Решение № 274 от 23.10.2023, Районен съд - Нови пазар

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Нови пазар, 23.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светла Радева при участието на секретаря ГАЛИНА Н. СВИЛЕНОВА като разгледа докладваното от Светла Радева Гражданско дело № 20223620101089 по описа за 2022 година

Делото е образувано по положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.чл.415 ал.1 от ГПК във вр.чл.342 от ТЗ ,вр.чл.92 от ЗЗД вр.чл.79 от ЗЗД,предявен от „Й."*** чрез адв.В. П. Г. -*АК против В. Ж. М. с адрес:с.Н.,ул.***.

В исковата молба се твърди,че между ищеца и ответницата на *** г. бил сключен договор за мобилни услуги и допълнително споразумение към договора от *** г., с абонаментна такса 44,99 лв., план „***+“ и срок 24 месеца. Ответницата получила и мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена и сключена застраховка. Ответницата сключила и втори договор за мобилни услуги, на *** г., с абонаментен план „***+“, 16,99 лв, отново със срок от 24месеца, като взела и мобилно устройство с отстъпка от стандартната цена. По издадена фактура №**/** г. ответницата следвало да плати в срок до *** г. 96,06 лева за месечни абонаментни такси. По фактура №**/** г. дължимата сума била 96,06 лв., платима до *** г.

С кредитно известие/фактура №*** от *** г. за отчетен период *** г.-*** г.била редуцирана дължимата сума с 23,76 лева и начислени лизингови вноски от 20,99 лв. и вноски за застраховка на мобилно устройство от 7,49 лв., при което задължението възлязло на 333,61 лева, платими до *** г. Ответницата не изпълнила задължението си. Това неизпълнение ангажирало договорната й отговорност т.11 от договора във вр. с чл.75 и чл.19б от ОУ на мобилния оператор, като ищецът едностранно прекратил индивидуалните договори и издал крайна фактура №*** от *** г. По подадено заявление по чл.410 от ГПК било образувано ч.гр.д.№**/** г. по описа на *РС и съдът издал заповед за изпълнение. Тя била връчена на длъжника по делото при условията на чл. 47, ал.5 от ГПК. Така се появил правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск, с които моли съдът да признае за установено, че ответникът му дължи следните суми :1/сумата в размер на 333.61лв.,представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги ,по договори за мобилни услуги,дължими за периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, 2/сумата в размер на 293.86лв.по Договор за лизинг от ***г. и 3/сумата в размер на 334.42лв.,представляваща неустойка за предсрочно 1 прекратяване на договорни абонаментни за мобилни услуги.

Моли да му бъдат присъдени направените в заповедното и исково производство съдебноделоводни разноски.

В случай,че ответника претендира разноски по делото,прави възражение за прекомерност на същите и моли при отхвърляне на иска,в полза на ответника да се присъдят съдебноделоводни разноски в минимален размер.

Ответницата е получила съдебните книжа отново при условията на чл.47, ал.1 от ГПК и на разноски на ищеца й е назначен определения от *АК особен представител- адвокат С. Г. към Адвокатска колегия гр.Ш..

В едномесечния законов срок е депозиран писмен отговор. Оспорени са по основание, както и по размер претендираните суми. Отправено е искане за преценка за наличие на неравноправни клаузи в договорите. Моли се искът да бъде отхвърлен.

В съдебно заседание ищецът не се явява.Не изпраща представител.Депозира писмена молба-становище ,с която моли съдът да уважи изцяло предявения иск и му присъди направените по делото разноски.

За ответника се явява назначения му особен представител адв.С. Г.-*АК.Оспорва исковата претенция и моли съда да отхвърли изцяло предявения иск.

Съдът,като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,прие за установено от фактическа страна следното:

Искът е подаден в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице, при наличие на правен интерес и се явява процесуално допустим, а разгледан по същество- частично основателен и доказан, поради следните съображения:

Видно от приобщения като писмено доказателство договор за мобилни услуги, сключен между ищеца /с предишно наименование „Т.“ *** /и ответника В. Ж. М. по заявка №618635514/***г.. е,че между ищеца и ответника е възникнало облигационно отношение по повод ползваните от него мобилни услуги с предпочетен номер ***,за срок от 24 месеца,при месечен абонамент от 24.99лв,с дата на издаване на фактура –на 18-ти всеки месец.На абоната са връчени и Общите условия на „Т. „*** за взаимоотношения с потребителите на мобилни и фиксирани телефонни услуги.

С допълнително споразумение от ***г.,клаузите на договора са актуализирани относно дължимия месечен абонамент,като потребителят е закупил на лизинг устройство - мобилен телефонен апарат марка *** ,модел *** с телефонен номер ***.Общата цена на лизинговата вещ с абонаментния план е 482.77лв.,,а стандартната цена /в брой,без абонамент /769.99лв./Представен е Договор за лизинг от ***г./,от който е видно,че страните по него са уговорили ,лизингополучателят да заплаща на лизингодателя дължимата месечна вноска от по 20.99 лв.на всяко 10 число от съответния месец.Последната от дължимите вноски е с падеж ***г. Допълнителното споразумение е сключено за срок от 24 месеца.Страните са уговорили с изтичане на срока,при непротивопоставяне на която и да от тях, договорът да се трансформира в безсрочен.

Във връзка с дължимите от абоната месечни такси за лизинг и ползвани услуги,операторът е издал следните фактури : Фактура №**/**г.за отчетен период ***-***г.**/** за отчетен период от 18.02.2020г.до 17.03.2020г.на стойност 328.89лв.,в това число и за задължения от предходни периоди,с падеж ***г.,фактура №7303263425/18.04.2020г.за отчетен период от ***г.до ***г.на стойност 333.61лв.,с падеж ***г.,в това число и за задължения от предходен период и фактура №**/**г.за отчетен период от ***г.до ***г. на обща стойност 961.89лв.,в точа число и за предходни периоди,с падеж ***г.

След като ответницата попаднала в неизпълнение на задълженията си по договора- не е заплащала на падежа им дължимите месечни вноски за периода ***г.-***г.,,договорът е бил прекратен предсрочно от оператора на основание чл.12 от Общите условия,като действително по делото няма доказателства относно това ,дали ищецът е връчил на ответника писмено уведомление за прекратяване на договора помежду им.

2

Доколкото ответницата не заплатила задължението си и ищецът подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК,като е издадена Заповед №**/**г.за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№**/**г.по описа на Районен съд –Н..,с която длъжникът В. Ж. М. е осъдена да заплати на заявителя Й. следните суми: 28.86лв.-главница за периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва за период от ***г.до изплащане на вземането, 304.75лв..главница за вземане за мобилни услуги и абонаментни такси за периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва за период от ***г.до изплащане на вземането, 272.87лв.-главница за вземане за 23 месечни лизингови вноски от **/** до **/**г.,ведно със законна лихва за период от ***г.до изплащане на вземането,както и държавна такса в размер на 25.00лв. и адвокатско възнаграждение в размер на 180.00лв.

Посочено е,че вземането произтича от следните обстоятелства:1/вземане по договор Й. с предишно наименование „Т.“*** и длъжника договор за мобилни услуги от ***г.за мобилен номер,завършващ на последните цифри „***“,договор за мобилни услуги от ***г.за мобилен номер,завършващ на последни цифри „***“,договор за лизинг от ***г.за устройство „ *** ,модел ***“, 2/вземане по договор за мобилни услуги от ***г.за мобилен номер,завършващ на последни цифри „***“, 3/вземане по договор за лизинг от ***г.за мобилно устройство ***.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47 ал.1 от ГПК ,поради което,на основание чл.415 от ГПК,съдът е указал на заявителя,че може да предяви иск за установяване на вземането си,което той е сторил в посочения от съда срок.

Положителният установителен иск,предявен от ищеца е подаден в законоустановения срок,от надлежно легитимирано лице,при наличие на правен интерес и се явява процесуално допустим,а разгледан по същество-основателен и доказан,поради следните съображения:

Налице е идентичност на страните в заповедното и исковото производство.Претендира се установяване на вземане, съответно на задължението, посочено в заповедта за изпълнение.

От доказателствата по делото се установи по несъмнен начин, че ищецът и ответникът са насрещни страни по валидно двустранно облигационно правоотношение, представляващо търговска сделка по смисъла на чл.286 от ТЗ за предоставяне на електронни съобщителни услуги. По силата на същия, ищецът като доставчик, се е съгласил да предостави на ответника като потребител, услуги от собствената си мобилна мрежа, срещу задължение на последния да заплаща цената на тези услуги. От доказателствата по делото, неоспорени от ответника,съдът приема, че ищецът е изправна страна по сключените между тях договор и е предоставил както уговорените мобилни услуги, така и движима вещ на преференциална цена, /договорът не е оспорен от ответника по автентичност и съдържание,поради което съдът го цени като годно доказателствено средство,ползващо се със съответната материална доказателствена сила/,като той не му е заплатил същите в уговорения помежду им размер и срок.Изпаднал е в забава, за което следва да понесе отговорността си, съобразно договорните клаузи и Общите условия на оператора.

При положение,че ответникът е преустановил изпълнението на задълженията си по договора,а той не твърди обратното и не представя доказателства за заплатени суми,дължими по договора, необосновано е да се ползва от преференциите на лоялните клиенти за закупуване на устройства на специални, значително по-ниски цени.

Поради неспазване на срока за плащане, какъвто е настоящия случай, потребителят дължи неустойка за забава в размер на законната лихва за всеки ден закъснение, но за не повече от 3 стандартни месечни абонаментни такси, без ДДС.

Не се установява от доказателствата по делото,вземането на ищеца за минали периоди.,да е погасено по давност,поради което съдът намира,че същото се явява изискуемо и ликвидно.

Доколкото в заповедното производство заявителят не е представил писмени доказателства,от които да е видно,че е отправил предизвестие до длъжника за прекратяване на договора помежду им,следва да се приеме,че такова изявление се прави с исковата молба и следва да бъде съобразено в рамките на настоящия исков процес,като годно да породи 3 целените с него правни последици.

С оглед на безспорно установеното от фактическа и правна страна, съдът намира, че ответникът дължи на ищеца суми,предмет на исковата претенция ,но не в целия им размер и на всички основания,а в размера и на основанията,посочени в издадената заповед за изпълнение ,доколкото следва да е налице еквивалентност в претенцията по заповедното и исковото производство,като се признае за установено,че ответницата В. Ж. М. дължи на ищеца Й. следните суми: 28.86лв.-главница за периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва за период от ***г.до изплащане на вземането, 304.75лв..главница за вземане за мобилни услуги и абонаментни такси за периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва за период от ***г.до изплащане на вземането, 272.87лв.-главница за вземане за 23 месечни лизингови вноски от **/** до **/**г.,ведно със законна лихва за период от ***г.до изплащане на вземането.

В останалата им част,за разликата до пълния размер от 1/сумата в размер на 333.61лв.,представляваща дължими и незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги ,по договори за мобилни услуги,дължими за периода от ***г.до ***г.,ведно със законната лихва за забава,считано от датата на подаване на заявлението по реда на чл.410 от ГПК до окончателното изплащане на сумата, 2/сумата в размер на 293.86лв.по Договор за лизинг от ***г. и 3/сумата в размер на 334.42лв.,представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на договорни абонаментни за мобилни услуги.,предявеният положителен установителен иск с правно основание чл.422 във вр.с чл.415 а.1 от ГПК се явява неоснователен и недоказан и следва да се отхвърли.