Решение № 211 от 18.01.2024, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Варна, 18.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 7 СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Александър В. Цветков при участието на секретаря Ивелина Ат. Атанасова като разгледа докладваното от Александър В. Цветков Гражданско дело № 20233110109812 по описа за 2023 година

Производството по делото се развива след като с влязло в сила Решение 485/19.04.2023г., постановено по гр. дело № 426/23г. по описа на ВОС е обезсилено Решение № 2970/06.10.2022г. по гр.д. № 14493/2021г. на ВРС,40 св., с което на основание чл. 109 ЗС Д. И. М., с адрес гр. Варна, **** е осъден да премахне частите от три иглолистни дървета намиращи се в имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с адрес гр. Варна, ****, до общата му граница с имот *** по КК и КР на гр. Варна, които надвишават височина от 2,80 м. /два и осемдесет метра/, и искът е отхвърлен, в частта му за пълното премахване на четири иглолистни дървета, и производството е върнато на друг състав на ВРС за разглеждане на предявения иск по чл. 109 от СК.

Същото е образувано въз основа на искова молба, подадена от Б. И. Г., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, **** и И. Б. П., ЕГН **********, гр.

Варна, ****, с която е предявен иск с правно основание чл. 109 от ЗС за осъждането на Д. И. М., с адрес **** да премахне четири иглолистни дървета, с височина между 8-9 м. намиращи се в имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с адрес ****, до общата граница с имот *** по КК и КР на гр. Варна.

В исковата молба са изложени твърдения, че Б. И. Г. е собственик на ½ и.ч. от недвижим имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, с административен адрес гр. Варна, ****, ведно с построените в него обекти:

1/ жилищна сграда, състояща се от входно антре, две стаи, кухня-бокс, санитарен възел, работилница, с площ 73.42 кв. м.; 2/ жилищна сграда, състояща се от входно антре, три стаи, кухненски бокс, санитарен възел, със застроена площ 57.85 кв.м.; 3/ жилище-таванско помещение, с площ 43.80 кв.м. Другият ищец в производството И. Б. П. притежава запазено право на ползване върху така описаните имоти. Имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна бил с площ 384 кв.м. по скица, а по нотариален акт с площ от 336кв.м., трайно предназначение на имота урбанизирана, начин на 1 трайно ползване-ниско застрояване /до 10м./, при граници имоти с идентификатор: ***, ***, ***, ***,

***. Процесният имот от южната страна граничи с имот с идентификатор ***, който е собственост на ответника Д. И. М..

Сграда с идентификатор *** е построена в имота на ищците на границата с имота на ответника, като в тази си част сградата няма втори етаж.

Твърди се, че Д. М., на самата граница с двата имота, на около 20- 25см. от къщата на ищците е засадил четири иглолистни дървета, които са с височина около 8-9 м., засенчват напълно къщата и никакво слънце не прониква през дърветата, клоните им са надвесени над покрива на къщата, като това е компрометирало покрива, вследствие на което част от стената е подложена на влага и разрушаване. Постоянното полИ.е на дърветата, от страна на ответника и плътната сянка от дърветата поддържа влага от южната страна на къщата. Корените на дърветата проникват под къщата и представляват опасност, част от плочките в банята са разместени.Ответникът отказал да премахне засадените четири иглолистни дървета въпреки отправените покани. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК, е постъпил отговор от ответника, с който оспорва предявения иск като неоснователен. Не оспорва, че е собственик на имот с идентификатор *** по КК и КР на гр. Варна, който граничи с имота на ищците от южната/югоизточната им част. Твърди, че ищците от години имат проблем с водопроводната и отводнителната система находяща се в техния имот. През 2000г. на границата между двата имота, премахнал негова стара сграда и на нейно място изградил масивна стена от бетонни блокчета. Излага, че ответниците сами му признали за проблеми с отходните води, като не е сигурен дали мокрите помещения в старата къщата на ищците са свързани с канализацията. Ответникът признава, че е засадил кипариси /туя/, но твърди да са на отстояние 40-50 см. от оградата на двата имота и на повече от метър от къщата на ищците. Излага, че кипарисите са вечнозелени дървета или големи храсти, достигащи на височина 4-8 м., с тясна колоновидна корона. Не поливал дърветата, защото валежите и влагата от къщата на ищците била достатъчна за растежа им. Предвид разстоянието на дърветата до къщата и формата на короната им, същите не се допират до сградата и не компрометират покрива на същата. Отрича влагата в къщата на ищците и разместените плочки да са от засадените в двора му храсти. Твърди, че от години между собствениците на двата имота има непрестанни спорове.

Претендират се разноски.

След съвкупна преценка на ангажираните по делото писмени доказателствата, по вътрешно убеждение и преценка на приложимия закон, съдът прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявеният негаторен иск намира правното си основание в разпоредбата на чл. 109, вр. чл. 52 от ЗС, която налага в тежест на ищеца да установи в условията на главно и пълно доказване правото си на собственост върху процесния поземлен имот, както и конкретните действията или бездействията, с които ответникът ограничава възможността му да упражнява това свое право необезпокоявано и в пълния му обем. При предявен иск по чл. 109 ЗС във вр. с чл. 52 ЗС преценката на съда дали е налице непозволено препятстване за упражняване собственическите правомощия е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на действията, с които се препятства упражняване на правото на собственост. Съобразно задължителните постановки на ТР №4/2015 г. на ОСГК на ВКС правото на собственост върху имота има значение за основателността на негаторния иск, но то остава извън 2 от предмета на делото и по него не се формира сила на пресъдено нещо.

В настоящия случай от представения по делото нотариален акт № 29, т.

III, рег. № 10023 дело № 445/2006г. се установява, че Б. И. Л., понастоящем с фамилно име Г., с оглед идентичния единен граждански номер с този на ищцата, е закупила ½ ид.ч. от процесния недвижим имот административен адрес гр. Варна, ****, ведно с построените в него обекти, като продавачът И.

Б. П. запазил пожизнено правото на ползване върху прехвърления имот.

Собствеността върху него последният е придобил въз основа на приложения по делото Договор за доброволна делба рег. № 3776/28.04.2004г. на нотариус П. Д. № 332 от Нотариалната камара, н.акт № 29, т. III, рег. № 10023 дело № 445/2006г.

От гореизложеното следва,че ищците, в качеството си съответно на собственик и ползвател на имота, са активно легитимирани да претендират предявената искова защита по реда на чл. 109 ЗС. От друга страна между страните не е спорно, а и от представените по делото титули за собственост се установява, че техният имот от южната страна граничи с имот с идентификатор ***, който е собственост на ответника Д. И. М..

Правото на собственост се определя в правната доктрина като пълна власт върху вещта, при която титулярът може да иска от всички останали лица да се въздържат от въздействия върху собствената му вещ. Тази пълна власт на собственика обаче търпи ограничения, обусловени от необходимостта от зачитане и гарантиране упражняването и на чужди собственически права. В този именно смисъл общата разпоредба на чл.50 от ЗС не позволява на собственика на недвижим имот да извършва такива действия в своя имот, с които се създават пречки за използване на съседния имот, по-големи от обикновените. Преценката, дали е налице такова непозволено препятстване пред упражняване собственическите правомощия на съседа е конкретна за всеки отделен случай с оглед вида на съответните действия и състоянието на съседните имоти.

Наред с това обаче законодателят е уредил в чл.52 от ЗС и точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността, като е забранил да се посаждат дървета до имота на съседа на по-малко разстояние от 3 метра за високите дървета, 1,5 метра за средните и 1 метър за ниските. За разлика от общото ограничение на чл.50 от ЗС, това ограничение е в нормативно определени граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл.109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. В този смисъл е и трайната съдебна практика, обективирана например в Решение № 123/04.10.2019 г. по гр. дело № 3424/2018 г. по описа на ВКС, I г.о., Решение № 60 от 29.05.2014 г. по гр. д. № 7375/2013 г. на ВКС, II г.о., Решение № 60098 от 14.01.2022 г. по гр. д. № 812 / 2021 г. на ВКС, II г.о. и Определение № 249 от 10.05.2018 г. по гр. д. № 4072 / 2017 г. на ВКС, II г.о, която настоящия съдебен състав напълно споделя.

Видно от заключението на изготвената при първоначалното разглеждане на делото СТЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено, границата между имотите на страните представлява плътна ограда с височина 2,8 м., след която в имота на ищеца има тераса с бетонова заливка, кухня и след това баня. На скица № 15-993064/10.09.2021г. находяща се на лист 14 по делото терасата е изпълнена над терена след 3 оградата. Ширината й е приблизително около 1 метър, а дебелината й е 15-20 см. До оградата в имота на ответника са налице три броя кипариси /туи/ високи около 6 м., а дебелината им в диаметър е 12 см. С оглед височината им същите попадат в категорията „високостеблени“.Короната им е приблизително с диаметър 1,5 м., нагоре се стеснява. На най-добре развитите короната достига 3 метра в диаметър. Отстоянието между дърветата и външната страна на оградата на ищците е 65 см.

Както вече беше обосновано императивната правна норма на чл. 52 от ЗС урежда хипотеза на точно определено по своето съдържание ограничение на собствеността. То е нормативно определено в граници, чието нарушаване обуславя неоправдани пречки за използване на съседния имот, и следователно, когато отстоянието не е спазено, собственикът разполага с правно признатата възможност посредством иска по чл. 109 ЗС да постигне премахване на така създаденото противоправно състояние, без да е необходимо да доказва, дали и с какво посадените в съседния имот дървета пречат на спокойното упражняване на правата му. Именно поради това въпросите, разгледани от експертизата, и възведени в предмета на делото от страните, касаещи конкретни пречки за упражняване на правата им върху имота са ирелевантни за основателността на исковата претенция.

В конкретния случай същата е обусловена от извода, че височината на засадените дървета ги характеризира като „високи“ по смисъла на чл. 52 от ЗС, и доколкото са засадени на по-малко от три метра от съседния имот, по силата на цитираната разпоредба, всякога създават пречки за упражняване на правомощият на собственика, респективно ползвателя на съседния имот.

Същите подлежат на премахване по реда на чл. 109 от ЗС, като исковата претенция се явява основателна за три от тях. Експертизата, а и останалите събрани по делото доказателства не установяват наличието на четвърто дърво, което да е засадено непосредствено до границата между двата процесни имота, или в недопустима близост до съседния имот на ищците, поради което искът в тази част подлежи на отхвърляне.

С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да бъдат присъдени разноски съобразно уважената част от исковете, а именно в пропорция ¾ от общата сума на претендираните разноски. Така изчислени, по гр. дело № 14493/21 г. по описа на ВРС дължими се явяват 787.50 лева в тяхна полза, а за въззивното производство по в.гр. дело № 426/23 г. по описа на ВОС – 333.75 лева.

Предвид отхвърлянето на иска за едно от четирите дървета, предмет на разглеждане в производството, в полза на ответника следва да бъде присъдена сумата от 150 лева за производството по гр. дело № 14493/21 г. по описа на ВРС и 200 лева за въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.