Решение № 444 от 28.04.2025, Административен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 444

Монтана, 28.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Монтана - IV състав, в съдебно заседание на двадесет и пети април две хиляди двадесет и пета година в състав:

Председател:

СОНЯ КАМАРАШКА

Членове:

БИСЕРКА БОЙЧЕВА

МАРИЯ НИЦОВА

При секретар АНТОАНЕТА ЛАЗАРОВА и с участието на прокурора ГАЛЯ АЛЕКСАНДРОВА КИРИЛОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ НИЦОВА канд № 20257140600105 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 АПК във връзка с чл. 63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба, подадена от агенция „Пътна инфраструктура“ /АПИ/ гр. София, представлявана от председателя на УС Й. В., чрез пълномощник К. А. И., юрисконсулт в сектор „Контрол и правоприлагане – Монтана“, отдел „Контрол и правоприлагане“ при Национално тол управление, специализирано звено към АПИ, със служебен адрес гр. Монтана, [улица], етаж 4, против решение № 12/29.01.2025 г. по АНД № 1587 по описа на Районен съд Монтана за 2024 г., с което е отменен Електронен фиш /ЕФ/ № **********.

С касационната жалба се поддържа, че първоинстанционното решение е неправилно и в разрез с материалния закон. Основаното възражение е с оглед решението на СЕС за неприложимостта на фиксираната имуществена санкция спрямо юридически лица и създалата се празнина в закона, което касаторът, счита че разкрива условия всички нарушители (юридически лица и еднолични търговци, които се наказват с имуществена санкция) да останат ненаказани, дори и с налагане на минимално по размер наказание. Излага, че при масово отменяне на делата само на това основание, се нарушават целите на административното наказание, регламентирани в чл. 12 от ЗАНН. Развива съображения, че правомощията на районния съд е изменението на първоинстанционната присъда, поради което, твърди, че при упражняване на своите правомощия, по чл. 63, ал. 1, изр. първо ЗАНН, съдът разглежда спора по същество и когато установи, че административнонаказващият орган е допуснал нарушение на материалния закон при квалификацията на деянието, следва да упражни правомощието си да измени санкционния акт, а не да го отменя като незаконосъобразен. Излага съображения, че в решение на СЕС от 21.11.2024 г. по дело С-61/23 не се съдържа индиция за амнистиращ ефект на нарушенията във връзка с неспазването на предвиденото в държавите членки изисквания за заплащане на такса по отношение на осъществено ползване на републиканската пътна мрежа, за която с предвидено законово задължение за заплащане. Сочи, че към адмипистративнонаказателна отговорност е привлечено юридическо лице, като при него е налице безвиновна отговорност, поради което вината не е част от състава на нарушението. Претендира отмяна на първоинстанционното решение и постановяване на друго, по съществото на спора, с което да се потвърди процесният ел. фиш. Претедира разноски в производството.

В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не изпраща процесуален представител. В молба вх.№ 810/23.04.2025 г. от пълномощника юрк. И. излага становище в подкрепа на жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение и алтернативно прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско такова.

В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явявя и не изпраща процесуален представител.

Ответникът „ЮНИОН ИВКОНИ“ ООД, ЕИК *********, представлявано заедно от управителите Г. Л. А. и И. Д. С., чрез пълномощник адв. А. Л. И., член на САК, в отговор по касационната жалба твърди, че същата е неоснователна както по отношение наличието на основанията за допускане на касационно обжалване, така и по същество, а обжалваното решение е допустимо, правилно и законосъобразно, поради което оспорва касационната жалба. Счита за основателни изложените от въззивния съд доводи за незаконосъобразност на електронния фиш, предвид това, че предвиденото в българския закон административно наказание за процесното нарушение не съответства и е в противоречие с един от основните принципи на Европейския съюз - този на пропорционалност, който е задължителен при преценка размера на наложената санкция, с оглед чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури (Директива 1999/62/ЕО), поради неправилното транспониране в българското законодателство. Счита соченото от касатора твърдение, че наложената санкция следва да бъде изменена от съда чрез намаляване размера на наказанието, с цел същото да бъде пропорционално, ефективно и възпиращо за неоснователно. Излага, че в т. 49 от Решение от 21.11.2024 г. на СЕС по дело С-61/23 не дава право на сезирания съд да изменя налаганите глоби или имуществени санкции, и по-конкретно да намалява фиксирания размер в зависимост от характера или тежестта на извършеното нарушение, като твърди, че според СЕС единственото предвидено в тази система адаптиране на размера на глобите се отнася до категорията, към която спада съответното превозно средство, която се определя въз основа на броя на осите му, но това адаптиране не отчита тежестта и характера на извършеното нарушение. Моли оспореното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски за касационна инстанция.

По делото е постъпило и писмено становище от касационния ответник, в което заявява, че желае да бъде даден ход в негово отсъствие, като оспорва касационната жалба и поддържа депозирания отговор по същата. Излага подробни мотиви с оглед извода на районния съд, че в настоящия случай не е спазен принципът за пропорционалност. Сочи, че в случая санкцията по чл. 179, ал. 3а ЗДвП е абсолютно определена, т.е. фиксирана и не предвижда възможност за преценка на конкретните факти и тежестта. Твърди, че в хода на производството наказващият орган не е ангажирал доказателства за разстоянието, което е преминал автобусът без да е начислена тол такса, съответно размерът на дължимата тол такса. В този смисъл твърди, че предвиденото административно наказание противоречи на чл. 9а от Директива 1999/62 поради нарушение на изискването за пропорционалност. Цитира мотивите на Решение от 21 ноември 2024 г. на Съда на Европейския Съюз по дело С-61/23, което съгласно чл. 633 от ГПК е задължително за всички съдилища в Република България. Излага още, че съгласно т. 24 от на Решение на СЕС от 9 февруари 2012 г. по дело М. U., С-210/10, когато правото на Съюза не съдържа по-точни правила за определянето на националните санкции, тъй като не предвижда изрично критерии за преценка на пропорционалността, то санкционните мерки по национално законодателство не трябва да надхвърлят границите на подходящото и необходимото за постигането на легитимно преследваните от това законодателство цели, като се има предвид, че когато има избор между няколко подходящи мерки, трябва да се прибегне до най-малко обвързващата и, че причинените неудобства не трябва да са несъразмерни по отношение на преследваните цели. Счита, че в случая се твърди, че е неплатена такса за изминато разстояние само за съответния сегмент, като твърди, че с тези аргументи следва да се приеме, че охраняваните обществени отношения не са засегнати в степен, оправдаваща приложението на административно-наказателната принуда спрямо дружеството, като дори и да се приеме от обективна и субективна страна за установено санкционираното административно нарушение, предвиденото от българския законодател административно наказание е несъответстващо на принципа на пропорционалност и заедно с извода за породилия се директен ефект на чл. 9а от Директива 1999 62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни поради неправилното транспониране в българското законодателство. Ответникът сочи още, че предвид установеното по делото обстоятелство, че с бордовото устройство, с което е бил оборудван автобусът, не са били подадени данни относно изминатия път в часа на датата посочена в обжалвания електронен фиш, както и че таксата, дължима за тол сегмента от пътя посочен в електронния фиш, през който на посочените дата и час е преминало ППC, не е била изчислена и заплатена, счита че дружеството не е допуснало административно нарушение, тъй като в случая разпоредбите на чл. 179, ал. 3б вр. чл. 102 ал. 2 от ЗДвП са поставени в противоречие с общностното право, които е следвало да намерят пряко приложение. Сочи чл. 2, §7 от Регламента, съгласно който доставчиците на ЕУЕПТ информират незабавно ползвателите на ЕУЕПТ за всеки случай на недекларирана пътна такса във връзка с неговата сметка и предлагат възможност за отстраняване на нередността преди предприемането на принудителни мерки. Сочи, че тази разпоредба е съобразена във вътрешното ни право едва с последното изменение на Закона за пътищата (ред. ДВ. бр. 14.01.2023г.). Излага съображения, че по този начин се предоставя възможност собствениците да заплатят дължимите от тях тол такси за ползването на платената пътна мрежа, като едва след незаплащането в предоставения им 14-дневен срок ще може ла се пристъпи към реализиране на административно-наказателна отговорност. Счита, че Агенция пътна инфраструктура е следвало да уведомят дружеството да отстрани техническата неизправност в бордовото устройство и да заплати доброволно дължимата за съответния пътен участък тол такса. Счита за правилно оспореното решение по отношение извода с оглед липсата на правно предвидена възможност за санкциониране на нарушенията по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП с издаване на електронен фиш. Сочи чл. 39, ал. 4 от ЗАНН, съгласно който за да бъде издаден електронен фиш за процесното нарушение на нормата на чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, това трябва да е предвидено в закон. В тази норма не е предвидена възможност за издаване на електронен фиш за процесното нарушение, като липсва и друга законова норма, която изрично да предвижда тази възможност, поради което в случая е следвало да бъде съставен АУАН и издадено НП. Едва с изменението на чл. 189ж, ал. 1 от ЗДвП, в сила от 13.02.2024 г., е предвидена възможността за издаване на електронен фиш за налагане на глоба или имуществена санкция при установено от електронната система нарушение по чл. 179, ал. 3б от ЗДвП, която ще се прилага за нарушения като процесното, но извършени след влизане в сила на промяната, а в случая обжалвания електронен фиш е издаден за нарушение извършено на 13.03.2022 г., т.е. преди влизане в сила на изменението на закона, съответно и по отношение на това нарушение изменената норма е неприложима. На следващо място сочи, че в хода на административно-наказателното производство не са събирани никакви доказателства как точно е станало установяването на нарушението. Само като предположение може да бъде прието, че електронна система още при заснемане на преминаването на автобуса през обхвата на камера е направила съпоставка с неговия вид и с данните от свидетелството за регистрация. Счита, че приложената по делото снимка може да стане повод за извършване на разследване относно вида на МПС, като събирането на тези доказателства може да се случи единствено в стандартното развитие на административно-наказателното производство по чл. 36 и сл. от 3АНН - акт и наказателно постановление, с възможност на нарушителя да направи своите възражения и да представи доказателствата, не и с извънредния способ - чрез електронен фиш. Твърди също и, че липсват доказателства, че наказващият орган е изпълнил процедурата на чл. 186, ал. 4 oт ЗДвП, която разпоредба определя и лицето срещу което следва да се издаде фиш, именно управителя на юридическото лице - собственик на моторното превозно средство. Твърди, че като е издал електронния фиш на юридическото лице, а не на управителя, наказващият орган е нарушил процесуалния ред за изпращане на покана, и материалния ред за определяне на субекта, който следва да носи административно-наказателната отговорност. Ответникът излага и съображения, че сроковете по чл. 34, ал. 1 от ЗАНН следва да бъдат прилагани в производствата по чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП, доколкото електронният фиш по своето правно действие представлява акт едновременно с установителни, като АУАН, и със санкционни, като НП, функции. Поради което счита, че следва да се приеме, че срокът за издаване на електронен фиш е този по чл. 34 ал. 2 от ЗАНН. Като сочи, че единствената дата, която се съдържа е датата на нарушението и за да се прецени дали са изтекли давностни срокове, е задължително да бъде установена датата на издаване на електронния фиш, като в датата на издаване, съпоставена с датата на установяване на нарушението, в това число и авторството му - 13.03.2022 г. Следователно счита, че процесният ел. фиш не е издаден в рамките на преклузивния 3 месечен срок по чл. 34 ал. 1 от ЗАНН, считано от заснемане на нарушението, от който момент следва да се счита за открит и нарушителя - собственик на МПС. Също така ел. фиш твърди, че не е издаден и в рамките на шест месечен срок по ал. 2 на чл. 34 от 3AHН, считано от съставянето на АУАН какъвто в случая не се съставя , респ. от установяване на нарушението чрез неговото заснемане. В заключение, твърди че не са налице сочните от касатора касационни основания за отмяна на обжалваното решение на Районен съд Монтана. Моли да бъде потвърдено Решение № 12 от 29.01.2025 г., постановено по анд № 20241630201587 по описи на Районен съд Монтана за 2024 г. Претендира разноски за касационната инстанция, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие и фактура.