Решение № 4693 от 27.11.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4693 гр. Пловдив, 27.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Анета Ал. Трайкова при участието на секретаря Невена Мл. Назарева като разгледа докладваното от Анета Ал. Трайкова Гражданско дело № 20245330108487 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на Й. Х. Н. с ЕГН: ********** срещу П. М. А. с ЕГН: ********** от сумата 5 000 лева, представляваща дадена в заем с у м а , ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 21.03.2024 г. до изплащането й.

Ищецът твърди, че с ответника са близки приятели дълги години, като на ****г. ответникът го помолил да му предостави паричен заем от 5000 лв. за посрещане на текущи нужди. Сочи, че същият ден е преведена и исковата сума по банков път, като в основанието на банковия превод било записано: „*****“ . Уговорката между страните била заемът да се върне на 11.02.2022 г. Излага се това, че ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК до ПРС, пред който съд е образувано ЧГД № 5284/2024 по описа на Районен съд – Пловдив, и по което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по член 410 ГПК, срещу която ответникът бил възразил, с оглед на което е предявен установителен иск.

От ответника има подаден писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК. Излага се в отговора, процесната сума да е била получена на основание устен договор за поръчка, доколкото ответникът е счетоводител и по този повод е извършвал счетоводни услуги на фирми на ищеца, който пък от своя страна е поел задължението да му плаща възнаграждение. Заявява се, че след като отношенията между страните се влошили, ищецът завел конкретното дело. Възразява срещу прекомерността на платеното от ищеца адв. възнаграждение.

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Страните не спорят за това, че ищецът е предал на ответника сумата от 5000 лв., за която сума е била издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК.

1

В доказателствена тежест на ищеца е да установи, че процесната сума е предоставена в заем, че ответникът е поел задължение да я върне, както и настъпването на падежа.

В тежест на ответника е да докаже правоизключващото си възражение, че основанието за предадената сума е възнаграждение за договор за поръчка, по силата на който договор ответникът е престирал счетоводни услуги на фирмите му през 2021г.

От представеното в заповедното производство платежно нареждане от 10.07.2023г. се установява основанието временно заети средства.

По делото е разпитана св. С.М. се изяснява, че процесната сума била наредена от нея, а средствата били на баща й, който отпуснал заем на ответника, който следвало да ги върне до една година от предаването на сумата. Свидетелката споделя, че ответникът е работил по трудов договор при нейния баща като счетоводител през 2023 г., но напуснал работа, въпреки че трудовите му възнаграждения били заплащани редовно. Казва, че баща й не е имал други договорни отношения с нейния баща, като баща й не е бил консултиран, нито е бил счетоводно обслужван от ответника.

Св. М И. разказва, че П. трябвало да извърши счетоводна справка за задължения, които били необходими на Й., за което трябвало да получи процент от сумата, която трябвало да се плати от длъжника. Този разговор бил воден по телефона между двамата и тя чула съдържанието му, понеже разговорът бил на високоговорител.

Настоящият състав счита, че в дадените обяснения от св. Изеркова липсва каквато и да е конкретика за уговорките между страните по делото, които да водят до извод за възникнали отношения на плоскостта на договора за счетоводни услуги, още повече че те не са подкрепени от писмени доказателства, които да навеждат до обоснован извод, че сумата е предадена на различно от заемното правоотношение основание.

Ето защо съдът намери, че ответникът не можа да докаже възражението си, че получената сума е била престирана от ищеца на ответника в изпълнение на поето задължение за заплащане на възнаграждение по неформален договор за счетоводни услуги.

От така събраните писмени и гласни доказателства настоящият състав намира, че са налице необходимите предпоставки за уважаване на иска, доколкото по безспорен и убедителен начин бе установено основанието за получената от ответника сума да е неформален договор за заем от 11.02.2021г., по силата на който ответникът е поел задължение да върне процесната сума една година след нейното заемане.

С оглед изхода от спора на ищеца ще се присъдят разноските в заповедното производство в размер на 100 лева за държавна такса и 650 лева за адв. възнаграждение, което възнаграждение съдът не намалява, тъй като ответникът е могъл да обжалва заповедта за изпълнение в частта разноски, което не е сторил. За исковото производство на ищеца ще се присъдят сумата от 100 лева за държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение, поради прекомерност на поисканото от 1300 лева, с оглед ниската фактическа и правна сложност на делото, както и обстоятелството исковото производство да е проведено и приключило в рамките на едно съдебно заседание.

Ето защо, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. член 422 ГПК вр. чл. 240 ЗЗД между страните Й. Х. Н. с ЕГН: ********** и П. М. А. с ЕГН: **********, че П. М. А. с 2

ЕГН: ********** дължи на Й. Х. Н. с ЕГН: ********** сумата от 5 000 лева, представляваща дадена в заем сума по силата на неформален договор за заем от ****** ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 21.03.2024 г. до изплащането й, за което е издадена заповед за изпълнение по реда на чл. 410 ГПК по ЧГД № 5284/2024 по описа на Районен съд – Пловдив.

ОСЪЖДА П. М. А. с ЕГН: ********** да заплати на Й. Х. Н. с ЕГН:

********** разноски в заповедното производство в размер на 100 лева за държавна такса и 650 лева за адв. възнаграждение, а за исковото производство в размер на 100 лева за държавна такса и 800 лева за адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: ___/п/____________________ 3