. 2.4. Да не са кредитополучатели по договори за кредит, сключени с кредитора, по които е налице неизпълнение.

2.5. Да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ. 2.6. Да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответен документ, удостоверяващ размера на получавания от тях доход.

В чл. 5, ал. 2 от договора е посочено, че „Страните се споразумяват, че кредитополучателят ще предостави посоченото в ал. 1 обезпечение в срок до 3 дни от сключване на настоящия договор“. В чл. 11, ал. 1 е посочено „С подписването на настоящия договор Кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че ако не предостави договореното в чл. 5 от настоящия договор, обезпечение в тридневен срок от сключването му или предоставеното обезпечение не отговаря на условията, посочени в настоящия договор за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на 1406,05 лв.“, а в чл. 11, ал. 2 е посочено, че „Страните се съгласяват, че в случаите по предходната алинея дължимата неустойка ще бъде заплатена разсрочено съобразно посочения в Приложение 1 към настоящия договор за кредит начин“.

От погасителния план към договора е видно, че е за срок от 8 месеца, ден на плащане 19-то число на месеца и към всяка погасителна вноска без 4 неустойка е добавена сума записана като неустойка по чл.5 от договора за заем при липса на обезпечение. Налична е и колона, озаглавена: ,,неустойка“, в която е записана общата сума на неустойката в размер на 1 406,05лв. за целият период.

В конкретния случай в сключеният договор за паричен заем е налице несъответствие между посочения по договора ГПР и този, който реално се получава след прибавяне на неустойката по чл. 11, ал. 1 от договора, която е в размер на 1 406,05 лева общо. Неустойката е предвидена в случай, че в срок до три дни от сключване на договора длъжникът не представи посоченото в чл. 5, ал. 1 обезпечение и гаранти.

За целите на изчисляването на ГПР се определят общите разходи по кредита за потребителя към момента на сключване на договора за кредит, изключение на сумите, дължими от потребителя за неспазване на някое от задълженията му по договора за кредит, според чл.19, ал.З, т.1. от ЗПК, но в случая неустойката се дължи след сключване на договора и предоставяне на заемната сума, т.е. в противоречие с Глава четвърта от ЗПК, където е уредено задължението на кредитора, преди сключването на договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването на такъв. В интерес на кредитора е да подсигури длъжник, който да бъде надежден и от когото да очаква точно изпълнение на договорните задължения, като проверката за кредитоспособността на потребителя следва да предхожда вземането на решението за отпускане на кредита, за което на кредитора са предоставени редица правомощия да изисква и събира информация /чл. 16 и сл. от ЗПК/ и едва след анализа й да прецени дали да предостави заемната сума. С така въведеното задължение за представяне на обезпечение следва, че кредиторът не е извършил това. Неустойката не е уговорена за забава за неизпълнение на вноските по кредита и за периода на неизпълнението, поради което на практика неустойка се дължи и при редовно, точно и в срок изпълнение на задължението за внасяне на договорените вноски. Основното задължение на длъжника по договора за кредит е да върне предоставените му в заем парични средства, да заплати уговореното възнаграждение за ползването им и съответно реалните разходи по събирането на задължението, но с тази неустойка възстановяване на тези вреди не се гарантира, поради което с неустойката не се осъществява обезщетителната й функция. Липсва и 5 обезпечителният елемент, тъй като изначално не е ясно какви вреди на кредитора би покрила тази неустойка.

Включването на посочената неустойка в Договора за потребителски кредит представлява конструкция, предназначена да прикрие действителните разходи по този кредит.

Според чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК договорът за потребителски кредит трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение номер 1 от ЗПК начин. Посоченият в договора ГПР 64,12% е неверен, тъй като ако беше включена посочената в договора неустойка в размер на 1406,05 лв., размерът му би надхвърлил максимално допустимия по закон. На първо място от горното следва, че на кредитополучателя е отпуснат кредит в размер на 1 400 лв., а уговорената и начислена неустойка за неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение е в размер на 1406,05 лв., т. е. в размер близък до главницата по кредита. Посоченият ГПР е и неверен. В конкретния случай в договора за кредит, сключен с потребителя фигурира клауза в чл.5, ал.1 за осигуряване на обезпечение, а в чл. 11, ал.1 е уговорена неустойка в размер на 1406,05 лева, чието заплащане е разсрочено за срока на договора. На практика това възнаграждение представлява втора, скрита възнаградителна лихва, която в нарушение на чл. 19, ал. 1 от ЗПК не е включена в годишния процент на разходите, нито в годишния лихвен процент.