Решение № 3803 от 15.12.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3803 гр. София, 15.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-30 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Валерия Банкова при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Валерия Банкова Гражданско дело № 20211100114099 по описа за 2021 година

Ищецът М. В. Д. поддържа в исковата молба, че по силата на надлежно вписан договор за доброволна делба от 23.11.2016г. с ответника В. В. Д. са постигнали съгласие и са поделили съсобствените имоти, оставени им в наследство от техния баща В. Д., починал на 17.06.2009г.

Стойността на дела на ищеца възлиза на 1 274 959 лв., а на ответника 1 428 359 лв., като разликата между двата дяла е 153 400 лв.

Поддържа, че в договора за делба не е предвидена уговорка, че страните не си дължат уравниловка на дяловете.

В уточнителна молба от 28.02.2022г. изрично заявява, че не оспорва валидността и породеното правно действие на договора за делба, но счита, че стойността на имотите, получени в дял от двамата сънаследници не отговаря на размера на дела им в съсобствеността, поради което получилият по-голям дял се е обогатил неоснователно за сметка на другия съделител и дължи уравняване на дяловете в пари.

Ето защо, претендира ответника да бъде осъден да му заплати сумата от 153 400 лв., представляваща необходимата сума за изравняване на двата дяла, с която ответникът без основание се е обогатил за сметка на ищеца.

Ответникът, действащ със съгласието на своя попечител, депозира в срок отговор на исковата молба, в който оспорва същата. Заявява, че страните по своя свободна воля са сключили процесния договор за доброволна делба, който е израз на постигнатото между тях съгласие за подялба на частта от наследството – предмет на договора, при посочените в същия условия, а именно – при посочената в договора пазарна стойност на дела на всеки от съделителите. Обръща внимание на това, че нормата на чл.69, ал.2 от ЗН не е императивна и не изключва принципа за свобода на договарянето. Ето защо, 1 сама по себе си посочената норма не създава задължение за едната страна да изплаща на другата сума, отговаряща на разликата в дяловете.

Обръща внимание и на факта, че към момента на сключване на договора, ответникът е бил малолетен, поради което участието му в делбата е разрешено от съда при изрично посочени в съдебното решение условия, сред които липсва поемане на задължение за уравняване на дяловете с пари, поради което подобна уговорка не би мога и да бъде валидно включена в договора.

Ето защо, оспорва да е получавал нещо без основание – основанието е договорът за доброволна делба, с който страните сами са разпределили полагащото им се наследство /част от него/ по собствена воля и преценка.

Моли искът да бъде отхвърлен.

Съдът обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, след което приема за установено от фактическа страна следното:

Между страните не е спорно, а и се установява от приетите по делото писмени доказателства, че 23.11.2016г. ищецът и ответникът са сключили договор за доброволна делба, с който са поделили част от имуществото, което са получили по наследство от своя баща В. Д.. Към датата на сключване на договора ответникът е бил малолетен, поради което в договора е посочено, че същият е приел наследството по опис с Решение №42/08.102010г. по гр.д.

№10372/2009г. по описа на СРС, III ГО, 81 с-в и сключва същия след издадено разрешение по чл.130, ал.3 от СК от СРС с Решение №126 от 02.10.2015г. на СРС, III ГО, 80 с-в по гр.д. №51245/2015г. За делбата на конкретно посочени в договора имоти, които съделителите са притежавали в съсобственост с трети лица, са участвали и посочените лица.

Съгласно договора, ищецът е получил в дял и е станал изключителен собственик на подробно описаните в договора недвижими имоти, разположени на територията на гр. София, гр. Петрич с обща пазарна стойност, съгласно приложената към договора за доброволна делба пазарна оценка – 1 274 959 лв.

Ответникът е получил в дял собствеността върху 381 949 броя поименни акции от капитала на „К.Е.С.“ АД с пазарна стойност на дела 1 428 359 лв.

Съделителите са завили, че са съгласни и сключват договора за доброволна делба при посочените в него условия, с което прекратяват съсобствеността помежду си върху описаното наследствено имущество, останало от покойния им баща. Договорът е подписан от ищеца лично, а за ответника – от законния му представител И.К. – негова майка, действаща с разрешението на СРС по описаното по-горе решение. Подписите са нотариално заверени и договорът е вписан в СВ – София и СВ – Петрич.

По делото са приети упоменатите в договора Решение №126 от 02.10.2015г. на СРС, III ГО, 80 с-в по гр.д. №51245/2015г., с което на малолетния В. Д. е дадено разрешение за сключване договор за доброволна делба, по силата на който да получи в дял 381 949 броя поименни акции от капитала на „К.Е.С.“ АД с пазарна стойност на дела 1 428 359 лв., както и да даде своето съгласие съделителят М. Д. да получи в дял подробно описаното 2 в съдебното решение недвижимо имущество, представляващо имоти в гр.

София и гр. Петрич и пазарните оценки на делбеното имущество, изготвени към 30.06.2015г. от „М.“ ЕООД.

Между страните не е спорно, че са наследили починалия си баща при равни квоти в наследството.

При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:

Предявеният иск следва да се квалифицира като такъв по чл.59 от ЗЗД, с оглед поддържаните твърдения за наличие на неоснователно обогатяване на ответника са сметка на ищеца със сумата от 153 400 лв., получена без основание в повече, над размера на дела на ответника в съсобствеността, прекратена с договора за доброволна делба. Това е така, защото с уточнителна молба по делото от 28.02.2022г. след даването на изрични указания от съда по реда на чл.129, ал.2 от ГПК, ищецът изрично е заявил, че не се оспорва действителността на самия договор за делба и породеното от него правнодействие. Ето защо, съдът намира, че хипотезата на чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД – връщане на полученото при начална липса на основание - е неприложима. Когато няма друг иск за защита срещу неоснователното разместване на имуществени блага, приложим е субсидиарният иск по чл.59 от ЗЗД.

Предпоставки за уважаване на искова претенция по чл. 59 от ЗЗД са: увеличение на имуществото на ответника за сметка на имуществото на ищеца; обедняването на ищеца да е във връзка с обогатяването на ответника, като не е необходимо връзката да е причинно – следствена; липсата на правно основание за обогатяването, като обедняването на ищеца и обогатяването на ответника произтичат от един и същ факт или от обща група факти; липса на друга възможност за правна защита на обеднелия.

В конкретния случай, в тежест на ищеца е да докаже основанието на претендираното вземане и неговия размер, а в тежест на ответника – наличието на основание за получаването на процесната сума.

При извършването на преценка за наличието на предпоставките за основателност на предявения иск, съдът съобразява следното:

С договора за доброволна делба се извършва поделяне на общата вещ или съвкупност от вещи по общо съгласие на всички съсобственици, като състоянието на съсобственост се ликвидира и всеки от съсобствениците получава реален дял от съсобственото имущество, доколкото това е възможно, срещу което и останалите съсобственици при възможност получават такъв реален дял, максимално близък по стойност на стойността на дела им в съсобствеността.

Върху правната природа на договора за доброволна делба, върховната съдебна инстанция е имала възможността да разсъждава при постановяването на тълкувателно решение №3/2013г. на ОСГК на ВКС, когато по тълкувателен път е даден отговор на въпроса допустимо ли е съсобственик, в чийто дял се поставя недвижим имот, да поеме задължение за гледане и издръжка на друг съделител вместо имотно или парично уравнение на дяловете и действителен ли е такъв договор за доброволна делба, ако е сключен в съответната форма с нотариална заверка на подписите или, доколкото включването на алеаторна 3 уговорка променя правната природа на договора и го превръща в друг вид договор за прехвърляне на собственост, облекчената форма е неприложима и такъв договор е нищожен. В мотивите на посоченото тълкувателно решение, ВКС сочи, че „Ако всеки от съсобствениците получи реален дял, съответстващ на стойността на дела му в съсобствеността или при минимално несъответствие е постигнато съгласие за уреждане на отношенията, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо. Ако обаче стойността на получения от някой от съсобствениците реален дял значително се различава от стойността на дела му в съсобствеността, договорът за доброволна делба, респ. съдебната делба спогодба, следва да съдържа и клауза за начина, по който се извършва уравняването. Законът не установява императивно изискване за вида на дължимото уравнение при постигнато съгласие между съсобствениците за доброволно поделяне на съсобствено имущество с договор за доброволна делба или съдебна делба-спогодба, макар в чл.69,ал.2 ЗН да е предвидено, че неравенството в дяловете при делбата се изравнява с пари или имот. Не съществува пречка неравенството в дяловете да бъде изравнено като един от съсобствениците поеме задължението да гледа и издържа друг съсобственик. Договорът, респ. съдебната делбаспогодба ще породи предвиденото в закона и целяно от страните вещноправно действие, ако е сключен в предвидената в чл.35, ал.1 ЗС писмена форма с нотариална заверка на подписите.“.

Следователно, ВКС приема от една страна, че ако всеки от съсобствениците получава реален дял, равен или близък по стойност до стойността на дела му в съсобствеността и страните заявят съгласието си, че по този начин отношенията им са уредени, допълнително уравнение на дяловете не е необходимо. Само при значителна разлика в стойността на дяловете, уравняване при договора за доброволна делба е необходимо да се уговори, като за това е допустима дори алеаторна уговорка. Това е така, защото целта на договора е да ликвидира съсобствеността по общо съгласие на всички съсобственици. Уравнение при липса на значителна разлика между дяловете и дела в съсобствеността не е задължително да се извършва, а ако такова е уговорено - то може и да не съответства на действителната пазарна цена на имуществото, предмет на делбата, тъй като доброволното ликвидиране на съсобствеността се основава и на взаимни отстъпки и компромиси от страна на съсобствениците. Достатъчно е страните да са заявили изрично, че уреждат окончателно отношенията си по повод прекратяването на съсобствеността.

Доколкото в процесния случай ищецът изрично заявява, че не оспорва действителността на договора за доброволна делба, а и съдът не констатира очевидни пороци на същия, налагащи извод за неговата изначална нищожност, наличието на евентуална разлика в пазарната стойност на получените от съделителите дялове не следва да се коментира в контекста на въпроса доколко тази нееквивалентност се отразява на валидността на договора – този въпрос не стои по делото. Следователно, щом и двете страни признават и желаят правните последици на договора и съдът не констатира негова очевидна нищожност/такава не следва пряко от естеството или съдържанието на направените волеизявления, спазена е и изискуемата от закона форма/, се налага изводът, че получаването в реален дял на описаното 4 в договора имущество – недвижими имоти за ищеца, поименни акции за ответника – е станало на валидно правно основание, при заявеното съгласие на съделителите - чрез взаимни отстъпки и компромиси. Няма императивно изискване на закона за пълно съответствие на дяловете при сключването на договор за доброволна делба с дела на всеки участник в съсобствеността, такова би било в повечето случаи непостижимо предвид изискването всеки съделител да получи реален дял. Няма императивно изискване на закона при наличието на каквото и да било различие между стойността на реалния дял и дела в съсобствеността, страните непременно да пристъпят към уговаряне на уравняване. Нормата на чл. 69, ал. 2 от ЗН не е императивна, а създава правило, което следва да се спазва при извършване на делбата, както и не изключва принципа на свобода да на договоряне /Определение № 1322/12.12.2011 г. по гр. д. № 1035/2011 г. на ІІІ г.о. на ВКС/.