Определение № 170 от 17.03.2026, Окръжен съд - Смолян

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 170 гр. Смолян, 17.03.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петър Хр. Маргаритов

Членове:

Петранка Р. Прахова

Зоя Ст. Шопова като разгледа докладваното от Петранка Р. Прахова Въззивно частно гражданско дело № 20265400500100 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл. 274 ал. 1 т. 1 от ГПК.

С Определение № 8/07.01.2026 г. по гр. д. № 417/2025 г.

Смолянски районен съд е оставил без разглеждане предявения от Й. И. С. иск да се признае за установено на основание чл. 439 от ГПК, че не дължи на НОИ сумата от 12 000 лева, представляваща лихва за забава за периода м. октомври 2014 г. м. октомври 2017 г., начислена върху всяка изплатена вноска /пенсия/ за периода м. октомври 2014 г. до м. октомври 2017 г., която е предмет на принудително изпълнение по изп. д. № 30/2024 г. по описа на ЧСИ П. М., поради погасяването й по давност – като недопустим.

Със същото определение производството по гр. д. № 417/2025 г. по описа на РС – Смолян е прекратено.

Това определение се обжалва пред Смолянски окръжен съд от ищеца Й. И. С., чрез пълномощник адв. Б. П., с оплаквания, че е постановено в нарушение на процесуалния и материалния закон.

В частната жалба се твърди, че иска се основава на факти, настъпили след постановяване на присъдата на РС – Златоград, въз основа на която е издаден изпълнителен лист. Твърди се, че при наведени твърдения за настъпили след влизане в сила на изпълнителното основание факти, с които се свързва недължимост на претендираното от ответника материално право, предявения иск по чл. 439 от ГПК е допустим, тъй като установяването на тези факти е в състояние да рефлектира върху дължимостта на процесното вземане.

Твърди се, че предявения иск се основава на твърдението, че процесното вземане е погасено по давност към датата на подаване на исковата молба. Твърди се, че предмет на делото може и да не е вземането, а 1 новонастъпил факт – давност, т.е. погасяването на материалното право и правото на принудително изпълнение, но след като длъжникът го е предявил; давност за принудителното изпълнение на притезателното му субективно право в полза на длъжника не тече.

Твърди се, че не е задължително, така както е приел съдът, ищецът да прави възражение за давност в производството, по което е издаден изпълнителния лист.

Според жалбоподателя в исковата молба се твърди, че лихвите за периода м. октомври 2014 г. – ч. октомври 2017 г. са погасени по давност към момента на подаване на исковата молба, което е нов факт.

С частната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното определение и делото се върне на районния съд за произнасяне по същество на предявения иск.

В срок не депозиран писмен отговор на частната жалба от ответната страна.

Смолянски окръжен съд намира частната жалба за процесуално допустима като депозирана в законно установения срок от надлежна страна, а по същество, след като прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност относно предмета на обжалване, намира за установено:

Изпълнително дело № 30/2023 г. по описа на ДСИ при РС – Златоград, преобразувано в изп. дело № 400/2024 г. по описа на ЧСИ М., е образувано по молба на НОИ – ТП – С. по Изпълнителен лист № 36/30.08.2023 г., издаден въз основа на Присъда № 2/16.02.2023 г. по НОХД № 70/2022 г., с който ищеца Й. И. С. е осъдена да заплати на НОИ сумата от 41 773, 93 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в неправомерно получени суми за пенсия за осигурителен стаж и възраст и добавки от ДОО за периода 08.09.2014 г. – 31.01.2021 г., ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, който за всяка изплатена сума е деня на постъпване по банковата сметка на подсъдимия, до окончателно изплащане на сумата. В поканата за доброволно изпълнение дължимите лихви са определени в размер на 11 942, 83 лева.

Пред районен съд Й. И. С. депозира искова молба, с която претендира да се признае за установено спрямо НОИ, че не дължи лихва в размер на 12 000 лева за периода от м. октомври 2014 г. до м. октомври 2019 г. поради погасяване по давност съгласно чл. 111 ал. 1 б. „в“ от ЗЗД.

Законосъобразен и обоснован е извода на районния съд, че така предявения иск е недопустим.

Според разпоредбата на чл. 439 ал. 2 от ГПК иска на длъжника за недължимост на задължението може да се основава само на факти, настъпили след приключван на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По НОХД № 70/2022 г. по описа на РС – Златоград е приет за 2 съвместно разглеждане граждански иск, предявен от НОИ срещу подсъдимия Й. И. С., за сумата от 41 773, 93 лева, ведно със законната лихва върху тази сума. В постановената по делото Присъда № 2/16.02.2023 г. подсъдимият С. е осъден да заплати на НОИ сумата от 41 773, 93 лева, ведно със законната лихва, считано от деня на увреждането, който за всяка изплатена сума е деня на постъпване по банковата сметка на подсъдимия, до окончателно изплащане на сумата.

Именно в производството по НОХД № 70/22 г. Й. И. С. е следвало да изчерпа възраженията си по така приетия за съвместно разглеждане граждански иск. Към този момент факта на изтичане срока за погасяване по давност на лихвите за периода м. октомври 2014 г. – м. октомври 2019 г. е бил настъпил.

Поради това в случая иска не се основава на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

Недопустимо в частната жалба да се прави опит да се заобиколи изискването на чл. 439 ал. 2 от ГПК, с твърдение, че в исковата молба се твърди, че погасяването по давност е настъпило към момента на предявяване на исковата молба. Такова твърдение в исковата молба няма.

С така предявения иск се прави опит да се пререши влязъл в сила осъдителен акт. Искът по чл. 439 от ГПК, с който се оспорва изпълняемото право, следва да се основава на факти, които не са преклудирани със сила на присъдено нещо /Определение № 956/22.12.2010 г. по т. д. № 886/2010 г. І т.о. на ВКС/.

В случая с влизането на осъдителната присъда в сила, включително и в гражданската й част, същата става стабилен акт и за ищеца е преклудирана възможността да оспорва вземанията по гражданската й част относно факти и обстоятелства за погасяване на вземането, които е могъл да заяви в процеса.

В Определение № 64/09.02.2022 г. по гр. д. № 2118/2021 г. на ІV го.о. на ВКС, по казус, при който вземането също е установено с присъда, се сочи „Силата на присъдено нещо преклудира както предявените и отхвърлените, така и непредяваните до приключване на съдебното дирене възражения на ответника и защита на длъжника по иск с правно основание чл.

439 от ГПК може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в съдебното производство, по което е издадено изпълнителното основание“. В това определение се съдържа и отговор на твърденията в частната жалба, че не е задължително ищецът да прави възражение за давност в производството, по което е издаден изпълнителен лист. ВКС сочи, че „Въззивният съд не е приел, че ищецът е бил задължение да направи възражение за изтекла давност за лихви върху претенция по граждански иск в наказателния процес, а е констатирал, че не е направил такова, поради което е приел, че е настъпила преклузия на фактите, настъпили 3 до приключване на съдебното дирене“.

Когато ищецът обосновава правния си интерес от защита по реда на чл. 439 от ГПК с факти, които са настъпили преди приключване на производството, в което е издаден изпълнителния лист, преклудирани със сила на присъдено нещо, установителния иск е недопустим – Определение № 313/25.03.2009 г. по ч. т. д. № 157/2011 г. на ІІ т.о. на ВКС, Определение № 233/17.04.2009 г. по ч. т. д. № 239/2009 г. на ІІ т.о. на ВКС, Определение № 639/10.11.2009 г. по ч. гр. д. № 471/2009 г. на ІV г.о. на ВКС, Решение № 6/21.01.2016 г. по т. д. № 1562/2015 г. на І т.о. на ВКС, Определение № 653/30.11.2015 г. по ч. т. д. № 2032/2015 г. на І т.о. на ВКС, Решение № 781/25.05.2011 г. по гр. д. № 12/2010 г. на ІІІ г.о. на ВКС.

Предвид гореизложеното обжалваното определение като законосъобразно и обосновано следва да бъде потвърдено. По отношение молбата за поправка на явна фактическа грешка във фамилното име на ищеца следва да се произнесе районния съд.

Водим от гореизложеното Смолянски окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА ОПРЕДЕЛЕНИЕ № 8/07.01.2026 г. по гр. д. № 417/2025 г. на Смолянски районен съд.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховен касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4