Решение № 102 от 05.07.2024, Районен съд - Попово

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 102 гр. Попово, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседание на пети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Поля П. Иванова при участието на секретаря Илияна Д. Белчева като разгледа докладваното от Поля П. Иванова Гражданско дело №

20233520100282 по описа за 2023 година

Ищецът М. М. М. от гр. т., чрез пълномощник: адв. В. Д. от ТАК, твърди в исковата си молба, че с ответницата били бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен през 2003 г., бил прекратен с развод с решение, постановено по гр.д.№ 1202 по описа за 2014 г. на Районен съд – т., в сила от 24.11.2014 г. По време на брака в режим СИО, с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт № 171, том VII, дело № 1484/2007 г. на СлВп – П. страните били придобили недвижим имот: жилище – апартамент, с административен адрес: гр. ******. Имотът бил придобит с кредитни средства, предоставени на съпруга М. М. М., по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 28.06.2007 г., сключен между него и „***“ АД. Кредитът се погасявал съгласно Погасителен план, неразделна част от договора, в който били индивидуализирани месечните погасителни вноски за целия период на погасяване, с краен срок:

27.06.2037 г. Като обезпечение на вземанията, произтичащи от кредитния договор, върху така придобития имот през 2007 г. била учредена законна ипотека, подновена през 2017 г.

Погасителните вноски по кредита били плащани изключително само от ищеца.

Процесният имот с идентификатор *** по КККР на гр. П., бил предмет на делба, извършена по гр.д. № 344/ 2015 г. на ПпPC. По силата на влезлите в сила съдебни решения по делото имотът бил допуснат до делба при равни дялове между бившите съпрузи и било постановено изнасянето му на публична продан. С решението по фазата на извършването били присъдени в полза на настоящия ищец вземания по сметки: обезщетение по чл. 31, ал. 2 от ЗС, произтичащи от лишаването му от ползване на имота за периода м. юни 2015 г. – м. юни 2016 г., както и съответно вземане по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във вр. с чл. 59 от ЗЗД – за плащанията, които ищецът е правил по кредитния договор, сключен с „***“ АД през 2007 г., за периода 27.11.2014 г. – 27.01.2016 г. Въз основа на изпълнителен лист, издаден по същото дело, за извършване на публичната продан на имота било образувано изпълнително дело № 17/ 2017 г. на ДСИ при ПпPC.

1

Проданта не била осъществена и изпълнителното производство било прекратено през 2021 г.

Ответницата продължавала да живее в същия имот, като след приключване на делото не била плащала обезщетението за ползване, дължимо съгласно поканата, отправена до нея с искова молба, вх.№ 3242/ 02.06.2015 г.на ПпPC, въз основа на която било образувано делбеното производство.

В един продължителен период от време ищецът се въздържал да подновява публичната продан и от претендиране на обезщетение за ползването на съсобствения имот, като имал предвид, че в същия живеела и непълнолетната му дъщеря. Към датата на предявяване на иска тя била навършила пълнолетие, а ищецът имал интерес и искал да бъде обезщетен от ответницата, както за ползването на имота, от което бил лишен, така и за погасените от него в цялост задължения по кредитния договор с „***“ АД. Тези претенции ищецът обвързвал с период от 5 години, предхождащ датата на предявяване на исковата молба.

Предвид изложеното, счита, че следва да бъде обезщетен за ползването на процесния апартамент за периода май 2018 г. – април 2023 г., като след направено в първото по делото съдебно заседание надлежно изменение в размера на предявения иск, за периода от м. май 2018 г. до м. юни 2022 г. претенцията му е за заплащане от ответницата на по 71.15 лв. месечно, като се има предвид, че имотът е служил за живеене и на дъщеря му, която е навършила пълнолетие на 05.06.2022 г., а за периода от м. юли 2022 г. до м. април 2023 г. включително, претендира обезщетение в размер на по 100.00 лв. месечно. Сумарно за периода от май 2018 г. до юни 2022 г., търсеното обезщетение е за 49 месеца по 71.15 лв. – общо 3486.35 лв., а за периода юли 2022 – април 2023 г. – за 10 месеца по 100.00 лв. или 1000.00 лв. Общо за периода май 2018 г. – април 2023 г. обезщетението за лишаване от ползване, което претендира ищецът, е в размер на 4486.35 лв.

Претендира и връщане на половината от платеното по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 28.06.2007 г., сключен с „***“ АД и съгласно Погасителен план към него, за исковия период от май 2018 (когато е платена вноската за април 2018 г.) до април 2023 г. (когато е платена вноската за март 2023 г). В периода април 2018 г. до февруари 2022 г. погасените месечните вноски били 47, в месечен размер 207.76 лв., за м.март 2022 г. вноската била в размер 167.31 лв., а за периода април 2022 г. до март 2023 г. били 12, в месечен размер 166.96 лв. или общо за периода април 2018 г. – април 2023 г. ищецът бил направил плащания в общ размер 11 935.55 лв. Ищецът имал правото да му бъде възстановено половината от тази сума, а именно сума в размер 5 967.78 лв.

С оглед горното моли съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да му заплати сумата 4486.35 лв. за ползването, от което е лишен за периода от май 2018 г. до предявяване на иска, върху апартамент № ****, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, както и да я осъди да му заплати сумата 5967.78 лв., представляваща припадащата й се част от общата стойност на платените от ищеца кредитни задължения по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 28.06.2007 г., сключен с „***“ АД за периода от май 2018 г. до предявяване на иска, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска. Претендира разноски.

2

В съдебно заседание поддържа предявените искове лично и с пълномощник: адв. В.

Д. от ТАК.

В едномесечния срок и по реда на чл. 131 от ГПК е подаден писмен отговор от ответницата А. С. А. от гр. П., в който е изразено становище за частична основателност на иска за заплащане на половината от платените от ищеца вноски по договора за кредит и за неоснователност на иска за лишаване от ползване на съсобствения недвижими имот.

Твърди, че по изп.д. 12/2017 г. по описа на СИС при ТРС е заплатила сумата 1558.20 лв. във връзка с претенцията на ищеца за заплащане на половината от платените вноски по кредита, а неоснователността на другия предявен иск обосновава с възражение, че не й е изпратена писмена покана в посочения смисъл. Освен това оспорва този иск и по размер.

В съдебно заседание ответницата поддържа отговора чрез пълномощник: адв. С. С. от ТАК.

Съдът, след съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

Няма спор по делото, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак, сключен на 28.12.2003 г., е прекратен с развод с решение № 575/24.11.2014 г., постановено по гр.д. № 1202 по описа за 2014 г. на Районен съд – т., в сила от 24.11.2014 г. (заверено копие на решението е приложено на л. 6-7 по делото). Със същото решение семейното жилище, находящо се в гр. ****, е предоставено за ползване на съпругата А. С. и детето С. М. М., на основание чл. 56, ал. 2 от СК.

Няма спор и че по време на брака с Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот, акт № 171, том VII, дело № 1484/2007 г. на СлВп – П. (заверено копие приложено на л. 8-9) страните са придобили в режим СИО недвижим имот: жилище – апартамент, с административен адрес: гр. ****

Няма спор и че горепосоченият имот е придобит с кредитни средства, предоставени на съпруга М. М. М. по Договор за предоставяне на кредит за закупуване на недвижим имот от 28.06.2007 г., сключен между него и „***“ АД (заверено копие приложено по делото на л. 20).

Общият размер на предоставения кредит е 31 000.00 лв. и същият е с краен срок на погасяване:

27.06.2037 г. Кредитът се погасява съгласно погасителен план, неразделна част от договора, в който са посочени месечните погасителни вноски за целия период на погасяване. Като обезпечение на вземанията, произтичащи от кредитния договор, върху така придобития имот през 2007 г. е учредена законна ипотека, подновена през 2017 г.

По делото е прието за безспорно установено и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за периода м. май 2018 г. – м. април 2023 г. погасителните вноски по кредита са плащани изключително само от ищеца М. М. М., като общо заплатената сума за погасяване на кредита за посочения период е в размер 11 935.55 лв. Това обстоятелство се потвърждава и от при.ожените на л. 65-188 извлечения по сметка с титуляр М. М..

Като безспорно установено и ненуждаещо се от доказване е прието и обстоятелството, че в процесния период: м. май 2018 г. – м. 16 май 2023 г. в жилището, находящо се в гр. ****, са живели ответницата А. С. А. и дъщерята на страните, като ищецът не е живял през посочения период в посоченото жилище.

Няма спор още, че процесният имот в гр. **** е бил предмет на съдебна делба, извършена 3 по гр.д. № 344/2015 г. на ПпPC. С исковата молба по посоченото гр.д. входирана в съда на 02.06.2015 г. ищецът е поискал от ответницата заплащане на наем в размер на 80.00 лв., считано от 01.06.2014 г. за това, че ответницата е ползвала целия имот, включително и идеалната част на ищеца.

По силата на влезлите в сила съдебни решения по гр.д. № 344/2015 г. горепосоченият имот – апартамент, е допуснат до делба при равни квоти за страните и е изнесен на публична продан. С решението по извършване на делбата А. А. е осъдена да заплати на М. М. сумата 1558.20 лв., представляваща припадащата й се част от общата стойност на заплатените от ищеца средства за погасяване на задълженията по горепосочения договор за кредити за периода 27.11.2014 г. – 27.01.2016 г. Със същото решение ответницата е осъдена да заплати на ищеца и сумата 600.00 лв. – обезщетение за лишаването му от ползване на неговата час от имота за периода м. юни 2015 г. – м. юни 2016 г.

Въз основа на изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 344/2015 г. за изнасяне на публична продан на процесния имот, е било образувано изп.д. № 17/2017 г. по описа на ДСИ при ПпPC.

Публичната продан е обявена за нестанала поради неявяване на наддавачи и липса на наддавателни предложения, като с постановление от 30.10.2020 г., влязло в сила на 01.03.2021 г. ДСИ при ПпРС е прекратил изпълнителното производство по изп.д. № 17/2017 г., на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

На 05.06.2022 г. детето на страните – С. М. М., е навършило пълнолетие.

По впоследствие образуваното изп.д. № 691/2023 г. по описа на ЧСИ ***а, рег. № 769, с район на действие ОСТ, процесният имот е продаден на публична продан, видно от приложеното по делото заверено копие на съобщение за изготвено постановление за възлагане.

С оглед изясняване на делото от фактическа страна, бе допусната и изслушана съдебнооценъчна експертиза, изготвена от в.л. В. М. от гр. П.. Според заключението на вещото лице, средномесечният наем за процесния имот за периода м. май 2018 г. – 16.05.2023 г. е в размер на 200.00 лв. за целия апартамент. Средномесечният наем за същия период след приспадане на необходимата жилищна площ за един член на семейството (непълнолетно дете) е в размер на 142.30 лв. за целия апартамент.

Заключението на вещото лице е прието и приложено по делото, като неоспорено от нито една от страните и тъй като съдът прецени, че същото е обективно и компетентно изготвено.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

Съдът е сезиран с обективно съединени искове с правна квалификация по чл. 57, ал. 2 от СК във вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС и по чл. 127, ал. 2 от ЗЗД във вр. чл. 32, ал. 2 от СК.

Тъй като са подадени от лице, разполагащо с активна процесуална легитимация и интерес от предявяването им, исковете са допустими.

По същество на иска по чл. 57, ал. 2 от СК във вр. чл. 31, ал. 2 от ЗС :

Както беше посочено по-горе, по делото няма спор, че страните са бивши съпрузи, чийто граждански брак е прекратен с развод по взаимно съгласие. С бракоразводното решение е утвърдено споразумението им по въпросите, предвидени в чл. 51 от СК, в т.ч. и относно семейното жилище, находящо се в гр. ****, което е предоставено за ползване на съпругата А. С. и детето С.