Решение № 14280 от 23.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14280 гр. София, 23.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАСИЛЕНА ЛЮДМ.

ДРАНЧОВСКА като разгледа докладваното от ВАСИЛЕНА ЛЮДМ. ДРАНЧОВСКА

Гражданско дело № 20221110149585 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.

Ищецът К. Я. Д. твърди, че е сключил договор за заем с ответника за сумата от 3250 лв., със задължение за връщането му на месечни вноски при уговорена възнаградителна лихва в размер на 35 % годишно и ГПР в размер на 41,78 %. Поддържа, че по силата на чл. 4 от договора е поел задължение да предостави едно от посочените в договора обезпечения, като при непредставянето му дължи неустойка в размер от 1600 лв. разсрочено, заедно с всяка погасителна месечна вноска. Твърди, че е платил неустойката, но счита, че посочената договорна клауза е нищожна поради противоречие с добрите нрави, като уговорената неустойка излиза извън присъщите й функции и цели единствено неоснователно обогатяване. Счита, че същата е нищожна и поради противоречие с императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като я намира и за неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 ЗЗП. Ето защо претендира сумата от 726,07 лв. (след допуснато изменение на иска чрез увеличение на размера му до пълния претендиран размер на вземането с протоколно определение от 04.07.2023 г.), представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза на чл. 4 от договор за паричен заем № 3268635/09.07.2018 г. неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.

Ответникът ******* оспорва иска, като счита, че клаузата за неустойка не противоречи на добрите нрави и не е нищожна, а размерът й не следва да се включва при изчисляване на ГПР по договора, тъй като представлява обезщетение за неизпълнение на задължение на 1 потребителя. Намира, че договорът за заем не е нищожен, като в същия е посочен размер на ГПР, който е фиксиран и не подлежи на промяна, поради което не е необходимо посочване на механизма на пресмятането му.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На основание чл. 154, ал. 1 ГПК за основателността на предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже факта на плащане на процесната сума на ответника, а в тежест на ответника – че е налице основание за получаването, съответно задържане на полученото.

Между страните не се спори, а и от заключението на ССЕ се установява, че между ******* и К. Я. Д. е възникнало облигационно правоотношение по договор за потребителски заем № 3268635/09.07.2018 г., по силата на който ответникът е предоставил на ищеца заем в размер от 3250 лв. при уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 35 % и посочен размер на годишен процент на разходите от 41,78 %, като е предвидено задължение за връщането му на 20 двуседмични погасителни вноски в краен срок до 15.04.2019 г. Подписаното съглашение несъмнено представлява договор за потребителски кредит по смисъла на чл. 9, ал. 1 ЗПК, доколкото е предоставен паричен заем от търговец на физическо лице, което при сключването на договора е действало извън рамките на своята професионална или търговска дейност. Съобразно клаузата на чл. 4 от договора е предвидено задължение за заемателя в определен срок да предостави на заемодателя обезпечение – двама поръчители или банкова гаранция, като в случай на неизпълнение на това задължение в уговорения срок заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 2279 лв., платима разсрочено заедно с погасителните вноски по кредита.

Настоящият съдебен състав намира, че подобна уговорка се явява нищожна, поради противоречие с добрите нрави. Същата излиза извън допустимите законови рамки, тъй като кредиторът по вече отпуснат заем получава имуществена облага от насрещната страна в определен размер без обаче да се престира от негова страна, респективно да е извършил допълнителни разходи по заема, което води до неоснователно обогатяване и нарушава принципа на справедливост. На практика такава клауза прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. На длъжника се вменява задължение да осигури обезпечение, след като кредитът вече е отпуснат, като ако не го направи, дългът му нараства. Така се увеличава опасността от свръхзадлъжнялост на длъжника. Несъмнено целта на регламентираната неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, т.е. същата противоречи на добрите нрави, което прави уговорката за дължимостта й 2 нищожна. В този смисъл са и задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по т.д. № 1/2009 г. на ВКС, ОСТК, т. 3. За съответствието на тази уговорка със закона съдът следи служебно, като валидността й се преценява към момента на сключване на съответния договор, а не с оглед конкретно неизпълнение.

Отделно по този начин се заобикаля закона, тъй като императивната разпоредба на чл. 33, ал. 1 ЗПК предвижда, че при забава се дължи само обезщетение в размер на законната лихва, а с процесната клауза се добавя още едно обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение - недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка, са, че вземането няма да бъде събрано. Така се стига до кумулирана неустойка за забава, компенсаторна неустойка и иск за реално изпълнение, което е недопустимо.

От приетото и неоспорено от страните заключение на ССЕ се установява, че ищецът е погасил по договора цялата главница, както и част от начислената неустойка по чл. 4 в размер на 726,07 лв. (с плащания в периода 23.07.2018 г. – 30.08.2018 г.). Предвид установената нищожност на неустоечната клауза платената по нея сума е получена от ответника при начална липса на основание, поради което се дължи връщането й в посочения размер. Ето защо, осъдителният иск се явява основателен за пълния предявен размер от 726,07 лв. и следва да бъде уважен изцяло.

Едва с увеличението на иска цялото вземане става предмет на спора и от момента на молбата по чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК е налице искане за присъждане на законната лихва върху увеличената част – в този смисъл решение № 60141/25.11.2021 г. по т. д. № 2022/2020 г. на I т. о. на ВКС. Ето защо законната лихва върху първоначално предявения размер от 50 лв. следва да бъде присъдена, считано от 10.09.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда (съобразно диспозитивното начало) до окончателното плащане, а върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 726,07 лв. (или за сумата от 676,07 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г.

При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ищецът има право на направените от него разноски съобразно уважения иск в размер на 50 лв., платена държавна такса, 250 лв., депозит за вещо лице, както и възнаграждение за един адвокат (съобразно приложения списък по чл. 80 ГПК). В отговора на исковата молба ответникът е навел възражение по чл.

78, ал. 5 ГПК, което съдът намира за основателно. Предвид действителната фактическа и правна сложност на делото платеният от ищеца хонорар по приложения договор за правна защита и съдействие по конкретното дело от 500 лв. се явява прекомерен и следва да бъде намален до минималния размер, съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. – 400 лв., т.е. дължимите на ищеца разноски са в общ размер от 700 лв.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА *******, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: ******, да заплати на 3

К. Я. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. ************, по иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД сумата от 726,07 лв., представляваща платена без основание по нищожната договорна клауза на чл. 4 от договор за паричен заем № 3268635/09.07.2018 г. неустойка за непредставяне на обезпечение, ведно със законната лихва върху сумата от 50 лева, считано от 10.09.2022 г. – датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното плащане, както и ведно със законната лихва върху разликата над 50 лв. до пълния размер от 726,07 лв.

(или за сумата от 676,07 лв.) – от подаването на молбата по чл. 214 ГПК – 29.06.2023 г. до окончателното плащане, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 700 лв., разноски в производството.

Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4