Решение № 257 от 22.11.2024, Окръжен съд - Габрово

РЕШЕНИЕ

№ 257 гр. Габрово, 22.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, СЪСТАВ I, в публично заседание на двадесет и втори октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Веселина Топалова

Членове:

Ива Димова

Симона Миланези при участието на секретаря Даниела Бл. Платиканова като разгледа докладваното от Веселина Топалова Въззивно гражданско дело № 20244200500231 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. Х. Ч., чрез проц му представител адв.Ан.Д., против решение № 66/19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 231/2024 г.по описа на Районен съд Габрово, подадена на 19.03.2024 г.

Твърди се, че решението било неправилно поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

На 29.03.2024 г. е подадена втора въззивна жалба, а на 24.04.2024 г. е подадено допълнение към въззивна жалба.

Подадената въззивна жалба на 19.03.2024 г. е в законоустановения срок, поради което следва да бъде разгледана.

Въззивната жалба и допълнение към въззивна жалба, внесени в деловодството на съда след 19.03.2024 г. съдът не следва да разглежда, тъй като същите са просрочени.

В срок не е постъпил писмен отговор от ответното дружество.

Съгласно чл. 269 ГПК, въззивната инстанция следи служебно за валидността на решението, а за допустимостта - в обжалваната част. Относно законосъобразността на акта, въззивният съд е обвързан от възраженията посочени в жалбата.

Съдът, като взе предвид данните по делото, приема следното:

Решението е валидно и допустимо, а разгледано по същество – правилно.

1

Първоинстанционното решение е обжалвано в частта му, с която е отхвърлен предявеният иск за горницата над 387.38 лв. до пълният претендиран размер от 1 200 лв.

Пред първоинстанционният съд е предявен иск с правно основание чл.55 ал.1 предл.1 ЗЗД с искане да бъде призната недействителността на сключения между страните договор за потребителски кредит и да бъде върнато на ищеца недължимо платеното в размер на 1200 лв.

Подробно анализирайки доказателствата по делото, първоинстанционният съд е приел, че са налице законовите основания за обявяване на процесния договор за изцяло недействителен. В този случай приложение намира разпоредбата на чл.23 ЗПК, съгласно която потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи. Прието е, че за ищеца, като кредитополучател е възникнало задължението да върне на ответното дружество само получената главница от 800 лв.

Съгласно погасителния план, към договора с дата 25.10.2020 г., главницата с начислените лихви, следва да бъде заплатена на три месечни вноски с падеж 25 число на месеците ноември, декември 2020 г. и януари 2021 г. От заключението на допусната, приета и неоспорена съдебно икономическа експертиза, е установено, че на три вноски през м. ноември, декември 2020 г. и януари 2021 г. ищецът е изплатил на ответното дружество по процесния договор за потребителски кредит общо сумата от 1187.38 лв. Задължението на кредитополучателя е за главницата от 800 лв., като останалата част от сумата 387.38 лв. е получена от ответника без основание по обявения за недействителен договор № 652547/25.10.2020 г.

Въззивната инстанция изцяло споделя изводите на първоинстанционния съд, като на основание чл. 272 от ГПК препраща към подробните и изчерпателни мотиви на първоинстанционното решение.

Основното твърдение на ищеца е било, че е заплатил на ответното дружество сумата от 2000 лв. по процесния договор, поради което претендира връщане на 1200 лв., разликата между получената главница от 800 лв. и действително платеното. В подкрепа на това си твърдение той представя извлечение от банковата си сметка в „Банка ДКС“ АД, от което се установява, че на 9.08.2022 г. той е превел по сметка на ответника сумата от 2000 лв.Основание за превода не е посочено. От друга страна, по делото е установено, че съгласно погасителния план на процесния договор, през ноември и декември 2020 г. и януари 2021 г.ищецът е заплатил задължение по договора за потребителски кредит от 25.10.2020 г., предмет на спора, сумата от 1 187.38 лв.

От изложеното се налага извода, че ищецът,на когото е доказателствената тежест, не е доказал по категоричен и несъмнен начин, че извършеният превод на сумата 2000 лв. на 9.08.2022 г. по сметка на ответника, е предназначен да погаси негово задължение по договора от 25.10.2020 г. Не се установи защо сумата е преведена една година и осем месеца след изтичане на срока за плащане на последната вноска по договора – м. януари 2021 г.

Няма данни как е определен размера от 2000 лв., като се има предвид, че дължимата сума по договора е много по ниска, съгласно посоченото в него и погасителния план.

2

Изложеното води до извода, че по делото не е доказано преведената сума по сметка на ответника на 9.08.2022 г.от 2000 лв. да е била предназначена да погаси задължения по договор за потребителски кредит между страните от 25.10.2020 г., които освен това се установи, че са погасени още през месец януари 2021 г.

Доколкото от обясненията на жалбоподателя пред въззивната инстанция, може да се направи извод за евентуално съществуващи и други отношения между страните по делото, ищецът би могъл на реализира претенциите си в друго производството, тъй като те са извън предмета на спора.

Поради изложеното, съдът намира, че решението е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

На основание изложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 66/19.02.2024 г., постановено по гр.д. № 1564/2023 г. по описа на Районен съд Габрово.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3