Решение № 917 от 14.07.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 917 гр. Пловдив, 14.07.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Николинка Г. Цветкова

Членове:

Фаня Т. Рабчева Калчишкова

Радослав Хр. Георгиев при участието на секретаря Пенка В. Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Т. Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20255300501162 по описа за 2025 година

Производство по чл.258, ал.1 ГПК.

Делото е образувано по ВЖ на Всестранна кооперация „Възраждане“, ЕИК:***, чрез адв.К.

Г. против Решение № 556/11.02.2025г. по гр.д.№ 17850/ 2023г. по описа на ПРС- ХХV гр.с., с което е признато за установено, че жалбоподателят Всестранна кооперация „Възраждане“, ЕИК:*** дължи на ищеца Община „Родопи“ сумата от 10 483,80 лв, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК от 09.02.2023г., като жалбоподателят е осъден да заплати и разноските по делото. Изразява се недоволство относно приетото от РС за наличие на спазена процедура по Наредбата за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на общината, обосновавайки, че се касае до влезли в сила административни актове, които не са били обжалвани и съдът не може да осъществи косвен контрол за тяхната законосъобразност, а показанията на разпитаната свидетелка по делото А. били кредитирани само част от тях; въпреки депозираното от посочената свидетелка налице са твърдения от ищеца за извършени конкретни строителни работи, които не се установяват от показанията; поддържа се оспорване относно таксата депо за строителни отпадъци, както и не е налице пълно обсъждане от съда на всички наведени от ответника възражения, вкл. поради оспорване от страна на ответника на всички протоколи по делото и поради неприложимост на посочената Наредбата за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на община Родопи, тъй като видно от 1 представената Заповед № **/ 16.03.2020г. сградата не е незаконна, а опасна и самосрутваща се, същата е била съборена от собственика й преди 14.01.2021г., а ищецът е възложил на посочено дружество почистване на строителни отпадъци от доброволно премахната сграда.

Вместо изпълнение на възложеното, са били извършени множество допълнителни дейности, описани в протокола от 09.03.2021г.; ищецът не е доказал количеството на извозеното от строителните отпадъци, както и се оспорва количеството за премахнати напълно строителни отпадъци. Оспорва се приетото, че протоколите са административни актове, поради което същите не се ползват с материална доказателствена сила; не е отчетено от РС, че ответникът е бил съборил доброволно сградата и това обстоятелство е безспорно, както и неприложимостта на посочената по-горе наредба, а Наредбата за управление на строителните отпадъци и за влагане на рециклирани строителни материали , приета с ПМС № 267/ 05.02.2017г., както и възражението , че председателят на кооперацията не е бил уведомен да присъства на съставянето им, провеждане на предварително проучване относно начина на изпълнение на премахването, срока за изпълнение и други, които да се отразят в протокола. С оглед на изложеното се иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска, както и присъждане на адв.възнаграждение за двете съдебни инстанции.

Постъпил е отговор по ВЖ от въззиваемата страна от Община Родопи, Булстат ***, чрез пълномощника си АД „Т. и п.“, Булстат ***, с който отговор се оспорва основателността на жалбата, се иска оставянето й без уважение и потвърждаване на обжалваното решение.

Претендира се присъждане на разноски за настоящата инстанция.

Пловдивски окръжен съд като взе предвид представените доказателства намери жалбата да е подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима подлежаща на разглеждане по същество.

Ищецът Община Родопи-Пловдив е сезирал съда с предявен иск по чл.422 ГПК за признаване за установено вземането, по което ответникът дължи на ищеца сумата 10 483,80 лв - ведно със законната лихва за забава, считано от датата на заявлението по чл.417 ГПК от 09.02.2023гпо ч.гр.д.№2072/23г на ПРС , която сума представлява извършени разходи по премахване на опасна сграда по влязла в сила Заповед № **/ 16.03.2020г. на кмета на общината за премахване на масивна сграда – магазин, находяща се в описан в ИМ имот по плана на с.К., собственост на Всестранна кооперация „Възраждане“. Претенцията се основава на обстоятелствата, че с КП от 15.07.2019г. на назначена на основание чл.196, ал.1 и ал.2 ЗУТ комисия е било констатирано, че посочената масивна сграда – магазин, находяща се в описан в ИМ имот по плана на с.К., собственост на Всестранна кооперация „Възраждане“ е с нарушена конструктивна цялост, негодна за използване и има реална опасност от самосрутване, представлява опасност за живота и здравето на гражданите, негодна е за ползване, създава условия за възникване на пожар. Въз основа на съставения КП е издадена Заповед № **/ 16.03.2020г. на кмета на общината за премахването й, с която председателят на кооперацията Л. В. е задължен да премахне процесната сграда, получена от ответника на 24.03.2020г. /известие за доставяне/. Заповедта не е обжалвана. В резултат е 2 изпратена ПДИ от 28.05.2020г. по описа на ищеца, като в дадения срок за това заповедта не е била изпълнена доброволно. Действия са били предприети в по-късен момент от собственика – ответната кооперация, изразяващи се в премахване частично без почистване на строителните отпадъци, образувани от събаряне на сградата, но без събаряне на основите й, което е било констатирано с КП от ** на служители на общ.администрация, наред с което е било констатирано, че върху отпадъците е насипана пръст. За това с възлагателно писмо на общината било възложено на дружеството „Инмат София ЕООД принудителното изпълнение на издадената Заповед №243/2020г. относно почистване на строителните отпадъци. С последващ КП от 02.03.2021г е констатирано, че принудителното изпълнение е приключило чрез почистване на строителните отпадъци и теренът възстановен, а с КП от 09.03.2021г. констатирани и приети извършените разходи от фирмата-изпълнител по видове дейности съгласно количествено-стойностна сметка в исковия размер с ДДС, за което издадена фактура от 14.12.2021г. , заплатена като извършена работа по сключен договор от 18.09.2020г. и съставения КП от 09.03.2021г / съставляващ приложение №5 по Наредбата за принудително изпълнение на заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на общината , по издадената фактура № 430/ 14.12.2021г. за процесната сума. В приложение на ИМ са представени цитираните адм.актове и приложения към тях. С уточняваща молба от 14.2.2024г. ищецът е направил в табличен вид детайлно описание на извършените разходи по премахване на строителните отпадъци в спорния обект по мярка, количество, ед.цена и стойност.

С ОИМ е възразено, че сградата била съборена със средствата на Л. В., който платил разноските, като част от строителните отпадъци, включващи тухли и дървен материал, подходящи за използване, били извозени от роми за тяхна употреба, не било известно на ответника някой друг да бил извършвал извозване на строителни отпадъци или да разбивал бетонна плоча или тухлена зидария - съборената сграда нямала бетонни елементи в нея, поради което не се дължи нищо на ищеца, защото била изпълнила задължението да разруши сградата и да извози строителните отпадъци. Твърди се, че дружеството „ИНМАТ СОФИЯ” ЕООД не било извършило дейностите, описани в Протокол № 5/09.03.2021г., а дори и да имало някакви строителни отпадъци, които това дружество да било извозило, те не били от разрушената сграда, а напълно възможно било да се е образувало незаконно сметище; сградата нямала бетонни конструктивни елементи, които да е нужно да се разрушават, нито имало нужда да се събарят стени, а на „ИНМАТ СОФИЯ” ЕООД било възложено единствено да се извозят строителни отпадъци, не е било възложено и не било извършвано разбиване на плочи и на стени и невъзможно да са извозени 211 тона строителни отпадъци от съборената от собственика сграда. Посочените в Протокол № 5 цени не били пазарни и били завишени, а отделно от това описаните работи не били необходими нито количествено, нито като стойност. Оспорено е било съдържанието на Протокол № 3, в частта в която било отбелязано, че по - голяма част от строителните материали не били премахнати. Не били спазени изискванията на Наредбата за принудително изпълнение на Заповедите за премахване на незаконни строежи или части от тях на територията на общ.Родопи, 3 обл.Пловдив. Председателят на кооперацията не бил уведомяван за издаваните заповеди и съставяните протоколи. Община Родопи не била възлагала събаряне на сграда, за да се претендира исковата сума, а била възложила извозване на отпадъци, които не били от съборената от собственика сграда, начислените в протокол № 5 разходи нито били необходими, нито били извършени, не били извършени дейностите, описани в шест точки от протокол № 5, нито по вид, нито по количество, не била заплащана и такса по т.6.

При така събраните доказателства РС е приел за установено обстоятелството, че по издадената заповед на община Родопи ответникът е премахнал процесната сграда, като е разчистил част от строителните отпадъци и е затрупал с пръст останалата част от тях, но така извършеното не се явява в необходимото качество и обем поради констатираното от служители на ищеца за наличие на множество стр. отпадък, вкл. избутан в избените и подземни помещения на съборената сграда при неразрушени основи, теренът некачествено заравнен и запръстен, а под пръстта – видими отпадъци.

От правна страна е прието, че с оглед на установеното непълно изпълнение от страна на ответника за ищеца е възникнало правото по чл.196, ал.5 ЗУТ за премахване на строителните отпадъци по Наредба, приета от общината – Наредба за управление на битовите отпадъци, строителни отпадъци, биоразградими отпадъци, опасни отпадъци от бита и масовото разпространени отпадъци, приета с Решение № 144 с протокол №5/2015г. на Общински съвет „Родопи“. Поради необжалване на влезлите в сила адм.актове е прието, че общината законосъобразно е реализирала процедурата по чл.196, ал.5 ЗУТ във вр. с цитираната наредба.

Във връзка с оспорения обем на извършените от ангажираното от ищеца дружество „ Инмат София“ ЕООД за разчистване на терена изводите на съда се основават на представения по делото Протокол №5 / 09.03.2020г, ползващ се с материална доказателствена сила по смисъла на чл.181 ГПК, с детайлизация по пера и стойности на извършените работи, възложени в изпълнение на Заповедта №243/ 16.03.2020г. по отношение на почистването на строителните отпадъци, подписан двустранно от възложителя и изпълнителя, въз основа на което са съставени и счетоводни документи, а посочените в него обстоятелства, подкрепени от разпитаната св. А., вкл. и св. В..

По таксата депо за строителни отпадъци е прието въз основа на представените писмени доказателства -приемо-предавателен протокол от / подписан от дружествата „АСС-Синко“ ЕООД и „Вис Строй 1“ЕООД за предаден 211 тона неопасни строителни отпадъци в периода 20.01.- 13.08.21г., съобразно цитираната Наредбата за управление на строителните отпадъци. На този приемо-предавателен протокол също е придадена същата доказателствена стойност, аналогична на Протокол №5 / 09.03.2020г , вкл. поради това, че към настоящия протокол на двете дружества са представени множество кантарни бележки, отразяващи посоченото количество отпадъци, което е отразено и в Протокола №5 / 09.03.2020г на общината.

С оглед на това е прието в заключение , че ищецът законосъобразно е упражнил и предвиденото в разпоредбата на чл.196, ал.7 ЗУТ за реализиране на процедурата по чл.417 4

ГПК за издаване на ЗНИ по чл.418 ГПК, във връзка с което възражението на ответника по чл.414 ГПК се явява неоснователно.

Обжалваното решение е детайлно обосновано, изцяло съобразено с доказателствения материал поотделно на всяко едно от тях и в съвкупност, направени са правилни фактическите изводи с правни изводи при законосъобразно приложение на процесуалния и материален закон, поради което не следва да се преповтарят в основните му части, при условията на предвидената за това законова процесуална възможност.