Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 69 от 06.04.2023, Районен съд - Харманли

Съд
Районен съд - Харманли
Дело
Гражданско дело 855/2022
Вид
Решение № 69
Подписан
06.04.2023
В сила
29.01.2025
Състав
Минка Иванова Китова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 69 гр. Харманли, 06.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Минка Ив. Китова при участието на секретаря Т.Г.Ч. като разгледа докладваното от Минка Ив. Китова Гражданско дело № 20225630100855 по описа за 2022 година

Производството е по реда на гл. Х XV от ГПК - "Бързо производство".

Производството е образувано по обективно съединени искове от М.

П. Р. ЕГН **********, адрес: гр. Хасково, ул. **** действащ чрез пълномощника си адв. М. Г. съдебен адрес: гр. Хасково бул. **** - адв. М. Г. против Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет адрес гр.

София, бул. ****, представлявана от М.Т. – Председател за признаване за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 03134/27.07.2022 г. и отмените тази заповед като незаконосъобразна; за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; на осн. чл. 225, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа за период от 6 месеца, считано от 03.08.2022 г. до 03.02.2023 г. или от 08.09.2022 г. до 08.03.2023г. (в случай, че приемете позицията ни, че трудовото правоотношение е прекратено с връчване на заповедта за уволнение) в р-р на 5880 лв. (6 м. х 980 лева) определен на база брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата, с правно основание чл.344, ал.1,т.1 – 3 от КТ.

В исковата молба се твърди, че със че със Заповед № 03134/27.07.2022 г. Председателят на ДАБ при МС е прекратил трудовото правоотношение възникнало на основание трудов договор № 01-8/16.01.2017 г. с ищеца на длъжност „старши специалист” в отдел „Социална адаптация“ в 1

Регистрационно- приемателен център гр. Харманли, считано от 03.08.2022 г.

Заповедта е издадена на осн. чл. 328. ат. 1, т. 11 КТ. във връзка с докладна записка № ЧР-1130/06.07.2022 г. на Директора на РПЦ Харманли, писмо № ЧР- 1218/19.07.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС и писмо ЧР1218/22.07.2022 г. от ищеца. Като причини за прекратяване на трудовото правоотношение са посочени в 5 точки промени в изискванията за изпълнение на длъжността, съгласно утвърдената длъжностна характеристика със заповед № РД05-497/13.07.2022 г.

Ищецът счита, че извършеното прекратяване на трудовото правоотношение с посочената заповед е незаконосъобразно, поради което го оспорва изцяло, по следните съображения:

1.Заповедта е незаконосъобразна в частта, в която трудовото правоотношение с ищеца е прекратено, считано от 03.08.2022 г. Съгласно чл.

335, ал. 1 КТ, трудовият договор се прекратява писмено. Когато трудовият договор се прекратява с едностранно волеизявление, правният ефект на прекратяване настъпва, когато писменото изявление на прекратяващия договора е достигнало до насрещната страна, т. е. съобразно общите правила на ЗЗД за пораждане на правно действие на изявленията на страните по договора. Изготвянето на заповед за уволнение съставлява техническа дейност; подписването на заповедта от представляващия работодателя обекгивира намерението му за прекратяване на трудовото правоотношение, но волеизявлението за прекратяване поражда правен ефект с надлежното връчване на заповедта за уволнение на работника.

В настоящия случай, заповедта за прекратяване на трудовия договор е връчена на ищеца на 08.09.2022 г., от която датата следва да се счита прекратено трудовото правоотношение, поради което обжалваната заповед е незаконосъобразна.

2.В обжалваната заповед е посочено, че се прекратява трудовото правоотношение с ищеца на длъжност „старши специалист” в отдел „Социална адаптация“ в РПЦ Харманли, възникнало на основание трудов договор № 01-8/16.01.2017 г. С посочения трудов договор, ищецът е бил назначен на длъжността „Старши специалист”, код по НКПД 3359-3022, категория Приложни специалисти и място на работа отдел „Прием, настаняване и социални дейности“ в РПЦ Харманли. Той не е бил назначен на длъжността „старши специалист“ в отдел „Социална адаптация“, поради което заповедта прекратява трудово правоотношение, което не е възникнало за ищеца, поради което заповедта се явява без предмет.Това обуславяло самостоятелно основание за незаконност на уволнението на ищеца и отмяната на заповедта.

3.Утвърдената със заповед № РД05-497/13.07.2022 г. нова длъжностна характеристика е връчена на ищеца с писмо № ЧР1218/19.07.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС. В писмото е посочено, че ищецът има възможност да се запознае с длъжностната характеристика в 32 дневен срок и да представи информация и доказателства, че отговаря на изискванията за изпълнение на длъжността, регламентирани в т. 10 от същата. Посочената точка 10 в два пункта съдържа изискванията за заемане на длъжността - образователна степен - средно образование; професионален опит - минимум 1 година в дейности, свързани с изпълняваната длъжност. По отношение на тези изисквания, ищецът е дал становище с писмо ЧР1218/22.07.2022 г., в което е обосновал, че отговаря на изискванията за заемане на длъжността посочени в т. 10, както и на останалите изисквания посочени в новата длъжностна характеристика.

3.1. От сравнението на двете длъжностни характеристики - старата, подписана от ищеца при сключване на трудовия му договор и новата, в която се твърди, че са отразени нови изисквания, не се установяват различия по отношение на трудовите функции за длъжността, напротив, те са напълно идентични.

3.2. Ищецът е изпълнявал дейностите, включени в новата длъжностна характеристика, поради което отговаря на изискванията за длъжността, съгласно утвърдената длъжностна характеристика със заповед № РД-05-497/13.07.2022 г. и не е налице основанието за прекратяване на трудовия му договор посочено в чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ.

3.3. Промяната на изискванията за изпълнение на длъжността, не е продиктувана от законодателна промяна на съдържанието на длъжността „старши специалист“ в отдел Социална адаптация или включването в длъжността, респ. в Отдела, на правомощия или изпълнявани дейности, които до този момент не са съществували. Това сочи на незаконосъобразност на действията на работодателя за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1 г. 11 КТ.

3.4 Промяната в изискванията за заемане на длъжността — „старши специалист в отдел „СА“ само по себе си, не представлява основание за прекратяване на трудовия договор по чл. 328. ат. 1. т. 11 КТ. Законодателят е предвид допълнителното условие - работникът или служителят да не отговарят на променените изисквания за изпълнение на длъжността. В настоящия случай, от една страна в заповедта за прекратяване на трудовия договор, не са изложени мотиви, обосноваващи обстоятелството дали ищецът отговаря или не на изискванията за заемане на длъжността, посочени в новата длъжностна характеристика. От друга страна, фактът, че ищецът заема длъжността през 2017 г., установява безспорно, че той отговаря на изискванията за професионален опит - минимум 1 година в дейности, свързани с изпълняваната длъжност.

Липсата на мотивировка в заповедта за прекратяване на трудовия договор, е съществено процесуално нарушение, обуславящо на самостоятелно основание незаконност на уволнението.

Изложените обстоятелства, обосновавали извода за недобросъвестно упражняване на работодателски права в нарушение на чл. 8, ал. 1 КТ.

3

Използвайки законовата възможност да се позове на формално изменение на изисквания за заемане на длъжността, която заема ищеца, които изисквания съществуват в старата длъжностна характеристика и са изпълнявани от него, работодателят е прекратил трудовото правоотношение с ищеца, на основание чл. 328. ал. 1, т. 11 КТ. считано от 03.08.2022г. - преди да бъде връчена заповедта за прекратяване. Ищецът твърди, че от всички лица, назначени на длъжността Старши специалист в отдел Социална адаптация, е прекратено единствено трудовото правоотношение с ищеца.

Всички тези действия на работодателя не били извършени в интерес на работата, а са израз на субективното му отрицателно отношение към ищеца, което представлява недобросъвестно упражняване на работодателски права и обосновава незаконност на уволнението на ищеца на самостоятелно основание.

С оглед изложеното, за ищеца е налице правен интерес да предяви исковете по чл. 344, ал. 1 - 4 КТ.

Моли след установяване на обстоятелствата изложени в исковата молба, съдът да признае за незаконно уволнението на ищеца, извършено със заповед № 03- 134/27.07.2022 г. и отмени тази заповед като незаконосъобразна; да възстановите ищеца на заеманата преди уволнението длъжност; на осн. чл. 225, ал. 1 КТ да осъдите ответника да заплати на ищеца обезщетение за времето, през което е останал без работа за период от 6 месеца, считано от 03.08.2022г. до 03.02.2023 г. или от 08.09.2022 г. до 08.03.2023г. (в случай, че приемете позицията ни, че трудовото правоотношение е прекратено с връчване на заповедта за уволнение) в р-р на 5880 лв. (6 м. х 980 лева) определен на база брутното трудово възнаграждение за последния пълен отработен месец, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата. Претендират се направените по делото разноски.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Държавна агенция за бежанците при Министерския съвет адрес гр. София, бул. **** на исковата молба.

Ответникът счита предявените искове за допустими, но неоснователни.

Сочи, че исковете за прекратяване на трудовото правоотношение, извършено със Заповед № 03-134/27.07.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС, и за отмяна на посочената заповед като незаконосъобразна, са неоснователни като погасени по давност съгласно чл. 358, ал. 1, т. 2 във вр. с ал. 2, т. 1, предл. последно от КТ.

За начален момент на срока за упражняване на правото на работника или служителя да иска отмяна на незаконното уволнение, се приема денят, в който актът, засягащ правата му, е произвел правно действие. В случаите, когато се оспорва законността на прекратяване на трудовото правоотношение 4

(извън случаите на дисциплинарно наказание), законът не свързва началото на съответния срок с връчването на заповедта. Съгласно чл. 335, ал. 2 КТ при прекратяването с предизвестие (какъвто е процесният случай по чл. 328, ал. 1, т. 11 от КТ) ефектът на действието на заповедта настъпва с изтичане на срока на предизвестието, или на съответната му част, а не в момента на получаването на заповедта от работника или служителя. Когато страната, поискала прекратяването на трудовия договор (в случая работодателят ДАБ при МС) не желае срокът на предизвестието да бъде спазен, трудовото правоотношение се прекратява в момента, определен от тази страна като дата на прекратяване, като в тези случаи тя дължи заплащане на обезщетение по чл. 220 КТ.

Твърди, че в оспорената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца изрично е отразено да му се заплати обезщетение по чл. 220 от КТ, като същото е изплатено на 23.09.2022 г. (Бюджетно платежно нареждане № Е 02932/21.09.2022г.)

Ответникът счита, че трудовото правоотношение на ищеца с ответника ДАБ при МС е прекратено на 03.08.2022 г., когато започва да тече и двумесечният срок по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ. Срокът изтича на 03.10.2022 г.

- понеделник, присъствен ден. Искът е предявен на 04.10.2022 г., т.е. след изтичането на законния срок за това. Отделно, Заповед № 03-134/27.07.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС е връчена на ищеца М. Р. на 03.08.2022 г. с препоръчано писмо с обратна разписка. Изявлението на работодателя за прекратяване на трудовото правоотношение е достигнало до служителя на 03.08.2022 г. Това на още едно основание потвърждава, че искът е предявен след изтичане на срока по чл. 358, ал. 1, т. 2 от КТ.

С оглед неоснователността на претенцията за признаване за незаконно на уволнението и за отмяна Заповед № 03-134/27.07.2022 г. на Председателя на ДАБ при МС поради погасяването й по давност, неоснователни се явяват и претенциите за възстановяване на ищеца на заеманата преди уволнението длъжност, както и заплащане на обезщетение за оставане без работа. Ответникът оспорва твърдението, че със Заповед № 03134/27.07.2022 г. на Председатели на ДАБ при МС е прекратено трудово правоотношение, което не е възниквало за ищеца и че заповедта се явява без предмет.