Присъда № 7 от 19.03.2025, Районен съд - Асеновград

МОТИВИ към присъда №7/19.03.2025г. по нчхд №362/23г. на АРС, ІІІ-ти н.с.

С частна тъжба с вх.№1505/08.02.2022г. на РС Асеновград подадена от тъжителя В. Ю. М., чрез адв. Й. Д. от АК Пловдив /допълнена с направените на 11.03.2022г.

/лист 19 от НЧХД № 87/22г./ и на 20.03.2022г. /лист 23 от НЧХД № 87/22г. уточнения по нея/, против подсъдимата К. Й. П. от гр. Асеновград, повдигнато обвинение за извършено от нея престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК, а именно за това, в периода 23-25.12.2021г., в периода 31.12.2021г.- 02.01.2022г., както на 14.01.2022г., на 28.01.2022г. и на 29.01.2022г. в гр. Асеновград, обл. Пловдивска, в условията на продължавано престъпление, като родител на децата й – * и *, не е изпълнила или по какъвто и да е начин е осуетила изпълнение на съдебно решение относно упражняването на родителски права и относно личните контакти на тъжителя с децата, а именно Решение от 10.08.2018 г. по гр. дело № 1611/2017г. по описа на РС – Асеновград, в частта му досежно изпълнението на определения режим за осъществяване лични отношения между тъжителя В. Ю. М. и децата - * и *.

Настоящото първоинстанционно разглеждане и приключване на делото по същество е второ по ред. По така депозираната частна тъжба от страна на В. Ю. М., на 08.02.2022г. първоначално е било образувано НЧХД №87/2022г. по описа на АРС. След разглеждането му, същото е приключило с присъда №36/07.12.2022г. с която подсъдимата К. Й. П. е била призната за невинна и оправдана по така повдигнатото й обвинение за извършено престъпление по чл.182, ал.2 вр. чл.26, ал.1 от НК. След постъпила жалба от страна на частния тъжител, подадена от адв. Й. Д., е било образувано ВНЧХД №712/2023г. по описа на ОС Пловдив. Същото е приключило с Решение №257/12.06.2023г. с което първоинстанционната присъда е била отменена, като делото е било върнато на АРС на основание чл. 335, ал.2 вр. чл.348, ал.3, т.2 от НПК, за ново разглеждане от друг състав. След постъпване на делото в РС Асеновград, на 14.06.2023г. е било образувано НЧХД №362/2023г. по описа на РС Асеновград, разпределено на съдия-докладчик, първо на четвърти наказателен състав, а впоследствие, след постановен отвод, на трети наказателен състав.

В процеса на водено наказателно производство,пред настоящата инстанция частният тъжител В. Ю. М. се явява лично и заедно с упълномощеният от него повереник адв. Й. Д. от АК Пловдив.

В хода на съдебните прения, адв. Й. Д. изразява становище, с което поддържа изцяло обвинението против подсъдимата, така както е повдигнато с частната тъжба.

Анализирайки събраните по делото доказателства, счита същото за доказано по несъмнен начин, поради и което пледира подс. К. Й. П. да бъде призната за виновна, като й се наложи предвиденото от закона наказание. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

Частният тъжител В. Ю. М. не се явява в проведеното по делото последно съдебно заседание.

В хода на съдебните прения, адв. М. П. в качеството й на упълномощен защитник от страна на подсъдимата, изразява становище противоположно на повереника на тъжителя. Анализирайки събраните по делото доказателства и най-вече тези в полза на защитата, по същество счита, че обвинението не е доказано по безсъмнен и категоричен начин, поради което подс. К. Й. П. следва да бъде призната за невинна и оправдана. Претендира за присъждане на направените по делото разноски.

1

Подсъдимата К. Й. П. също не се явява в проведеното по делото последно съдебно заседание.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и чл.18 от НПК всички доказателства по делото, показанията на свидетелите и писмените доказателства приложени по делото, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата К. Й. П. е родена на 01.09.1985 г. в гр. Асеновград, българка, българска гражданка, неомъжена, неосъждана, със средно образование, без данни за трудова ангажираност, с адрес гр. Асеновград, *, с ЕГН **********.

До месец декември 2016г. подс. К. Й. П. живеела на съпружески начала с В. Ю.

М., като двамата обитавали неговото жилище намиращо се в къща на адрес в гр.

Асеновград, *. По време на съвместното им съжителство се родили две дъщери- св.* родена на 14.05.2005г. и св.* родена на 01.11.2011г. В същата къща, но на различни етажи живеели родителите на тъжителя-* М. и св. Л. М. М.а, както и семейството неговия брат-Евелин Ю. М.. С течение на годините отношенията между подсъдимата и частния тъжител се изострили, като през месец Декември 2016г., подс. К. взела двете деца и напуснала тъжителя М.. Първоначално подс.П. и децата се установили в апартамента на майка й- св. * П. на адрес гр. Асеновград, *. По-късно подс. П. си закупила апартамент, след което, тя и децата се преместили на адрес гр. Асеновград, ул. „Христо Ботев“ №3. След напускането на дома на частния тъжител, между подс. П. тъжителя М. нямало никаква комуникация, като между двамата имало спор относно местоживеенето на децата, упражняването на родителските права над децата и по въпросите относно тяхната издръжка. Въпреки тези разногласия подс. П. не ограничавала по-никакъв начин контактите между децата, техния баща и родители му.

Известно време след раздялата на своите родители, св. * М.а сама взела решение и се върнала в дома на тъжителя. Под давление на баща си и неговите родители, с течение на времето, св. * М.а се отчуждила от своята майка и спряла да поддържа връзка с нея.

По заведена от подс. П. искова молба, на 26.07.2017г. било образувано гр.дело № 1611/2017г. по описа на РС Асеновград. Същото приключило с Решение № 367/10.08.2018г. с което упражняването на родителските права върху детето * било предоставено на подс. П., като местоживеенето на детето било определено на адреса на майката- гр. Асеновград, *. Спрямо тъжителя В. М., като баща на св.* М.а бил определен режим на лични отношения с детето през всяка втора и четвърта седмица от месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа неделя, един месец през лятото, който не съвпадал с платения годишен отпуск на майката, както по 3 дни по време на зимната и пролетната ваканция, и по два дни по време на: „Коледните/новогодишни празници“ и „Великден“. Със същото Решение тъжителя М. бил осъден да заплаща на св. * М.а, чрез нейната майка и законен представител месечна издръжка в размер на 140 лева, ведно със законната лихва в/у всяка просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила. С Решението упражняването на родителските права върху детето *, било предоставено на тъжителя В. М., като местоживеенето на детето било определено на адреса на бащата гр. Асеновград, *. С решението бил определен режим на лични отношения между св. * М.а и нейната майка, всяка първа и трета седмица от месеца от 18 часа в петък до 18.00 часа неделя, един месец през лятото, който не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както по 3 дни по време на зимната и пролетната ваканция, и по два дни по време на: „Коледните/ новогодишни празници“ и „Великден“. Със същото решение подс. К. била осъдена да заплаща на св. * М.а чрез 2 нейния баща и законен представител В. М., месечна издръжка в размер на 150 лева , ведно със законната лихва в/у всяко просрочена вноска, считано от влизане на решението в сила. Решението влязло в сила на 05.08.2019г. след като било потвърдено с Решение № 823/24.06.2019г. по в.гр.дело № 2333/2018г. на ОС Пловдив. Въпреки влязлото в сила решение, подс. П. не полагала усилия да търси контакти със св.* М.а, като по тази причина не се възползвала и от определения й режим на лични отношения с детето.

С течение на времето, подс. К. П. създала ново семейство с друг мъж, като заедно със св. * М.а тримата живеели в апартамента на *. В резултат на новото съжителство, в края на 2019г. подс. П. родила трето дете. Св. * М.а продължавала да живее при баща си, който се грижел за нея според възможностите си. Тъжителя М. работел, като международен шофьор на камион, като след влизането на съдебното решение в сила, сравнително често пътувал и бил зад граница. /справка листи 100 и 101 от НЧХД №362/2023г./. В някои периоди от време, работата му налагала да отсъства дори в дните, когато той имал право на лични отношения със св.* М.а.

Независимо дали тъжителя М. бил на работа или не, постановения по отношение на него режим на лични отношения със св. * М.а се спазвал, като нейното присъствие в домът на бащата се осигурявало съобразно установилите се негласно правила между двамата родители. Тъй като между майката и бащата нямало никаква връзка, основна роля за спазване на режима имала св. Л. М. М.а. В дните когато св. * М.а следвало да се намира в домът на тъжителя, св. Л. М.а уговаряла с подс. П. по телефона, предаване на детето. Обикновено * М.а била забирана от дома на майка си, като това ставало предимно в присъствие на св. * М.а. Последната от своя страна изпитвала неприязън към своята майка, но пък била привързана към сестра си-св. * М.а. * М.а от своя страна изпитвала също топли чувства към сестра си, като се съгласявала да отиде в домът на баща си, само при условие, че там ще бъде и св. * М.а. При тези обстоятелства, в дните от месеца, когато се падали да се осъществят личните контакти на св. * М.а и тъжителя В. М. /независимо дали той си бил в къщи или отсъствал/, св.* М.а или св.Л. М.а се обаждали по телефона на подс. П., като съгласувайки по тази начин времето, било уговаряно и предаването на св. * М.а. В такива случаи, чрез лично посещаване на адреса на подс. П., св. * М.а била предавана или на сестра си или на св. Л. М.а, или и на двете заедно, като придружавано от тях детето било съпровождано до дома на тъжителя, където оставало за определения в решението в срок. След изтичането на времето за лични контакти, св. * М.а обичайно била връщана в домът на майка си, като в тези случаи тя била придружавана от св. * М.а или от св. Л.

М.а, или и отново от двете заедно, като придружаващите лица я предавали на св. П.. В някои случаи, имало закъснения във времето относно връщането на св. * М.а за което подс. П. подала против тъжителя сигнали в полицията /писмени доказателства листи от 93 до 174 от НЧХД № 87/22г./. В тези случая се стигало до образуване на предварителни проверки, като тъжителя бил предупреждаван с протоколи за предупреждения да спазва режима на лични отношения. Образуваните преписки били докладвани в РП Асеновград, като поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер били поставени откази да се образува предварително производство.

Доколкото имало данни за извършени престъпления по чл. 182, ал.2 от НК, на заявителя било указвано, че има възможност да заведе дело от частен характер.

За времето, от влизането на съдебното решение в сила до края на месец Декември 2021г.,имало няколко случая,в които св.* М.а придружавана от тъжителя, заедно отишли да вземат от домът й св. * М.а. В тези случая, св. * М.а била предадена 3 от майка си на св. * М.а, като тъжителя изчакал отвън в колата. За същия период от време, нямало случай в който подс. В. М. сам да се обади по телефона на подс. П. и да заяви, че желае той да вземе лично св. * М.а от домът й или пък, че иска да я види.

Разговорите с подс. П. относно предаването и връщането на св.* М.а се водили основно от св. Л. М.а и от св.* М.а. Постановения режим на лични контакти със съдебното решение касаещ съответните дни през месеците, както и по време на празничните дни се изпълнявал със съдействието и само в присъствието на св. * М.а.

С течение на времето, у св. * М.а се появило желание да възстанови отношенията си със своята майка. Това нейно намерение обаче срещнало съпротивата на тъжителят М., което наред с другите наложени от него ограничения върху личната й свобода, довели до разрив в отношенията между бащата и дъщеря му. В един момент, тъжителят поставил ултиматум на дъщеря си *, като й казал, че ако тя ще се вижда с майка й, то ще следва да „си събира дрехите“ и повече да не се връща.

Заявеното на св. * М.а я изправило пред дилема, но след като тъжителя й взел и мобилния телефон, тя окончателно решила да напусне домът на баща си. На 23.09.2021г. късно вечерта, използвайки мобилния телефон на своята стринка- св. *, св.

* М.а успяла да се обадила на майка си и я помолила до отиде и да я вземе. Подс. К.