Решение № 3205 от 11.04.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3205 гр. София, 11.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 76 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА като разгледа докладваното от СТЕФАН ИС. ШЕКЕРДЖИЙСКИ Гражданско дело № 20211110164270 по описа за 2021 година искове с пр. основание чл. 124, ал. 1 (съществуване на право), във вр. с чл. 415 от ГПК, във вр. с чл. 150 от ЗЕ и чл. 86 от ЗЗД; чл. 49 от ЗЗД:

Ищецът -фирма, моли да се признае за установено, по отношение на ответника/ите, че дължи/ат при условията на разделност (1/2 ид.ч. за първия и 1/2 ид.ч. за втория):

- сумата от 744,65 лева, главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода от м.05.2018г. до м.04.2020г., ведно със законната лихва от 08.07.2021г. до окончателното изплащане на вземането;

- сумата от 127,89 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2019г. до 23.06.2021г.

Претендира съдебни разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Третото лице-помагач на ищеца - фирма, не се ангажира със становище.

Ответниците – Г. Т. ХР. и КР. СТ. К., оспорват иска:

- била нарушена директива на ЕС;

- нямало сключен договор;

- имало неравноправни клаузи;

- оспорва изчисленията на ищеца, като навежда и многожество други доводи.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 12 и чл. 235, ал. 3 от ГПК, приема за установено следното:

1 от фактическа страна:

Съобразно ОУ на ищеца, потребителят заплаща цената на потребената енергия на 11 месечни вноски в 45 дневен срок след изтичане на периода (чл. 31 и чл. 33 от ОУ) - Решение № 142 от 30.09.2010г. по т.д. № 117/2009г., т.к., ІІ т.о. на ВКС: според чл. 143, ал. 3 ЗЕ консумираната топлинна енергия се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. потребителите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 30-дневен срок след отчитане на периода, за който се отнася.

Във възраженията по заповедното производство е признато наличието на облигация – всъщност се твърди, че всичко дължимо е платено (всички задължения от години заплащам с платежни нареждания на основание издадените фактури / съобщения към фактури. Нямам неплатени задължения …), оспорено е само, че има недоплатени фактури (чл. 175 от ГПК).

В първото о.с.з. (17.02.2022г. се и признава, че ответникът е собственик на жилището). Така, съдът намира, че ответниците не спорят, че са собственици на жилището (в тази връзка, освен посоченото по-горе и Договор от 91г.) и че то е топлоснабдено. С третото лицепомагач е сключен договор от страна на ЕС.

Депозирано е заключение на СЕ, оспорено от ответника, и прието, като компетентно изготвено от съда. От него се установява, че:

- главницата възлиза на 684,71 лева (чиста главница) + 59,94 лева (дялово разпределение) = 744,65 лева, а

- лихвата – 107,90 лева + 11,90 лева = 119,80 лева.

Ползвана е Наредба № 16-334/06.04.2007г. (л. 107).

Главницата за целия претендиран период от 4 231,39 лева. Фактурите, платежните нареждания, предосатвени от ответниците (л 65-76), съответстват изцяло на задълженията, посочени в таблицата на л. 114 (края) и 115 (началото). Става въпрос за 3 546,68 лева. Или доводът, че те не били отчетени нито от монополиста, нито от в.л., е носнователен.

4 231,39 лева - 3 546,68 лева = 684,71 лева.

Плащанията датират от 10.08.2018г., като първото от тях се отнася до м. 5.2018г.

Причината е отложения момент на падежа, посочен по-горе.

Вещото лице по ССчЕ част е съобразило данните, находящи се в извлечението от партидата (л. 115-9).

Предметът на комплексната СЕ е да се определят изразходваните топлинни единици по отношение на жилището на ответника и те да се остойностят, съобразно актовете на КЕВР, с които се определя цената на услугата. Фактурите и счетоводството на ищеца са ирелевантни от тази гледна точка. от правна страна:

2

Продажбата на топлинна енергия се извършва на основата на писмени договори при общи условия, сключени между … производител и различни субект, включително и пряко присъденили се към топлоснабдителната мрежа, но не и отделни членове на ЕС (чл. 149 от ЗЕ). Потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост, могат да купуват топлинна енергия от доставчик, избран с решение на общото събрание на етажната собственост. За избора се съставя протокол съгласно Правилника за упражняването, реда и надзора в етажната собственост (чл. 149а от ЗЕ). Това в случая е сторено. Задължително е да има такова дружество, съответно да е проведено ОС на ЕС, в което да е взето решение. Това е начин да се съгласуват волите на отделните етажни собственици. Ако е налице порок в многостранната сделка, вината за това не е у ищеца / съответно третото лице-помагач.

Евентуален регрес би следвало да се насочи към управителя или други етажни съсобственици.

Правна същност на сделката (двустранен облигационен договор) е характеризирана от КС в решение № 5 от 22.04.2010г. Тя е особена и има социален характер и произтича от договор (при изясняването на отношенията между обществения снабдител -енергийно предприятие и потребителя следва да се има предвид, че договорна е отговорността за неизпълнение на задължение по съществуващо облигационно отношение между страните, докато при деликта облигационната връзка между страните възниква едва с причиняването на вредата. В разглеждания случай, между енергийното предприятие и потребителя е налице облигационно отношение, чието основно съдържание включва задължение на предприятието да доставя електрическа енергия срещу задължението на потребителя да я заплаща. Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът - чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин. Обстоятелството, че отношенията между страните се уреждат от общи условия на доставчика, не влияе на естеството на източника на задължението - договор. Без значение е и обстоятелството, че общите условия подлежат на одобрение от административен орган.

Това отношение е породено от сключен между страните договор. Без значение е как е сключен договорът – чрез изрични насрещни волеизявления в писмена форма или по друг начин). Собственик на отоплен имот (или ползвател на когото е прехвърлена партидата) е страна в правоотношението. Следователно страните са обвързани от валиден договор за продажба на топлинна енергия – чл. 153, във вр. с чл. 149 от ЗЕ - ТР 4 от 29.01.2013г. по тълк. д. № 4/2012г., ОСГТК на ВКС; ТР на ВКС ОСГК № 2/2016 от 25 май 2017г. Отделният етажен собственик може да прекрати топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, но остава потребител на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата ... Непоискана е тази доставка, при която доставчикът предоставя характеризиращата договора престация на потребител, без той да е изразил съгласи е за това. Именно поради това законът постановява, че непоръчаната от потребителя доставка на централно отопление не поражда за потребителя задължение за плащане).

Р. № 507 от 22.01.2013г. на ВКС, IV г.о., по гр.д. № 1557/2011г., постановено по реда на чл.

3

290 ГПК: Съобразно разпоредбата на §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката „потребител на енергия или природен газ за битови нужди" е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си. В § 13, т. 1 от ДР на Закона за защита на потребителите е дадено легално определение на общото понятие „потребител”. За нуждите на специалните закони съществуват други определения. Такова е и това по §1, т.42/отм./ от ДР на Закона за енергетиката. След като е взето решение от общото събрание на етажните собственици, т.е. от всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост за присъединяване към топлопреносната мрежа, всеки етажен собственик е потребител на постъпилата в сградата топлинната енергия. Освен заплащането на съответната топлинна енергия, постъпила в собствения им имот, потребителите са длъжни да заплатят и тази за отопление на общите части на сградата. В този смисъл е и решение № 5 от 22.04.2010г. по к.д. № 15/2009г. на Конституционния съд на Република България.

Аналогично е разбирането, залегнало в Решение на Съдът на ЕС (четвърти състав) от 5 декември 2019г. по съединени дела С 708/17 и С 725/17.

Или, това правоотношение се „придобива” с придобиването на жилището. Националната правната уредба не противоречи нито на КРБ, нито на европейското право и именно по тази причина са цитирани, посочените по-горе, задължителни становища на КС и съда на ЕС.

Разбирането на адв. С., въпреки изложеното по-горе, не е променено, считано поне от становището му по решението от 11.07.2018г., постановено от този състав гр.д. № 61756 по описа за 2016г. По тази причина всички доводи за противоречие с някакъв императивен или свърхимперативен порядък, национален или наднационален, не следва да се обсъждат, извън все пак изрично посоченото (от л. 41 до 47 и след това до 50; след това от 51-7; искането за поредно преюдициално запитване). На всички тези доводи вече и то многократно са давани отговори и от този състав (с цитирана практика и то от ВКС - решението от 11.07.2018г., постановено от този състав гр.д. № 61756 по описа за 2016г., а и от други състава).

Запълването на решението с правен баласт е напълно излишно. Склонността на процесуалния представителна ответника да „демонстрира“ специфични (да се разбира трудно разбираеми от доверителите му правни познания, което са без какъвто и да е правен или полезен ефект), не следва да се толерира.

Част от посоченото по-долу също е било излагано, за съжаление без особен ефект, по отношение на исканията на процесуалния представител на ответниците. Стандартната бланка, обхващаща становището на адв. С., без обаче да е съобразена конкретиката по спора, не ползва никого.

Публикуването на ОУ, като начин на регулиране на договорните правоотношение само по себе си не е недопустимо (или страдащо от по-тежък порок). То е предвидено с оглед улеснение на монополни дружества и огромен брой потребители. Ако в такива случай се спазва общия режим, това би довело до затруднения на търговеца, но и до такива на потребителите, които би следвало често да отделят време, за да посещават клоновете на 4 дружеството; или просто в неподходящ момент да се окажат без топлинно захранване, поради пропуск да подпишат поредната промяна. Общата хипотеза е предвидена в чл. 298 от ТЗ (което очевидно означава, че ОУ не се нито административен, нито нормативен акт), а специалната е в ЗЕ – чл. 150, ал. 1.

Такова е и разбирането на доктрината (например: проф. Калайджиев) - договорът при общи условия се тълкува по общите правила на чл. 20 от ЗЗД. Обстоятелството, че общите условия се изготвят от една от страните, не може да не се вземе под внимание при тълкуването им, което по правило следва да е ограничително и във вреда на техния автор чл. 147, ал. 2 от ЗЗП. От друга страна, при тълкуването следва да се акцентира не толкова върху действителната обща воля на страните (която всъщност е едностранната воля на страната, която ги е изготвила), колкото върху обичаите в практиката и добросъвестността.

Общите условия не са административен акт, съответно не подлежат на контрол за законосъобразност от административните съдилища - Определение № 3258 от 7.03.2013г. на ВАС по адм. д. № 2771/2013г., 5-членен с-в, докладчик съдията Свилена Проданова (цитирано в отговора). Общите условия не са и нормативен акт – не е ясно защо ответникът достига до подобен извод. Те са част от договорното съдържание.

Според Съдът на ЕС, решението, цитирано и по-горе (с оглед т. 86 и т. 87, че определеното количество ТЕ, е относително точно), така:

Що се отнася по-конкретно до сградната инсталация, от тези данни следва, че както поддържа ЕВН, може да е трудно и дори невъзможно да се определи с точност количеството топлоенергия, отдадено от тази инсталация във всеки апартамент.

Разпечатката съдържа 48 от 110 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/de793725-3bff-4fc1-9d6f-8d338b7e45b0