Определение № 537 от 13.10.2021, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 537 гр. С.З., 13.10.2021 г.

ОКЪЖЕН СЪД – С.З., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в заКито заседание на тринадесети октомври, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Златев

Членове:

Мариана М. Мавродиева

Веселина К. Мишова като разгледа докладваното от Пламен Ст. Златев Въззивно частно гражданско дело № 20215500501650 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 274 във връзка с чл. 248, ал.1 от ГПК.

Настоящото въззивно гражданско дело е образувано по повод постъпила частна жалба от страна на К. В. Щ. чрез проц. представител – адв.

Ч. против Определение № 261622 от 26.08.2021 г., постановено по гражданско дело № 2669/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е оставена без уважение молбата му за изменение на постановеното по същото гражданско дело, решение в частта за разноски.

Жалбоподателят излага съображения за неправилност и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт като приема, че молбата е подадена в законоустановения срок и същата се явява редовна. Приема за неправилен извода на първоинстанционния съд и се аргументира в подКепа на твърдението си. Сочи, че предметът на производството е не само съдебна делба, но и претенция касаеща заплащане на направените подобрения на процесния недвижим имот, който е предмет на делото пред районния съд. С оглед на това, твърди че съдът е следвало да приеме, че подадената молба е в срок и с оглед на това е трябвало да се произнесе по направеното искане.

Претендира за отмяна на обжалвания съдебен акт и постановяване на нов, с който да се уважи претенцията на жалбоподателя респективно връщане на делото на Районен съд – С.З. за произнасяне по съществото на молбата.

Моли за присъждане на разноски, направени пред настоящата въззивна инстанция.

В законоустановения едноседмичен срок е постъпил писмен отговор на частната жалба от СЛ. В. Щ. чрез проц. представител – адв. Й., с който приема жалбата за неоснователна, а обжалвания съдебен акт за правилен и 1 законосъобразен. Приема за неоснователни доводите на жалбоподателя като подКепя своята защитна теза чрез аргументи, изложени в отговора.

С оглед на изложеното, моли настоящия въззивен състав, да остави без разглеждане молбата за изменение на решение от 12.03.2021 г. в частта за разноски като недопустима.

Въззивният съд, след като обсъди оплакванията в частната жалба, становището на насрещната страна, данните по първоинстанционното дело, намери за установено от фактическа страна следното:

Първоинстанционният съд е бил сезиран с искове с правно основание чл. 28-30 от Закона за наследството и чл. 34 от Закона за собствеността от ищеца С.Щ. против ответницата К.Щ., с които искове се претендира допускане преКатяване на съсобствеността между двамата, тоест съдебна делба на недвижим имот, находящ се в гр. С.З., а именно жилище – апартамент, като се претендира същият да бъде изнесен на публична продан, тъй като е неподеляем. Също така е направено искане за увеличаване дела на ищеца със сумата 4 548 лева, тъй като същият е правил непрекъснато ремонти. Претендира и за разноски, направени пред първоинстанционния съд.

Писмен отговор на исковата молба е постъпил от страна на ответницата в законоустановения срок, с който оспорва изцяло исковата молба и сочи за неверни твърденията в нея. Излага подробни съображения в подКепа на този свой аргумент и претендира въпросното жилище да бъде възложено на нея като неподеляемо. Направено е искане за присъждане на разноски, които били направени в хода на първоинстанционното производство.

По делото са събрани писмени и устни доказателства, които водят до разКиване на обективната истина и до постановяването на съдебен акт, с който е разрешен правния спор между страните.

С Решение № 260221/12.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 2669/2019 г. по описа на Районен съд – К., съдът е изнесъл на публична продан въпросния недвижим имот – апартамент, разпределил е отговорността за заплащане на държавна такса между страните съобразно стойността на всеки притежаван от тях дял, както и осъдил ответницата да заплаща ежемесечно обезщетение в полза на ищеца с оглед на това, че същият е лишен от право да ползва своята 1/3 идеална част от съсобствен недвижим имот – апартамент, находящ се в гр. С.З., кв. З., ул. „*********** , считано от 29.09.2020 г. до окончателното извършване на делбата с влязло в сила решение. Относно заплащането в полза на ищеца сумата от 6 816 лв., представляваща подобрения в резултат, на които се е увеличила стойността на имота, искът е отхвърлен.

По делото е постъпила молба от страна на ответницата ( въззивник в настоящото съдебно производство ) – К.Щ., чрез която е направил искане за присъждане на направените от нея разноски съобразно представения списък, изготвен по реда на чл. 80 от ГПК.

С обжалвания пред настоящата съдебна инстанция, съдебен акт, районният съд е оставил без разглеждане молбата за изменение на постановеното решение в частта за разноски, като недопустима.

Аргументирал се е като приема, че молбата е просрочена, тъй като е 2 подадена след изтичането на преклузивния срок по реда на чл. 248, ал.1 от ГПК. А именно цитираната разпоредба предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за разноски. В настоящия случай нормата на чл. 248, ал.1 от ГПК не била спазена и с оглед на това жалбата е оставена без уважение.

При така установената фактическа обстановка, настоящият оКъжен съд, приема от правна страна следното:

Частната жалба е подадена в законоустановения двуседмичен срок срещу подлежащ на съдебен контрол съдебен акт , подадена е от надлежна страна и като такава се явява процесуално допустима. Разгледана по същество се явява недоказана и неоснователна поради следните съображения:

Отговорността за разноски принадлежи на всяка една от страните в процеса с оглед изхода от развилия се съдебен спор, респективно постановеното решение, с което е уважен или отхвърлен предявения иск. По принцип ищецът и ответникът имат право да претендират разноските, които са направили в процеса, но отговорността да бъдат понесени направени разноски е обвързана преди всичко с изхода на съдебния спор за съответната страна в процеса. Отговорността за разноски почива на установеното в чл. 3 от ГПК изискване за добросъвестно упражняване на процесуални права и следва да бъде възприемана като отговорност за вреди от неоснователни процесуални действия. На това разбиране почива и нормата на чл. 78, ал.2 от ГПК, която допуска присъждане на разноски на ответника само ако с поведението си той не е дал причина за предявяване на иска и при това – ако признае иска. Претенцията за разноски, макар и обусловена от изхода на делото по главния спор, има относителна самостоятелност. Отговорността за разноски не се разпределя служебно от съда, а е въпрос, по който съдът се произнася, само ако е сезиран.

С разпоредбата на чл. 248 от ГПК, законодателят е предвидил две отделни хипотези за промяна на вече постановения съдебен акт по делото в частта за разноските. Първата хипотеза е за изменение на решението в частта за разноските. Втората хипотеза е за допълване на решението в частта за разноските. Разликата е между двете хипотези е в това дали съдът е формирал воля по отговорността при наличието валидно сезиране с такова искане. В хипотеза, в която съдът не се е произнесъл по направеното искане за разноските, е налице непълнота при формирането волята на съда. Тази непълнота можа да се отстрани по реда на чл.248, ал.1, пр.1 от ГПК – по искане за допълване на решението в частта за разноските, която възможност е уредена от законодателя в отклонение от принципа на чл. 246 от ГПК.

Втората хипотеза по реда на чл.248, ал.1 от ГПК – за изменение на решението в частта за разноските, намира приложение тогава, когато при валидно направено искане за присъждане на разноски, съдът е определил дължимите разноски с решението, но страната твърди и иска решението в тази му част да бъде коригирано в съответствие с твърденията и за действително направените разноски от страната. Списъкът за разноски е процесуална предпоставка само за упражняване на правото по чл. 248, ал.1, 3 пр.2 от ГПК.

В настоящия случай, първоинстанционният съд е сезиран с молба, която касае втората хипотеза на цитираната разпоредба, а именно чл.248, ал.1, пр.2 като молителят претендира за изменение на решението в частта за разноски.

Нормата на чл. 248 от ГПК е абсолютно приложима във всички случаи когато се иска изменение или допълване на вече постановено съдебно решение и срокът, в който следва да се направи тази претенция е императивен и преклузивен. Алинея първа на самата разпоредба предвижда, че в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските. В случая ответникът по гражданско дело № 2669/2019 г. по описа на Районен съд – К. и въззивник по настоящото въззивно дело е депозирал молба по реда на чл.248, ал.1 от ГПК, която молба е подадена извън указания от районния съд срок.

Тъй като първоинстанционното решение е обжалваемо, молбата следва да бъде предявена в този срок съгласно нормата на чл.248, ал.1 от ГПК, която изрично предвижда това и в съответния казус този е срок е двуседмичен.

Видно от доказателствата по делото е самата молба с входящ номер № 274689 е постъпила пред първоинстанционния съд на 23.08.2021 г., а е следвало да бъде подадена в по - ранен момент от този. Съдебното решение е връчено на ответника на 02.04.2021 г. и от този момент е започнал да тече предвидения срок, от който всяка страна е могла да направи искане за допълване или изменение на постановеното решение в частта за разноски.

След изтичането на този преклузивен срок, това право на искащия се преклудира. Именно жалбоподателката е следвало да предяви молбата си в срока за обжалване на решението, а именно до 16.04.2021 г., което видно не е направено от нейна страна.

Напълно неоснователни и неаргументирани се явяват твърденията, наведени в частната жалба относто това, че в случая е приложима втората хипотеза на чл. 248, ал. 1 от ГПК. Тя е приложима в случаите когато постановените съдебни решения са необжалваеми, а съответния случай изобщо не е такъв поради предмета на делото , а именно съдебна делба. Тези твърдения са твърде едностранчиви, неаргументирани и най – вече неправилни.

При тези фактически и правни обстоятелства, правилно районният съд е оставил без разглеждане молбата за изменение на решението в частта за разноски. С оглед на всичко изложено се стига до извода, че първоинстанционният съд е постановил по своя характер един правилен, обоснован и законосъобразен съдебен акт, който следва да бъде потвърден от настоящия въззивен състав.

Относно разноски:

С оглед изхода на делото, разноски не следва да се присъждат в полза на въззивника, право на такива има въззиваемата страна, но тъй като тя не е направила своевременно искане за присъждане, не следва да се разпределят в полза на никоя от двете страни.

4

Мотивиран от всичко изложено, Старозагорският оКъжен съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 261622/26.08.2021 г., постановено по гражданско дело № 2669/2019 г. по описа на Районен съд – С.З., с което е оставена без разглеждане молбата на К. В. Щ. за изменение на Решение № 260221/12.03.2021 г., постановено по гражданско дело № 2669/2019 г. по описа на същия районен съд в частта за разноски.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване пред по горен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5