Решение № 227 от 16.02.2026, Административен съд - Силистра

РЕШЕНИЕ

№ 227

Силистра, 16.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Силистра - II-ри касационен състав, в съдебно заседание на единадесети февруари две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Председател:

ПАВЛИНА ГЕОРГИЕВА-ЖЕЛЕЗОВА

Членове:

ВАЛЕРИ РАДАНОВ

ЖАНЕТ БОРОВА

При секретар АНЕТА ТОДОРОВА като разгледа докладваното от съдия ВАЛЕРИ РАДАНОВ канд № 20257210600406 / 2025 г., за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 164 / 07.11.2025 г. по АНД № 620 / 2025 г. Силистренският районен съд (СРС) е потвърдил електронен фиш серия К № 11308471 г. на Областна дирекция на Министерството на вътрешните работи (ОД на МВР) – Силистра и е осъдил Т. И. Л., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, да заплати на ОД на МВР – Силистра сумата 120,00 лв., представляващи юрисконсултско възнаграждение.

Касаторът Т. И. Л., [ЕГН], адрес: [населено място], [улица], ет. 2, ап. 4, моли съда да отмени горепосоченото решение и да реши спора по същество, като отмени електронния фиш. В жалбата са развити следните оплаквания за нарушения на материалния и процесуалния закон: 1/ не е изяснено дали заснемането е осъществено в границите на населено място; 2/ във фиша не е отразена измерената скорост преди приспадането на 3%-ия толеранс в измерването; 3/ в съдебното решение е цитирана неприложима редакция на материалноправните разпоредби.

Ответникът ОД на МВР – Силистра оспорва касационната жалба и прави искане за присъждането на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът прие за установено следното:

С електронен фиш серия К № 11308471 г. на ОД на МВР – Силистра, на касатора, на основание чл. 182, ал. 4 във вр. с ал. 1, т. 5 ЗДвП е наложена глоба в размер на 1200,00 лв. за нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с ал. 1 ЗДвП.

Районният съд е потвърдил електронния фиш с мотиви, съществената част от които се свеждат до следното: «... настоящият съдебен състав приема, че на 22.08.2025 г. служител на сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР – Силистра П. М. П. е осъществявал контрол над скоростните режими с АТСС ARHCAM S1 с фабр. №120ccbc. На 22.08.2025г. е заснета снимка №120ccbe/0114382, радар № 120ccbc в 14:56 ч. Техническото средство (неподвижно стациониран) е било позиционирано в [населено място] по [улица]до дом № 156. Установеното нарушение е в урбанизираната територия на [населено място], като ограничението на скоростта е 50 км/ч за населено място, съгласно чл. 21 от ЗДвП, а автомобилът на снимка № 120ccbc/0114382 е засечен със скорост 94 км/ч. Съгласно чл. 21 от ЗДвП: при избиране скоростта на движение на водача на ППС е забранено да превишава 50 км/ч за населено място, при категория В. На снимката е установено МПС със скорост на движение от 94 км/ч, като, след приспаднат толеранс от -3 км/ч в полза на водача, наказуемата скорост е 91 км/ч или 41 км/ч превишение. Към момента на извършване на нарушението, собственик/ползвател на заснетия със снимка №120ccbc/0114382 автомобил с рег. № [рег. номер] е физическото лице Т. И. Л., [ЕГН]. ... ЕФ серия К № 9401782 е влязъл в сила на 11.10.2024 г. и съгласно чл. 189, ал. 11 от ЗДвП, влезлият в сила електронен фиш се смята за влязло в сила наказателно постановление. Извършеното на дата 22.08.2025 г. превишение на скоростта е нарушение от същото по вид, а именно превишение на скоростта, извършено в условията на повторност в едногодишен срок от влизане в сила на ЕФ № 9401782 ... Изложеното мотивира заключение, че установените факти правилно са подведени от административнонаказващия орган под нормата на чл. 182, ал. 4 във вр ал. 1, т. 5 от ЗДвП. тъй като изпълват всички елементи от хипотезата ѝ, и законосъобразно отговорността на нарушителя е ангажирана на основание този по-тежко квалифициран състав на нарушението».

Касационната жалба е основателна в контекста на първия от доводите, съдържащи се в нея. СРС е установил, че мястото, на което е било поставено процесното АТСС, е „... непосредствено преди табелата за край на [населено място]“. При това положение от решаващо значение за изхода на делото е посоката, в която АТСС е извършвало заснемането – ако посоката е била [населено място], тогава трябва да се съобрази ограничението на скоростта за населено място, а ако посоката е била [населено място], тогава контролираният участък от пътя е попадал извън населеното място. Районният съд обаче е направил противоречиви констатации по този въпрос. На едно място в мотивите на въззивното решение е записано следното: „В протокола за използване на АТСС е означено, че посоката на движение на контролираните МПС е към [населено място] и че същите са заснемани при приближаване ...“. В протокола за използване на АТСС е направено отбелязването, че „АТСС е насочено в посока [населено място]“. Вероятно СРС е тълкувал поправително това отбелязване, тъй като то е нанесено в графата „посока на движение на контролираните МПС от... до...“. Подобно поправително тълкуване е допустимо, но то трябва да бъде обосновано с доказателствени аргументи, при положение че отбелязването не съответства по смисъл на пояснителния текст на графата, в която е положено. Такива аргументи не само не са изложени, но се заявява и диаметрално противоположната констатация на четири други места в мотивите на въззивното решение в унисон с буквалния текст на отбелязването в гореспоменатия протокол: „... АТСС е било насочено към [населено място] ... Скоростта е измерена и фиксирана с АТСС ARH CAM S1 с фабр. № 120ccbc с дата и час, като АТСС е било насочено към [населено място]. ... Отразените в протокола място на използване на техническото средство – [населено място], [улица], насочено посока [населено място] ... Видно е, че такъв изричен запис е наличен, както в снимковия материал, така и в протокола за използване на АТСС /[населено място], [улица], в посока към [населено място]/ ...“. Очевидно са налице взаимоизключващи се фактически констатации, поради което от въззивното решение не може да се извлече недвусмислено установяване по въпроса за посоката, в която АТСС е извършвало измервания. Защото едно е да се каже каква е била посоката на движение на контролираните МПС и съвсем друго е да се опише посоката, в която действа АТСС.

Гореизложеното сочи наличието на противоречия в мотивите, които правят волята на въззивния съд неясна. Касае се за съществено нарушение на процесуалните правила (чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК във вр. с чл. 63в ЗАНН). Поради тази причина настоящата инстанция е в правна невъзможност да осъществи касационен контрол за материална законосъобразност. С оглед на това, въззивното решение трябва да бъде отменено, а делото – върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, за да бъде постановено решение с непротиворечиви мотиви и ясни констатации относно фактите, описани по-горе.

Извън предмета на касационната проверка остава един проблем от сферата на доказателствения анализ по същество: в протокола за използване на АТСС е отразена „посока на движение на контролираните МПС ... в двете посоки“ и посока на задействане „Д“ (двете посоки, т.е. не само приближаващите се МПС), но не са попълнени графите за начало и край на участъка, което е необходимо да бъде сторено при режим на измерване „Д“. Същевременно СРС е приел нещо различно: „В протокола за използване на АТСС е означено, че ... контролираните МПС ... са заснемани при приближаване ...“. Настоящият състав обаче само маркира, без да подлага на обсъждане този проблем, за да не изземе въззивните правомощия на районния съд.

При този изход на делото не следва да се решава въпросът за разноските, тъй като този въпрос трябва да бъде предмет на произнасяне, единствено когато съдът решава правния спор по същество (арг. чл. 226, ал. 3 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН).

Водим от гореизложеното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК във вр. с чл. 63в ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 164 / 07.11.2025 г. по АНД № 620 / 2025 г. на Силистренски районен съд.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Силистренски районен съд.

Решението е окончателно.

Председател:

Членове: