Решение № 124 от 16.05.2025, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. гр. Добрич, 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Анна Великова Въззивно гражданско дело № 20253200500086 по описа за 2025 година и, за да се произнесе, съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава XX от ГПК по повод подадена от Е. И. К. - Й., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.

София, ***, чрез адв. М. Х., въззивна жалба с вх.№ 5386/18.11.2024г. срещу решение № 122/01.10.2024г. по гр.д.№ 627/2023г. по описа на РС – Балчик в частта, с която е отхвърлен предявеният от въззивницата против Кооперация „Изобилие“, ЕИК 834024382, със седалище и адрес на управление: гр. Балчик, ул. „Стара планина“ № 2, иск за разликата над 320,53 лв. до претендираните 20 485,17 лв., съставляващи неизплатено наемно плащане по договор за наем на земеделска земя, сключен за стопанската 2021/2022г.

Според жалбата първоинстанционното решение е неправилно и необосновано, постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Районният съд допуснал нарушение на материалния закон, тъй като необосновано приел, че процесните договорни правоотношения между страните по отношение на процесната цена/рента произтичат само от писмения договор, без да съобрази, че тези правоотношения имат два компонента на цената - по договора за наем (30% от стойността на продукцията на декар за съответната стопанска година) и по решенията на Управителния съвет на ответната кооперация (в зависимост от резултатите). Необоснован бил изводът на съда, че решенията на УС, свързани с определяне размера на рентата н кръгът наемодатели, които имат право да я получат, са ирелевантно обстоятелство. Съдът допуснал смешение на процесуалните проблеми по доказването /всички части на договора да са в 1 писмен вид/ с проблема за свободното право на договаряне и тълкуване на договора по реда на чл. 9 от ЗЗД; на изискването за писмен вид с оглед доказване, със събирането на доказателства, с които се установяват фактическите отношения между страните, установяване на основанието за извършените плащания на всички наемодатели, които са сключили договори за наем, идентични с процесния, респективно за неплащането на ищцата и за смисъла на постигнатите договорености. От заключението по съдебносчетоводната експертиза и свидетелските показания се установявало, че втората процесна част от рентата се изплаща на всички, които имат сключен договор за наем, като именно тези договори били в основата на изготвените списъци, в които били включени наемодателите, на които следвало да се изплати втората част от рентата. Този тип договорни правоотношения за изплащане на цената/рентата на основание два компонента - по договор и по решение на УС на ответната кооперация, били формирани с конклудентнн действия/мълчаливо съгласие между страните не само за процесната стопанска 2021/2022г., но и за дълъг период от време преди това, каквито били сложилите се договорни правоотношения и практиката и на много други кооперации и арендатори в региона Добрич. Горните правни изводи въззивницата аргументира с установената по делото фактическа обстановка, въз основа на подробен анализ в жалбата на събраните доказателства (писмени, гласни и заключение на вещо лице). Районният съд допуснал съществено процесуално нарушение, като без да промени приетия по делото доклад и разпределената в него доказателствена тежест в решението си игнорирал като ирелевантни всички събрани по делото доказателства, свързани именно с разпределената от самия него доказателствена тежест.

Отправя искане решението да бъде отменено в атакуваните части и вместо него да бъде постановено ново решение, с което да бъде уважен изцяло предявения иск за сумата от 20 485,17 лв.

В писмен отговор въззиваемата Кооперация „Изобилие“, чрез упълномощения адвокат, оспорва жалбата по доводи и съображения, поддържани и в първата инстанция, и настоява решението на районния съд да бъде потвърдено.

Жалбата е депозирана от активно легитимирано лице – ищец в първоинстанционното производство, имащо правен интерес от оспорване на неизгодното за него решение, чрез надлежно упълномощен адвокат, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК (с начало 05.11.2024г. и край 19.11.2024г.) – на 18.11.2024г., поради което е допустима

Гр.д.№ 627/2023г. по описа на Районен съд - Балчик е образувано по повод искова молба с вх.№ 4499/10.10.2023г., подадена от Е. И. К. - Й., с която против кооперация „Изобилие“ е предявен иск с правно основание чл. 79, ал. 1 вр. чл. 232, ал. 2 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата от 20 485,17 лв., представляваща наемно плащане за стопанската 2021/2022г. по сключен договор за наем за срок от една стоп. година на земеделска земя от общо 241,002 дка в землищата на с. С. и с. Т., общ. Балчик, ведно със 2 законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба, до окончателното изплащане на задължението.

Искът е обоснован с твърдения, че ищцата е собственик на земеделската земя и, че отдала същата под наем на ответната кооперация по силата на сключен договор за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2021г.

Съгласно договора наемателят следвало да заплаща на наемодателя наем, който е посочен в размер на 30% от получената продукция от предоставената земя. За стопанската 2021/2022г. управителният съвет на кооперацията гласувал рентата да е в размер на 185 лв. В разрез с така гласуваната наемна цена на ищцата била изплатена само сума в размер на 100 лв./дка. Разликата от 85 лв. не й била изплатена, въпреки нееднократната размяна на устна и писмена кореспонденция. На всички останали наемодатели кооперацията изплатила за стопанската 2021/2022г. наемна цена от 185 лв./дка. Основание за намаляване на наемната цена нямало визирано в сключения между страните договор, още повече, че наемните отношения продължавали и за следващата 2022/2023 стопанска година. Неоснователно ответната кооперация не изплатила на ищцата пълния размер на дължимата наемна цена от общо 44 585 лв., а до момента изплатила само сума в размер на 24 099,83 лв.

Неизплатената част от наемната цена възлизала на 20 485,17 лв., равняващи се на 85 лв./дка земя. Тази сума ищцата претендира от ответника, ведно със законната лихва от завеждане на иска.

С молба с вх. № 5060/09.11.2023г. ищцата е конкретизирала имотите, отдадени под наем с договора: нива с площ 150,000 дка, имот № *** в землището на с. С., м-ст Р.; нива с площ 14,059 дка, имот № *** в землището на с. Т., м-ст Г.; нива с площ 76,943, имот № *** в землището на с. Т., м-ст Г..

С друга молба с вх. № 5061/09.11.2023г. ищцата е посочила, че източник на възникналото между страните правоотношение е сключеният между тях договор за наем за стопанската 2021/2022г.

В срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който е оспорил иска. Възразил е, че по силата на чл. ІV.1 от сключения между страните договор наемателят следвало да плати на наемодателя наем в размер на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя, като съгласно чл. IV.2 от същия плащането е дължимо след реализацията на продукцията и, че това свое задължение кооперацията изпълнила изцяло. Наемната цена по договора била определяема и представлявала 30% от добитата продукция от предоставената земеделска земя в кооперацията. Според разчетите на кооперацията за реализация на селскостопанската продукция за стопанската 2021/2022г. рентата възлизала на 94,02 лв./дка земя. Кооперацията платила на ищцата наем повече от дължимото – платила й наем по 100 лв./дка земя, с което изцяло изпълнила задължението си по договора. Ответникът е оспорил твърдението, че е налице намаляване на наемната цена, определена в договора за наем. Посочил е, че с решение управителният съвет на кооперацията определил рента за стопанската 2021/2022г. в размер на 180 лв./дка, като тази 3 сума представлявала сбор от дължимата рента по договорите за наем, важаща за всички наемодатели (по 100 лв./дка) и горница – бонус над тази стойност (по 80лв./дка), платима от резерви на кооперацията с цел насърчаване на участието в нея. Решението предвиждало на наемодателите, които не са членове на кооперацията, да се изплати само дължимото по договора за наем, без бонуса – поощрение. С друго решение на УС се предвиждало при маломерни парцели, напускане на кооперацията, неподновяване на договорите за наем или аренда, на наемодателите да бъде изплащано само дължимото по договор, без поощрение. Ищцата не само не била член-кооператор, но и с напускане на кооперацията нанасяла сериозни щети по възможностите на същата за просперитет. Решенията на управителния съвет не водели до изменение размера на задължението за наемна цена, както то било установено в договорите, а плащането на суми в повече от договореното било извършвано за стимулиране на членовете на кооперацията, на наемодателите и арендодателите да не напускат кооперацията.

С постановеното по делото решение № 122/01.10.2024г. районният съд е осъдил кооперация „Изобилие“ да заплати на Е. И. К. - Й. сумата от 320,53 лв., представляваща неизплатено наемно плащане по договор за наем на земеделска земя, сключен за стопанската 2021/2022г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 06.10.2023г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, като е отхвърлил иска за разликата над 320,53 лв. до претендираните 20 485,17 лв. като неоснователен.

Решението не е обжалвано от ответника и е влязло в сила в осъдителната му част. Въззивното производство е образувано за проверка на първоинстанционното решение в частта, в който искът е отхвърлен за сумата над 320,53 лв. до 20 485,17 лв.

Обжалваното решение е постановено от надлежен състав на Районен съд – Балчик, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна власт и компетентност, поради което същото е валидно. Не се установяват нарушения на съдопроизводствените правила във връзка със съществуване и надлежно упражняване правото на иск, поради което първоинстанционното съдебно решение е допустимо в обжалваната отхвърлителна част. То е и правилно, въз основа следните фактически констатации и правни изводи на въззивния съд:

Твърдяното материално правоотношение е по договор за наем на земеделска земя. Неговото валидно възникване не е спорно между страните и е установено със сила на пресъдено нещо, предвид влязлото в сила решение по спора, с което искът за реално изпълнение на договорното задължение за плащане на наемна цена е частично уважен.

Писменият договор за наем е сключен за срок от една стопанска година, считано от 01.10.2021г. до 01.10.2022г. Наемната цена е уговорена в пари и е определяема – в размер на 30% от получената продукция от предоставената земеделска земя от общо 241,002 дка, като е платима след реализацията на 4 продукцията (така раздел І, чл. 1, раздел ІV, чл. 1 и чл. 2 от договора).

Размерът на наема може да се измени по искане на наемателя при неблагоприятни условия, обективно повлияли добивите (раздел ІV, чл. 3 от договора). Позоваване на тази предвидена от страните възможност по делото не е направено от ответника. Според раздел V, чл. 4, договорът може да бъде изменен писмено, по взаимно съгласие на двете страни, чрез анекс.

По делото е прието и не е оспорено заключение на вещо лице по съдебно-счетоводна експертиза. В отговор на поставения му въпрос по т. 15 от задачите, след като е обследвал видовете култури и засетите с тях площи, както и продажната стойност на произведената и реализирана продукция, експертът е изчислил, че 30% от реализираната продукция на декар възлизат на 101,33 лв./дка (справка № 6, л. 16 от заключението). Така наемната цена за 241,002 дка, определена по правилото на чл. 1 от раздел ІV на договора, възлиза на 24 420,73 лв.

Сума в размер 24 100,20 лв. (по 100 лв. на декар) ответникът е платил на ищцата преди завеждане на делото с преводно нареждане от 15.12.2022г. (л. 59 от делото на БРС). Предвид даденото заключение, така платеното съставлява само частично изпълнение. Сума в размер на 320,53 лв. е присъдена в полза на ищцата с влязлото в сила първоинстанционно решение – тя съставлява разликата между определената по правилото на чл. 1 от раздел ІV от договора за наем сума от 24 420,73 лв. (стойност на 30% от реализираната продукция от 241,002 дка) и платеното до сега от кооперацията в размер на 24 100,20 лв.